Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.03.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Е“ въззивен състав, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Сантиров в. гр. д. № 8820
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 78583 от 29.04.2020 г.,
постановено по гр. д. № 69260/2019 г. по описа на СРС, 179 състав, е осъдил Главна
дирекция „Гранична полиция” (ГДГП), да заплати на Г.В.В., на основание чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, сумата
от 1617,06 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен труд, за периода 01.11.2016 г. – 27.11.2019 г. ведно със и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
28.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл.181 ал.з изр.2 ЗМВР сумата от 120 лв., представляваща стойността на
непредоставени ободряващи напитки за 200 броя нощни дежурства за периода
01.11.2016 г. - 27.11.2019 г. за времето от 22,00 ч. до 06.00 ч., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 28.11.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 350,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Със същото решение
ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
и сумата от 269,48 лв., представляваща дължима държавна такса.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Гранична
полиция” (ГДГП), чрез пълномощника си – юриск. А. Николова, с надлежно учредена
представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност
на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон и необоснованост на изводите. Поддържа се, че съгласно чл. 176 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а
допълнителното възнаграждение било изрично предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Сочи, че нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в ЗМВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневена работна седмица
- чл. 187, ал. 1 ЗМВР, а работното време се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12-, 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане
на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Излага доводи, че
в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до
неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд.
Изтъква се, че през
процесния период е действала Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в която липсва
изрично правило за преизчисление, подобно на Наредбата и структурата за организацията
на работната заплата. Поддържа, че през процесния период са действали Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за
всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 часа и 06,00
часа на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение в размер на
0,25 лв. Предвид посочената нормативна уредба, спрямо държавните служители в
МВР не намирало приложение разпоредбата на чл. 9 от Наредбата и структурата за
организацията на работната заплата.
Поддържа се, че разпоредбите на отменения и на сега действащ ЗМВР не предвиждат възможност за предоставяне на левова равностойност на ободряващите напитки, като съгласно чл. 10 от Наредба № 81213-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч. (Обн. ДВ. бр.62 от 14 Август 2015 г.) ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Разпоредбите на чл. 204, ал. 3 от ЗМВР (отм.) и чл. 181, ал. 3 от ЗМВР (нов) не предвиждат осигуряване на левова равностойност на ободряващите напитки. В подкрепа на извода са чл. 11 от Наредба № 1-1681 от 21.08.2012 г. и чл. 12 от Наредба № 8121з-792 от 29.10.2014 г., според които ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Според въззивника няма законова опора присъждането на левова равностойност на напитките, за разлика от предвидената само за следващата се на служителите на МВР храна по чл. 204, ал. 1 от ЗМВР (отм.), съответно чл. 181, ал. 1 от ЗВМР (нов). Счита, че е налице съществена разлика между безплатната храна по ал. 1 от цитираните текстове и ободрителните напитки и предпазната храна по ал. 3 от същите, тъй като първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна и ободряващите напитки имат целево предназначение, което следва да се извърши в точно определен момент- по време на полагане на нощен труд, поради което предоставянето им по друго време не би изпълнило целта на закона.
Иска се да бъде отменено
обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г.В.В..
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искове с правно основание чл. 187,
ал. 5, т. 2, вр. чл. 179, ал. 1, вр. чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР за сумата от 1617,06 лв. (съгласно допуснато изменение
на иска в о.с.з. по делото), представляваща обезщетение за извънреден труд в
размер на 247 часа за периода от 01.11.2016 г. -
27.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляването на положения нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и с иск с правно основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР за
сумата от 120 лв., представляващи стойността на непредоставени ободряващи
напитки за 200 броя нощни дежурства за периода 01.11.2016Г. - 27.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане.
По реда на чл. 146, ал.
1, т.3 ГПК за безспорни по делото са обявени обстоятелствата, че ищецът Г.В.В.
в периода 01.11.2016 г. - 27.11.2019 г. е работил по служебно правоотношение
при ответника ГД „ГП“ към МВР на длъжността „младши експерт, командир на
отделение” в група „ОПТ/1“ - Регионална дирекция „Аерогари - София“ в Главна
дирекция „Гранична полиция“ - МВР, както и че в посочения период е работил на
смени по график, всяка с продължителност по 12 часа, при сумарно отчитане на
отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч.
Съгласно заключението на
приетата в хода на първоинстанционното производство ССчЕ, която настоящият
съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано, се установява, че за
исковия период ищецът е положил общо общов размер на 1602 часа. Според вещото
лице, отработените в повече часове /извънреден труд/, след преобразуването на
нощния труд в дневен при прилагане на чл. 9 НСОРЗ, получен като
разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент
1,143, е в размер на 228 часа. Съгласно заключението, изчислено върху дневната
му часова ставка, увеличена с 50 %, възнаграждението за тези 228 часа възлиза
на сумата от 1 617,06 лв. Според вещото лице стойността на полагащите се
ободряващи напитки за изработените нощни смени е в размер на 120 лева.
Съгласно чл. 176 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден,
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на
възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1,
пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които
са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер - с негова заповед.
През исковия период са
издадени Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. (отм. ДВ. бр. 4 от 14.01.2020 г.),
приета на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в
сила от 14.08.2018 г., и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., в сила от
04.10.2019 г., приети на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР от министъра на
вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. е
предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 9 от Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за
част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична е разпоредбата на чл. 9 от
Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 99
от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г.
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. В цитираните
подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на нощния
труд в дневен. Такова правило е регламентирано в чл. 31, ал. 2 на
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. - действала в
периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015 г., съгласно която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00
часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената
наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отменена с
решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба №
8121з-779/29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не съдържат
аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г.,
предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с
посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00
часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо, при липсата на специално правило (до
изменението на чл. 187, ал. 4
със ЗИД ЗМВР от м. 07.2020 г.) и в наредбата, издадена по чл. 187,
ал. 9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е
налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2
ЗНА следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на
чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ. В чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Съгласно разпоредбата на
чл. 67, ал. 7 ЗДСл, вр. чл. 20 и чл. 22 от Наредбата за заплатите на
служителите в администрацията предвижда допълнителни възнаграждения за всеки
отработен час нощен труд (след 22,00 до 6,00 часа) в размер на 0,25 лв. Идентично е предписанието на чл. 8 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. - ДВ, бр.
9/2007 г., в сила от 1.07.2007 г.), съгласно която за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лв., независимо от начина на отчитане на работното време (подневно или
сумирано); системата на заплащане на труда; вида на работните смени (смесени с
дневна и нощна продължителност или само нощна). Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Посочената в чл. 9 от наредбата
методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
на нормата фактически положен труд (така Решение № 14 от 27.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Възприемането на противното би
довело до поставянето им в неравностойно положение спрямо държавните служители
и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл. 264 КТ. Горното
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство в правата,
закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (така Решение №
311 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о.).
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 187,
ал. 1 и ал. 3 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време,
установена при подневно отчитане на работното време на държавните служители в
МВР, е 8 часа. В ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното
време през процесния период, поради което приложение следва да намери правилото
на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Имайки предвид, че нормалната продължителност на дневното работно
време, установени при подневно отчитане на работното време на държавните
служители в МВР, е 8 часа дневно или 40 часа седмично, то съотношението
между така определената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР продължителност и нормалната
продължителност на нощното работно време от 7 часа, е 1,143. Общото правило на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се отнася до изчисляване на положения труд като
стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Специалната
разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР не изключва превръщането на нощните часове в
дневни с коефициент 1,143, а предвижда възможност нощният труд да е
осем часа, а не седем, както предвижда КТ за работещите по трудово
правоотношение. Изключването на възможността положения от служителите на МВР
през нощта труд да не се приравнява в дневен, както по отношение на
работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, е в
несъответствие с чл. 6, ал. 2 КРБ. Ето защо,
неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания за неприложимост на
установения на чл. 9 НСОРЗ към държавните
служители в МВР поради липса на предвидените в нормата предпоставки.
Наред с това,
съгласно чл. 9, ал. 5 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж
на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното
време, се определя, като изработените часове по графика за периода на
сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. Определеният по този начин стаж не може да е по - голям
от броя на работните дни за периода на сумирането.
В разпоредбата на чл.
18, ал. 3 от НСОРЗ пък е предвидено, че, при сумирано изчисляване на
работното време, броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца, след превръщането на нощните часове в дневни, се разделят
на дневната продължителност на работното време, установена за работното място
при подневно отчитане на работното време.
С оглед изложените
съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2
НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца
нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове
в дневни е в съответствие с правилата за заплащане на труда и
зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав приема, че за процесния
период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143, следва да се
вземат предвид при решаване на въпроса дали е
положен извънреден труд от страна на ищеца, съответно
превишаването на нормата следва да се заплати като извънреден труд.
В тази връзка следва да
се посочи, че в решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 г., е прието, че член 8 и член 12,
буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4 ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното
време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Посочено е,
че чл. 20 и 31
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. При всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд. Освен това съгласно т. 74 и 76 от решението съображенията от правен и
икономически порядък за липса на преобразуване на нощните часове труд в
дневни не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането.
В решението е посочено
още, че съгласно постоянната съдебна практика на СЕС разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е
свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел.
Предвидените в ЗМВР
допълнително възнаграждение за прослужено време за всяка прослужена година в
размер на 2%, основен платен годишен отпуск с продължителност 30 дни и по 1 ден
допълнително - чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение - чл. 234, ал. 1 ЗМВР, на които се позовава жалбоподателят, не
могат да обосноват мерки за защита по смисъла на Директивата в решението на СЕС
за служителите на МВР, полагащи нощен труд.
По отношение на иска с
правно основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР настоящатата съдебна инстанция споделя
изцяло изводите на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Във връзка с оплакванията
в жалбата следва да се отбележи, че ободряващите напитки безспорно са целева
натурална престация, но при условие, че са били налице предпоставките за
получаването ѝ от служителя и това задължение не е изпълнено от
работодателя, то същият следва да носи отговорността за компенсирането на
неизпълненото си задължение, съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД с парично
обезщетение за неизпълнението. Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР, вр. чл. 9, ал. 1
Наредба № 81213-904 от 30.07.2015 г. ободряваща напитка се дължи на всеки
служител по чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, който полага труд в рамките на нощно
дежурство между 22 ч. и 06 ч. на денонощието, като в случая тези предпоставки
са налице, а законодателят не поставя дължимостта на тази целева натурална
престация в зависимост от допълнителни условия, като например осигуряването на
напитките да е извършено/ възможно. Неоснователен е доводът във въззивната
жалба, че нощните дежурства, за които се търси изпълнение на задължението, са
вече отминали, поради което е отпаднало основанието за дължимостта им. Това
обстоятелство не е в състояние да заличи факта на неизпълнението, настъпило за
всяко едно от нощните дежурства.
В подкрепа на този извод
е и обстоятелството, че понастоящем законодателят е предвидил изпълнението
ѝ се извършва чрез предоставяне на еквивалента ѝ в пари (виж чл.
181, ал. 3 ЗМВР, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.08.2020 г.). Макар
и редакцията да не е приложима към периода, касаещ настоящото дело, то съдът
намира, че изменението дава яснота относно законодателната логика, при
установяване на правилата, а именно, че целевата престация е натурална, но изпълнението
ѝ в нейния паричен еквивалент, в случай на неизпълнение, не противоречи
на Закона. В този смисъл съдът намира, че цитираната в жалбата разпоредба на
чл. 10 от Наредба № 81213-904 от 30.07.2015 г. всъщност урежда забрана за
изпълнение на задължението за осигуряване на ободряващи напитки по различен
начин, противоречащ на уреденото в ЗМВР изискване това да става в натура и няма
отношение към отговорността на ответника по чл. 79 ЗЗД при неизпълнение на
задължението му и съответно към правото на кредитора да претендира изпълнение парично обезщетение вместо изпълнение.
Изложените съображения
водят до обоснован извод, че ищецът има право на вземане от ответника за
процесния период за положения извънреден труд. По отношения на размера на
предявените искове следва да се
отбележи, че съгласно заключението на
вещото лице по изслушаната ССчЕ общо дължимата сума за извънреден труд е в
размер на 1617,06 лв., а стойността на полагащите се ободряващи напитки за
положените 200 нощни смени е в размер на 120лв., поради което предявените
искове са основателни в пълния предявен размер.
Тъй като изводите на
въззвния съд съвпадат изцяло с тези на СРС, първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по жалбата има право на направените
разноски пред въззивния съд. Съдът намира, че такива не следва да му бъдат
присъждани, доколкото не са претендирани от страната.
По аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената
на иска по процесното гражданско дело, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78583
от 29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 69260/2019 г. по описа на СРС, 179
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: