№ 22633
гр. С., 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110162614 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „.......“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. .............., срещу С. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ......., с която са
предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми 1./ 419,12 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ........ абонатен № ......., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 108,74 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за период
от 15.09.2022 г. до 09.10.2024 г., 3./ 9,85 лева, представляваща главница за цена на услуга за
дялово разпределение за период от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 2,10 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 17.04.2024 г.
В исковата молба, уточнена с молба от 12.12.2024 г., ищецът излага, че ответникът С.
Р. С. е изключителен собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ........ абонатен
№ .........., на основание наследствено правоприемство от своите родители и починалата си
сестра Т. Р. С. (съобразно Удостоверение за наследници изх. № ..... г. на л. 47 от делото).
Като титуляр на правото на собственост на посочения имот ответникът има качеството на
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е
обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.
Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия,
цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните
приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в
края на всеки отоплителен период са били изготвяни изравнителни сметки на база реален
1
отчет на уредите за дялово разпределение. Посочва, че ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово
разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна
лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника С. Р. С., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
адвокат К. А., с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се
съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото, вкл.
притежанието на вещни права от ответника върху сочения за топлоснабден имот предвид
липсата на данни същият да е приел наследството на своите наследодатели. Позовава се на
изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
С Определение № 38340/15.09.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, „Д.“ ООД, ЕИК ....... /с предходни наименования „Бр......“ и „Бр...... Б.“ ООД/, като
трето лице – помагач на страната на ищеца. Последното не изразява становище по
допустимостта и основателността на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 113, том I, нот.
дело № 113/1983 г. /л. 10/, от който се установява, че на 17.01.1983 г. Р. С. С. е признат за
собственик на процесния жилище имот – ......., находящ се в гр. ...............“, бл. 13, ет. 5
/подробно индивидуализиран/.
От прието по делото като писмено доказателство Удостоверение за наследници №
........ г., издадено от Столична община – район „К.“ /л. 12/, се установява, че Р. С. С. е
починал на ......... г., като е оставил за свои наследници по закон следните лица: ..... –
преживяла съпруга, Т. Р. С. – дъщеря, и С. Р. С. – син. По силата на наследственото
правоприемство и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН последните трима са
придобили правото на собственост върху процесния имот при равни квоти от по 1/3 идеална
част за всеки един от тях.
Видно от Удостоверение за наследници № .... г., издадено от Столична община –
район „К.“ /л. 13/ е, че ..... е починала на .......... г., като тя е оставила за свои наследници
своите деца Т. Р. С. – дъщеря, и С. Р. С. – син, които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са
придобили по наследствено правоприемство от своята майка по ½ от нейната 1/3 идеална
част от собствеността на ......., или всеки от тях е придобил по още 1/6 от собствеността на
имота /или всеки от тях е станал титуляр на по ½ идеална част от собствеността – 1/3 по
наследствено правоприемство от своя баща и по 1/6 – по наследствено правоприемство от
своята майка/.
От Удостоверение за наследници изх. № ..... г., издадено от Столична община –
район „К.“ /л. 47/, се установява, че Т. Р. С. е починала на 22.09.2014 г. – преди началото на
исковия период, като тя е оставила за свой единствен наследник по закон своя брат –
ответникът С. Р. С., който по наследствено правоприемство от последната е придобил още ½
идеална част от собствеността на ........
При така събрания писмен доказателствен материал и предвид липсата на други
доказателства, установяващи извършени приживе от Р. С. С., ..... и Т. Р. С. разпореждания с
вещните им права на собственост върху ......., съдът приема, че изключителен собственик на
процесния ....... е ответникът С. Р. С., който е придобил правото на собственост върху
2
посочения имот по наследствено правоприемство от своите родители и своята сестра,
починали преди началото на исковия период.
В писмения отговор на исковата молба се навеждат възражения от назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответната страна за липса на ангажирани по
делото доказателства относно обстоятелството, че собствеността върху ....... е приета по
наследство от ответника С. Р. С., които съдът намира за бланкетни и неоснователни. В
случая, в срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е навела надлежно оспорване на
приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до
възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, а само
общо е заявено, че по делото липсват доказателства, че ответникът е приел наследството.
Наследственото правоприемство между ответника и последните трима съдът установява по
категоричен начин от ангажираните в процеса удостоверения за наследници. Ако страната се
позовава на отказ от наследство, същата следва да докаже твърденията си, но при липса на
такова твърдение, не е в доказателствена тежест на ищеца да установява приемане на
същото – в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 437/17.01.2012 г. по
гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, III ГО. Според приетото в цитираното решение, нормата на чл. 48
ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване на приемането на наследството под опис или отказ от наследството. Ето защо,
доколкото по делото липсват наведени твърдения и доказателства за вписан отказ от
наследството на Р. С. С., ..... и Т. Р. С., следва да се приеме, че по силата на наследствено
правоприемство ответникът е придобил имуществото на своите наследодатели, вкл.
притежаваните от тях вещни права върху ....... – в този смисъл и Решение №
1234/05.03.2024г. по в. гр. д. № 5902/2023г. на СГС, Решение № 3379/26.06.2023г. по в. гр. д.
№ 2874/2022г. на СГС, Решение № 6932/16.12.2024 г. по в. гр. д. № 4229/2024 г. на СГС и др.
При тези мотиви и с оглед на събрания по делото доказателствен материал, настоящият
състав на съда приема за доказано, че в исковия период ответникът С. Р. С. е бил
изключителен собственик на ........
Видно от представения по делото протокол от проведено на 11.07.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ...............“, бл. 13,
вх. А /л. 20/, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Бр...... Б.“
ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в
режим на етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 30.07.2002 г. е сключен договор между „Бр...... Б.“ ООД и етажната собственост
с адрес: в гр. С., ж. к. „К. 1“, бл. 13 /л. 19/, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от "......." ЕАД за показанията на топломера за отчетния
период.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между „.......“ ЕАД –
в качеството на възложител и „Бр......“ ООД – в качеството на изпълнител /л. 33/, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ –
024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
3
възнаграждение.
По делото е представено и прието Заявление-декларация вх. № 2915/26.09.2012 г.
/л. 16-17/, адресирано от Т. Р. С. до директора на ТР „З.“, с искане на нейно име да бъде
открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „.......“
ЕАД за следния жилищен имот: ........ при отбелязване, че домакинството й се състои от 1
член.
По делото са представени и приети Обща фактура № ....... г. /л. 28-29/ – в която е
отбелязано, че за отчетен период м.05.2021 г. – м.04.2022 г. дължима е сумата от 593,98 лева,
като незаплатена от нея е сума в размер на 429,64 лева, и Обща фактура № ............... г. /л.
30-31/ – в която е отбелязано, че за отчетен период м.05.2022 г. – м.04.2023 г. дължима е
сумата от 475,43 лева, като незаплатена от нея е сума в размер на 429,64 лева
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ..... /л. 32/.
От третото лице – помагач „Д.“ ООД, с молба от 09.10.2025 г. /л. 104 и сл./, са
представени и приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за
отопление и топла вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот
с абонатен № .......... за процесните отчетни периоди, с посочен в тях клиент Т. Р. С., както и
2 броя протоколи за извършени на 15.06.2022 г. и 09.06.2023 г. реални отчети в
апартамент 21 от служител на ФДР.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр.
...............“, бл. 13, е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер,
който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото
количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са налице 5 броя
отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 5 броя топлинни разпределители и 5
броя термостатни вентили, като в имота има и 1 брой щранг-лира в помещението баня и 1
брой водомер за отчитане на БГВ. В периода м. 05.2021 г. – м. 04.2023 г. в имота с абонатен
№ ....... е извършвано дялово разпределение от 1 брой ИРРО, чиито показания са занулени,
като 4 броя радиатори са демонтирани/занулени, както и от 1 брой щранг-лира в
помещението баня, за което липсва техническа възможност за монтаж на измервателно
устройство и и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. През същия период за
имота са начислявани и суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на
съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата
ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния
извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. За
исковия период потреблението на топла вода в имота е изчислявано на база на реален отчет
на показанията на 1 брой технически изправен водомер. При извършените изчисление
експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 1 205,28
лева по прогнозно потребление и 114,62 лева за получаване от абоната, т. е. общо 1 090,66
лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако
има такива. Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано
от третото лице „Д.“ ООД, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е
4
извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът,
монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е технически изправен и преминавал
метрологични проверки през всеки две години. Настоящият съдебен състав кредитира
изцяло експертното заключение, като обективно и компетентно изготвено от специалист в
съответната област и същевременно неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми 1./ 419,12 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ........ абонатен
№ ......., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
23.10.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 108,74 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 09.10.2024 г.,
3./ 9,85 лева, представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за период
от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до
изплащане на вземането, 4./ 2,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 17.04.2024 г.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидн. в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
/чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
5
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
От съвкупния анализ на събрания по делото писмен доказателствен материал –
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 113,
том I, нот. дело № 113/1983 г., Удостоверение за наследници № ........ г., издадено от Столична
община – район „К.“, Удостоверение за наследници № .... г., издадено от Столична община –
район „К.“, и Удостоверение за наследници изх. № ..... г., издадено от Столична община –
район „К.“, и при изложените по-горе мотиви относно наследственото правоприемство,
настъпило по линия на Р. С. С., съдът приема за установено в процеса, че ответникът С. Р. С.
е изключителен собственик на ........ По делото не се твърди и не се установява след
придобиване на собствеността върху процесния имот по наследство от своите родители Р. С.
С. и ..... и своята сестра Т. Р. С. ответникът да се е разпоредил с правото на собственост
върху същия за исковия период. С оглед на така приетото настоящият съдебен състав счита,
че последният, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, е имал качеството на
потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същият е имал в
процесния период качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед на тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дн." от
14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
6
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответникът не твърди, а и не се установява да е
упражнил това право срещу ОУ на „.......“ ЕАД, поради което настоящият състав намира, че
същият ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона
– чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Независимо от горното и за прецизност съдът намира за нужно да посочи, че по
делото е ангажирано като писмено доказателство заявление-декларация вх. №
2915/26.09.2012 г., с което Т. Р. С. е отправила искане до директора на ТР „З.“ на нейно име
да бъде открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„.......“ ЕАД за процесния жилищен имот, като от представените от ищеца общи фактури и от
ФДР индивидуални справки за топлинна енергия се установява, че и понастоящем партидата
на ......., открита при „.......“ ЕАД, се води на името на Т. Р. С.. Посочените обстоятелства не
са от естество да променят извода на съда за наличие на действащо към исковия период
облигационно правоотношение между ищеца и С. Р. С., тъй като смъртта на Т. Р. С.,
настъпила на 22.04.2014 г. – преди началото на исковия процес, представлява нов
юридически факт, който е довел до прекратяване на договорната връзка между последната и
ищцовото дружество, възникнала по повод на подаденото заявление от 26.09.2012 г. След
смъртта на Т. Р. С. не се твърди и не се установява настъпването на нови юридически факти,
извън наследственото правоприемство между последната и ответника, поради което съдът
приема, че именно ответникът е материално легитимиран да отговаря по предявените
искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като видно от протокол от
общо събрание на етажната собственост от 2002 г., списък към него и договор от 30.07.2002
е, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. С., ж. к. „К.-1“, бл. 13, са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач с
7
предходно наименование „Бр...... Б.“ ООД. Последното обстоятелство се установява и от
неоспорените констатации на СТЕ и от приложените от третото лице индивидуални справки.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, и в изпълнение на така възложената му с доклада по делото
доказателствена тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на СТЕ,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и на допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период
ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като
въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и
количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на
помещенията, до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се
състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1,
т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция.
При съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства – в т. ч.
индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период, 2 броя протоколи за реален
отчет и неоспореното заключение на СТЕ, се установява, че в исковия период в апартамент с
абонатен № ....... е извършвано дялово разпределение от 1 брой ИРРО, чиито показания са
занулени, както и от отдадена ТЕ от щранг-лира в помещението баня. През същия период
ТЕ за имота са начислявани суми за ТЕ за БГВ – на база на реален отчет на показанията на 1
брой технически изправен водомер. За целия процесен период за имота са начислявани и
суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния
отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е
посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало
съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените изчисление
експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 1 205,28
лева по прогнозно потребление и 114,62 лева за получаване от абоната, т. е. общо 1 090,66
лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако
има такива.
Предвид гореизложеното и при липса на конкретни доводи в отговора на исковата
молба досежно количеството доставена топлинна енергия до процесния имот в разглеждания
период, съдът намира за доказана по делото потребената такава в определеното от СТЕ
количество и стойност.
При тези изводи на съда следва да бъде разгледано своевременно релевираното в
писмения отговор възражение за погасяване на давност на претендираните вземания.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
8
подадена в съда на 23.10.2024 г. Следователно, в процесната хипотеза извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила след и на 23.10.2021 г. В
разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. Поради което съдът намира за изтекла
погасителната давност досежно претендираните суми, начислени за периода м.05.2021 г. –
м.08.2021 г. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния
период ОУ на ищеца – тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г. и влезли в сила от
11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-
късното вземане – това за м. август 2021 г. е станало изискуемо на 15.10.2021 г., т. е. преди
24.10.2021 г. /съответно това за м. септември 2021 г. би станало изискуемо едва на
15.11.2021 г. – т. е. след 24.10.2021 г./, поради което вземането за м.08.2021 г., както и
предхождащите го месечни задължения – тези за м.05.2021 г., м.06.2021 г., м.07.2021 г.,
включени в исковия период, са обхванати от изтекла тригодишна погасителна давност.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество ТЕ въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за
изпълнение на задълженията в процесните общи фактури, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответника – арг. от чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
При това положение и като съобрази неоспорените констатации на СТЕ, касаещи
начислената стойност на ТЕ за периода м.05.2021 г. – м.08.2021 г., СРС приема, че са
обхванати от изтекла погасителна давност са вземания на стойност от 31,42 лева. При това
положение и с оглед на принципа на диспозитивното начало в процеса исковата претенция
на ищеца следва да бъде уважена до размер на сумата от 387,70 лева. За разликата до
пълния предявен размер и за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. претенциите следва да
се отхвърлят.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
9
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена.
Между страните не се спори, че услугата дялово разпределение е била реално
извършена, което обстоятелство се потвърждава и от представените от третото лице –
помагач индивидуални справки за отопление и топла вода и формуляри за реален отчет,
съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № .......... за
процесните отчетни периоди, и от неоспорените констатации на СТЕ.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между „.......“ ЕАД –
възложител и „Бр......“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този
договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
С оглед на горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото
да получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявения иск за
установяване на нейната дължимост е установен по своето основание и в предявения от
ищеца размер.
По възражението за давност:
От страна на ищеца се претендират вземания за периода 01.11.2022 г. до 30.04.2023
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение и с оглед на датата на сезиране на съда, претенцията за
дялово разпределение не се явява обхваната от изтекла погасителна давност.
С оглед на горното, съдът приема искът за заплащане на цена на доставена услуга за
дялово разпределение за основателен в пълния му предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „.......“ ЕАД,
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "М." на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл.
33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
10
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., за който съдът намери, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на
НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 09.10.2024 г. възлиза на 101,74 лева, до който размер искът
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер претенцията следва да се
отхвърли.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
11
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 23.10.2024 г. и
касаеща процесния период, поради което предявените искове за обезщетение за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят изцяло.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцовото дружество претендира разноски за платена държавна такса – 100,00 лева,
депозит за особен представител – 400,00 лева, депозит за СТЕ – 350,00 лева, и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство – 100,00 лева, като съобразно
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата в общ размер на 896,02 лева.
Ответникът не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ......., ДА ЗАПЛАТИ на „.......“
ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. .............., на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 387,70 лева,
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ........ абонатен № ......., за период от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
101,74 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за период от 15.09.2022 г. до 09.10.2024 г., сумата в размер на 9,85 лева,
представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2022
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главница за цена на доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 387,70 лева до пълния предявен размер от
419,12 лева, и за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане
на обезщетение за забава върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 101,74 лева до пълния предявен размер от 108,74 лева;
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за забава върху задължението за цена на
такса за услуга дялово разпределение в размер на 2,10 лева за период от 16.07.2021 г. до
17.04.2024 г.
ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ......., ДА ЗАПЛАТИ на „.......“
ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. .............., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 896,02 лева – разноски в производството по гр. д. № 62614/2024 г.
на СРС, 29 състав
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „.......” ЕАД – „Д.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12
13