Решение по НАХД №17787/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към решение по НОХД 17787/2024 г. по описа на 112-и състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП)
против Д. А. Н., с ЕГН **********, роден на ***г., българин, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан Д. А. Н., с ЕГН
**********, роден на ***г., българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, че на 05.12.2022 г., в гр. София, на бул.
„Цариградско шосе“ № 115з, в казино „***“ в ТЦ „The mall“, в качеството си
на длъжностно лице - при изпълнение на службата си - охранител в СОТ - 161
ЕООД, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата и удар с крак в
областта на седалищните части, е причинил лека телесна повреда на
А.Х.А.М., реализираща медико-биологичния признак болка и страдание, като
деянието е извършено от длъжностно лице при изпълнение на службата -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание СРП - редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание и със защитника си адв.
Л. К.. Последната пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт.
Излага доводи за противоречиви твърдения на свидетелите по отношение на
обстоятелството дали Д. Н. е нанесъл удари на пострадалия, като сочи, че
описанието на извършителя, дадено от свидетеля Г., не отговаря на външния
вид на Н., а на това на неговия колега – свидетелят С.Т.. Иска се обвиняемият
да бъде оправдан.
Обвиняемият заявява, че поддържа тезата на защитата си. В последната си
дума заявява, че желае да бъде оправдан.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д. А. Н., с ЕГН **********, роден на ***г., българин,
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан.
Обвиняемият Д. Н. и свидетелят С.Т. били служители „СОТ -161“ ЕООД,
като Д. Н. бил назначен с трудов договор № *** г. на длъжност охранител
(патрул) в мобилен охранителен патрул (МОП). На 05.12.2022 г. обвиняемият
Д. Н. и свидетелят С.Т. били на дежурство като мобилен охранителен патрул
(МОП) към „СОТ -161“ ЕООД. На 05.12.2022 г. около 21:00 ч. пострадалият
А.Х.А.М., заедно с неговия приятел, свидетелят Й. Г. се намирали в казино
„***“ в сградата на „THE MALL“, което имало сключен договор за сигнално-
охранителна дейност с дружество „СОТ - 161“ ЕООД, под № *** от дата
1

05.10.2021 г. На работа като крупиета в залата се намирали свидетелите Г.К. Г.
и М.А.А., а охранител-портиер бил свидетелят Г.К. Г.. Пострадалият М. играел
на SLOT - машина, а Й. Г. стоял зад гърба му и наблюдавал. М. помолил Г. да
отиде да осребри билета му, но това било отказано на Й. Г. от касиерката,
свидетелката А. Г.а. На забележката на Г.К. Г., че Й. Г. няма право да играе на
машина, на която не е записан и няма право да взема чужд билет за
осребряване, Й. Г. започнал да спори и охранителят на казиното Г.К. Г.
натиснал паник- бутон. Около 21.30 ч. служителите на СОТ - С.Т. и Д. Н. се
отзовали на сигнала и между тях и Й. Г. били разменени реплики, тъй като Г.
не искал да напусне казиното и не разбирал какво е наложило идването на
служителите на СОТ. Когато М. видял, че служителите на СОТ настояват да
отведат Й. Г. през заден изход от казиното, той също тръгнал с тях и
служителите на СОТ - охранителите С.Т. и Д. Н. се насочили заедно с двете
лица - А. М. и Й. Г., към задния изход на казиното откъм ниво 2“ на паркинга
на сградата. На изхода, обвиняемият Д. Н., в нарушение на Указанията за
действията на изпълнителите и/или ръководителя на охранителната дейност
при осъществяване на правомощията по ЗЧОД и на т. 9.2.3. от Инструкцията
по управление на реагирането използвал физическа сила, без да е необходимо,
като изритал по крака А.Х.А.М. и го ударил в областта на главата, като му
причинил болка. Пострадалият М. извикал, като викът му, както и звукът от
удара в областта на главата бил чут от неговия приятел - свидетелят Й. Г.,
който се обадил на тел. 112 и на място дошли полицейските служители А.Р. и
Т.Б., както и медицински екип с парамедик Д..
Съгласно заключението на изготвените основна и допълнителна съдебно-
медицински експертизи, липсват морфологични белези на увреждания като
отоци, кръвонасядания, рани, охлузвания и др., както в областта на главата,
така и в областта на тялото на пострадалия А.Х.А.М., но това не изключва
възможността да са нанесени удари, които да са причинили болка и страдание
по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
Съгласно приложеното заключение на видеотехническата експертиза на
записите от охранителните камери на Казино „***“ е отразено както
поведението на Й. Г. и А.Х.А.М., така и нанасянето на удар с крак в областта
на седалището и с ръка в областта на главата от обвиняемия Д. Н. на А.Х.А.М..
Този извод на вещото лице е проверен и чрез оглед на видеоматериалите в
съдебно заседание, като при този оглед е установено категорично, че
удареното лице е именно пострадалият, както и че лицето, което е нанесло
двата удара на пострадалия има външните белези на обвиняемия.
Посочените видеозаписи, съгласно трайната съдебна практика (така Р №
103/08.06.2017 г. по н.д. № 406/2017 г. 2 н.о. и Р № 60163/19.10.2021 г. по н.д.
№ 615/2021 г., 1 н.о. на ВКС) представляват веществено доказателство по
смисъла на чл. 109 ал. 1 от НПК и значението им за установяване на
обективната истина не следва да се подценява, а да се съпоставят с гласните
доказателствени средства и останалия доказателствен материал по делото.
2

Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
разследването писмени и гласни доказателства и доказателствени средства:
приложените документи: трудов договор, договор за сигнално - охранителна
дейност /л. 193 - 196/, инструкции за изпълнение на дейността /л. 197 -208/,
длъжностна характеристика и график на дежурствата /л. 132 - 137/,
показанията на свидетелите Й. Г. /л. 86/, А.Х.А.М. /л. 85/, Г.К. Г. /л. 89/, Г.К.
Г./л. 92/, А. Г.а/л. 93/, М.А.А./л. 95/, както и от разпитите извършени на фазата
на съдебното следствие. Освен това, съдът намира, че изготвените СМЕ,
ДСМЕ и видеотехническа експертиза, както и огледът на видео записите в
съдебно заседание също значително допринасят за достигане до обективната
истина по делото.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна за повечето
обстоятелства. Всички свидетели по делото сочат, че именно в посочените ден
и час в казиното в “The mall” е възникнала ситуация, която да изисква
намесата на СОТ служителите. Освен това, съдът намира, че са категорично
доказани твърденията за това, че свидетелят М. е изпратил Й. Г. да осребри
неговия билет, т.е. поводът за началото на конфликта след отказа на касиера да
изплати стойността на игралния билет на лице, което е различно от неговия
притежател. В тази насока, съдът счита, че не се налага прецизен
доказателствен анализ на доказателствата, от които се извличат посочените
факти, защото тези въпроси освен че са безспорни между страните, са и
напълно еднопосочно доказани по делото.
Всъщност, единственият спорен въпрос е дали именно обвиняемият е
нанесъл ударите на лицето и той следва да бъде изяснен, защото по делото
има свидетел, който е дал противоречиви показания досежно лицето, което е
нанесло ударите. Това именно е свидетелят Й. Г., който сочи, че ударите били
нанесени от другия служител на СОТ – С.Т.. Тези твърдения обаче са
категорично опровергани от показанията на свидетеля М. (пострадалият),
както и от самите видеозаписи по делото. Категорично е установено не само с
ВТЕ, но и с огледа в съдебното заседание, че на записите се вижда именно
обвиняемият да нанася както ударът с крак, така и удара с ръка зад врата на
М.. За съда няма никаква неяснота по този въпрос и намира, че
противоречията в показанията на Г. се дължат на грешни възприятия в
посочения момент, а не на съзнателно лъжесвидетелстване пред състава на
съда. Но поради изложените съображения съдът намира, че следва в тази им
част да не ги кредитира, защото са опровергани от най-обективния
доказателствен източник, а именно видеоматериалите.
Съдът намира, че обясненията на обвиняемия не кореспондират с
доказателствената съвкупност основно главните факти на доказване в
производството, тъй като последният заявява обстоятелства, които са
категорично отречени от останалите доказателствени източници. Следва да се
отбележи, че макар да е извикан СОТ, на мястото е нямало груба разправия, а
от записите се установява точно това, че физически сблъсък преди точно на
изхода обвиняемият да удари М., не е имало. Не се установява и да е налице
3

словесно агресивен вербален конфликт. Именно поради това, съдът намира, че
обвиняемият представя на съда своя версия за събитията, като тя е израз на
средство за защита и е опровергана от доказателствения материал по делото.
на следващо място, съдът намира, че не отговарят на обективната истина и
твърденията на Н., че не е нанасял удари на пострадалия М., като в този
смисъл съдът вече изложи доводите си по-горе и не е нужно да ги преповтаря
и тук. Ето защо, съдът намира, че не следва да се кредитират твърденията на
Н., тъй като те са средство за защита и са опровергани от доказателствата по
делото.
Изготвената съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска
експертиза напълно кореспондират с възприетата и описана от съда
фактическа обстановка относно механизма на процесното деяние и вида на
телесната повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия - престъпление по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Ето
защо, съдът изцяло кредитира тези заключения, тъй като те са изготвени от
компетентни вещи лица и са пълни и точни в изводите си.
По същите съображения съдът кредитира и видеотехническата
експертиза, защото тя обективно отразява случилите се събития чрез описание
на събитията, които се наблюдават на видеофайловете, приложени по делото.

При така направените фактически констатации, съдът намира от
правна страна следното:
От обективна и субективна страна обвиняемият Д. Н. е осъществил
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
Същият е нанесъл удар в областта на главата на пострадалия, както и удар с
крак в областта на седалището на последния, в резултат на което А. М. е
изпитал болка, като по този начин Н. е причинил на М. лека телесна повреда,
реализираща медико-биологичния признак болка и страдание, като деянието е
извършено от длъжностно лице при изпълнение на службата - престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
Качеството на длъжностно лице на Н. се установява безспорно от
доказателствата по делото, а именно трудов договор и длъжностна
характеристика, както и че той е осъществил процесното деяние по време на
изпълнение на службата си.
Деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, защото деецът е
съзнавал свойството и значението на постъпките си, могъл е да ги ръководи,
но въпреки това е осъществил противоправните си действия напълно
целенасочено.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е предвидено
4

наказание „лишаване от свобода” до една година или пробация.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът отчете че липсват както отегчаващи, така и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Д. Н. не представлява голяма обществена опасност, а целите на
наказанието могат да бъдат постигнати чрез налагане на административно
наказание в минимален размер от 1000 лева.

При тези мотиви 112-и състав при СРС постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Николай Урумов
5

Номер на акта:	3793
Дата:	21 октомври 2025 г. (в сила от 11 октомври 2025 г.)
Съдия:	Николай Мариусов Урумов

Дело:	20241110217787
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 декември 2024 г.

Решение по НАХД №17787/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите