Решение по дело №518/2024 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/, [населено място], чрез юрк.Хумбаджиев, против решение № 76/18.10.2024 г., постановено по АНД № 230/2023 г. по описа на РС Берковица, с което е отменено наказателно постановление № 24/04.09.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ Монтана, с което на И. Г. Д., управител на ОМ“Комунални дейности“, Берковица, от [населено място], [улица], на основание чл.151, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/ е наложена глоба в размер на 1400 лева за нарушение по чл.112, ал.1, т.1 от същия закон.

В жалбата се развиват съображения, че решението на РС Берковица е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В жалбата се излагат факти и обстоятелства във връзка с отмененото наказателно постановление, като основното възражение касае заповед за упълномощаване от кмета на община Берковица на двама служители в ОМ“Комунални дейности“. Иска се да бъде отменено решението на РС и бъде постановено ново, с което да бъде потвърдено НП, претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната по касационната жалба страна, чрез пълномощника адв.С. оспорва жалбата и моли съда да не я уважава, а решението на РС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски в производството.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, настоящият съдебен състав прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обстоятелствата, установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел, се споделят и от настоящия състав. Същите са установени от събраните в производството доказателства и не следва да се преповтарят.

Районен съд Берковица в оспореното решение, правилно е констатирал, че в конкретния случай административнонаказателната отговорност на физическото лице Д. е неправилно ангажирана. Остава неясно защо е ангажирана административнонаказателната отговорност само на едно от упълномощените с цитираната заповед на кмета на общината лице. Правилно съдът посочил, че от изложените обстоятелства в АУАН, пренесени след това в НП, се установява, че контролният орган е установил, че в поземлен [имот номер], м. Блеов чифлик, терен на общинско депо с преустановена експлоатация (площадка №1), съгласно заповед на директора на РИОСВ Монтана са установени новоизхвърлени СБО, едрогабаритни отпадъци, пластмасови отпадъци, клони, наноси от реката, СО изхвърлени на купчини, което нарушението следва да се квалифицира по чл.19, ал.З, т.15 от ЗУО, съгласно който кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Анализът на установената фактическа обстановка в АУАН и НП обуславя извод, че е налице административно нарушение осъществяващо признаците на чл.19, ал.З, т.15 от ЗУО, тъй като посочената правна норма задължава кмета на общината да предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места и/или създаването на незаконни сметища и организирането на тяхното почистване. Приетата като нарушена разпоредба на чл.112, ал.1 от ЗУО вменява на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице да контролира дейностите, свързани с нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. Така вмененото от нормата задължение не съответства на установената от административнонаказващия орган фактическа обстановка - а именно наличието на констатирани замърсени терени. В тази връзка не е приложена и правилно санкционната норма, тъй като описаното в наказателното постановление деяние изпълва от обективна страна състава на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, предвиждаща, че когато кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето па отпадъци па неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране почистването им, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лева, ако не подлежи на по - тежко наказание. Именно тази санкционна разпоредба отговаря на вменената с чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО отговорност на кмета на общината за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организирането на почистването им. Тъй като констатираното деяние осъществява и характерните признаци от състава на деянието по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО. тази норма се явява специална по отношение на чл.151, ал.1, т.4 от ЗУО, която предвижда санкция за неупражнен общ контрол по чл.112 от ЗУО и изключва нейното приложение.

Изложените в касационната жалба множество доводи касаещи фактически установените факти, в подкрепа на издаденото НП, са обсъдени от въззивния съд и правилно са отхвърлени, като съдът подробно ги е обсъдил. Поради което настоящият съдебен състав не споделя твърдението за немотивороност на решението. В решението съдът подробно е обсъдил всички доводи изложени от администативнонаказващия орган.

Настоящият касационен състав напълно споделя изложените доводи от въззивния съд и предвид разпоредбата на чл.221, ал.2 АПК препраща към мотивите на същия. Съдът не намира за основателно изложеното твърдение за нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, т.к. в касационната жалба са изложени факти и обстоятелства, без да се сочат конкретни касационни основания.

В хода на производството както пред административно наказващия орган, така и пред съда са изложени и обсъдени всички относими към спора доказателства и въз основа на тях е постановено едно обосновано и правилно решение.

Предвид изложеното, съдът намира, че въззивният съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

В хода на производството от страна на ответника не са заявени искания за разноски.

При така изложеното и на основание на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76/18.10.2024 г., постановено по АНД № 230/2023 г. по описа на РС Берковица, с което е отменено наказателно постановление № 24/04.09.2023 г. на директора на РИОСВ Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.