№ 351
гр. Дупница, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200835 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 348а - 24 от 19.08.2025 г., издадено от
Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Дупница, упълномощен със Заповед №
8121з-1371/11.11.2015 г., изменена и допълнена със Заповед № 8121з-250/05.03.2021 г., на
МВР, с което на основание чл. 257, ал. 1 и чл. 53 от ЗАНН, на Г. Н. В., с адрес: гр. Д, ул."Б.
К." № **, с ЕГН **********, е наложено административно наказание - „глоба”, в размер на
300 лева за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
В жалбата се излагат твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон при издаването на АУАН и НП, както и недоказаност на нарушението.
Иска се отмяна на НП и се претендират разноски. В съдебното заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител – адв. Ч., която
поддържа жалбата и излага допълнителни съображения. Пледира за отмяна на НП и
присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал.1, т. 2, пр. 2-ро от ЗА, тъй като е оказала
безплатна правна помощ.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание.
Взема становище по жалбата в съпроводителното писмо, като моли за потвърждаване на
НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли за
присъждане на такова в минимален размер в случай, че съдът счете жалбата за основателна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е един от управителите, заедно и поотделно с лицето Х. В., на
дружеството „Уин Клуб“ ООД, което стопанисва ресторант – пицария находяща се на адрес:
гр. Дупница, ж.к. Бистрица, кв. 205, УПИ – Х. Заведението имало определено удължено
работно време, което било отнето със Заповед № РД-04-800/28.05.2025 г., на кмета на
Община Дупница и било установено работно време от 06:00 часа до 22:00 часа. Във връзка с
това на жалбоподателя, като управител било издадено и връчено на 13.06.2025 г. писмено
полицейско разпореждане УРИ-348р-12458/13.06.2025 г. от ПИ при РУ-Дупница, с което
било разпоредено да спазва установеното с цитираната по-горе заповед работно време до
1
22:00 часа. На 06.07.2025 г., около 01:30 часа в ресторант – пицария стопанисвана от
дружеството „Уин Клуб“ ООД, находяща се на адрес: гр. Дупница, ж.к. Бистрица, кв. 205,
УПИ – Х била извършена проверка на място в отсъствието на жалбоподателя от св. С. С. и
Р. Г., полицейски служители при РУ-Дупница, като св. Г. съставил докладна записка от
06.07.2025 г. В същата св. Г. посочил, че при извършената в 01.30 ч. проверка установили, че
заведението работи и в него имало около 10 клиента. След това на база съставената
докладна записка от проверката АНО определил и разпорелил св. С. С. да състави на
17.07.2025 г. АУАН за констатираните обстоятелства, като свидетели по акта били св. Г. и
неговия колега А. В.. За датата и часа на съставяне на АУАН не бил уведомен и поканен
жалбоподателят. Актът бил съставен в негово отсъствие, като по-късно бил връчен на
същия срещу подпис от актосъставителя на 21.07.2025 г. Въз основа на този АУАН било
издадено и обжалваното НП № 348а-24 от 19.08.2025 г., издадено от Началник сектор
„Охранителна полиция“ при РУ – Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з-
1371/11.11.2015 г., изменена и допълнена със Заповед № 8121з250/05.03.2021 г., на МВР, с
което на основание чл. 257, ал. 1 и по реда на чл. 53 от ЗАНН, на Г. Н. В., с адрес: гр. Д,
ул."Б. К." № **, с ЕГН **********, е наложено административно наказание - „глоба”, в
размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Същото е връчено на
нарушителя срещу подпис, на 17.09.2025 г.
Съдът възприема изложената по-горе фактическа обстановка въз основа на събраните
гласни доказателствени средства и писмени доказателства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите С. и Г. като последователни,
непротиворечиви и логични. Казаното от свидетелите се потвърждава от представените
писмени доказателства – докладна записка изготвена от мл. инспектор Г. и разпореждане от
ПИ Щ. К., като и двамата свидетели добросъвестно изложиха пред съда известните им
обстоятелства. Съдът се доверява на показанията им като прие, че няма данни за тяхна
заинтересованост от изхода на делото или за необективност на предоставената информация.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна по изложените в нея
съображения, както и по други допълнителни такива.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че във воденото
административнонаказателно производство са допуснати множество съществени
процесуални нарушения, които го опорочават и водят като краен резултат до отмяна на
наказателното постановление, обект на проверка в настоящото дело.
Съдът намира, че АУАН и НП не отговарят на всички изисквания на закона относно
тяхното съдържание, като не е спазена и процедурата по издаването на АУАН в
присъствието на нарушителя. На първо място безспорно е от съдържанието на АУАН и от
свидетелските показания събрани по делото, че същият е издаден в отсъствието на
нарушителя и в нарушение на нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който гласи: Чл. 40, ал. 1
ЗАНН: „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя“. Изключение от това е предвидено в ал. 2 на същата разпоредба, която
предвижда, че : „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не
се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“ В случая
актосъставителят нито е уведомил, нито е канил, нито е търсил нарушителя преди да състави
АУАН в негово отсъствие. Същият не е и разбрал за инициираното спрямо него
административнонаказателно производство или изобщо за извършената му проверка,
доколкото свидетелят Г. заяви, че не си спомня дали управителят на дружеството, което
2
стопанска обекта е присъствал на проверката, извършена на 06.07.2025 г. Всички тези
административнонаказателни и фактически действия на контролните полицейски органи
случили се без знанието на жалбоподателя накърняват сериозно правото му на защита в хода
на административнонаказателното производство.
Нещо повече, в АУАН и НП не е налице и надлежно, ясно и конкретно описание на
нарушението, като не са посочени словесно никакви конкретни фактически действия или
бездействия, с които да се сочи, че жалбоподателят като един от управителите на
търговското дружество е извършил нарушението и не е спазил издаденото му писмено
полицейско разпореждане. Не е посочено, дали е допуснал, разпоредил или възразил и т.н. с
което да е допринесъл за наличието на установените клиенти във заведението. Единственото
описание не неговото поведение, като отсъстващо при проверката лице е с думите - „не
изпълнява“, което е крайно недостатъчно, лаконично и двусмислено, за да може да реализира
правото си на защита в производството.
По-нататък неправилно е определен според съда и субекта на нарушението в лицето
на жалбоподателя, който най-вероятно не е присъствал при проверката (според св. Г. ,,не си
спомням дали той е присъствал на проверката“), т.е. с нищо повече не е допринесъл за
неизпълнението на полицейското разпореждане от другия управител на дружеството – Х. В.,
видно от приложената справка от ТРРЮЛНЦ. В този смисъл обстоятелството, че на този
управител е било връчено по-рано писменото полицейско разпореждане от 13.06.2025 г. – на
л. 18 от делото, не предопределя неговата вина и административнонаказателна отговорност
за бъдещото му неспазване, особено когато не са установени негови противоправни действия
и бездействия в нарушение на разпореденото му от полицейския орган. Не може да се
презюмира недоказано и неустановено при проверката или след нея такова негово
поведение, което да се подведе по административнонаказателния състав на чл. 64, ал.4 от
ЗАНН. Със същия успех и другия управител, който не е санкциониран може да е разпоредил
на персонала в заведението да работи след работното време, определено със заповедта на
кмета на Община Дупница.
Изцяло недоказано остава твърдяното нарушение в този смисъл, относно
отговорното физическо лице – управител със събраните от АНО доказателства, вкл. и с тези
събрани в хода на съдебното производство, вкл. показанията на св. Г. за горепосочените
обстоятелства.
Съобразно всичко гореизложено НП следва да се отмени изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно поради посочените, допуснати съществени процесуални нарушения и
недоказаност на нарушението, респ. на деянието извършено от конкретно санкционираното
физическо лице.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Особеност на процесното производство се състои в това, че адвокатското
възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. От конституционно установените принципи за равенство
на гражданите, забрана за дискриминация и отговорност на държавата за незаконосъобразно
издадени актове (включително и наказателни постановления) следва, че адвокатския труд и в
този случай следва да бъде заплатен. Затова в чл. 38, ал. 2 от ЗА изрично е предвидено, че
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го
заплати. В този специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е не
защитаваната страна, а самия адвокат. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. В полза на адвокат М. Ч. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в минимален
размер – 400 лв., определен по реда на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за вазнаграждения за адвокатска работа, като при определянето му
3
съдът взе предвид, че адвокатът е осъществил процесуално представителство и се е явил в
две съдебни заседания по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 348а-24 от 19.08.2025 г., издадено от
Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – гр. Дупница, упълномощен със Заповед
№ 8121з-1371/11.11.2015 г., изменена и допълнена със Заповед № 8121з-250/05.03.2021 г., на
МВР, с което на основание чл. 257, ал. 1 и по реда на чл. 53 от ЗАНН, на Г. Н. В., с адрес:
гр. Д, ул."Б. К." № **, с ЕГН **********, е наложено административно наказание - „глоба”,
в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-гр. Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати в полза
на А. Д. Ч., с ЕГН **********, вписана в Адвокатска колегия – Кюстендил сумата в размер
на 400 (четиристотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4