Решение по дело №14171/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 598
Дата: 1 февруари 2024 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20231110214171
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 598
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110214171 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба на З. И. Б., ЕГН **********, чрез адвокат А., срещу Наказателно
постановление (НП) № BG25022023/5800/P8-200/23.08.2023г., издадено от Г.А.Т. на
длъжност Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, с което на З. И. Б., ЕГН **********, на основание чл.179, ал. 3а от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП.
В подадената жалба се твърди, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи, че не е посочено коя
материалноправна норма е приел наказващият орган за нарушена, като се поддържа, че
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП не представлява едновременно установяваща
задължително правило за поведение и санкционна норма. На следващо място, се твърди, че
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не е управлявал
посоченото в наказателното постановление ППС на процесната дата и в този смисъл не е
годен субект на нарушението. Поддържа се, че въпреки писменото му изявление, не следва
да се приеме, че той е управлявал посоченото ППС на приетата дата за извършване на
нарушението, липсват други данни за авторството на нарушението, поради което същото не
следва да се приема за доказано по несъмнен начин. Навеждат се аргументи, че
жалбоподателят не е отговорен за заплащането на тол таксите. Също така жалбоподателят
излага доводи, че в наказателното постановление неясно е посочено мястото на извършване
на нарушението и описаното място не фигурира в нормативния акт, определящ за кои
1
пътища се заплащат тол такси. Поддържа, че тол декларациите се подават от Националните
доставчици на услугата и щом не са получени тол декларации, водачът не следва да
отговаря за това, а доставчикът на услугата. Релевирани са доводи, че не е установено дали
бордовите устройства работят и дали ползваните устройства са били технически изправни.
Изразява се позиция, че не е спазен принципът за пропорционалност на наказанието. Моли
се за отмяна на наказателното постановление на посочените основания, а също така се
излагат съображения за наличие на маловажен случай на административното нарушение.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. С молба, подадена от жалбоподателя, чрез адв. А., се сочи, че се поддържа
иницииралата производството жалба. Представен е списък на направени по делото разноски.
Въззиваемата страна - Г.А.Т. на длъжност Директор на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призована, не се явява. Същата се
представлява от юрисконсулт Димитров, който моли подадената жалба да бъде оставена без
уважение и процесното наказателно постановление да бъде потвърдено, като издадено в
спазване на процесуалните правила и материалния закон. Намира, че твърдяното нарушение
е безспорно доказано като извършено от обективна и субективна страна. Поддържа, че е
доказано авторството на нарушението. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско
възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 25.02.2023г. в 11:33 часа в направление излизане от територията на Република България
на граничен контролно- пропускателен пункт Калотина пристигнало пътно превозно
средство с рег. №ХХХХХ, вид влекач, марка и модел „Мерцедес Актрос“ 1844 ЛС, с обща
техническа допустима максимална маса над 12 тона. Същото било управлявано от
жалбоподателя и било собственост на фирма „ХХХХХХ ЕИК: *********.
По същото време на място свидетелят Маро Т. на длъжност „инспектор в отдел МП
„Калотина“ , териториална дирекция „Митница София“ изпълнявал служебните си
задължения. Същият извършил проверка на управляваното от жалбоподателя превозно
средство. В хода на извършената проверка било установено, че на 06.02.2023г. в 13:55 часа
превозното средство не е заплатило изискуемата по чл. 10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата
дължима такса. Същото е било засечено по път А- 6, км. 60+705, Чепинци. При извършената
проверка се генерирал доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението F4D157A0A882023DE053011F160A76BE. В хода на
проверката било установено, че за процесната дата не са получени и платени тол
декларации, включително за сегмента на рамката, на която е било отчетено нарушението.
При направена от служителите на АПИ справка било установено, че устройството
монтирано в процесното ППС на 06.02.2023г. е започнало да предава данни едва в 14:42:51
часа, следователно в 13:55 часа е било изключено и не е подало тол декларация.
2
В хода на проверката жалбоподателят е заплатил такса в размер на 133 лв. в хода на
извършената проверка.
Предвид констатираното нарушение, свидетелят М. Т. съставила на жалбоподателя АУАН
№ BG250220023/5800/P8-200 от 25.02.2023г. Същият бил съставен в присъствието на един
свидетел и в присъствието на жалбоподателя, като му бил връчен екземпляр от същия
срещу подпис и в който жалбоподателят написал, че няма възражения. На същата дата били
подадени писмени обяснения от жалбоподателя, в които посочил, че на 06.02.2023 г. е
управлявал процесното ППС.
На база на съставения акт АНО издал процесното Наказателно постановление (НП) №
BG25022023/5800/P8-200/23.08.2023г., издадено от Г.А.Т. на длъжност Директор на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на З.
И. Б., ЕГН **********, на основание чл.179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и
осемстотин) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Същото било изпратено на жалбоподателя с писмо и му било връчено на 25.09.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетеля М. Т. и
приложените по делото документи, приети като доказателства по делото.
Настоящата съдебна инстанция на първо място, намира, че показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел М. Т. се явяват логични, последователни и подкрепени от
всички събрани по делото писмени доказателства. Свидетелят излага сведения относно
мястото и начина на извършената проверка и обстоятелствата, които са установени при
същата. Той посочва, че въз основа на устните и писмени обяснения на жалбоподателя е
приел, че последният е управлявал процесното ППС на посочената в АУАН дата и че не
знае с точност размера на неплатената такса, а също и че не си го спомня. Съдът намира, че
следва да кредитира с доверие показанията на разпитания свидетел.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото служат и събраните
писмени доказателства, надлежно приобщени по съответния процесуален ред, и затова
съставът на съда основа своите фактически изводи и въз основа на посочените по-горе
писмени доказателства.
Настоящата съдебна инстанция приема, че с оглед наказателния елемент на производството
и общото правило, че по дела с административнонаказателен характер доказателствената
тежест е за наказващия орган, самопризнанието на жалбоподателя не е от естество да
размести доказателствената тежест и не освобождава административнонаказващия орган от
задължението му да докаже административнонаказателното обвинение по несъмнен начин.
По делото липсват доказателства за авторството на нарушението, които да подкрепят
изявленията на жалбоподателя в хода на извършената проверка, че той е управлявал
процесното ППС на посочената в АУАН и НП дата на твърдяното нарушение.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията,
изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията
на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по
съставянето им, намира следното:
АУАН и наказателното постановление са съставени/съответно издадени от съответните
оправомощени длъжностни лица, след преценка и анализ на доказателствата, в кръга на
тяхната компетентност, тъй като е налице съответното оправомощаване, по реда предвиден
в чл. 167, ал. 3б, т. 1 и т. 2, чл. 189е, ал. 11 от ЗДвП, което се установява от съдържаниято на
приложените по делото заверени преписи от заповеди.
Съдът служебно констатира, че са спазени давностните срокове за съставяне на АУАН и
издаване на НП по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че наказателното постановление е издадено
при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на
защита на санкционираното лице. Съдът счита, че както съставения АУАН, така и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени в нарушение на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, посочващи минималното задължително
съдържание на двата процесни документа. В тази връзка съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН
актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, а съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН в наказателното постановление следва да се съдържат обстоятелствата при които е
извършено твърдяното нарушение. Съдът намира, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление не е посочено какъв е бил размерът на дължимата пътна такса и как е бил
определен този размер. Според чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - "за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за
изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на
ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две
точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
4
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък". В случая не е ясна
формулата, по която е изчислена дължимата такса и какво е било взето предвид при
определянето й - товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното
средство, какви са били техническите характеристики на пътя или пътния участък и т. н., за
да се направи преценка дали правилно е била определена и в крайна сметка какъв е бил
размерът й. Тези обстоятелства никъде не са посочени в съставения АУАН и издаденото
НП, което пък съществено нарушава правото на защита на наказаното лице и възможността
му да разбере какъв размер на таксата се твърди да не е заплатило и как е бил определен
този размер. Посочената неяснота при описанието в крайна сметка препятства и съда да
извърши дължимия съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП във връзка с
тези обстоятелства.
Отделно от това, в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е посочено, че жалбоподателят е заплатил „дължимата независимо от
съответната административнонаказателна санкция такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за
пътищата в размер на 133 лв.“ Съдът намира, че нормата на чл. 10б, ал. 5 от ЗП посочва
начина за определяне на дължимата такса, когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа
неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" електронна система за
събиране на тол такси. Нито в наказателното постановление, нито в съставения АУАН е
посочено защо е платена посочената сума, как е определен размера на същата и дали тя се
различава от т. нар. „компенсаторна такса“ посочена в чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
при плащането на която не следва да се образува административно наказателно
производство. Обстоятелството, че платената сума от 133,00 лв. представлява такса, която е
различна от т.нар. „компенсаторна такса“ не се доказа и в хода на проведеното пред
настоящия съдебен състав съдебно следствие, доколкото в разпита си свидетелят Т. заяви,
че не знае размера на дължимата такса и не си спомня.
Настоящата съдебна инстанция намира, че всички тези обстоятелства са нарушили правото
на защита на санкционираното лице и липсата им се явява самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, а отделно от това са възпрепятствали и настоящата
съдебна инстанция да упражни контрол за законосъобразност.
Относно направеното от жалбоподателя възражение, че не е посочено мястото на
извършване на нарушението, съдът намира същото за неоснователно. Действително в
наказателното постановление мястото е посочено като „Чепинци по път А-6, км 60+705“, а в
приложения по делото списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние са посочени координати, но настоящия състав счита, че по този начин
макар и не конкретно посочено мястото на извършване на нарушението, то същото е
определяемо такова и в този смисъл не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила.
За пълнота съдът следва да отбележи, че намира извършеното нарушение за доказано такова
5
от обективна страна. От събрани по делото доказателства се явява безспорно установено, че
намиращото се в превозното средство устройство на процесната дата е започнало да подава
данни в по-късен час, следователно към 13:55 часа е било изключено, а не повредено. В този
смисъл за дружество, с което дружеството превозвач е имало сключен договор не е
възникнала отговорността да го уведоми, че е налице недекларирана пътна такса.
Въпреки, че намира извършеното нарушение за безспорно доказано от обективна страна, то
съдът счита, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Съдът предвид разпоредбата на чл.10б, ал. 3 от Закона за пътищата, съгласно която "Тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички
пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона,
извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането и дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.“ намира, че по делото
не е доказано на датата на извършване на нарушението именно жалбоподателят да е
управлявал посоченото превозно средство. Предвид на това, съдът намира, че задължението
за заплащане на тол такса е било именно на ползвателя на пътното превозно средство или на
собственика на същото. С оглед презумпцията за невиновност и обстоятелството, че по
административнонаказателни дела доказателствената тежест е за наказващия орган, издал
обжалваното наказателно постановление, неподкрепените с никакви други доказателства
изявления на З. Б., че той е управлявал процесното ППС, не правят
административнонаказателното обвинение доказано по несъмнен начин. Това, че
жалбоподателят е бил спрян със същото ППС на друга дата не е достатъчно основание да се
приеме за категорично доказано, че той е бил водач на това ППС и на 06.02.2023 г. От друга
страна, жалбоподателят не е собственик на превозното средство и не е наказан в това му
качество, а само и единствено като водач на същото.
Във връзка с всичко гореизложено съдът намира, че процесното наказателно постановление
е издадено и в нарушение на материалния закон, доколкото неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, без авторството на нарушението да е безспорно доказано.
При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК правото
на разноски възниква в полза на жалбоподателя, който чрез процесуалния си представител
изрично е направил искане за присъждане на такива. От приложения по делото договор за
правна защита и съдействие и анекс към него се установява, че жалбоподателят е заплатил
720 лв. с ДДС. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и поради
тази причина възнаграждението следва да бъде в минимално предвидения от закона размер.
В случая минималният размер на възнаграждението е 300 лева + 7% за горницата над 1 000
лв. съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ( в сила към момента на обявяване на делото за
решаване).
С оглед цитираната нормативна уредба в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 427,20 лева( представляващи 356 лева с ДДС).
6
Съгласно т. 6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен орган означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. В случая разноските следва да бъдат възложени върху юридическото лице, от което е
част наказващият орган, а именно Агенция пътна инфраструктура.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № BG25022023/5800/P8-200/23.08.2023г.,
издадено от Г.А.Т. на длъжност Директор на Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на З. И. Б., ЕГН **********, на основание
чл.179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура ДА ЗАПЛАТИ на З. И. Б., ЕГН **********,
сумата от в размер на 427,20 лева (четиристотин дватесет и седем лева и двадесет стотинки)
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от А
дминистративнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7