РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - П.
О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
гр. П., 05 май 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 333
по описа за 2023 год. на
Административен съд – П. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по искане вх. № 2971/07.02.2023г.
от началник отдел „Оперативни дейности“ – П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
представител юр. Стаматова, за изменение на определение
№ 303 от 03.02.2023г., в частта му на разноските. Според молителя, не са
представени доказателства за заплащане на сумата в размер на 1 000лв.
именно за производството по обжалване на допуснатото предварително изпълнение
на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-***.,
тъй като в договора за правна защита и съдействие от 02.02.2023г.
е посочено, че е заплатено възнаграждение за „обжалване на заповед за
запечатване на НАП“.
Иска се отмяна на определение № 303 от
03.02.2023г., в частта му, в която ответникът е осъден да заплати разноски в
полза на жалбоподателя в размер на 1 000лв. Алтернативно се прави искане
за намаление размера на присъденото адвокатско възнаграждение наполовина, тъй
като същото е уговорено общо за две различни административни производства –
производството по обжалване на мярка (ЗПАМ) № ФК-***. и производство по
обжалване на допуснатото й предварително изпълнение.
Жалбоподателят „П.“ ЕООД, редовно уведомен,
чрез пълномощника адв. М. изразява становище за
неоснователност на молбата. Действително, се касае за две различни
административни производства, но тъй като се касае за издаден един ИАА, който се
обжалва и в двете му части, е уговорен и заплатен
Искането за изменение на разпореждането в
частта му за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е
допустимо, а разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
Производството по делото е образувано по жалба
от „П.“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К.Р.“ №
19, чрез пълномощника адв. М. против „заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-***.; правно основание чл. 60, ал. 5,във връзка с
чл. 81, във връзка с чл. 148 и чл. 149 от АПК“. В жалбата е формулиран петитум по следния начин „моля да постановите съдебен акт, с който да отмените заповед за
налагане на принудителна мярка № ФК-***. на началник отдел „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП, в частта, в която е допуснато предварително изпълнение
на същата, както и в останалата й част, като неправилна и незаконосъобразна.
Моля да бъде спряно изпълнението на заповед № ФК-***.“.
При така формулирания петитум
на жалбата, може да се приеме, че предмет на обжалване по делото е както
заповед № ФК-***., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – П. при ЦУ
на НАП, така и разпореждането за допускане на принудителното й изпълнение. В
случая, се касае за две отделни производства по съдебно обжалване, като
адвокатското възнаграждение е уговорено общо за тях.
Принципно правилно е твърдението в молба вх. № 4626/27.02.2023г.
на пълномощника на жалбоподателя, че договореното адвокатско възнаграждение е
минималното такова, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата й редакция). В случая, обаче, се касае за две отделни съдебни
производства протичат по реда на АПК, но приключват с различни съдебни актове.
Доколкото е заявена претенция за присъждане на разноски в общ размер и не е
направено разграничение на разноските поотделно за всяко едно от съдебните
производства, следва да бъде направена преценка от съда, съобразно фактическата
и правна сложност на делото. Настоящият съдебен състав намира, че не се касае
за фактическа и правна сложност на делото в частта на обжалването на
разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на процесната ЗПАМ, поради което и следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 500лв., което представлява половината от заплатеното
адвокатско възнаграждение. При присъждане на посочената сума следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че от страна на ответника не е направено
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Предвид гореизложеното, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 303 от 03.02.2023г., постановено по адм.
дело № 333 от 2023г. по описа на Административен съд – П., В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на „П.“ ЕООД ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „К.Р.“ № 19, представлявано от управителя И.И. И. сумата в размер на 500лв. (петстотин лева) разноски
по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: