№ 3876
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110148546 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на „ФИРМА, ЕИК: ****,
представляван от изпълнителния директор, гр.София, ул.Ястребец, № 23Б
спрямо ИВ. СЛ. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86
ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че
ответникът му дължи следните суми: 1 507,58 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г. ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 253,76 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 20.11.2020 г., сумата от 16,47 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г.
ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 3,48 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 20.11.2020
г. и 52,29 лв. разноски по делото, а именно: 35,63 лв. държавна такса и 16,67
лв. възнаграждение на юрисконсулт., за които суми е издадена заповед по
чл.410 от ГПК от 21.12.2020г. по ч. гр. дело № 59591/2020г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът, с абонатен № 118161, е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС и е ползвал доставяна от
дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2017г. до месец
април 2019г., които не са заплатени. Излага се още, че сградата етажна
1
собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ФИРМА, чието
конституиране като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК се търси. Моли се да бъде постановено решение,
с което да се приеме за установено, че ответникът дължи претендираните
суми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Признава, че е
съсобственик на процесния имот. Прави възражение за погасителна давност
на вземанията за периода от м.05.2017г. до м.11.2017г. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията за услугата ДР за м.10.2017г. и за
м.11.2017г. Счита за неоснователни претенциите за мораторна лихва. Заявява,
че не е налице облигационно отношение между страните, тъй като ответникът
не е ползвател на процесния имот. Оспорва част от представените по делото
документи. Оспорва ОУ да са влезли в сила и валидно да обвързват
ответника. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Трето лице ангажира доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
2
Страните спорят досежно обстоятелството дали ответникът има
качеството на потребител на топлоенергия като съдът е отделил за безспорно
обстоятелството, че Иван е съсобственик на процесния имот.
В хода на процеса обаче и въпреки липсата на спор, че той е
съсобственик на искови имот ищецът, в чиято тежест бе да установи не само
правото на собственост върху вещта, а и обема му, ангажира само един НА за
собственост на жилище, построено на държавна земя от ЖСК с № 80, дело с
№ 1682/1977г., от който само се установява, че за собственик на този имот е
призната трето по делото лице – В.А.Д., за която съдът може само да
предполага в какви и дали е била в някакви родствени отношения с ответника.
Това дава основание на съда да приеме, че искът е недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищеца следва да се възложат разноските по заповедното и исковото
производство. Претендира се възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева
по исковото и 450 лева по заповедното. Тези суми следва да бъдат присъдени
на ответната страна, но в редуциран размер съобразно стореното възражение
за прекомерност. Същото е основателно, но само за платеното
възнаграждение в ч.гр.дело с № 59591/ 2020г. Възнаграждението на адвокат
по исковото е определено съобразно минимума на възнагражденията по чл.7,
ал.2, т.2 от НМРАВ – 424 лева за исковото, но това по заповедното следва да
се намали на основание чл.7, ал.7 от НМРАВ или в половината размер от 212
лева или дължимата сума за разноски е от 612 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „ФИРМА, ЕИК: ****,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: ФИРМА против ИВ. СЛ. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за приемане за установено, че Иван дължи на ФИРМА
следните суми: 1 507,58 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г.
3
ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 253,76 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
20.11.2020 г., сумата от 16,47 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.10.2017г. до м.04.2019г. ведно със
законна лихва от 27.11.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 3,48 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 20.11.2020 г. и 52,29 лв.
разноски по делото, а именно: 35,63 лв. държавна такса и 16,67 лв.
възнаграждение на юрисконсулт, за които суми е издадена заповед по чл.410
от ГПК от 21.12.2020г. по ч. гр. дело № 59591/2020г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК: ****, представлявано от изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: ФИРМА на основание чл.78,
ал.3 от ГПК да заплати на ИВ. СЛ. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС
сумата от 612 лева – възнаграждение за предоставена по Договор за правна
защита и съдействие от 21.10.2021г. и договор от 09.02.2021г.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ищеца
– ‚ФИРМА и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4