№ 533
гр. Монтана, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20251630100525 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 предложение първо
ЗЗД, за сумата от 871.68 лв.
Ищцата, Г. М. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Монтана, общ.
Монтана, обл. Монтана, ул. „Васил Левски" № 51, Представлявана от
Адвокатско дружество „П. и Т.", чрез Д. В. П., адвокат от САК, е предявила
иск против „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев" №
52-54, представлявано от изпълнителните си директори: Валентин Ангелов
Гълъбов и Александър Чавдаров Димитров и цена на иска: 871,68 (осемстотин
седемдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) лева - сума, дадена без
основание, и подлежаща на връщане - чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл.
23 ЗПК.
В исковата си молба твърди, че предявява иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 21 ЗПК срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ... с
като моли ответникът да бъде осъден да върне на доверителката и сумата от
871,68 лева, представляваща сумата над чистата стойност на кредита по
Договор за потребителски кредит № **********, платена без основание,
ведно със законната лихва от 03.02.2025 г. (датата на изпадане в забава на „Ти
Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК ********* до окончателното изплащане на
задължението.
Основателността на иска следва от следните съображения:
Относно Решение № З67 от 24.07.2024 г. по гр.д.№ 152/2024 г. по
описа на Районен съд – Монтана, с което съдът е отхвърлил изцяло
предявените от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с ЕИК ... против Г. М. И., ЕГН
1
84071З3278, искове. В мотивите си съдът приел, че Договор за потребителски
кредит № ********** е нищожен, като за периода от 04.11.2019 г. до
26.05.2023 г. по сметка на дружеството ответник в изпълнение на нищожния
договор Г. И. е заплатила сумата от 2 371,68 лв.
Съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В случая чистата стойност по договора за кредит, която
доверителката му е получила, е в размер на 1 500 лева.
Видно от изложеното в т. І от настоящата искова молба, между страните
безспорно е установено, че представляваната Г. И. е надплатила сумата от
871,68 лева по нищожния договор за потребителски кредит. Тази сума
подлежи на връщане като платена без основание.
В практиката си Върховния касационен съд трайно приема, че ,,В
хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само
предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума.
Същият не е задължен да доказва обстоятелствата, че предаването на вещта,
съответно плащането на сумата е извършено без правно основание.
Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или
плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му
дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде
отхвърлен.
Относно изпадането на ответника в забава
Доверителката му направила опит за доброволно разрешаване на
спора, като на 29.01.2025 г. изпратила по електронен път покана за
доброволно връщане на надплатените суми. На „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
1З1134023 бил даден 3-дневен срок за връщане на недължимо платеното,
тоест до 03.02.2025 г. - първият присъствен ден, следващ изтичането на
предоставения срок за доброволно плащане. До изтичането на този срок не
последвало плащане. На 05.02.2025 г. представител на „Ти Би Ай Банк" ЕАД,
ЕИК 1З113402З - Мартин Недков изпратил електронно съобщение до него,
адв. Д. П., че сумата е дължима и ще бъде платена. Плащане така и на
последвало.
Такова липсва и към депозирана на настоящата искова молба -
27.02.2025 г.
Следователно ответникът „Ти Би Ай Банк" ЕАД е в забава за
задължението си за връщане на полученото без основание и дължи и
законната лихва за забава върху претендира сума от 03.02.2025 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД да се осъди „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 1З113402З, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул.
„Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от изпълнителните си
директори Валентин Ангелов Гълъбов и Александър Чавдаров Димитров, да
заплати на Г. М. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Монтана, общ. Монтана,
2
обл. Монтана, ул. „Васил Левски“ № 51, сумата от 871,68 лв. (осемстотин
седемдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща сумата
над чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит №
**********, платена без основание, ведно със законната лихва от 03.02.2025 г.
[датата на изпадане в забава на „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК: 1З113402З] до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
Ответникът, Ти Би Ай Банк ЕАД ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
чрез юрисконсулт Красимир Запрянов - пълномощник на изпълнителните
директори, в срока за отговор взема становище.
Признава изцяло по основание и размер иска заведен от Г. М. И. срещу
,,ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ... с който се иска на основание чл. 55 ЗЗД, съдът
да осъди банковата институция да и заплати на ищцата сумата от 871.68 лв.,
поради неоснователно обогатяване, вследствие на прогласяване нищожността
на Договор за потребителски кредит № ********** от 03.10.2019 г., сключен
между Банката и ищеца.
На първо място, считат исковата молба за нередовно подадена
доколкото при осъдителен иск ищеца, както и процесуалния му представител
следва да посочат банкова сметка или друг начин за плащане на
претендираните суми в случай, че същия не бъде отхвърлен. До колкото
банкова сметка не е посочена (или съответно друг способ), исковата молба
следва да се върне като нередовна или да се отстрани процесуалното
нарушение.
Считат искът за допустим, но неоснователен. В тази връзка, излагат
твърдение, че Банката е изпълнила искането на ищеца, инкорпорирано в
представената по делото имейл кореспонденция, като на 14.03.2025 г.
процесната сума е преведена по банковата сметка на Г. М. И.. В подкрепа на
изложеното твърдение, приложено представя и моли да се приеме Платежно
нареждане от 14.03.2025 г.
Във връзка с горното, моли на основание 235 ГПК съдебният състав да
вземе предвид изложеният от тях факт при постановяване на решението си.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло
предявените искове, предвид сторените плащания в хода на настоящото
производство.
С оглед процесуалните действие от страна на ответника, считат, че
разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани. В случай, че съдът
приеме за доказано извършването на разноски от ищеца по настоящето дело и
му присъди такива, правят възражение за прекомерност на основание член 78,
ал. 5 от ГПК и моли съдът да намали адвокатския хонорар до справедливия
минимум.
Препис от отговора е връчена на ищцата, заедно с вносната бележка за
платената сума, с указание в едноседмичен срок да представи отговор относно
продължаването на съдопроизводствените действия.
3
От Г. М. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Монтана, общ. Монтана, обл.
Монтана, ул. „Васил Левски" № 51, чрез Д. Т., адвокат от АК - Благоевград, в
указания срок е постъпил отговор.
Заявява, че не оспорва извършеното плащане. Счита обаче, че то не
погасява изцяло задължението на ответника.
Платежното нареждане е от 14.03.2025 г., докато поканата за доброволно
плащане, която безспорно е достигнала до представител на ответника, е
изпратена на 29.01.2025 г. В поканата е даден срок за доброволно изпълнение,
който изтекъл на 03.02.2025 г. Следователно, както е посочено и в исковата
молба, ответникът отговаря и за лихвата за забава за периода от 04.02.2025 г.
до 14.03.2025 г. върху дължимата сума в размер на 871,68 лева, която е размер
на 12,86 лева.
Освен това, моли да се съобрази, че ответникът е дал повод за завеждане
на делото, доколкото не е извършил доброволно плащане в срок за доброволно
изпълнение, следователно дължи всички направени от доверителката му в
настоящото съдебно производство разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено гражданско дело № 152 по описа за 2024 година
на Районен съд – Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК, прима за установени следните
обстоятелства:
Няма спор между страните, че е СКЛЮЧЕНО и е съществувало
облигационно отношение между тях и ищцата е получила кредит в размер на
1 500.00 лв. от ответника, съгласно Договор за потребителски кредит №
********** от 03.10.2019 г.
За успешното провеждане на иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД следва да се
установи съществуването на валидна договорна връзка между страните, тъй
като институтът на неоснователното обогатяване е субсидиарен и наличието
на такава връзка поставя отговорността на плоскостта на договорните
отношения. При вземанията поради липса на основание, то не е налице още
при извършването на престацията, т.е. липсата е от самото начало и
основанието за предаване не е съществувало въобще.
Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, уреждащ
задължението за връщане на нещо получено без основание. При иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът е длъжен да докаже, че ответникът се е
обогатил неоснователно, а в тежест на ответника е да докаже, че е получил
същата основателно.
Ищецът се позовава на обявена нищожност на договора за паричен
заем.
Съгласно чл. 34 ЗЗД, ако договорът бъде признат за нищожен или
бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,
което е получила от нея. Даденото въз основа на нищожна договорна клауза е
при начална липса на основание за придобиването на имуществено благо,
4
поради което страната, която го е получила дължи връщането му изцяло. В
ППВС № 1/79 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание -
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В установената съдебна
практика е прието като пример за начална липса на основание случаите, в
които е получено нещо въз основа на нищожен акт. Уредбата на нищожността
на договорите е дадена с императивни правни норми, установени в обществен
интерес. Нищожен е договорът, при сключването на който са допуснати
определени, изчерпателно изброени, правно значими пороци, вследствие на
което той не поражда изначално целените от страните по него правни
последици. Нищожността е най-тежката гражданскоправна санкция за
сключен договор по начин или със съдържание, което противоречи на
императивни правни норми или на правилата на морала. Всеки правен субект,
който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и
да черпи изгодни правни последици от този факт. Тъй като порокът на
договора в посочените случаи не може да бъде отстранен (по принцип), когато
по него е била осъществена престация (от едната или от двете страни), следва
да се проявят правните последици на чл. 34, във връзка с чл. 55 ЗЗД, понеже
изначално липсва правно основание, оправдаващо даването. Обичайно
имуществено-правните последици от нищожния договор се релевират
едновременно с релевирането на самата нищожност, макар да не съществува
пречка от отделното им предявяване, като успешното провеждане на
претенцията за нищожност на договор е условие за проявяването им, но не и
за тяхното предявяване.
Производството е по обективно съединени искове за получаване на
нещо без основание поради нищожност на договор, с правно основание чл.55
ал.1 предложение първо ЗЗД, за сумата от 871.68 лв.
Нищожността като най-тежък порок на сделките може да бъде
прогласена без срок във времето, като всяко заинтересовано лице може да се
позове на нея, когато сделката засяга негови права и законни интереси.
Ответникът в срока за отговор е представил писмено доказателство за
изцяло платената сума и заявява, че признава иска. Представено платежно
нареждане.
Ищецът приема плащането, но сочи, че не е изплатена изцяло сумата,
считано с лихва за забава, с оглед направеното плащане след изтичане на
определения му за доброволно изпълнение срок и е станал причина за
завеждане на делото.
Между страните не се спори, че в изпълнение на задълженията си по
договора, ищецът е изплатил на ответника сумата в размер на 2 371.68 лева,
при разрешен кредит от 1 500.00 лв., съобразно клаузите на Договор за
потребителски кредит № ********** от 03.10.2019 г.
5
Този договор, съгласно влязлото в сила решение по гражданско дело
№ 152 по описа за 2024 година на Районен съд – Монтана е приет за
недействителен на основание чл.22, във връзка с чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 и
12 от ЗПК и чл.10а от ЗПК. В тази връзка безспорно е установено, че е
надплатена сумата от 871.68 лв. над чистата сума за връщане по кредита.
Предвид съображенията, изложени по- горе, то плащането от ищцата е
осъществено по договор, който е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това налага извода, че ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД
надплатената сума.
Извършено е плащане в хода на производството и това е безспорно.
Макар и изплатено задължението като главница, ответникът отговаря
за лихвата в периода 04.02.2025 г. до 14.03.2025 година върху размера на
главницата, който е установен и е от 12.86 лв. Като се има предвид, че
ответникът е поканен да заплати тази сума до 03.02.2025 г. и в срока такова
плащане не е направено, а едва на 14.03.2025 година от него е преведена тази
сума на ищцата/ л.35 от делото/, след завеждане на делото, то иска се явява
основателен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Доказателства за извършени такива са представени за
заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева, както и за изплатеното
адвокатско възнаграждение, което е в размер на 400.00 лв., съгласно приложен
списък.
Съдът намира, че въпреки направеното плащане от страна на
ответника в хода на производството и изразеното признание на иска, то това е
направено след завеждане на делото и същият с поведението си е дал повод за
завеждането му, поради което следва да бъде осъден да заплати разноските,
направени от ищеца.
Макар и предявеният иск за заплащане на главница да бъде
отхвърлен, поради плащане в хода на производството, настоящият съдебен
състав намира, че не се следват разноски на ответника. Съобразно
задължителните разяснения, дадени в т. 5 от Решение на СЕС от 16 юли 2020
по съединени дела C?224/19 и C?259/19, член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива
93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски
да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договора поради неравноправния характер, като се има
предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да
възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на
6
договорни клаузи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Г. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Монтана, общ. Монтана, обл. Монтана, ул. „Васил Левски" № 51, против „Ти
Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1421, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от
изпълнителните си директори: Валентин Ангелов Гълъбов и Александър
Чавдаров Димитров за сумата от 871,68 (осемстотин седемдесет и един лева и
шестдесет и осем стотинки) лева, дадена без основание, и подлежаща на
връщане - чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК, ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, изплатен в хода на производството..
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев" №
52-54, ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Монтана, общ.
Монтана, обл. Монтана, ул. „Васил Левски" № 51, сумата от 12.86 лв.,
представляващи лихва за забава върху сумата от 871.68 лв. в периода
04.02.2025 година до 14.03.2025 година.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК„Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК
... със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул.
„Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. И., ЕГН **********,
с адрес: гр. Монтана, общ. Монтана, обл. Монтана, ул. „Васил Левски" № 51,
сумата от 50.00 лв. за изплатената държавна такса в производството и 400.00
лв. адвокатско възнаграждение за предоставено на страната представителство
в настоящото производство за един адвокат.
Банковата сметка, по която ответникът може да заплати сумите:
IBAN BG 28 SOMB 9130 1060 7224 01, BIC SOMBBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - МОНТАНА в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7
8