Р Е Ш Е Н И Е   № 211

22. VІ. 2012 година, Велинград.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на пети юни, две хиляди и дванадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

СЕКРЕТАР: А.К.

съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №639 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:  

 

Производство за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 192, ал. 2 от отменения Граждански процесуален кодекс във връзка с §2 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия.

       С молбата си от 15. V. 2012 година Г.Б.П. ЕГН**********, живееща в **********, твърди, че в Решение №150, постановено на 03. V. 2012 година по гражданско дело №639 по описа на Велинградския районен съд за 2007 година, е допусната очевидна техническа грешка: съдът не е отчел, че наследодателят на съделителките Г.Б.П., С.П.К. ЕГН********** и Б.П.П. ЕГН**********, последните две живеещи в гр. Ракитово, съответно на ул. “Г. ***, П.С. П. ЕГН**********, е придобил своята част от делбения имот в режим на съпружеска имуществена общност, в следствие на което неправилно е разпределил сумите, които С.П.К., Б.П.П. и К.Т.И. ЕГН**********, живееща в *******, етаж ІІ, с адрес за призоваване във ******* чрез адвокат Ш. Х., й дължат за извършени в делбения имот подобрения. Сочи се, че съдът е приел, че съделителката Г.Б.П. е извършила подобрения в делбения имот в размер на общо 5 485.00 лева, а е осъдил С.П.К., Б.П.П. и К.Т.И. да й заплатят общо 4 570.84 лева.

        Съдът, след като провери посочения съдебен акт счита, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. За да се допусне поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка е необходимо очевидно несъответствие между формираната воля на съда и писменото й изразяване в текста на постановеното съдебно решение.

        В случая такова несъответствие не е налице. Действително, съдът е приел, че общата стойност на извършените в делбения имот подобрения е 5 485.00 лева. Поради горното в третия абзац на диспозитива на решението си е осъдил съделителките С.П.К., Б.П.П. и К.Т.И. да заплатят на съделителката Г.Б.П. подобрения на обща стойност 5 485.00 лева. В същия абзац на диспозитива е изрично отбелязано обаче, че съделителките следва да заплатят на Г.Б.П. подобренията съобразно припадащата се част на съсобственост. Т. е. С.П.К., Б.П.П. и К.Т.И. са осъдени да заплатят на Г.Б.П. не общата стойност на подобренията, която действително съдът е приел за 5 485.00 лева, а тази част от тях, която съответства на припадащата им се част на съсобственост. Съдът е приел, че К.Т.И. е собственик на ½ идеални части от делбения имот и е осъдена да заплати половината от стойността на извършените подобрения или 2 742.50 лева. Съделителките С.П.К. и Б.П.П. са собственици на по 1/6 идеални части от делбения имот и са осъдени да заплатят на съделителката Г.Б.П. по 914.17 лева (т. е. по 1/6 от 5 485.00 лева). Общата сума, която съделителките С.П.К., Б.П.П. и К.Т.И. са осъдени да заплатят на съделителката Г.Б.П. е с 914.17 лева по-малка от общата сума на подобренията извършени в имота, а именно 5 485.00 лева. Сумата от 914.17 лева, за която не е осъдена никоя от съделителките С.П.К., Б.П.П. и К.Т.И. е 1/6, която съответства на припадащата се част на съсобствеността на самата Г.Б.П..

        Съдът намира, че наследодателят на съделителките Г.Б.П., С.П.К. и Б.П.П. не е придобил своята част от делбения имот в режим на съпружеска имуществена общност. Видно от приложен по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка №А-28, том І, нотариално дело №55 от 1989 година, наследодателят на съделителките П.С. П. ЕГН********** е придобил своята част от делбения имот въз основа на дарение и давностно владение. По време на съставяне на нотариалния акт е действал отменения Семеен кодекс от 1985 година. Според чл. 19, ал. 1 от същия Семеен кодекс, вещите, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Чл. 20, ал. 1 обаче въвежда изключения от посоченото общо правило. Според посочената разпоредба, вещите, придобити през време на брака по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Поради горното следва да се приеме, че частта от делбения имот, придобита от П.С. П. по дарение, му принадлежи изцяло, дори и да е придобита по време на брака му със съделителката Г.Б.П.. Горният извод се подкрепя и от диспозитива на решението на Пазарджишкия окръжен съд. С посоченото решение е допусната делба само между съделителите П.С. П. и К.Т.И..  

        Изразената в мотивите и диспозитива воля на съда е в посочения по-горе смисъл. Тъй като липсва несъответствие между формираната воля на съда и нейното изразяване в мотивите и диспозитива на постановеното решение, искането за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка следва да се отхвърли.         

С оглед на изложеното до тук на основание чл. 192 от отменения Граждански процесуален кодекс във връзка с §2 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

         

ОТХВЪРЛЯ молбата на Г.Б.П. ЕГН**********, живееща в **********, като ОТКАЗВА ДА ДОПУСНЕ поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №150, постановено на 03. V. 2012 година по гражданско дело №639 по описа на Велинградския районен съд за 2007 година.

        На основание чл. 192, ал. 3 във връзка с чл. 196 от отменения Граждански процесуален кодекс във връзка с §2 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия, решението подлежи на обжалване по реда на глава ХVІІІ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: