№ 1373
гр. Варна, 26.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100501555 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:26 часа се явиха:
Въззивникът „ЕНЕРГО – ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД,
редовно призовано, представлява се от адв. Л. М., редовно упълномощена и
приета от съда отпреди.
Въззиваемата страна П. Б. К., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Х. Я., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Енергийни
Услуги" ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 1740 от 18.05.2023г. по гр.д.
№ 12930/2022г. по описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които на
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД въззивното дружество е осъдено да заплати на
П. Б. К., в качеството му на нотариус с рег. №299 към НК, вписан в ТР с ЕИК
*********, с адрес гр. Габрово, ж.к. Скобелевска №28, вх. А, ап. 8 сумата от
40.61 лева, представляващи неустойка уговорена в чл. 19, ал. 2 от Договор за
комбинирани услуги № МПМТ - **********/08.04.2021г. за покупко -
продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго Про Сейв
+24", дължима поради едностранно и предсрочно прекратяване на Договора с
предизвестие отправено от ответника до ищеца съгласно чл. 18 ал. 1 б. „ж" от
Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска /29.09.2022г./ до окончателното плащане, както и сумата от
350 лева, представляващи неустойка уговорена в чл. 19, ал. 6 от Договор за
комбинирани услуги № МПМТ - **********/08.04.2021г. за покупко-
продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго Про Сейв
+24", дължима поради неспазване на задължение на ответника по договора, а
именно поради неспазване на срока уговорен в чл. 18 ал. 1 б „ж" от Договора,
респективно неговото предсрочно прекратяване, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда /29.09.2022
г./ до окончателно плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваните части по съображения, че е
постановено по преждевременно предявен иск. Изложените доводи са, че
предмет на иска е заплащане на неустойка, уговорена в чл. 19, ал. 2 от
сключения между страните договор. Съгласно чл. 19, ал. 7 от същия,
неустойката в тази хипотеза е дължима в десетдневен срок от датата на
писменото й предявяване. По делото не се твърди и не е доказано
отправянето на покана до ответника за заплащане на неустойка в присъдения
размер /отчитайки извършеното плащане на първоначално заявения размер от
50 лв./ преди предявяване на иска, поради което ответникът е поканен да
изпълни задължението си с получаване на ИМ на 17.11.2022г. Предявеният
първоначален размер на претенцията от 50 лв. не е оспорен и е изпълнен от
ответника в предвидения в договора срок. Неустойка за размер над 50 лв. не е
2
търсена с ИМ и не е предмет на делото до 21.04.2023г., предвид факта, че
искът е заявен като частичен. Ето защо сумата от 40.61 лв., представляваща
увеличеният размер на иска е въведена като предмет на делото с искането по
чл. 214 от ГПК, заявено в с.з. на 21.04.2023г., от която дата е налице покана
до ответника за заплащането й. Тази дата е именно начало на срока за
изпълнение на задължението на длъжника по чл. 19, ал. 7 от договора, който
изтича на 01.05.2023г. - след приключване на устните състезания пред ВРС
/21.04.2023г./. Липсата на настъпил до този момент падеж на задължението за
заплащане на неустойка за увеличения размер прави иска в тази му част
преждевременно заявен, което е основание за отхвърлянето му. Като не е
съобразил липсата на настъпила изискуемост на вземането на ищеца за
увеличения размер, ВРС е постановил обжалваното решение в нарушение на
процесуалния закон. От друга страна, решението подлежи на отмяна поради
извършено плащане на сумата, предмет на осъдителния диспозитив. След
отправената покана на 21.04.2023г., на 24.04.2023г. след приключване на
устните състезания пред ВРС, ответникът заплатил посочената сума, за което
представил доказателство по делото. Изпълнението на паричното задължение
следва да бъде съобразено съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. В тази връзка
решението е неправило и в частта, с която е присъдена законна лихва върху
присъдената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба -
29.09.2022г. За сумата от 40.61 лв., представляваща увеличения в хода на
процеса размер на частичния иск, ответникът е изпаднал в забава на
02.05.2023г., поради което законна лихва се дължи от този момент.
Евентуално, законна лихва върху уважения размер на иска следва да се дължи
от датата на искането по чл. 214, ал. 1 от ГПК, поради факта, че искът е
предявен като частичен и едва с изменението му, като предмет на делото е
въведен увеличения размер. В този смисъл се позовава и на съдебна практика
/Р № 60141/25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г. на ВКС, I ТО/. В частта, с която
е частично уважен иск по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 6 от договора, ВРС не е
обсъдил възраженията на ответника за неоснователност поради дължимост на
двете неустойки при взаимноизключващи се хипотези; за липса на
неизпълнение на договорно задължение, както и за съобразяване на отправено
предизвестие с уговореното в чл. 18, ал. 2 от договора. Така ВРС е присъдил
неустойка за неизпълнение на задължение, след уважаване на иск, основан на
изпълнение на същото задължение. Посочва в тази връзка, че неустойка се
дължи само при настъпване на фактите, за които е уговорена. В случая с
уважаването на първия иск, съдът е приел, че договорът е прекратен при
осъществена хипотеза на чл. 18, ал. 1, б. „ж", т.е. с отправено предизвестие.
Ако договорът не е прекратен без предизвестие или при неспазен срок по чл.
18, ал. 1, б. „ж", то тогава същото не е осъществено по този ред, което
изключва приложението на чл. 19, ал. 2. Първата претенция видно от
исковата молба е основана на спазване на клаузата на чл. 18, ал. 1, б. „ж", а
втората - на неизпълнение на същата. Уважавайки и двата иска, ВРС е приел,
че са осъществени две взаимноизключващи се хипотези. Отделно,
3
извършеното от първоинстанционният съд тълкуване на предизвестието е в
нарушение на чл. 20 от ЗЗД и при игнориране на договореното съдържание на
предизвестието в чл. 18, ал. 2, което не включва начална дата. Не е
съобразена волята на ответника да прекрати договора от 01.01.2022г. по
аргументи, изложени в предизвестието, в случай, че не се промени дължимата
цена, поради което и прекратяването е заявено като алтернатива на
изменението, а не евентуално. Поради всичко изложено е отправено искане
да се отмени решението в първата обжалвана част, като се постанови друго, с
което искът да се отхвърли изцяло поради извършено плащане в хода на
процеса, евентуално с присъждане на законна лихва от датата на изпадане в
забава - 02.05.2023г., евентуално от изменение на размера на частичния иск -
21.04.2023г., а във втората - да се отхвърли предявеният иск като изцяло
неоснователен.
Отговор на жалбата не е депозиран в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от
ГПК от другата страна.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалбаа. Нямам доказателствени искания. Представям
списък с разноски.
АДВ. Я.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. М.: Правя възражение за прекомерност.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
4
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Моля да уважите въззивната жалба и отмените решението на
първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно. Подробни
съображения за неправилността и в двете части на решeнието досежно двата
предявени иска съм изложила във въззивната жалба. Моля да ги съобразите
при постановяване на крайния си съдебен акт. Няма как и да прекратим
договора преди срока с отправено предизвестие и да го прекратим преди
срока без да спазим срока на предизвестието. Двете хипотези абсолютно не се
изключват. Останалите аргументи касаят факта на заведен частичен иск,
съответно увеличаването му в рамките на процеса, което също моля да
споделите.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски за двете
инстанции.
АДВ. Я.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба, като
неоснователна и да потвърдите първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски за двете
инстанции.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:29 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5