Решение по дело №5613/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10942
Дата: 10 октомври 2022 г. (в сила от 10 октомври 2022 г.)
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20221110105613
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10942
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
Гражданско дело № 20221110105613 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „........., моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:
- сумата от 874,04 лева, главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2017г. до м. 04.2020г.; и
- сумата от 158,28 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 26.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 07.06.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - ............, не се ангажира със становище.
Ответникът – В. Б. Б., оспорва иска (не била сключвала договор и нямала достъп до
жилището – изложеното е във възражение и се отнася до ж.к. „Младост“).
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа и правна страна:
1. Претенцията на ищеца е по отношение на адреса в ж.к. „Младост“, съобразно
посоченото в заявлението (арг. в тази насока е и представената доказателствена маса).
Соченето на ж.к. „Люлин“ в исковата молба е техническа грешка (за съжаление подобни
недоглеждания са характерни за това монополно дружество), като изводът на съда е с
оглед основните твърдения (което са водещи), а и представената документация.
Объркването е следствие от адресната регистрация на потребителя. Изложеното е само за
1
яснота, тъй като аргументицята на ответника е ирелеватна.
През 2020г. ответницата е дарила ½ от апартамента (НА от м.10.2020г.), като е запазила
пожизнено право на ползване. В приложенията към НА са описани две удостоверения за
наследници на ..........., които са го придобили и то изцяло – НА от 73г. (или поне г-жа ..........
/ без значение е дали е било в условията на съпружеска имуществена общност или не). Във
възражението се признава правото на собственост (чл. 175 от ГПК), а не се и навежда довод
за друг съсобственик/наследник. По тази причина съдът приема, че жилището е ½ собствено
на ответницата, а за другата чест, след дарението – има запазено вещно право на ползване.

2. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и
пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл.
149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата –
арг. от чл. 57, ал. 1 от ЗС) е страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР
4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25
май 2017г. (Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е
2
тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява,
че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
потребителя задължение за плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от
5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
Съобразно изложеното, договорът се сключва конклудентно – с придобиването на
жилище (наследяване или продажба), което се намира в отопляема сграда, което означава, че
искът е основателен. Липсата на достъп до жилището е без значение, дори и да бе
установена. Тя би предоставила на ответника само възможност за регресна претенция по
отношение на недопускащия съсобственик или друг ползвател. Би била от значение
единствено, ако партидата бе прехвърлена на трето лице – т.е. депозирана на съответното
искане до монополното дружество – нещо, което не се твърди, а и не е установено.

Изводът е че искът е основателен.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 75 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 175 лева
(чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК).
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).


Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „.........,
ЕИК ...., представлявано от .........., със седалище и адрес на управление гр. София, ........, e-
mail: ..........., срещу В. Б. Б., ЕГН **********, гр. София, п.к. 1336, ..........., че ответникът
дължи:
- сумата от 874,04 (осемстотин седемдесет и четири лева и четири стотинки) лева,
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.
05.2017г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2022г. до
окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN:
3
............); и
- сумата от 158,28 (сто петдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) лева - мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 26.04.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, В. Б. Б., ЕГН **********, гр. София, п.к.
1336, ..........., да заплати на „........., ЕИК ...., представлявано от .........., със седалище и адрес
на управление гр. София, ........, e-mail: ..........., сумата от 75 (седемдесет и пет) лева
сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, В. Б. Б., ЕГН **********, гр. София, п.к.
1336, ..........., да заплати на „........., ЕИК ...., представлявано от .........., със седалище и адрес
на управление гр. София, ........, e-mail: ..........., сумата от 175 (сто седемдесет и пет) лева
сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ............, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление гр. София 1111, ......, e-mail: ..........t.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4