Р Е Ш Е Н И Е
гр. К. ...04 .01. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К.ският районен съд ..............................................................колегия
в публичното
заседание на шести декември
...........................................................…….....................……
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Иван Йорданов ………....................
Членове
: ………............................................
Съдебни заседатели:
…......................................................
Секретар Емилия
Василева….......….........................................……...................…….……...…
Прокурор
………………………..………………………………………….........................................
като разгледа докладваното от
съдията Йорданов......…………............................................
гр. дело № 221....…….....……...............
по описа за 2018 год……......................…..……........
Производството е по реда на чл. 238-239 от ГПК по предявени искове с
правно основание чл. 45, ал.1 и чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът С.Ю.Д., действащ чрез процесуалния си представител адв.Д.Д., твърди в исковата молба,
че на 23.12.2015 г., около 15 часа в с. Б., общ. К., обл. К. пред сградата на
кметството, първият ответник И.Х.И. е нанесъл на ищеца публично обида,
казвайки: „Ще е** и майка ти и жена ти" и първия ответник като извършител
в съучастие с втория ответник М.И.И. са причинили на ищеца лека телесна повреда, изразяваща
се в тъмночервено кръвонасядане с размери 1/1 см. в дясната половина по
лигавицата на горната му устна, болки в дясната ръка и десния крак, от което
същият претърпял болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, като
прави подробно описание в същата на случилото се на тази дата. След това
твърди, че с присъда № 1/11.01. 2018 г. постановена по НЧХД. № 35/2017 г. по
описа на Районен съд – К. първият ответник е бил признат за виновен в нанасяне
на публична обида, а двамата ответници са били признати за виновни в
причиняването на тази телесна повреда, като с решение № 49/16.07.2018 г., постановено по ВНЧХД. № 71/2018 г. по описа на
Окръжен съд – К., същата била потвърдена. Претендира обезщетение в размер на 1000
лева от първия ответник за нанесената му публична обида и 2000 лева за
претърпените болки и страдания, за нарушената му чест и достойнство, както и за
понесените от него душевни болки и страдания, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските по делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв.Д. иска
постановяване на неприсъствено решение, с оглед наличие на предпоставките по
чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответниците не е постъпил. В
съдебно заседание същите, редовно призовани, не се явяват и не се представляват,
като не са взели становище по иска и не са направили искане делото да се
разгледа в тяхно отсъствие.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази направеното
искане, съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено решение, поради
следните съображения:
Доколкото ответниците не са депозирали писмен отговор в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК, не се явяват в съдебно заседание, не изпращат
представител и не са поискали делото да се разгледа в отсъствието им, то съдът
приема, че са налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК, при наличието на
които, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.
Видно от съдържанието на съобщенията до ответниците и призовките до
тях , двукратно им е указано, че при неподаване на писмен отговор, неявяване в
съдебно заседание и липса на искане делото да се разгледа в отсъствието им,
срещу тях може да се постанови неприсъствено решение, поради което съдът
приема, че е налице и предпоставката по чл. 239,ал.1,т.1 от ГПК.
Видно от представените по делото писмени доказателства - НЧХД № 35/2017г.
по описа на РС - К., и съдържащите се в него документи, заверено копие на присъда
№1/11.01.2018 г. по НЧХД №35/2017 г. по описа на РС – К., заверено копие на
Решение №49/16.07.2018 г. по ВНЧХД №71/2018 г. по описа на КОС, заверени копия
на 2 броя публикации от ел.издание на вестник „Родопи 24х7“ от 2017 г. и от
2018 г., сочещи на причинени на ищеца от страна на първия ответник публична
обида и от двамата ответници леки телесни повреди, причинили му болки и
страдания, съставляващи неимуществени вреди,
съдът приема, че искът е вероятно основателен в претендирания размер от 1000
лева спрямо първия ответник и от 2000 лева
спрямо двамата ответници по см. на чл. 239,ал.1,т.2 от ГПК.
Поради изложеното и като счита, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки, а именно-формалните предпоставки по чл. 238,ал.1 от ГПК,
както и тези по същество-по чл. 239,ал.1 от ГПК, съдът приема, че
на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да се
постанови неприсъствено решение против първия ответник, който следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, от
престъплението - чл. 148, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 146, ал.1 от НК причинено на 23.12.2015 г., на осн. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 238 и сл. от ГПК, като заплати и законната
лихва върху главницата от датата на увреждането - 23.12.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 238 и сл. от ГПК, както и да се постанови неприсъствено
решение против двамата ответници, които следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, от
престъплението -
чл. 131, ал.1, т.4, предл. 3 , във вр. с чл. 130, ал. 2 , във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК причинено на 23.12.2015 г., на осн.
чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 238 и сл. от ГПК, като заплатят и
законната лихва върху главницата от датата на увреждането -
23.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 238 и сл. от ГПК.
С оглед изхода от спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца направените разноски в размер на 540 лв. платено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, а първият ответник да
заплати по сметка на Районен съд – К. 50 лева държавна
такса върху уваженият размер на иска за непозволено увреждане, съгласно чл. 1
от ТДТССГПК и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист, както и
двамата ответници да заплатят по сметка на Районен съд – К. 80 лева държавна такса върху уваженият размер на иска за непозволено увреждане,
както и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК И.Х.И.,
с ЕГН ********** ***, да заплати на С.Ю.Д.,
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адв.Д.Д. ***, сумата от 1 000 лв.
(хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на деликта - 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК И.Х.И.,
с ЕГН ********** и М.И.И., с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ***, солидарно да заплатят на С.Ю.Д., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** – адв.Д.Д. *** 000 лв. (две хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на
причинено от ответниците престъпление на
23.12.2015 г., както и законната лихва върху
главницата от датата на деликта - 23.12.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.Х.И.,
с ЕГН ********** и М.И.И., с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ***, солидарно да заплатят на С.Ю.Д., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** – адв.Д.Д. ***, направените разноски по делото
в размер на 540 лв. (петстотин и четиридесет лева)
ОСЪЖДА И.Х.И., с ЕГН ********** ***
да заплати по сметка на Районен съд – К. 50 лева държавна
такса върху уваженият размер на иска за непозволено увреждане, както и пет лева
за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.Х.И., с ЕГН ********** и М.И.И.,
с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: *** да заплатят по сметка на Районен
съд – К. 80 лева държавна такса върху уваженият размер на иска за
непозволено увреждане, както и пет лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните
Районен съдия :