РЕШЕНИЕ
№ 14211
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*********
при участието на секретаря ************
като разгледа докладваното от ********* Гражданско дело № 20231110166310
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Ищеца ***********, със седалище и адрес на управление
************* представляван от ********** – изпълнителни директори,
чрез процесуалния си представител *********– юрисконсулт, твърди в
исковата си молба, в негова полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 29348 от 30.09.2023 г. по ч.гр. д. №
40369 по описа за 2023 г., като поради подадено възражение от страна на
ответника счита, че за него е налице правен интерес от установяване на
вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание исковете се
поддържат.
Ответника *********, със седалище и адрес на управление
***********, представляван от кмета *********, в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК е подал писмен отговор до съда, в който навежда подробни възражения
по съществото на спора, като оспорва иска както по основание, така и по
размер, и моли същия да бъде отхвърлен с присъждане на разноски по делото.
Предявявя обратен иск срещу третото лице помагач по делото, моли да бъде
постановено неприсъствено решение, ако исковете бъдат уважени.
1
Третото лице помагач **********, със седалище и адрес на
управление **********, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен
отговор както по иска на ищеца ********, така и по обратния иска на
*********, не се представлява по делото, не представя доказателства и не
взема становище.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор,
съдът счита, че безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства са
следните факти от обективната действителност, представляващи част от
фактическия състав на иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ:
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско
Стандарт" относно лек автомобил марка/модел „БМВ 530” с
********** с ищцовото дружество.
изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 727, 13 лева на
застрахованото лице.
2. По отношение на механизма на ПТП: Относно изясняване на
механизма на ПТП съдът събра следните писмени и гласни доказателства –
Заявление за изплащане на застраховетелно обезщетение, съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от инж. Б. М., и показанията на
свидетеля И. В. Т. – водач на увредения автомобил. По делото е назначена и
изготвена, съответно приета като доказателство като неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, която в първия и втория си въпроси
изследва най-вероятния механизъм от техническа гледна точка за настъпилото
на 02.04.2019 г. ПТП и причините за него, както и са ли в причинно –
следствена връзка с процесното ПТП нанесените щети по увредения
автомобил. Съдът кредитира САТЕ в тази и част /1 и 3 въпрос/ като
достатъчно обективна и ясна и даваща отговор на въпросите, които изследва.
Въз основа на така изброените доказателства съдът възприема следния
механизъм на ПТП – на 02.04.2019 г., в гр. *********, при движение
по********", водача на лек автомобил марка/модел ********** И. В. Т.
попада в дупка на пътя, необозначена като препятствие и необезопасена по
съответния ред, вследствие което било причанено ПТП с имуществени щети.
2
Безспорно е по делото, че автомобила е бил управляван от свидетеля И. В. Т.,
който е разпитан в съдебното заседание на 20.09.2024 г., доколкото един от
основните спорни моменти е концентриран относно това дали процесното
ПТП е настъпило вследствие попадането на автомобила в дупка на пътя,
необозначена като препятствие и необезопасена по съответния ред, на
територията на гр. *******. Показанията на свидетеля са безпротиворечиви,
точни и ясни, описват ясно фактическата обстановка, довела до ПТП,
локализират точно мястото на произшествието и доколкото са отразени в
протокола от съдебното заседание, съдът няма да ги възпроизвежда дословно
в настоящото решение. Направеното в този смисъл от страна на ответника
Столична община възражение е неоснователно, тъй като обстоятелството, че
при ПТП на пътното платно действително е имало необезопасен и
необозначен участък от пътя в ремонт, се установява от разпита на свидетеля
по делото. Вещото лице е категорично, че нанесените щети на автомобила се
намират в причинно-следствена връзка с ПТП от 02.04.2019 г.
3. По отношение на стойността на щетите: Отговор относно
изясняване на въпроса за стойността на щетите дава трета задача на приетата и
приложена като доказателство по делото САТЕ, а именно – 717, 13 лева.
Посредством така ангажираните кореспондиращи помежду си
доказателства, противно на възраженията на ответника, се установява
произшествието да е настъпило именно вследствие препятствие на пътя,
изразяващо се в необезопасен и несигнализиран участък от пътя в ремонт, по
смисъла на § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП, независимо от това дали се касае за
дупка като участък от пътното платно с нарушена паважна или асфалтова
настилка или за неукрепена отломка от тази настилка, като настъпването му
не се дължи на скоростта на движение на автомобила, като препятствието на
пътя е било и непредвидимо. Не е налице съпричиняване на ПТП, не се
ангажираха доказателства в тази насока, такива индиции не дава и приетата и
приложена по делото САТЕ. От друга страна по делото не се спори, че пътят,
на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на
чл.3, ал.3 от Закона за пътищата, поради което и на осн. чл.19, ал.1, т.2 и чл.31
ЗП, задължена да осъществява дейностите по поддържането му е именно
ответната Столична община, която е и била задължена съобразно чл.13
ЗДвП да означи съответната дупка с необходимите пътни значи с оглед
предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо
3
лице осъществява дейностите по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е
довело и до неизпълнение на задължението по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП, поради
което и на осн. чл.49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл.49 ЗЗД на застрахования
при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от ГПК с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите. Безспорно в процесния случай сме изправени
пред втората хипотеза на разпоредбата, уреждаща регресните искове, а
именно - по чл. 410, ал. 1, т. 2 от ГПК. Обхватът на суброгационното право
зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното
лице по чл.49 ЗЗД дължи на застрахования. Видно отприетото по делото
заключение действителният размер на причинените вреди възлиза на 717, 13
лева, върху тях е начислена сумата в размер на 10 лева ликвидационни
разноски, които безспорно се дължат в подобни случаи и варират в диапазона
между 10 и 25 лева. С оглед изложеното, искът е основателен до пълния
предявен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда, до пълното изплащане на сумата. Основателбен се явява и иска
за мораторна лихва, която зца посочения период съдът изчисли с
общодсостъпен калкулатор, като същата възлиза на сумата в размер на 227, 77
лева, но доколокто е предявена за сумата в размер на 227, 71 лева, следва да
бъде уважена в пълния размер.
4
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено и искането за
присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в общ размер 645 лева,
както следва – 75 лева по заповедното производство, от които 25 лева
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, и 570
лева лева по исковото производство, от които 50 лева заплатена държавна
такса за образуване на делото, 400 лева депозит за САТЕ, 20 лева депозит за
свидетел и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на обратния иск: Видно от материалите по делото
ответника по обратния иск – третото лице помагач *********** със седалище
и адрес на управление ********, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал
писмен отговор по обратния иска на Столична община, не изпраща
представител както в първото заседание по делото, така и в следващите, не
представя доказателства и не взема становище. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Налице са
основанията за произнасяне с неприсъствено решение, което съгласно чл. 239,
ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество, поради което следва обратните
искове да бъдат изцяло уважени, както за главницата в размер на 727, 13 лева,
и мораторната лихва в размер на 227, 71 лева, така и за сумата в размер на 645
лева, представляваща разноските, които ответника Столична община е осъден
да заплати на ищеца.
С оглед този изход на делото по отношение на обратния иск право на
присъждане на разноски по делото има ищеца по обратния иск, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на 251 лева, както следва – 100 лева заплатена
държавна такса, 51 лева заплатена държавна такса за преписи, и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо **********, със седалище
5
и адрес на управление ****** представлявано от кмета **************,
че дължи на *********, със седалище и адрес на управление
********** представляван от ********** – изпълнителни директори,
сумата в размер на 727, 13 лева /седемстотин двадесет и седем лева и
тринадесет стотинки/, представляваща регресна претенция по чл. 422 от ГПК
и чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 и 50 и чл. 45 от ЗЗД в размер на 717,
13 лева и ликвидационни разноски в размер на 10 лева, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 19.07.2023 г. до изплащането на
сумата, и сумата в размер на 227, 71 лева /двеста двадесет и седем лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 18.07.2020 г. – 18.07.2023 г., съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 29348 от
30.09.2023 г. по ч.гр. д. № 40369 по описа за 2023 г. на СРС, 59 състав.
ОСЪЖДА ************, със седалище и адрес на управление
********, представлявано от кмета ***********, да заплати на
********* със седалище и адрес на управление *****, представляван от
******** – изпълнителни директори, сумата в размер на 645 /шестстотин
четиридесет и пет/ лева, представляваща направените по делото разноски,
както следва – 75 лева по заповедното производство, от които 25 лева
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, и 570
лева лева по настоящото производство, от които 50 лева заплатена държавна
такса за образуване на делото, 400 лева депозит за САТЕ, 20 лева депозит за
свидетел и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ******* със седалище и адрес на управление *******, да
заплати на *******, със седалище и адрес на управление г*********
представлявано от кмета *****, сумата в размер на 727, 13 лева
/седемстотин двадесет и седем лева и тринадесет стотинки/,
представляваща главница по регресна претенция по чл. 422 от ГПК и чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 и 50 и чл. 45 от ЗЗД в размер на 717, 13 лева и
ликвидационни разноски в размер на 10 лева, чиято дължимост е призната за
установена с настоящото решение по предявен иск по чл. 422 от ГПК, сумата
в размер на 227, 71 лева /двеста двадесет и седем лева и седемдесет и една
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
6
18.07.2020 г. – 18.07.2023 г., чиято дължимост е призната за установена с
настоящото решение по предявен иск по чл. 422 от ГПК, както и сумата в
размер на 645 /шестстотин четиридесет и пет/ лева, представляваща
направените по делото разноски, които Столична община е осъдена да
заплати на *********" с настоящото решение.
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника – *******, със седалище и адрес на управление
********.
Решението в частта по отношение на установителния иск по чл. 422 от
ГПК подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред СГС, а в частта, в която представлява неприсъствено решение по
обратния иск, не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7