Решение по дело №50782/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 663
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20221110150782
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110150782 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че между него и /фирма/ е сключена имуществена застраховка
„Товари по време на превоз“ с период на действие 19.06.2021г.- 18.06.2022г. На
14.09.2021г. /фирма/ изпратил до краен клиент лед огледало с размери 90х70см. на
стойност 126,45лв. чрез ответното дружество, за което била издадена товарителница №
61512038963/14.09.2021г. При пристигане на стоката в офиса на куриера в с. Трудовец
било установено, че огледалото е счупено, за което бил съставен двустранен протокол.
Застрахованият предявил претенция към застрахователното дружество за изплащане на
обезщетение, като ищецът изплатил такова в размер на 126,45лв. с платежно
нареждане от 28.10.2021г. Счита, че съгласно чл. 17, ал. 1 ЧМР, чл. 67 ЗАП и чл. 85, ал.
1 ЗПУ превозвачът/пощенският оператор отговаря за частичната или цялостна липса
или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до доставянето й, с оглед
на което за ищеца се породило регресно право. Посочва, че предявил извънсъдебна
покана до ответното дружество, което му заплатило сумата от 15лв. и направило
възражение, че съгласно чл. 72 от общите му условия, отговорността му се ограничава
до този размер. Счита, че ответникът е изпаднал и в забава, с оглед на което дължи
мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 111,45лв., представляваща остатък от
регресното вземане за изплатеното застрахователно обезщетение, и сумата от 9,60лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 13.11.2021г.-18.09.2022г.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В проведеното открито
съдебно заседание и в депозираните писмени бележки ответникът чрез своя
процесуален представител оспорва единствено размера на дължимото обезщетение,
като счита, че същият е ограничен до изплатената сума от 15лв. съгласно ОУ към
договор, които са приети въз основа на законовата делегация по ЗПУ. Ето защо, моли
за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1
КЗ.
В нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е предвидено, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява от събраните
доказателства, че между ищцовото дружество и /фирма/ е имало сключена
имуществена застраховка „Товари по време на превоз“ с период на действие и
покритие 19.06.2021г.-18.06.2022г., съгласно която обект на застраховане са стоки,
предоставени за доставка посредством куриерски услуги. Не е спорно, че на
14.09.2021г. /в срока на покритие/ застрахованият /фирма/ е изпратил чрез ответното
дружество пратка за доставяне до адрес в с. Трудовец. При доставката на 15.09.2021г. е
съставен двустранен протокол за увредена пратка, в който е удостоверение, че
съдържанието на пратката – огледало, е със спукано стъкло. Безспорно е, че стоката
представлява лед огледало с размери 90х70см. на стойност 126,45лв. На 13.10.2021г.
застрахованият е подал уведомление за щета пред ищцовото дружество, с което е
поискал изплащане на обезщетение за повредената вещ. Застрахователят е образувал
преписка по искането под № **********, като на 28.10.2021г. е съставил доклад по
щетата и е приел, че застрахованият има право на застрахователно обезщетение в
размер от 126,45лв., която сума му е изплатена с платежно от 28.10.2021г. С покана
изх. № 8177/2/08.11.2021г., получена на 12.11.2021г., ищецът е поискал от ответното
дружество да му изплати сумата от 126,45лв. или да му предостави валидна
застраховка „Отговорност на превозвача“, за да се обърне към застрахователя. На
15.11.2021г. ответникът е изпратил отговор, че съгласно т. 72 от ОУ към договора,
размерът на дължимото обезщетение за повредена, унищожена или загубена пратка, за
която не е заявена и заплатена допълнителна услуга „Обявена стойност“ е в размер
15лв., като обезщетението щяло да бъде изплатено до 24.11.2021г. Видно от
представеното извлечение от сметка /л. 26/, на 18.11.2022г. ответникът е превел на
ищеца сумата от 15лв.
Единственият спорен между страните въпрос по делото се отнася до размера на
дължимото обезщетение и дали същият може да бъде ограничен от ответника чрез ОУ
или дължи пълният размер на вредата.
По делото не е спорно, че ответникът представлява пощенски оператор съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗПУ и извършва пощенски услуги по чл. 3, ал. 1 ЗПУ. Ето защо, ЗПУ
намира приложение в случая.
В глава IX от ЗПУ, озаглавена „Отговорност и обезщетение“, в чл. 85, ал. 1 е
предвидено, че пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в
случаите на: т. 1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 30.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 53
от 2019 г.) загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и
международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с
обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18
от допълнителната разпоредба. В ал. 4 е уредено, че конкретните размери на
обезщетенията по ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите.
Ответникът счита, че именно тази норма на ал. 4 му дава правото да ограничи чрез
общите условия към договора отговорността си.
2
Настоящият съдебен състав намира този извод за неправилен. Законът чрез ал. 4
позволява размерът на обезщетенията да бъде включен в ОУ към договорите, но не
изчерпва размерът на отговорността. Този извод следва от систематичното тълкуване
на цялата глава IX, включваща чл. 85-89 от ЗПУ. В чл. 89, ал. 1 от ЗПУ е предвидено,
че подателите на пощенски пратки носят отговорност пред пощенските оператори за
всички повреди, причинени от съдържанието на техните пратки на други пощенски
пратки. Отговорността е в размерите, в които пощенските оператори отговарят пред
лицата, чиито пратки са увредени. Ал. 2 урежда, че подателите на пощенски пратки по
ал. 1 носят отговорност и за вредите, причинени на самите пощенски оператори. В
тази норма отговорността на подателя не е ограничена, а същият отговаря за всички
вреди, които е причинил на пощенския оператор в резултат от поведението си, което
съответства на общия правен принцип да се обезщетяват всички вреди, които се
намират в пряка причинно-следствена връзка с деянието и при договорните отношения
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, когато страните са
добросъвестни /чл. 82 ЗЗД/. Противно на законодателната логика в редица закони е
потребителят на услугата да отговаря в по-голям обем, отколкото самият изпълнител.
С приетите от ответника ОУ е извършено едностранно предварително ограничаване на
договорната отговорност на пощенския оператор към подателя на пратката, каквато не
би могла и не е целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4 ЗПУ. Тези размери могат
да служат само като ориентир за дължимите обезщетения и при съгласие между
страните рекламационното производството да се изчерпва с тяхното изплащане. При
спор обаче, приложение намират общите правила, които не са дерогирани от нормата
на чл. 85, ал. 4 ЗПУ, тъй като правилното тълкуване на нормата, систематично с
останалите разпоредби, не налага подобен извод. Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че ответникът отговаря за действителния размер на претърпяната вреда, който
възлиза на стойността на вещта, а именно 126,45лв. В аналогичен смисъл вече е налице
съдебна практика – Решение № 3593/05.12.2022г. по в. гр. д. № 8845/2021г. по описа на
СГС, Решение № 2241/15.04.2020г. по в. гр. д. № 14312/2019г. по описа на СГС и др.
Но дори да не бъде споделена горната теза, в настоящия случай съдът намира, че
и при приложение на ОУ към договора, ответникът отново отговаря за действителната
стойност на причинената вреда. Съгласно чл. 72.4 от ОУ, по предявена от потребител
основателна рекламация за повредена, унищожена или загубена пратка операторът
дължи обезщетение за пратки с обявена стойност (независимо от услугата) в размер на
действителната стойност на нанесената щета, но не повече от обявената стойност.
Съгласно чл. 72.5 за всички останали пратки без обявена стойност, обезщетението е в
размер на 15лв. за пратка.
Видно от съдържанието на съставения двустранен протокол за увредена пратка
от дата 15.09.2022г. /л. 15/, в него е удостоверено от служител на ответното дружество,
че пратката е с включена услуга „обявена стойност“ (отбелязано е квадратчето „да“).
Това действие не е оспорено от ответника, нито е оспорена представителната власт на
служителя да го извърши. Ето защо, същото обвързва ответното дружество. С оглед на
това, налице е обявена стойност на пратката и операторът отговаря в размер на
действителната стойност на повредата, която в случая възлиза на 126,45лв., което е
безспорно между страните. Поради това, ищцовото дружество има право да получи
разликата между изплатеното застрахователно обезщетение от 126,45лв. и
възстановената му от ответника сума в размер на 15лв., възлизаща на 111,45лв.,
колкото е и размерът на предявеният иск за главното вземане. Ето защо, този иск се
явява изцяло основателен.
Ищецът претендира и мораторна лихва върху главното вземане за периода
13.11.2021г.-18.09.2022г. За да изпадне длъжникът в забава за плащане, същият следва
3
да бъде поканен, тъй като денят за изпълнение на задължението не е определен – арг.
от чл. 84, ал. 1 и 2 ЗЗД. В случая, на 12.11.2021г. ответникът е получил покана за
плащане на сумата от 126,45лв., като от деня, следващ поканата, е изпаднал в забава и
дължи законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Нейният размер за периода 13.11.2021г.
18.09.2022г. върху дължимия остатък от 111,45лв. възлиза на сумата от 9,60лв.,
колкото и се претендира от ищеца. Ето защо, този иск също се явява изцяло
основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 100лв. за
държавна такса и 360лв. с ДДС за платено адв. възнаграждение или общо 460лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: **************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ
сумата от 111,45лв., представляваща остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в полза на /фирма/ по имуществена застраховка „Товари
по време на превоз“ за увреждането на лед огледало с размери 90х70см., изпратено
чрез ответника на 14.09.2021г. до адрес в с. Трудовец, за което при ищеца е образувана
щета № **********/2021г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
– 19.09.2022г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
9,60лв., представляваща мораторна лихва върху главното вземане за периода
13.11.2021г.-18.09.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 460лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4