ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
гр.Плевен, 28.01.2022 година
Административен съд –
Плевен, първи състав, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
като разгледа докладваното от
съдията Дилова административно дело № 909 по описа за 2021 година на
Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба
на „ПЛЕВЕН-ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”И.“
№, вх., ет., ап., чрез адв.Е.Д. от САК срещу становище рег.№10-00-3690А1 от
06.10.2021 г. /точният номер на становището е рег.№10-00-3693#1 от 06.10.2021 г./ на и.д. изпълнителен директор
на Агенция по заетостта.Сочи се, че дружеството е участвало в проект „Ваучери
за заети лица“, като със становища рег.№ДОб-ВЗЛ-2-04-03-331#47 и рег.№ДОб-ВЗЛ-2-04-03-338#44, и двете от 17.03.2021 г., е отказано
изплащане на суми от по 12000 лева, представляващи 50% от стойността на 20 броя
ваучери по искане за плащане. Излага подробни съображения защо следва да се
отменят становищата.
Първоначално по жалбата
е било образувано дело № 10243 по описа за 2021 г. на АССГ. С определение № 9056/17.11.2021
г. делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност на Адм. съд Плевен.
С определение №
37/06.01.2022 г. съдът е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса и да уточни обжалва ли становище рег.№10-00-3690А1
от 06.10.2021 г.
В посочения от съда срок
жалбоподателя е отстранил нередовностите, като е посочил, че обжалва всички
становища, издадени от ответника.
От приобщената административна
преписка се установява, че между дружеството и Агенцията по заетостта е сключен
договор, наименован споразумение №ДОб-2-531#2 на основание чл.7, ал.7 от ПМС № 280/2015 г. от
27.02.2017 г. /л.л.7-13/. Част от същото са общи условия към доставчиците на
обучение.
Със становище
рег.№ДОб-ВЗЛ-2-04-03-331#47 от 17.03.2021 г. на изп.директор на Агенция по заетостта/стр.110-112/
жалбоподателят е уведомен, че ще му бъде
наложена предвидената в чл. 6 т.6.1 Санкции финансова санкция и е уведомен, че
сумата в размер 12 000 лв представляваща 50 % от стойността на 20 бр.
ваучери по искане за плащане рег.№ ДОб-ВЗЛ-2-04-03-331# 39/18.01.2021г. за обучение по професионална
квалификация за втора степен по професия „Оператор в производството на облекло“
няма да бъде възстановена. Това становище е получено от жалбоподателя на
22.03.2021г.
Със становище
рег.№ДОб-ВЗЛ-2-04-03-338#44 от 17.03.2021 г. на изп.директор на АЗ /л.л.112,113/ във връзка
със споразумението е отказано да се извърши плащане по отношение на дружеството
на сумата 12000 лева, представляващи 50% от стойността на 20 броя ваучери за
обучение по професионална квалификация, доколкото е нарушена разпоредба от
договора, съгласно която не се допуска обучението да се извършва в база,
собственост на работодателя.
Становищата са по
различни искания и касаят два различни случая.
Така посочените
становища са получени с писмо от управителя на дружеството на 22.03.2021 г.,
видно от представената по делото обратна разписка.
Срещу тях е подадено
възражение от 07.07.2021 г. /л.114/, в което се сочи, че се възразява срещу
същите, и се иска произнасяне в полза на дружеството.
По така направеното
възражение до дружеството е изпратено Становище с рег.№10-00-2615#2 от 13.08.2021 г. на изпълнителен директор на
Агенция по заетостта /л.л.117-118/, в което се излагат констатации по фактите,
и се цитират се норми от споразумението между страните.
Това становище е
получено на 23.08.2021 г., видно от приобщената обратна разписка.
Подадена е и последваща
молба-възражение срещу трите становища от 24.09.2021 г. /л.119/, в която се
излагат съображения по фактите, и се иска да се преразгледа становището.
По същата до дружеството
е изпратено Становище с рег.№10-00-3693#1 от 06.10.2021 г. /л.л.120-121/. В същото
подробно са описани фактите, като се посочва, че са взети предвид
обстоятелствата в молбата-възражение, и е посочена разпоредба от двустранното
споразумение №ДОб-2-531#2 от 27.02.2017 г., съгласно която споровете между страните се
решават по реда на ГПК.
За това становище няма
данни кога е получено, но на 18.10.2021 г. срещу него е подадена жалбата,
поставила начало на настоящето производство, видно от вх.№ на Агенцията по
заетостта /л.4 от делото пред АССГ/.
По делото е приобщена и
заповед за заместване на изп.директор на Агенцията по заетостта от
зам.изп.директор на Агенция по заетостта, който е пописал последното по време
становище /л.126 от делото/.
Съдът намира, че така
подадената жалба е недопустима, доколкото оспорването на първите две становища
е просрочено, а последващите две становища не представляват административен
акт, който да подлежи на оспорване.
Следва да се посочи, че
становищата са изключително нечетливо номерирани на ръка от ответника, което
заедно с факта, че са представени в преписи, затруднява дружеството и съда да
посочват точните им номера. Освен това при номерирането им е използван символ,
който дори не е налице в клавиатурата на български език. Точните им номера се
установяват от подадените печатни становища от страна на ответника. Доколкото
обаче е ясна волята на дружеството да ги оспори, съдът счита, че неточното
посочване на номерата им не може да доведе дотам съдът да откаже да се
произнесе по жалбата поради неточно посочване на номерата, доколкото е ясна
волята на представляващия дружеството да обжалва посочените становища.
Видно от легалното определение в § 1, т. 3 от ПМС № 280/2015 г.,
процедурата за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е съгласно
чл. 28 от Постановление № 107/2014 г. на МС за определяне на реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния
фонд на ЕС и Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014-2020
г. Процесният проект се финансира от Европейския социален фонд, т. е. от фонд
по чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Оперативната програма "Развитие на човешките
ресурси" 2014-2020 г. пък е включена в Споразумението за партньорство по
чл. 3, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, поради което този закон е приложим по отношение на
издаваните актове. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗУСЕСИФ, решението на ръководителя на управляващия орган да предостави
безвъзмездна финансова помощ по ал. 1, т. 1 и т. 2 се обективира в административен
договор с бенефициера. Легалната дефиниция на тази правна фигура се съдържа в § 1 от ДР на ЗУСЕСИФ, съгласно който "административен договор" е изрично
волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на
бенефициера се създават за бенефициера права и задължения по изпълнението на
одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение
между ръководителя на управляващия орган и бенефициера, заместващо издаването
на административен акт. В този смисъл е Решение № 10246 от 24.07.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 4032/2020 г.
Подписаното между страните споразумение има характеристиките на административен
договор по см. на чл. 19а, ал. 1 от АПК, а отказът за плащане в рамките на
визираната процедура във връзка със сключеното споразумение – на индивидуален
административен акт.
С първите две становища,
обективирани в писма - рег.№ДОб-ВЗЛ-2-04-03-331#47 от 17.03.2021 г. и рег.№ДОб-ВЗЛ-2-04-03-338#44 от 17.03.2021 г., е постановен отказ за
плащане. Писмото на
административния орган представлява по своята правна същност индивидуален
административен акт и като такъв подлежи на обжалване по отношение на неговата
законосъобразност пред административните съдилища. Тъй като в съдържанието им
не е посочен изрично какъв е срокът за това, както и пред кой орган, приложима
се явява разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, от което следва извод, че срокът
за обжалването им е започнал на 22.03.2021г. и е изтекъл на 25.05.2021 г. –
първи присъствен ден след 22.05.2021 г. В случая срещу тях е подадено възражение
едва на 07.07.2021 г. – повече от месец след изтичане на срока за обжалване. С оглед на изложеното съдът намира, че
производство по делото по отношение на тези две становище, обективирани в писма
рег.№ДОб-ВЗЛ-2-04-03-331#47 от 17.03.2021 г. и рег.№ДОб-ВЗЛ-2-04-03-338#44 от
17.03.2021 следва да бъде прекратено на осн. чл. 159 ал.5 от АПК
Последващите становища рег.№10-00-2615#2 от 13.08.2021 г. и рег.№10-00-3693#1 от 06.10.2021 г. не представляват
административни актове, като в същите само се съобщава информация относно
издадените първоначални две становища и се излагат фактите, посочват се и норми
от споразумението между страните. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална
предпоставка за образуване на съдебноадминистративно производство от
категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на такова
производство.Оспорените по делото становища не съдържат волеизявления, които да
подлежат на самостоятелно оспорване.
С оглед всичко изложено съдът намира, че
подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото прекратено.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 159,
т. 1 и т.5 от АПК, Административен съд – Плевен, първи състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „ПЛЕВЕН-ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул.”И.“ №, вх., ет., ап., срещу становища рег.№ДОб-ВЗЛ-2-04-03-331#47 от 17.03.2021 г., рег.№ДОб-ВЗЛ-2-04-03-338#44 от 17.03.2021 г., рег.№10-00-2615#2 от 13.08.2021 г., рег.№10-00-3693#1 от 06.10.2021 г., издадени от изпълнителния
директор на Агенция по заетостта.
ПРЕКРАТЯВА
производството по АД 909 по описа за 2021 г. на Административен съд Плевен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от деня на съобщението.
СЪДИЯ :/П/