Определение по дело №419/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 565
Дата: 11 септември 2019 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20193000500419
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

565

 

гр.Варна, 11.09.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на  11.9.2019 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ:Петя Петрова

                            Георги Йовчев

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. №419 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 419/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и е образувано по частна жалба на „Интейк“ ЕООД, подадена чрез адв. К.Т., против определение № 2191/24.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1242/2019 г. по описа на ВОС, с което е оставена без разглеждане жалбата му против съобщение изх.№ 8263/13.05.2019 г. по изпълнително дело № 20197180400220 по описа на ЧСИ С. К.-Д., в което е обективиран отказ същият да бъде конституиран като взискател по посоченото изпълнително дело и е прекратено производството по делото с осъждането му за разноските.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на процесуалните правила, в противоречие на материалния закон и е необосновано, като е молил за неговата отмяна и за разглеждане по същество на жалбата му срещу отказа на съдебния изпълнител. Изложил е подробни съображения за допустимостта на жалбата му срещу отказа на съдебния изпълнител да го конституира като взискател по делото.

„Пи маркет“ ЕООД, чрез адв. Д.Я., е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за правилността на обжалваното определение е молил за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.

Длъжникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна не е подал отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното производство е било образувано по молба на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД от 15.04.2019 г., в качеството му на частен правоприемник на „КНМ ГРУП“ ЕООД на основание договор за цесия от 21.10.2014 г. и издаден изпълнителен лист от 07.11.2018 г. по гр.д. № 10259/2014 г. по описа на ВРС в полза на „КНМ Груп“ ЕООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за парично вземане. На 15.04.2019 г. „КНМ Груп“ ЕООД е уведомил „Енерго-Про Продажби“ АД за прехвърляне вземането на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД., а на 25.04.2019 г. на длъжника е била редовно връчена покана за доброволно изпълнение.

На 09.05.2019 г., настоящият жалбоподател „ИНТЕЙК“ ЕООД е направил искане до съдебния изпълнител да бъде конституиран, на основание чл. 429 ГПК, като взискател по изпълнителното дело на мястото на първоначалния взискател „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД претендирайки, че е частен правоприемник на „КНМ Груп“ ЕООД по силата на договор за цесия от 23.10.2014 г. На 13.05.2019 г. съдебният изпълнител е постановил отказа по така направеното искане с мотиви, че при формално съобразяване на писмените доказателства следва да се зачетат правата на цесионера, който по – рано е сключил договор за цесия.

В действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничения кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. В уредените от законодателя хипотези с чл. 435 от ГПК са изчерпателно изброени случаите, в които взискателят, длъжникът и трети за изпълнението лица могат да обжалват незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Липсата на оплаквания в посочените от нормата аспекти, води до извода за недопустимост на защитата срещу незаконосъобразност на атакуваните понастоящем действия на ЧСИ. Това е така, защото жалбоподателят не е взискател по изпълнителното дело, а претендира да бъде конституиран като такъв вместо лицето, което е конституирано като взискател при образуване на изпълнителното дело. Обжалваният отказ не попада в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и поради това, че жалбоподателят не е взискател, а е трето лице, и не се касае до отказ на взискател да се извърши искано изпълнително действие. Затова и оплакванията в частната жалба, че с искането за конституирането е заявено и искане за извършване на изпълнителни действия -  отказани от съдебния изпълнител, са неоснователни.

Действително с нормата на чл. 429 от ГПК са уредени хипотезите на разширяване на субективните предели на изпълнителния лист спрямо субектите, изрично посочени в същия като носители на субективните материални права и задължения. В ал. 1 на посочения текст от ГПК са уредени хипотезите на разпростиране действието на изпълнителния лист спрямо наследниците и частните правоприемници на взискателя. С изр. 2 на ал. 1 от чл. 429 от ГПК законодателят е предоставил в правомощията на съдебния изпълнител да преценява приемството в хода на изпълнителния процес въз основа на писмени доказателства (формална проверка от външна страна). Възникнал спор на претендиращи за носители на субективните материални права и задължения поради настъпило правоприемство, обаче се разрешава винаги от съда. Освен това, в случая не се твърди настъпило правоприемство на страната на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД в хода на изпълнителното дело, а на кредитора на вземането „КНМ Груп“ ЕООД - в хода на исковия съдебен процес.  

Предвид изложените съображения, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и затова следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от производството и на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Интейк“ ЕООД следва да заплати на „Пи Маркет“ ЕООД сумата от 240 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, доказано с договора за правна защита и съдействие от 12.08.2019 г. и фактура № 104/12.08.2019 г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2191/24.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1242/2019 г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, представлявано от Р.М. да заплати на „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин“, ул. „Търново“ с управител П.Б., сумата от 240 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: