Определение по адм. дело №429/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на Ф. Р. Т. срещу Решение №1040-20-227 от 01.12.2025г. на директора на ТП НОИ - [област], с което е оставено в сила разпореждане от 11.08.25г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. С последното на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО във вр. с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на Парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

С определение № 1507/22.12.2025 г. по делото съдът е конституирал страните в производството, разпределил е доказателствената тежест и насрочил разглеждането му в открито съдебно заседание на 09.01.2026 г.

На 30.12.2025 г. е постъпила молба вх. № 2446 от адв. Н. Т., пълномощник на жалбоподателката Т., с която моли производството по делото да бъде спряно на основание повдигнат преюдциален спор с Определение № 9604 от 04.09.2025 г. по адм. дело № 633/2025 г. на Административен съд гр. [област].

Цитираното от пълномощника на жалбоподателя определение е служебно известно на състава на съда по повод разглеждани сходни съдебни дела със същия правен спор, с него е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 свързани с определянето на компетентната държава членка/институциите, на която следва са отпускат обезщетение за безработица. Отправените с посоченото определение въпроси са: Първи въпрос - Кое е приложимото съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 национално законодателство и коя е компетентната държава членка, компетентната институция, на която следва да отпусне обезщетението за безработица, при условие, че заинтересованото лице: 1. е [държава]- членка на Европейския съюз; 2. притежава собствено жилище в [държава]; 3. семейството му (съпругата му) и центърът на жизнените му интереси е [държава]; 4. наето е на работа от установен в Република [държава] работодател, 5. полага труд като моряк, 6. изпълнява трудовите си функции на борда на плавателен съд под италиански флаг и в териториалните граници на Република [държава] (в границите на Европейския съюз) и 7. не е спорно, че осигуровките за осигурителния риск "безработица" са заплатени от работодателят му в Република [държава]? и Втори въпрос - Допустима ли е предвид разпоредбите на Член 11, параграф 4, изречение първо от Регламент (ЕО) № 883/2004. Член 65, параграф 1 от вр. с Член 11, параграф 3, б. "в" от Регламент (ЕО) № 883/2004 или в Член 11, параграф 3, б. "д" от Регламент (ЕО) № 883/2004 практика на институциите на държавата - членка, при която е отказано отпускането на обезщетение за безработица на лице, поради това, че не търси работа в държавата членка, пред която е заявило получаването на обезщетение за безработица и осигурителните вноски, които работодателят му е правил, докато е полагало труд, са внесени в осигурителните фондове на друга държава - членка, а не на държавата - членка, от която е поискано заплащането на обезщетението за безработица?

Съдът счита, че отправените въпроси имат преюдициалност по отношение на настоящия спор. Налице са основанията на чл.154а, ал.1, т.8 АПК за спиране на делото до произнасянето на СЕС, доколкото според цитираната разпоредба съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. Съдът приема, че законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение по обуславящото дело, какъвто именно е настоящият случай. Още повече, че съгласно чл. 633 ГПК, приложим от препращането на чл. 144 АПК, решението на Съда на ЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в [държава]. Въпросите относно държавата по последната заетост, пребиваването, съответната компетентна институция, предпоставките за ПОБ са базови и засягат настоящия процес и имат значение за правилното разглеждане и решаване на повдигнатия административно-правен спор.

Водим от горното и на основание 154а, ал.1, т.8 АПК Административен съд – [област], в настоящият си съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1507/22.12.2025 г. по адм.д. № 429/25 г., с което е насрочено съдебното заседание по делото за 09.01.2026 г.

СПИРА производството по административно дело № 429/2025 г. по описа на Административен съд гр. [област] до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено с Определение № 9604 от 04.09.2025 г. по адм. дело № 633/2025 г. на Административен съд гр. [област].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за спирането подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.