№ 16716
гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110173316 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „******“ ЕАД срещу А. И. М.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 33759/2024г. по описа на СРС, 40-ти
състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение № 29520/10.07.2025г., а
именно: 457,38лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 04.06.2024г. до изплащане на вземането,
68,19лв. - мораторна лихва върху горната сума за периода 15.09.2022г.-17.05.2024г.,
34,31лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 04.06.2024г. до изплащане на вземането, и
7,65лв. - мораторна лихва върху горната сума за периода 16.07.2021г.-17.05.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в ********** топлинна енергия на претендираната стойност, която не е
заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на
услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху
главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който счита исковата молба за нередовна, а
исковете за недопустими, евентуално неоснователни. Твърди, че е налице
противоречие с Директива № 2006/32/ЕО. Оспорва да е собственик на имота и да го е
ползвал. Отрича да е бил поканен, за да дължи лихва. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – „******“ ЕООД изразява становище за основателност
1
на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
От изложеното следва, че за да бъде прието, че едно лице се намира в
облигационно отношение с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна
енергия, следва в хода на производството да бъде установено, че това лице е
собственик/вещен ползвател на имота, който е топлоснабден, или че има нарочно
сключен договор между страните за доставка на топлинна енергия.
В настоящия случай, по делото не се установяват тези факти.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 1968г. /л. 14/, с
който СГНС продава на М. И.а И. ап. № 98, находящ се в ************. Съгласно
удостоверение за наследници от 14.094.2006г. /л. 16/, М. И.а И. (не е ясно дали е
същото лице) е починала на 29.12.2005г., като е оставила за свой законен наследник А.
Н. Г. – дъщеря. На 26.04.2006г. А. Н. Г. е подала заявление – декларация, с което е
поискала откриване на партида за ап. № 98, находящ се в ********** като партидата е
открита на нейно име, видно от представените съобщения и изравнителни сметки /л.
23-26, л. 95-96/. По делото няма доказателства тези лица да имат връзка с ответника в
производството – А. М.. Не са събрани доказателства, от които да се установява, че
същият е придобил собствеността върху имота въз основа на разпоредителна сделка в
негова ползва или въз основа на наследствено правоприемство. Следва да се има
предвид, съдът дължи указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, когато от страната въобще не се
сочи доказателства за твърдените факти, но не и когато сочените и представени такива
не са в състояние да ги установят.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано наличието на
2
облигационно правоотношение между страните по спора по договор за доставка на
топлинна енергия за имота, от което следва, че ответника не се явява пасивно
материално легитимиран да отговаря за стойността на доставената топлинна енергия и
предявените спрямо него искове подлежат на отхвърляне. Предвид обусловеността на
акцесорните искове за лихва за забава от изхода по обуславящите искове за главните
вземания, на отхвърляне подлежат и първите.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат
ответника, който обаче е представляван от особен представител и не е доказал
извършването на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „******”
ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ****** срещу А. И. М., ЕГН:
**********, с адрес: ************, ап. 98, за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 33759/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, поправена по
реда на чл. 247 ГПК с определение № 29520/10.07.2025г., а именно: 457,38лв. - цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. до имот, находящ се
************, ап. 98, аб. № 53602, ведно със законната лихва от 04.06.2024г. до
изплащане на вземането, 68,19лв. - мораторна лихва върху горната сума за периода
15.09.2022г.-17.05.2024г., 34,31лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от 04.06.2024г. до
изплащане на вземането, и 7,65лв. - мораторна лихва върху горната сума за периода
16.07.2021г.-17.05.2024г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „******“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3