№ 1032
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110153479 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу фирма, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 135 лв., представляваща регресно вземане, включващо
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № ****
и ликвидационните разноски във връзка с вредите по автомобил марка „****“, с рег. № ****,
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 11.01.2021 г. на общински път между адрес,
ведно със законната лихва от 03.10.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноските по делото.
Ищецът твърди, че е платил застрахователно обезщетение в размер на 120 лв. за
нанесени щети на застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ автомобил, за
което е сторил 15 лв. ликвидационни разноски. Излага, че щетите са в резултат на ПТП,
настъпило на 11.01.2021 г. на общински път между адрес, възникнало поради попадането на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно – част от
общинската пътна мрежа, за чието поддържане отговаря фирма. Сочи, че е предявил
регресната си претенция пред ответника, но той е отказал да плати.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника фирма,
с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Излага, че настъпилото
застрахователно събитие не представлява покрит застрахователен риск. Оспорва времето,
мястото и механизма на ПТП, включително наличието на дупка на пътното платно и че тя е
причина за ПТП. Изтъква, че претенцията се основава изцяло на твърденията на водача и
представени от него документи, които не представляват официални документи, като не са
сигнализирани органите на МВР и не е извършен оглед и заснемане на мястото на
произшествието. Оспорва увреждането на автомобила и наличието на причинно-следствена
връзка с твърдяната дупка на пътното платно. Счита размера на платеното застрахователно
обезщетение за завишен, като сочи, че не е отчетена амортизацията на увредените части.
Релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на автомобила. Моли за
отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на размера на дължимото обезщетение
поради съпричиняване. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
1
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу фирма в
качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди
по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
задължението за поддръжката му.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в
исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието
на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път, дължащо се
на противоправно бездействие на служители на ответника във връзка с поддържането на
общинските пътища.
Наличието към процесната дата на валидно застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане за лек автомобил марка
„„****“, с рег. № ****, не е спорно по делото, а и се установява от неоспорената от
ответника застрахователна полица на л. 7.
Като неоснователно съдът преценява възражението на ответника, че не е налице
покрит застрахователен риск по договора. В действителност от застрахователната полица е
видно, че е избрана клауза „Пълно Каско“, а съгласно т. 2.3. вр. т. 2.1.3.1. от Раздел ІІ от
ищцовите Общи условия по тази клауза застрахователят покрива ПТП, изразяващо се в
сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, каквото несъмнено е дупката на
пътното платно.
Липсата на протокол за ПТП, несигнализираното на органите на МВР и липсата на
извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието не обуславят извод за
недоказване на обстоятелствата около настъпване на ПТП, включително на неговия
механизъм. Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото
на ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като по аргумент от
противното следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник същият няма
задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са длъжни да посещават
мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, дори изрично е предвидено, че не се
посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в
резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход,
каквито твърдения и доказателства в случая липсват. Ето защо съдът намира, че
обстоятелствата около настъпването на ПТП могат да бъдат установени с всички
доказателства и доказателствени средства по ГПК.
В случая извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното
застрахователно събитие съдът прави въз основа на съвкупната преценка на Уведомлението
за щета на л. 18 заедно с показанията на свид. Н. – водач на застрахования автомобил. От тях
2
се установява, че на 11.01.2021 г., при движение от Бистрица към София, процесният
автомобил е преминал през локва, но тя се оказала дупка, която не била обезопасена и
сигнализирана, при което по него са настъпили имуществени вреди. Възраженията на
ответника, че претенцията се основава изцяло на твърденията на водача, са неоснователни,
доколкото показанията на свид. Н. са неопровергани от други доказателства, а дори
посоченият от него пред съда и в Уведомлението за щета механизъм се потвърждава по
експертен път от заключението на САТЕ. Следователно процесното ПТП е настъпило в
резултат от попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътя.
Настъпването на вреди по автомобила и техният вид се изясняват от писмените
доказателства по делото /документите по застрахователната преписка/ и показанията на
свид. Н.. Установява се, че при ПТП е увредена предна дясна гума, а възражението на
ответника за липса на доказателства за състоянието на увредените части преди събитието
съдът намира за бланкетно.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесното
застрахователно събитие и установените от застрахователя вреди съдът прави,
преценявайки съвкупно показанията на свид. Н., Уведомлението за щета и заключението на
САТЕ, съгласно което вредите по автомобила от техническа гледна точка са следствие от
реализираното на 11.01.2021 г. ПТП.
С Определение № 30319/10.11.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че процесният пътен участък представлява част от общинската пътна мрежа на
гр. София.
От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на
настъпване на застрахователното събитие е имало необезопасена и необозначена дупка, се
налага изводът, че фирма не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП, чл. 13, ал. 1 и чл. 167, ал.
1 ЗДвП задължения по ремонт и поддържане на общинските пътища и сигнализиране за
наличието на опасност на пътя. Доколкото тя като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените
от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната
настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик, и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради
което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – фирма, за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като ответникът не е оборил законовата презумпция.
От писмените доказателства по делото се изяснява, че във връзка с процесното
застрахователно събитие при ищеца е заведена щета № ****, а с Определение №
30319/10.11.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 120 лв., за което е сторил ликвидационни
разноски в размер на 15 лв.
Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи по средни
пазарни цени в страната към деня на увреждането. В случая съгласно заключението на
САТЕ размерът на вредите по средни пазарни цени възлиза на 246.29 лв., т.е. надвишава
платеното от ищеца застрахователно обезщетение. Следователно възражението на ответника
за завишен размер на застрахователното обезщетение е неоснователно.
Установява се от писмените доказателства, че ищцовото дружество е изпратило
регресна покана до ответника за исковата сума, получена на 28.05.2021 г., но фирма на
09.06.2021 г. е отказала плащане по регресната претенция на ищеца.
В контекста на изложеното съдът счита, че за увреденото лице /собственикът на
застрахованото МПС/ е възникнало срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД, като
застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на 05.02.2021 г. е
платил обезщетение за причинените с деликта вреди, и за него е възникнало регресно право
срещу възложителя на причинителя на вредите за сумата от 135 лв., включваща платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му.
Недоказано е твърдението на ответника за поведение на водача на застрахования
3
автомобил, което да е противоправно /нарушаващо изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП/ и да е
допринесло за настъпване на процесното ПТП и щетите по автомобила. Нещо повече – от
показанията на свид. Н. се изяснява, че той се е движила в процесния участък със скорост от
порядъка на 30-40-50 км./ч., защото е имало завои, като на пътя е имало много локви, опитал
се е да ги избегне, но заради тесния път и двупосочното движение не е успял. Ето защо
следва да се приеме, че единствената причина за процесното ПТП е наличието на
необезопасена и необозначена дупка на пътя, поради което не е налице основание за
редуциране на дължимото от ответника обезщетение.
Предвид всичко изложено предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като
ответникът дължи върху главницата и законната лихва, считано от 03.10.2022 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за производството на основание чл. 78, ал.
1 ГПК възниква за ищеца. Сторените от него разноски са в общ размер на 558 лв., както
следва: 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за експертиза, 40 лв. – депозит за свидетел
и 168 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като той не
надвишава минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: адрес, следните суми: на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
сумата от 135 лв. – регресно вземане, включващо платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ по щета № **** и ликвидационните разноски за вредите
по автомобил марка „****“, с рег. № ****, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
11.01.2021 г. на общински път между адрес, ведно със законната лихва от 03.10.2022 г. до
окончателното плащане.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 558 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4