№ 766
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000503059 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 3280 от 28.05.2020 г., постановено по гр. дело № 15739/2016 г. на Софийски
Градски съд, I гражданско отделение, 9 състав, е отхвърлен предявеният от М. К. Ц. и Г.
П. К. срещу Д. П. Г., Е.Д. Г. – Ел А., В.Д. Т., Г. М. И., М. А. И., И. М. И., М. В. М., Й. П. К., М.
И. К., Е. П. К., Л. П. Ш., Л. К. С., В. П. С., О. Д. Т.., М. Г. Д., В. В. Р., В. И. И., Л. Ц. И., С. К.
И., П. И. Ч., Н. К. Ч., И. Б. А. и Р. С. К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС, за установяване по отношение на ответниците, че ищците са
придобили по давност с непрекъснато владение в периода от края на м. ноември 1999 г. до
края на същия месец през 2009 г. правото на собственост върху Апартамент с площ от 94,73
кв.м., разположен на първи жилищен етаж от вх."В" в сградата, находяща се на ул. „***“
(ул. „***“) № 1 в гр. София, построена в груб строеж, заедно с прилежащото мазе №8 с
площ от 5,58 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съставляващо имоти пл. № 495, № 494, № 500, № 494а от кв. 15 по
плана на гр.София, местност "Красно село-Стрелбище".
1
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците М. К. Ц. и Г. П. К., които в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушения
на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че неправилно съдът е приел, че за да
бъде придобит по давност жилищен недвижим имот е необходимо той да е бил снабден с
ток и вода, тъй като обитаването не е сред елементите от фактическия състав на владението.
Неправилно също така съдът прибавил допълнителни критерии към понятието “груб
строеж“, за наличието на какъвто е достатъчно изграждане на стените и покрива на
постройката. На следващо място, съдът необосновано ограничил периода на владението им
до края на м. ноември 2009 г., докато всъщност то продължавало и досега, в който смисъл са
били и показанията на разпитаните по делото свидетели. Изложени са и съображения, че
съдът неправилно тълкувал изявлението на ищеца Цветанов в нотариалната покана до
строителя, с която той претендирал снабдяване с документи за собственост, а не предаване
на фактическа власт. Същевременно съдът не е отчел, че ищцата К. е оспорила този
документ, който не съдържал и неин подпис. Искането към въззивната инстанция е да
отмени обжалваното решение и вместо него да уважи иска за собственост.
Въззиваемите Д. П. Г., Е.Д. Г. Ел Х., В.Д. Т., Г. М. И., М. А. И., Л. П. Ш., Л. К. С., В. П. С.,
М. Г. Д., Й. П. К., М. И. К., О. Д. Т.., В. В. Р., Л. Ц. И., С. К. И., П. И. Ч. и Н. К. Ч., всички
чрез адв. А., както и въззиваемите И. Б. А. и Р. С. К. чрез адв. Д., оспорват жалбата по
съображения, подробно изложени в депозираните в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмени
отговори.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото и като обсъди инвокираните от
страните доводи и възражения при ограниченията на чл. 269 от ГПК, намери от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС и с предмет – признаване със сила на пресъдено нещо по
отношение на ответниците, че ищците са придобили по давност собствеността върху
Апартамент с площ от 94,73 кв.м., разположен на първи жилищен етаж от вх."В" в сградата
на ул. „***“ (ул.„***“) № 1 в гр. София, заедно със зимнично помещение № 8 с площ от 5,58
кв.м., изградени на фаза „груб строеж“, с непрекъснато владение, считано от края на м.
ноември 1999 г.
От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните
доказателства се установява, че на 29.03.1993 г. между собствениците на имоти с
планоснимачни номера 495, 494, 500, 494а от кв.15 по плана на гр. София, местност "Красно
село-Стрелбище", от една страна, и „Стилстрой“ ЕООД, от друга, е бил сключен
предварителен договор, по силата на който собствениците на земята са се задължили да
учредят на дружеството право на строеж за построяване на жилищна сграда с магазини и
гаражи, а то – да изгради постройката със свои сили и средства, в срок до 31.05.2000 г.
според анекса от 1999 г. В предварителния договор страните уговорили, че строителят може
2
да се разпорежда свободно с обектите в бъдещата сграда извън онези от тях, които са били
запазени за учредителите. На 14.07.2011 г. собствениците на земята едностранно са
развалили предварителния договор поради неизпълнение от страна на строителя.
Междувременно, със споразумение от 15.11.1999 г. "Стилстрой" ЕООД се е задължило да
построи и предаде на ищците процесния апартамент № 23 на първи жилищен етаж от вх.В,
заедно с мазе № 8, както и гаражи № 7 и № 9, всички находящи се в новостроящата се
сграда на ул. „***“ № 1 в гр. София, вместо обещаните им апартаменти № 9, № 12 и гараж
№ 4 в сградата на ул. "***" № 16.
С нотариален акт № 169, том IV, рег.№ 22675, дело 770/ 27.07.2004 г. за продажба недвижим
имот, собствениците на земята, в която се строи сградата, са прехвърлили в полза на „ТРИ
МЕН КОНСУЛТ“ ООД правото на строеж върху 16 самостоятелни обекта в сградата срещу
заплащане на парична сума и поето от дружеството-купувач солидарно задължение със
"СТИЛСТРОЙ" ЕООД да довършат сградата. Процесният апартамент не е сред
прехвърлените.
С нотариален акт № 32, том II, рег.№ 19126, дело № 198/28.12.2011 г., собствениците на
земята са прехвърлили на ответниците И.А. и Р.К. 97,315 % идеални части от подробно
описаните обекти в изградената в груб строеж жилищна сграда, между които и процесният
апартамент №23, заедно с принадлежащото му мазе № 8.
С писмо от 03.06.2016 г., получено на 08.07.2016 г., неколцина приобретатели по
предварителни договори за продажба на самостоятелни обекти в сградата, сред които и
ищецът Ц., са поканили "Стилстрой" ООД да изпълни задължението си по прехвърлянето и
да им осигури възможност да ползват заплатените обекти.
Видно от приложените писма от доставчиците „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО“ ЕАД и „Софийска вода“
ЕАД, за обекта на адрес: гр. София, ул. „***“ № 1 няма сключен договор за продажба на ел.
енергия със "СТИЛСТРОЙ" ООД (такъв е сключен едва на 24.08.2018 г. с третото за спора
лице „Випера кемикъл индъстри" ООД); на адреса е имало потребление на вода за периода
2006 - 2009 г., а за периода от 2010 - 2011 г. не е отчетено потребление.
За установяване придобиването на имота по давност от ищците Ц. и К. по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. и Г.. Според св. П. към края на 1999 г.,
когато сградата вече била построена в груб строеж - имала ограждащи стени и покрив,
поставена дограма, както и врати на някои от обектите, а също така и ток, и вода, ищецът
М.Ц. получил разрешение от управителя на дружеството-строител И. Н. да влезе в
апартамента, който му е бил обещан да му се прехвърли, за да го довършва. Претенции към
апартамента се предявили едва през 2011 г., когато собствениците на земята развалили
договора със строителя и прехвърлили свободните имоти на трети лица. До 2007 г. сградата
се охранявала денонощно от строителя и достъп до отделните обекти се получавал чрез
охраната. През 2017 г. строежът бил ограден, а понастоящем сградата била подложена на
контролирано разрушаване от страна на новите собственици, които унищожавали
3
поставените вече инсталации, нарушили целостта на покривната конструкция, прерязали
кабели, тръби. Според свидетелката сградата не е годна за обитаване.
В показанията си св. Г. сочи, че покривът бил поставен още през 1997 г., а през 1998 г.
сградата била почти готова. През зимата на 1999 г. ищецът Ц., заедно с леля си Г. (ищцата
К.), сестра му и племенникът му, се нанесли по уговорка със собственика. В апартамента
имало ток и вода. Според свидетеля отделни обекти на сградата ставали за живеене. Когато
ищецът влязъл в апартамента, той довършил всичко след грубия строеж. Към момента
свидетелят „давал ток“ на М. от тях, защото от 2004 г. в сградата нямало ток. Вода имало
доскоро, докато не я срязали, а сега му „давал“ и вода. Строежът и преди, и сега бил ограден
с ограда. До 2004 г. имало дограми, но след това постепенно започнали да изчезват и били
подменени след 2005 г. До 2002 г. на строежа имало пазач и охрана на строителя И. Н. и
обекта се водел на него. После нямало охрана.
От показанията на св. В. се установява, че през 2005 г. бил нает от „Три мен консулт" ЕООД
за да направи оценка на състоянието на сградата и да изготви проектобюджет за
необходимите разходи за довършването й до въвеждане в експлоатация. Сградата била на
акт № 14 със завършен груб строеж, изградена стоманобетонна конструкция, тухлени
зидарии и скатния покрив бил готов, но нямало поставени дограми. Докато изготвял
проектобюджета работил 10 пълни дни в сградата, преценявал нещата в рамките на около
един месец, след което правел огледи с фирмите и с бригадите, работата му там продължила
около половин година. Тогава имало плътна метална строителна ограда, както се изисквала
за всеки обект. Достъпът се осигурявал от предишния строител И. Н.. Самостоятелните
обекти в сградата не били захранени с ток и вода, имало само строителна вода, която била
на двора, която била спряна тогава. Имало и външно строително ел-табло, но то също не
било захранено с ток. Според свидетеля, следи от обитаване в тази сграда в този период,
докато бил там, нямало. На приземните етажи имало следи от клошари, палени огньове,
опушени стени. Сградата към 2005 г. не била годна за обитаване, нямало врати и дограми на
апартаментите.
При така събраните доказателства настоящият състав споделя от правна страна извода на
първоинстанционния Софийски градски съд, че ищците не са придобили имота по давност с
десет годишно владение. Фактическият състав на този оригинерен придобивен способ
включва както общите елементи на владението – упражняване на фактическа власт върху
имота с намерение за своене, така и специфичните признаци, това владение да е постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. За осъществяването му ищците следва да
установят, че са упражнявали в период, по-дълъг от 10 години, фактическа власт по
отношение на конкретния недвижим имот (corpus), без противопоставянето от страна на
действителните титуляри на правото на собственост, както и че са демонстрирали по
отношение на невладеещите собственици на вещта поведение на пълноправен собственик
(аnimus), т.е поведение, което безсъмнено сочи, че упражняват собственическите
правомощия в пълен обем, единствено за себе си. Това свое намерение ищците следва да са
4
манифестирали спрямо собствениците, за да отблъснат тяхното владение и това да им стане
известно. Иначе всяко скрито или неопределено поведение, което може да се тълкува и по
други начини, не сочи на такова намерение. Само доколкото елементите от фактическият
състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и
то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, позоваването на изтекла
придобивна давност може да бъде зачетено.
В настоящия случай ищците са установили фактическата власт върху процесното жилище от
края на 1999 г., когато с разрешението на строителя са получили достъп до него, за да
извършват довършителни работи. Настоящият състав приема, че към този момент сградата е
била завършена до фаза „груб строеж“, в който смисъл са показанията на св. П., които,
съпоставени с останалите доказателства, вкл. и с протокола от 31.07.2000 г., издаден на
основание чл. 227, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.), съдът намира за достоверни. Показанията на
свидетелите П. и Г. са взаимно противоречиви не само относно момента на достигане на
сградата до степен на завършеност „груб строеж“, но и относно годността й за обитаване,
ограждането на строежа и достъпът до него, респ. – охраняването му. И двамата свидетели,
обаче, сочат, че ищците са получили фактическата власт върху процесния имот в края на
1999 г. с разрешение, по уговорка със строителя, когото свидетелите очевидно възприемат
като „собственик“, който е обещал да прехвърли собствеността върху жилището на
купувача по предварителния договор. Така получената фактическа власт е от значение за
намерението на ищците за своене, изразено чрез нея. По делото няма данни то да е
манифестирано на собствениците, да е демонстрирано еднозначно и по начин, че те да
узнаят за него. Владението е несъмнително, когато упражняваната фактическа власт и
изразеното чрез нея своене на вещта показват по ясен начин, че владелецът държи вещта
като своя. Цялостното поведение на ответниците в случая не показва такова намерение. Те
са получили имота от строителя, за да извършват в него дейности, които той е бил задължен
да направи. Тъй като са получили имота от лице, за което са знаели, че не е собственик, те
не са могли да владеят с убеждението, че са собственици. Но техните действия не показват и
че са имали намерение да владеят имота за себе си, т.е. че са владели, за да го придобият.
Казаното позволява да се обобщи, че те нито са владели със съзнанието, че са
действителните собственици, нито с намерението да станат такива. Обитаването на обекта,
до който са допуснати, не е достатъчно за да разкрие евентуалните им владелчески
намерения. Сградата е била оградена и е имала охрана. Следователно, фактическата власт те
са имали само дотолкова, доколкото строителят е давал съгласието си. Това означава, че
тяхното владение е било прекарно, получено от държател, за да държат имота. По този
начин презумпцията на чл. 69 от ЗС, съгласно който се предполага, че владелецът държи
вещта като своя докато не се докаже, че я държи за другиго, в случая се явява оборена. В
тази насока следва да се тълкува и съдържанието на отправената на 03.06.2016 г. покана до
строителя от ищеца Ц. заедно с други лица, очакващи да „получат“, т.е. да им бъдат
прехвърлени отделни обекти в процесната сграда, в което са заявили, че са лишени от
възможност да придобият титул за собственост и да ползват обектите, които са заплатили,
5
както и че единственото задължение на собствениците е да изпълнят задължението си по
договора да прехвърлят полагащите се обекти на „Стилстрой“. Тази покана не е подписана
от съищцата Г.К., но по отношение на нея не са събрани доказателства, които да налагат
различен от горния извод. В допълнение, по делото не са събрани доказателства ищците да
са извършили конкретни подобрения в имота, нито да са изразили своя анимус чрез
откриване на партиди за ползваните от тях вода и ток, или чрез плащане на данъци и такси и
др. под., включително не са предприели действия по снабдяване с констативен нотариален
акт. Те не са участвали в събирането и разходването на средства за довършване на сградата
заедно с другите приобретатели на отделни обекти в нея. Тези обстоятелства сами по себе си
нямат решаващо значение, но взети предвид в съвкупността им заедно с безспорно
установените факти, че ищците не са имали свободен достъп до имота, а е трябвало да бъдат
допускани до него от охраната на строителя (в периода до 2002 г. според показанията на св.
П. или до 2007 г. според св. Г.), както и че през 2005 г. сградата изобщо не е била обитаема
и обитавана, вкл. и от тях, според показанията на св. В., съпоставени с оспорването на
правата им от новите собственици през 2011 г., налагат извода, че елементите от състава на
давността в случая не са се осъществили. По изложените съображения искът за собственост,
основан на изтекла в полза на ищците обикновена десетгодишна давност, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да
бъде пътвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците М. К. Ц. и Г. П.
К. следва да заплатят на въззиваемите И. Б. А. и Р. С. К. сторените от тях разноски пред
въззвния съд, в размер на по 3000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Д..
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно –
материалният интерес обуславя определянето му по чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, спрямо който минимален размер
заплатеният хонорар от двамата въззиваеми не само не е завишен, но и се явява по-нисък.
На останалите въззиваеми, предсталявани от адв. А., разноски пред настоящата инстанция
не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не се претендират.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3280 от 28.05.2020 г., постановено по гр. дело № 15739/2016
г. на Софийски Градски съд, I гражданско отделение, 9 състав.
ОСЪЖДА М. К. Ц. с ЕГН-********** и Г. П. К. с ЕГН-**********, и двамата със съдебен
6
адрес: гр. ***, ул. „***“ № 64, чрез адв. И., да заплатят на И. Б. А. с ЕГН-**********, със
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 28, ет.1, чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата 3000 лв. направени разноски пред въззивния съд.
ОСЪЖДА М. К. Ц. с ЕГН-********** и Г. П. К. с ЕГН-**********, и двамата със съдебен
адрес: гр. ***, ул. „***“ № 64, чрез адв. И., да заплатят на Р. С. К. с ЕГН-**********, със
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 28, ет.1, чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата 3000 лв. направени разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7