Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
VІ ТО, 5 състав, в открито заседание на дванадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПредседатЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа
докладваното от съдията Райкинска т.д. № 2516 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата
Л. Й. М., действаща като ЕТ „О.Й.М.“, твърди в исковата
си молба, че с ответника „Е.“ АД сключили договор за счетоводно обслужване от
01.01.2004 г., по който ответникът имал задължение да заплаща възнаграждение в
размер на 800 лева без ДДС месечно до 10-то число на следващия месец. С Анекс
от 01.05.2004 г. възнаграждение било намалено на 700 лева месечно. От м. януари
2014 г. ответникът престанал да заплаща на ищцата извършените счетоводни
услуги.
На 05.01.2017 г.
страните подписали Споразумение, съгласно което ответникът поел задължението до
15 декември 2017 г. да изплати на ищцата дължимата сума в размер на 25 200 лв.,
която сума включвала дължимото се възнаграждение за периода 01.01.2014 г. до
31.12.2016 г. Ответникът изплатил на 29.12.2017 г. сумата от 1000 лв. частично
по фактура № **********/10.03.2014 г., но не платил останалото задължение.
На 30.12.2017 г. било
подписано ново Споразумение между двете страни, съгласно което ответникът
трябвало да заплати сумата от 32 600 лв. до 30 юни 2018 г. за задълженията,
възникнали в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. Ответникът отново не
изпълнил своето задължение.
Ищцата твърди, че за всяка издадена и пусната фактура от името на ЕТ „О.Й.М.” към
ответника, ежегодно декларирала дължимите осигуровки и данъци към НАП съгласно
данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, въпреки неполучените възнаграждения.
В депозирана
уточняваща молба с вх. № 84128/26.06.2019 г. ищцата посочва, че отделните
задължения на ответника по фактури са следните - фактури за 2014 г. - по
фактура
**********/10.03.2014 г. претендирано възнаграждение от 400 лв., като част от
възнаграждение за месец януари и февруари 2014 г. за период 01.01.2014 г. до
28.02.2014 г., плюс лихва от 191.84 лв. за периода от 11.03.2014 г. до
29.11.2018 г.; по фактура № 73/01.04.2014 г. претендирано възнаграждение за м.
март на 2014 г. за периода 01.03.2014 г. до 31.03.2014 г. от 700 лв. плюс лихва
329.69 лв. за период 11.04.2014 г. до 29.11.2018 г.; по фактура № 75/30.05.2014
г. претендирано възнаграждение за сума 700 лв. за месец април на 2014 г. за
периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2014 г. и лихва 323.84 лв. за период от 11.05.2014
г. до 29.11.2018 г.; фактура №76/30.05.2014 г. претендирано възнаграждение за
м. май на 2014 г. за периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. за сума от 700
лв. плюс лихва 317.79 лв. за период от 11.05.2014 г. до 29.11.2018 г.; фактура
№ 77/06.11.2014 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. юни на
2014 г. за периода 01.06.2014 г. до 30.06.2014 г. плюс лихва 311.93 лв. за
период от 11.07.2014 до 29.11.2018 г.; по фактура № 77/06.11.2014 г.
претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. юли на 2014 г. за периода
01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. плюс лихва 305.89 лв. за периода от 11.08.2014
г. до 29.11.2018 г.; по фактура № 77/06.11.2014 г. претендирано възнаграждение
за сума от 700 лв. за м. август на 2014 г. за периода 01.08.2014 г. до 31.08.2014
г. плюс лихва 299.84 лв. за периода 11.09.2014 г. до 29.11.2018 г.; по фактура
№ 77/06.11.2014 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м.
септември на 2014 г. за периода 01.09.2014 г. до 31.09.2014 г. плюс лихва 293.99
лв. за периода 11.10.2014 г. до 29.11.2018 г.; по фактура № 77/06.11.2014 г.
претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. октомври на 2014 г. за
периода 01.10.2014 г. до 31.10.2014 г. плюс лихва 287.95 лв. за периода 11.11.2014
г. до 29.11.2018 г.; фактура № 78/08.12.2014 г. претендирано възнаграждение за
сума от 700 лв. за м. ноември на 2014 г. за периода от 01.11.2014 г. до
30.11.2014 г. плюс лихва 282.1 лв. за периода 11.12.2014 г. до 29.11.2018 г.; фактура
№ 78/08.12.2014 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м.
декември на 2014 г. за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2014 г. плюс лихва за
периода 11.01.2015 г. до 29.11.2018 г.; фактури
за 2015 г. – фактура 85/10.02.2015 г. претендирано възнаграждение за сума
от 700 лв. за м. януари на 2015 г. за периода 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г. и лихва
в размер на 270.05 лв. за периода 11.02.2015 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 90/28.02.2015
г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. февруари на 2015 г. за
периода 01.02.2015 г. до 31.02.2015 г. и лихва в размер на 264.59 лв. за
периода 11.03.2015 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 91/31.03.2015 г. претендирано
възнаграждение за сума от 700 лв. за м. март на 2015 г. за периода 01.03.2015
г. до 31.03.2015 г. плюс лихва 258.55 лв. за период 11.04.2015 г. до 29.11.2018
г.; фактура № 103/16.09.2015 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв.
за м. април на 2015 г. за периода от 01.04.2015 г до 30.04.2015 г. плюс лихва в
размер на 252.71 лв. за периода 11.05.2015 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 103/16.09.2015
г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. май на 2015 г. за
периода 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г. плюс лихва 246.67 лв. за периода
11.06.2015 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 103/16.09.2015 г. претендирано
възнаграждение за сума от 700 лв. за м. юни на 2015 г. за периода 01.06.2015 г.
до 31.06.2015 г. плюс лихва 240.82 лв. за периода 11.07.2015 г. до 29.11.2018
г.; фактура № 104/15.10.2015 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв.
за м. юли на 2015 г. за периода 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г. плюс лихва 234.78
лв. за периода 11.08.2015 г. до 29.11.2018 г.; фактура 104/15.10.2015 г.
претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. август на 2015 г. за
периода 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г. плюс лихва 228.74 лв. за периода 11.09.2015
г. до 29.11.2018 г.; фактура № 104/15.10.2015 г. претендирано възнаграждение за
сума от 700 лв. за м. септември на 2015 г. за периода 01.09.2015 г. до
30.09.2015 г. плюс лихва 229.9 лв. за периода 11.10.2015 г. до 29.11.2018 г.; фактура
№ 111/31.12.2015 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. октомври
на 2015 г. за периода 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. плюс лихва 216.86 лв. за
периода 11.11.2015 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 111/31.12.2015 г.
претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. ноември на 2015 г. за
периода 01.11.2015 г. до 31.11.2015 г. плюс лихва 211.01 лв. за периода 11.12.2015
г. до 29.11.2018 г.; фактура № 111/31.12.2015 г. претендирано възнаграждение за
сума от 700 лв. за м. декември на 2015 г. за периода 01.12.2015 г. до 31.12.2015
г. плюс лихва 204.94 лв. за периода 11.01.2016 г. до 29.11.2018 г.; фактури за 2016 г. – фактура № 118/
09.02.2016 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. януари на
2016 г. за периода 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. плюс лихва 198.92 лв. за
периода от 11.02.2016 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 120/10.03.2016 г.
претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. февруари на 2016 г. за
периода 01.02.2016 г. до 28.02.2016 г. плюс лихва 193.28 лв. за периода от 11.03.2016
г. до 29.11.2018 г.; фактура № 125/12.04.2016 г. претендирано възнаграждение за
сума от 700 лв. за м. март на 2016 г. за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016
г. плюс лихва 187.25 лв. за периода 11.04.2016 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 131/30.04.2016
г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. април на 2016 г. за
периода 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. плюс лихва 181.42 лв. за периода
11.05.2016 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 137/30.05.2016 г. претендирано възнаграждение
за сума от 700 лв. за м. май на 2016 г. за периода 01.05.2016 г. до 31.05.2016
г. плюс лихва 175.39 лв. за периода 11.06.2016 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 141/30.06.2016
г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. юни на 2016 г. за
периода 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. плюс лихва 169.55 лв. за периода
11.07.2016 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 146/30.08.2016 г. претендирано
възнаграждение за сума от 700 лв. за м. юли на 2016 г. за периода 01.07.2016 г.
до 31.07.2016 г. плюс лихва 163.53 лв. за периода 11.08.2016 г. до 29.11.2018 г.;
фактура №
146/30.08.2016 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. август
на 2016 г. за периода 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. плюс лихва 157.5 лв. за
периода 11.09.2016 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 148/30.09.2016 г.
претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. септември на 2016 г. за
периода 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г. плюс лихва 151.66 лв. за периода
11.10.2016 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 149/31.10.2016 г. претендирано възнаграждение
за сума от 700 лв. за м. октомври на 2016 г. за периода 01.10.2016 г. до
31.10.2016 г. плюс лихва 145.64 лв. за периода 11.11.2016 г. до 29.11.2018 г.; фактура
№ 154/30.11.2016 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. ноември
на 2016 г. за периода 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. плюс лихва 139.8 лв. за
периода 11.12.2016 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 156/31.12.2016 г.
претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. декември на 2016 г. за
периода 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. плюс лихва 133.78 лв. за периода
11.01.2017 г. до 29.11.2018 г.; фактури
за 2017 г. – фактура № 160/13.03.2017 г. претендирано възнаграждение за
сума от 700 лв. за м. януари на 2017 г. за периода 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г.
плюс лихва 127.75 лв. за периода 11.02.2017 г. до 29.11.2018 г.; фактура №160/13.03.2017
г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. февруари на 2017 г. за
периода 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г. плюс лихва 122.31 лв. за периода
11.03.2017 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 63/31.03.2017 г. претендирано
възнаграждение за сума от 700 лв. за м. март на 2017 г. за периода 01.03.2017
г. до 31.03.2017 г. плюс лихва 116.28 лв. за периода 11.04.2017 г. до
29.11.2018 г.; фактура № 164 /31.03.2017 г. претендирано възнаграждение за сума
от 700 лв. за м. април на 2017 г. за периода 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г.
плюс лихва 110.45 лв. за периода 11.05.2017 г. до 29.11.2018 г.; фактура №
167/31.05.2017 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. май на
2017 г. за периода 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. плюс лихва 104.42 лв. за
периода 11.06.2017 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 168/30.06.2017 г. претендирано
възнаграждение за сума от 700 лв. за м. юни на 2017 г. за периода 01.06.2017 г.
до 30.06.2017 г. плюс лихва 98.58 лв. за периода 11.07.2017 г. до 29.11.2018
г.; фактура №170/31.07.2018 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв.
за м. юли на 2017 г. за периода 01.07.2017 г. до 31.07.2017г. плюс лихва 92.56
лв. за периода 11.08.2017 г. до 29.11.2018 г.; Фактура № 173/3108.2017 г. претендирано
възнаграждение за сума от 700 лв. за м. август на 2017 г. за периода 01.08.2017
г. до 31.08.2017 г. плюс лихва 86.53 лв. за периода 11.09.2017 г. до 29.11.2018
г.; Фактура № 176/30.09.2017 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв.
за м. септември на 2017 г. за периода 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г. плюс лихва
80.69 лв. за периода 11.10.2017 г. до 29.11.2018 г.; Фактура № 179/31.10.2017
г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. октомври на 2017 г. за
периода 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г. плюс лихва 74.67 лв. за периода 11.11.2017
г. до 29.11.2018 г.; фактура 181/30.11.2017 г. претендирано възнаграждение за
сума от 700 лв. за м. ноември на 2017 г. за периода 01.11.2017 г. до 30.11.2017
г. плюс лихва 68.83 лв. за периода 11.12.2017 г. до 29.11.2018 г.; фактура №
182/29.12.2017 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. декември
на 2017 г. за периода 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. плюс лихва 62.81 лв. за
периода 11.01.2018 г. до 29.11.2018 г.; фактури
за 2018 г. - фактура № 188/12.02.2018 г. претендирано възнаграждение за
сума от 700 лв. за м. януари на 2018 г. за периода 01.01.2018 г. до
31.01.2018г. плюс лихва 56.78 лв. за периода 11.02.2018 г. до 29.11.2018 г.;
фактура №190/09.03.2018 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м.
февруари на 2018 г. за периода 01.02.2017 г. до 28.02.2018 г. плюс лихва 51.34
лв. за периода 11.03.2018 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 196/31.05.2018 г. претендирано
възнаграждение за сума от 700 лв. за м. април на 2018 г. за периода 01.04.2018
г. до 30.04.2018 г. плюс лихва 39.48 лв. за периода 11.05.2018 г. до 29.11.2018
г.; фактура № 196/31.05.2018 г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв.
за м. май на 2018 г. за периода 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. плюс лихва 33.45
лв. за периода 11.06.2018 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 198/31.08.2018 г.
претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. юни на 2018 г. за периода
01.06.2018 г. до 31.06.2018 г. плюс лихва 27.61 лв. за периода 11.07.2018 г. до
29.11.2018 г.; фактура № 198/31.08.2018 г. претендирано възнаграждение за сума
от 700 лв. за м. юли на 2018 г. за периода 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. плюс
лихва 21.58 лв. за периода 11.08.2018 г. до 29.11.2018 г.; фактура № 198/31.08.2018
г. претендирано възнаграждение за сума от 700 лв. за м. август на 2018 г. за
периода 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. плюс лихва 15.66 лв. за периода
11.09.2018 г. до 29.11.2018 лв.; фактура № 202/08.10.2018 г. претендирано
възнаграждение за сума от 700 лв. за м. септември на 2018 г. за периода
01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. плюс лихва 9.72 лв. за периода 11.10.2018 г. до
29.11.2018 г.; фактура № 204 /05.11.2018 г. претендирано възнаграждение за сума
от 700 лв. за м. октомври на 2018 г. за периода 01.10.2018 г. до 31.10.2018г.
плюс лихва 9.72 лв. за периода 11.11.2018 г. до 29.11.2018 г.
Със същата молба
ищцата е направила искане за увеличение размера на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
9 097.07 лв. на 9 527.33 лв., по което увеличение съдът не се е произнесъл
изрично, но този пропуск на съда не може да се отрази неблагоприятно в правната
сфера на ищеца, поради което акцесорният иск ще бъде разгледан в размера след
увеличението.
Въз
основа на изложеното ищцата моли ответникът да бъде осъден да й заплати общо
сумата от 39 600 лв., представляваща незаплатено възнаграждение
по договор за счетоводни услуги от 01.01.2004 г., за периода 01.01.2014 г. до
01.11.2018 г. и сумата от 9 527.33 лв. – сбор от лихвите върху всяка просрочена
фактура или общо 49 127.33 лв. за периода от 11.03.2014 г. (началната дата на претенцията за лихва по
най-старата фактура) до 29.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане
на задължението.
Ответникът
„Е.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че
през целия исков период дружеството нямало дейност и цялата дейност по
счетоводно обслужване се заключавала единствено в пускане на нулеви декларации
по ДДС. Между ищцата и изпълнителния директор на ответното дружество имало
приятелски отношения, поради което тя многократно била молена да бъде намалено
възнаграждението ѝ, докато дружеството нямало дейност, но тя постоянно
обещавала това да стане от следващата година без всъщност възнаграждението
ѝ да бъде намалявано. Налице била нееквивалентност на престациите, поради
което договорът станал нищожен поради противоречие с добрите нрави. В случая
ежемесечната цена по договора за счетоводно обслужване се базирала на 12 поети
от ищцата задължения, нито едно от които не било налице. Освен това никъде в
договора и анекса към него не било предвидено начисляване на лихва, а ищцата я
начислявала без да е изпратила покана за плащане до ответника. Прави и
възражение за погасяване на част от претенцията по давност, като намира, че
приложима е кратката тригодишна давност за периодични плащания. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищцата
е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на
ответника. Сочи, че г-н Р. бил оръжеен търговец, който години наред се
възползвал от нейния труд и я заблуждавал, че ще ѝ плати.
Сочи,
че ответното акционерно дружество подлежи всяка година на задължителен финансов
одит. Регистрирано било по ЗДДС от 1994 г., а от 01.04.2004 г. ищцата
обработвала първичните счетоводни документи на ответното дружество и съставяла
баланс и ГФО. Използвала собствен оборудване за водене счетоводството на
ответника. При това съставяла Наредба за документооборота и Счетоводната
политика на дружеството и ги предлагала за одобрение на изпълнителния директор.
Подавала ежемесечно в НАП Справка-декларация по ДДС с дневник за покупки и
продажби. При неподадени в срок документи от дружеството, подавала нулеви
декларации. Всеки месец съставяла ведомости за заплатите, тъй като в
дружеството имало двама служители на трудов договор. Ежемесечно подавала в НАП
декларации образец 1 и 6 за тях. Издавала УП 2 и УП 3 на напуснали служители.
Годишно съставяла справка за заетите лица, ежемесечно осчетоводявала
представените ѝ банкови извлечения. Проверявала представените авансови
отчети за командировка в чужбина и ги осчетоводявала. Равнявала и осчетоводявала
извлеченията от НАП за дължимите осигуровки и др. Съставяла таблици по видове
плащания. Равнявала и осчетоводявала уведомления на съдебни изпълнители за
извършени разпределения след продажби на имоти на дружеството. Равнявала и
осчетоводявала задължения на дружеството към общините Младост и Лозенец.
Участвала в комисия за инвентаризация на ДМА. Осчетоводявала актове за брак, съставяла
сравнителни таблици за намерени ДМА и осчетоводени такива. Участвала в текущи
проверки на одитора. Съставяла отчета за прихода и разхода, баланс, отчет за
собствения капитал и справка за движението на паричните потоци на дружеството.
Съставяла свитъка за НСИ, както и декларация по чл. 92 ЗКПО за НАП.
Разпечатвала всички счетоводни записвания по папки и сметки съгласно Наредбата
за документооборота. Подготвяла свитък с документи за подавана заявление в
Агенцията по вписванията.
Сочи,
че през 2018 г. не била извършена инвентаризация по вина на г-н Р.. По негова
вина не съставила и Баланс за 2018 г., тъй като той не й подавал нужните
документи.
Депозиран
е допълнителен отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че с
представените с допълнителната искова молба доказателства ищцата показвала
своята некомпетентност, защото в покана до дружеството споменавала за ведомости
за заплати, като такива не били изплащани поради липса на средства. Говори и за
70 347.31 лева стоки за износ, а такива нямало от няколко години. Поддържа
искането си за отхвърляне на иска.
Съдът, след като
прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 01.01.2004 г. между „Е.“ АД, в качеството му на
възложител и ЕТ „О.Й.М.“, в качеството му на изпълнител, е сключен безсрочен Договор
за абонаментно счетоводно обслужване (Договора), по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителят приема, срещу възнаграждение, да извършва
следните услуги: да състави в писмен вид Наредба за документооборота на
дружеството; ежемесечно да осчетоводява първичните счетоводни документи на
дружеството, предоставени на изпълнителя най-късно до 5-то число на следващия
месец; да окомплектова всички счетоводни записвания с разпечатки по хронология,
разпечатки за вземанията и задълженията; осчетоводяването на документите да се
извършва в офиса на „Е.“ АД на счетоводна програма АЖУР-Л на фирмаБ.СОФТ; Ежемесечно
да завежда движението на стоките в магазина за продажба на дребно и тримесечно
да равнява салдата на наличните стоки със салдата на материално отговорното
лице на склада; да консултира дружеството за всички изменения по данъчното
законодателство; да следи оборотите за приходите от дейността на дружеството за
регистрация по ДДС и да съставя ежемесечно дневниците за покупките, продажбите
и справката декларация за ДДС и ако е необходимо и годишна декларация, и да
представя същите в данъчна служба Лозенец; При всяка промяна на данните на
дружеството след документално уведомление от Изпълнителния директор да подава в
ДС-Лозенец, НОИ и Националния статистически институт заявление за промяна на
данни; ежемесечно да изготвя ведомостите за заплахи по трудови договори и
граждански договори, да подготвя декларациите по обр. 1 и дискети за I НОИ; да
съставя банковите бордера за дължимите данъци и осигуровки съгласно действащите
закони: ДДС, ЗКПО и Кодекса за задължително обществено осигуряване; Всяко
тримесечие да представя отчет за финансовото състояние на дружеството по видове
дейности и извлечения за вземанията и задълженията; годишно да съставя
счетоводния Баланс на дружеството, окомплектован с всички статистически форми
съгласно чл. 39-44 от ЗСч и осигури представянето им в съответните служби; годишно
да представя в писмен вид Отчет за финансовото състояние на дружеството
съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Националните счетоводни
стандарти; изпълнителят се задължава при провеждане на данъчни проверки и
проверки от НОИ, да участва и представя на съответните данъчни служби всички
необходими документи и справки, свързани със защитата на съставения от
счетоводната къща баланс. Съгласно чл. 7 от Договора възложителят се е задължил
да изплаща възнаграждението в размер и срок, определен в раздел Възнаграждение.
В чл. 13 на последния страните са уговорили цена на услугите в размер на 800
лв. месечно възнаграждение без ДДС, платимо до 10-то число на следващия отчетен
месец, включващ съставянето и на годишния счетоводен отчет.
Съгласно чл. 2 от Договора срокът му е до поискване
прекратяването му на една от двете страни, а в чл. 16 е предвидено, че всяка от
страните може да прекрати едностранно договора с предизвестие със срок 30 дни,
отправено писмено до отсрещната страна.
На 01.05.2004 г. страните са подписали Анекс към Договора,
с който са постигнали съгласие месечното възнаграждение да бъде намалено от 800
на 700 лв., считано от 01.05.2004 г.
Със споразумение от 05.01.2017
г. страните са постигнали съгласие
относно наличието на неплатени задължения по издадени фактури за извършени
счетоводни услуги за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. с основание
Договора за счетоводно обслужване от 01.01.2004 г., в общ размер на 25 200 лв.
Ответникът „Е.“ АД e поел
задължението да изплати сумата в срок до 15.12.2017 г.
На 30.12.2017 г.
страните са сключили последващо споразумение, съгласно което ответникът трябва
да заплати сумата от 32 600 лв. – задължение за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2016 г., до 30 юни 2018 г. В споразумението е посочено, че „Е.“ АД е
платило сумата от 1000 лв. на 29.12.2017 г.
Въз
основа на договорните отношения между страните ищцата е издала на ответника фактури,
подписани и от двете страни, представени по делото, а именно: фактура № 69/10.03.2014
г. за сумата от 1400 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни
услуги месеци 01.02/2014 г.“; фактура № 73/01.04.2014 г. за сумата от 700 лева
с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги месец март 2014 г.“; фактура
№ 75/30.05.2014 г. за сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата
„счетоводни услуги месец април 2014 г.“; фактура № 76/30.05.2014
г. за сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги
месец май 2014 г.“; фактура № 77/06.11.2014 г. за сумата от 3500 лева с
посочено наименование на услугата „счетоводни услуги м-ци 06,07,08,09,10/2014
г.“; фактура № 78/08.12.2014 г. за сумата от 1400 лева с посочено наименование
на услугата „счетоводни услуги месеци ноември и декември 2014 г.“; фактура №
85/10.02.2015 г. за сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата
„счетоводни услуги месец януари 2015 г.“; фактура № 90/28.02.2015 г. за сумата
от 700 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги месец
февруари 2015 г.“; фактура № 91/31.03.2015 г. за сумата от 700 лева с посочено
наименование на услугата „счетоводни услуги месец март 2015 г.“; фактура №
103/16.09.2015 г. за сумата от 2100 лева с посочено наименование на услугата
„счетоводни услуги м-ци 04, 05, 06/2015 г.“; фактура № 104/15.10.2015 г. за
сумата 2100 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги м-ци
07,08,09/2015 г.“; фактура № 111/31.12.2015 г. за сумата от 2100 лева с
посочено наименование на услугата „счетоводни услуги м-ци 10, 11, 12/ 2015 г.“;
фактура № 118/09.02.2016 г. за сумата от 700 лева с посочено наименование на
услугата „счетоводни услуги месец януари 2016 г.“; фактура № 120/10.03.2016 г.
за сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги
месец февруари 2016 г.“; фактура № 125/12.04.2016 г. за сумата от 700 лева с
посочено наименование на услугата „счетоводни услуги месец март 2016 г.“;
фактура № 131/30.04.2016 г. за сумата от 700 лева с посочено наименование на
услугата „счетоводни услуги месец април 2016 г.“; фактура № 137/30.05.2016 г.
за сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги
месец май 2016 г.“; фактура № 141/30.06.2016 г. за сумата от 700 лева с
посочено наименование на услугата „счетоводни услуги месец юни 2016 г.“; фактура
№ 146/30.08.2016 г. за сумата от 1400 лева с посочено наименование на услугата
„счетоводни услуги месеци юли-август 2016 г.“; фактура № 148/30.09.2016 г. за
сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги месец
септември 2016 г.“; фактура № 149/30.10.2016 г. за сумата от 700 лева с
посочено наименование на услугата „счетоводни услуги месец октомври 2016 г.“;
фактура № 154/30.11.2016 г. за сумата от 700 лева с посочено наименование на
услугата „счетоводни услуги месец ноември 2016 г.“; фактура № 156/31.12.2016 г.
за сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги
месец декември 2016 г.“; фактура № 160/13.03.2017 г. за сумата от 1400 лева с
посочено наименование на услугата „счетоводни услуги месеци януари и февруари
2017 г.“; фактура № 163/31.03.2017 г. за сумата от 700 лева с посочено
наименование на услугата „счетоводни услуги месец март 2017 г.“; фактура № 164/31.03.2017
г. за сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги
месец април 2017 г.“; фактура № 167/31.05.2017 г. за сумата от 700 лева с
посочено наименование на услугата „счетоводни услуги месец май 2017 г.“;
фактура № 168/31.06.2017 г. за сумата от 700 лева с посочено наименование на
услугата „счетоводни услуги месец юни 2017 г.“; фактура № 170/31.07.2017 г. за
сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги месец
юли 2017 г.“; фактура № 173/31.08.2017 г. за сумата от 700 лева с посочено
наименование на услугата „счетоводни услуги месец август 2017 г.“; фактура №
176/30.09.2017 г. за сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата
„счетоводни услуги месец септември 2017 г.“; фактура № 179/31.10.2017 г. за
сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги месец
октомври 2017 г.“; фактура № 181/30.11.2017 г. за сумата от 700 лева с посочено
наименование на услугата „счетоводни услуги месец ноември 2017 г.“; фактура №
182/29.12.2017 г. за сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата
„счетоводни услуги месец декември 2017 г.“; фактура № 188/12.02.2018 г. за
сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги месец
януари 2018 г.“; фактура № 190/09.03.2018 г. за сумата от 700 лева с посочено
наименование на услугата „счетоводни услуги месец февруари 2018 г.“; фактура №
196/31.05.2018 г. за сумата от 2100 лева с посочено наименование на услугата
„счетоводни услуги м-ци 03,04,05/2018 г.“; фактура № 198/31.08.2018 г. за
сумата от 2100 лева с посочено наименование на услугата „счетоводни услуги м-ци
06,07,08/2018 г.“; фактура № 202/08.10.2018 г. за сумата от 700 лева с посочено
наименование на услугата „счетоводни услуги месец септември 2018 г.“; фактура №
204/05.11.2018 г. за сумата от 700 лева с посочено наименование на услугата
„счетоводни услуги месец октомври 2018 г.“.
В
двустранно подписан протокол от 11.03.2019 г. за предаване на документация страните
са инкорпорирали и уговорка, според която прекратяват процесния договор от
01.01.2004 г. по взаимно съгласие, считано от 01.01.2019 г.
Представен
е Инвентаризационен опис на ответника за наличните стоки за износ към
31.12.2017 г. с изброени активи на обща стойност 70 347.82 лв. и Оборотна
ведомост на сметки на ответното дружество към 31.12.2018 г.
Представени
са Годишни данъчни декларации, подадени от ищцата за периода от 2014 до 2018 г.
и платежни нареждания за платени данъци и здравни осигуровки.
В
подкрепа на твърденията си, че през 2018 г. не била извършена инвентаризация и
не бил съставен баланс на дружеството по вина на г-н Р., ищцата е представила
Нотариална покана от 01.03.2019 г., адресирана до „Е.“ АД, чрез нотариус С.М.,
с която Л. М. моли за съдействие и за представяне на необходимите документи за
изготвяне на ГФО на дружеството, като предупреждава за евентуалните санкции,
които биха могли да последват от непредставянето на ГФО.
По делото е изслушано
и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Л.З.,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно дадено и
обосновано. След запознаване с делото и с първични счетоводни документи,
счетоводни регистри, отчети и вътрешнофирмени документи, представени от ищцата,
вещото лице е констатирано извършените от ищеца дейности и изготвените
документи за процесния период, като същите са конкретизирани по година и по месеци,
включително оборотни ведомости, съдържащи различни счетоводни записи по 58
счетоводни сметки, обороти за годината съответно по дебита и по кредита и
крайно салдо; хронологични регистри и оборотни ведомости по сметки, дневници за
покупките и продажбите, инвентарна книга. Заключението сочи, че ищцата е
изготвяла ежегодно ГФО, Главна книга на дружеството, Инвентарна книга, Годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, Доклад за финансовото състояние и оповестяване
на счетоводната политика, Счетоводен амортизационен план, Данъчен
амортизационен план, Справка за наличните стоки за износ, Инвентаризационен
опис на наличните парични средства и ДМА.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Р.Б.С..
Свидетелят заявява, че е регистриран одитор, а с ищцата Л. М. работят заедно от
2013 г. във връзка с проверка и заверка на ГФО на ответното дружество. Посочва,
че цялата подготовка по обработката на първичните счетоводни документи и
съставянето на ГФО и баланса се извършва от Л. М.. Пояснява, че за да се
състави ГФО се обработват ведомости за заплати, фактури за продажби, покупки,
банкови документи, касови документи, инвентаризациите на
края на годината, инвентаризационните описи, които се подписват от комисията и
се утвърждават от изпълнителния директор. Заявява още, че през 2016 и 2017 г. „Е.“
АД е извършвало консултантски услуги, от която дейност са реализирани приходи, както
и че дружеството притежава дълготрайни активи, които се стопанисват.
Начислявали се заплати на г-н Р. и още един човек.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
За
да бъде основателен предявеният иск с правно основание чл.
79, ал. 1 във вр. с чл.
266 ЗЗД
за
реално изпълнение на договорно задължение - заплащане на възнаграждението по
сключения договор за счетоводно обслужване, в тежест на ищеца по него е да докаже валидното му сключване, извършването на уговореното счетоводно обслужване, както
и размера на вземането си за възнаграждение.
Между страните не е спорно,
а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните по
делото е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за
счетоводно обслужване от 01.01.2004 г., който по правната си същност е такъв за
изработка. Установи се още, че същият е прекратен по взаимно съгласие, считано
от 01.01.2019 г. Договорът за изработка е неформален, двустранен
и консенсуален договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а тя - да заплати
възнаграждение – чл. 258 ЗЗД. По аргумент от чл. 266, ал. 1 ЗЗД, при договора
за изработка възнаграждението се дължи за приетата работа, като възраженията за
неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането ѝ - чл. 264, ал.
2 ЗЗД.
В
настоящия случай не се спори, че ответното дружество не е заплащало суми във
връзка с осъществяваното от ЕТ „О.Й.М.“ счетоводно обслужване в
периода от м. 01.2014 г. до м. 10.2018 г. и по процесните фактури (съгласно
заявеното от ответника в открито заседание от 12.09.2019 г.), като ответникът
не отрича, че от ищцата са предоставени подобни услуги, но твърди, че същите са
били в недостатъчен обем, поради обстоятелството, че ответното дружество не е
извършвало търговска дейност в процесния период. Последното според ответника
прави нееквивалентни уговорените престации, а оттам – договорът нищожен поради
противоречие с добрите нрави. Предвид това, по делото е изслушано заключението
на приетата съдебно-счетоводна експертиза, която има за задача да установи какъв
по вид и обем счетоводна работа е извършвана във връзка с възложеното
счетоводно обслужване на ответника „Е.“ АД. Видно от заключението на вещото
лице, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. от страна на ищцата по
делото са предоставени документи, установяващи хронологично систематизирана
информация за осъществените стопански операции от първични и/или вторични
счетоводни документи, включително оборотни ведомости на материални сметки за
всеки месец от процесния период, хронологични регистри и оборотни ведомости по
сметки; СД по ЗДДС и дневници на покупките и продажбите за всеки месец от
процесния период, ГФО за всяка година от процесния период, включващ
необходимите съставни части, Доклад за финансовото състояние и оповестяване на
счетоводната политика на „Е.“ АД към съответната година, Доклад на изпълнителния
директор за дейността на дружеството, Счетоводен амортизационен план, Данъчен
амортизационен план, Инвентаризационен опис на наличните парични средства в
каса, Инвентарна книга и т.н. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява,
че представените Годишни финансови отчети са приети от акционерите на ответното
дружество, а в счетоводната документация не е отразено възражение от Л. Р. по
отношение на изготвените документи.
Предвид
изложеното несъстоятелни се явяват твърденията на ответника, че уговорените в
договора дейности като обем и вид не са били осъществявани поради обективни
причини – липса на дейност. Приетото заключение на вещото лице и изслушаните
свидетелски показания показват точно обратното. Те следва да се третират при
отчитане на обстоятелството, че договорът за абонаментно обслужване, какъвто по
същността си е процесният, предполага от една страна извършване на работа
съобразно текущите нужди и стопански операции през съответния период, а от
друга – изготвянето на задължителни годишни отчети и документация, които са
изискуеми от закона, независимо от обема на извършената от дружеството дейност.
Това ясно се вижда от приетото експертно заключение, в което са описани
ежегодно изготвяната счетоводна документация, както и различния брой записи за
съответния месец по различните видове сметки и дневници. Неоснователно се явява
възражението на ответника за нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави, тъй като не се установи твърдяната нееквивалентност на
престациите поради липса на дейност на дружеството, нито други обстоятелства
обосноваващи противоречие на договора с добрите нрави от една страна, а от
друга следва да се посочи, че нищожността поради противоречие с добрите нрави
може да бъде само изначална. Последваща нищожност на договора не може да има.
Ако след сключване на договора настъпят обстоятелства, които водят до
нееквивалентност на престациите, страните могат да изменят договора съобразно
изменените обстоятелства, а при липса на съгласие за това, каквито са твърденията
на ответника, че се е молил на ищцата за намаление на месечното възнаграждение,
но тя не била съгласна, ответникът е могъл да се възползва от уговорената в
договора възможност за едностранно прекратяване на договора с 30-дневно
предизвестие, от която възможност той не се е възползвал, а страните са
прекратили договора по взаимно съгласие едва от 01.01.2019 г.
Освен това, приетите по делото и неоспорени
фактури са двустранно подписани, включително от представляващия дружеството Л. Р.,
като същите установяват както изпълнение на работата, така и приемане на извършената
работа за конкретния месец и на стойност, посочена във фактурата от ответника
без възражения по смисъла на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Съгласно константната съдебна
практика, двустранно подписаната фактура може да бъде ценена и като
доказателство за приемане от възложителя на фактически извършената работа,
независимо от липсата на приемо-предавателен протокол (така Решение №
138/17.10.2011т. по т.д. № 728/2010 г. ВКС, II т.о., Решение № 65/16.07.2012 г.
по т.д. № ЗЗЗ/2011 г. на ВКС, II т.о и Решение № 158/07.11.2013 г. по т.д. №
1128/2012 г. на ВКС, I т.о.). С приемане на работата, на основание чл. 266 ЗЗД,
за поръчващия е възникнало задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение, съобразно предвидените в договора срокове. Предвид горните
правни изводи, настоящият състав намира искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за изцяло
основателен, тъй като в рамките на договореното, ищцата е изпълнявала
възложената работа, като е водила счетоводството на ответника в процесния
период и резултатите от извършеното са приемани от ответника без възражения.
Размерът
на дължимото месечно възнаграждение се установява от представения Договор между
страните от 01.01.2004 г., Анекс към договора от 01.05.2004 г. и посочения
размер в издадените от ищеца фактури, съответстващ на уговореното и той е 700
лева месечно, като за целия исков период възлиза на 40 600 лева. В
подписаното между страните споразумение от 30.12.2017 г. се съдържа признание,
че ответникът е погасил част от това задължение в размер на 1000 лева на
29.12.2017 г., поради което доказаният размер на дължимото възнаграждение по
процесните фактури за исковия период е 39 600 лева.
Ответникът
е релевирал възражение, че част от вземанията на ищеца по процесните фактури са
погасени по давност, тъй като към момента на подаване на исковата молба -
29.11.2018 г., е изтекъл тригодишният давностен срок, приложим за периодични
плащания, каквито са претендираните договорни възнаграждения и лихвите върху
тях.
Настоящият състав намира, че действително в процесния случай
е приложима кратката погасителна давност, тъй като е налице изпълнението на
повтарящо се задължение за плащане на възнаграждение по договора за счетоводно
обслужване. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В конкретния случай уговорките на страните относно
дължимото възнаграждение разкриват именно характеристиката на периодични
плащания – ежемесечно до 10-то число се дължи заплащане на възнаграждение в
размер на 700 лева, като задължението произтича от договора за счетоводно
обслужване. По делото обаче са представени неоспорени доказателства, че е
налице прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. “а“ ЗЗД посредством
признания на ответника, обективирани в подписани между страните споразумения от
05.01.2017 г. и от 30.12.2017 г. Съгласно трайно установената съдебна практика,
за да е налице признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, същото
трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора
или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а
не само до наличието на фактите, от които произхожда, тъй като признаването на
фактическия състав само по себе си не означава признаване на последиците от
този фактически състав. Със споразумението от 05.01.2017 г., подписано от
ответника „Е.“ АД, последният е признал съществуването на конкретен дълг към
ищцата, тъй като страните изрично са записали размера на задължението по неплатените
фактури, издадени в изпълнение на Договора за счетоводно обслужване (25200
лв.), както и периода за който се дължи – 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. Заявеното
признание е в рамките на давностния срок, тъй като изискуемостта на най-старото
вземане за възнаграждение за месец януари 2014 г., настъпва на 10.02.2014 г.
(съгласно чл. 13 от Договора) и давността за него би изтекла на 10.02.2017 г.
Следователно с подписване на първото споразумение страните са прекъснали
тригодишния давностен срок на вземането, считано от 05.01.2017 г. Същите правни последици произтичат и от второто
споразумение между страните от 30.12.2017
г., в което отново са посочени размера на непогасените вземания, периода, за
който се дължат и основанието, на което се дължат. Гореизложеното свидетелства,
че при наличие на юридически факт, прекъсващ давността на 05.01.2017 г. и
30.12.2017 г., към датата на подаване на исковата молба (29.11.2018 г.) не е налице
погасяване по давност на никаква част от най-старите вземания за главница.
Предвид
основателността на главния иск, съдът намира за основателен и акцесорния иск с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Неоснователно е възражението на
ответника, че ищцата претендира лихва без да е отправяла покана за изпълнение
до ответното дружество. Задължението на ответника за заплащане на
възнаграждение по договора за счетоводно обслужване е срочно, поради което
покана за изпълнение не е необходима, за да настъпи неговият падеж. Последният
е предварително уговорен – дължи се ежемесечно до десето число на следващия
месец.
При
установяване размера на дължимата мораторна лихва върху главницата за периода
от 11.03.2014 г. – 01.11.2018 г., следва да се вземе предвид, че с последното
сключено Споразумение от 30.12.2017 г. страните са уговорили промяна в срока за
изпълнение на паричното задължение на „Е.“ АД в размер на 32 600 лв. по
издадени фактури за извършени счетоводни услуги за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2017 г. (в споразумението е записана крайна дата 31.12.2016 г., но
вероятно е техническа грешка, защото сумата не отговаря на периода). Страните
са се спогодили, че ответникът ще изплати дължимата сума в нов срок, различен
от уговорения в договора - до 30.06.2018 г. Следователно ответникът следва да
се счита изпаднал в забава на 01.07.2018 г., откогато следва да се начислява и
мораторната лихва за забава, която в случая възлиза на 1 367.50 лева, изчислена върху сумата от 32 600 лв. за периода от 01.07.2018
г. до 28.11.2018 г. включително (29.11.2018 г. е датата на подаване на исковата
молба). Размерът на мораторната лихва върху остатъка от главница в размер на
7000 лева, дължима и начислена за периода от 01.01.2018 г. до 31.10.2018 г., следва
да се определи съгласно уговорения в Договора падеж. В заключението на вещото
лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е изчислен размерът на дължимата
мораторна лихва върху всяка една от сумите по представените към исковата молба
фактури. Съгласно изчисленията на вещото лице, мораторната лихва върху забавените
плащания по фактури за периода 01.01.2018 г. - 31.10.2018 г., изчислена от
11-то число на всеки месец, (денят, следващ уговорения падеж до датата на
подаване на исковата молба), е в размер на 304.52
лв. Предвид изложеното общият размер на дължимата законна лихва за забава,
до който искът е основателен е 1 672.02
лева, като
за разликата до предявения размер от 9 527.33 лева и за периода от
11.03.2014 г. до 30.06.2018 г., искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид
основателността на главния иск, основателна е и претенцията за заплащане
на законна лихва за забава върху
главниците от датата на исковата молба – 29.11.2018 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
разноски, съобразно уважената част от исковете. Претендирани и доказани са
разноски в размер на 5 721.88 лева (2 995 лева – адвокатско
възнаграждение, 700 лева – депозит за вещо лице и дължимата държавна такса по
всички искове е в размер на 1965.09 лева, като внесеното в повече от ищцата не
се дължи), от които дължими от ответника са 4 756.17 лева
Ответникът
има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената
част на исковете. Доказани са разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
3000 лева, от които ищцата му дължи 479.70 лева.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, пристройка до №, бл. *******да заплати
на Л. Й. М., действаща като ЕТ „О.Й.М.“,
ЕИК*******, със седалище:***. Сумата
от 39 600 (тридесет и девет хиляди и шестстотин) лева, представляваща сбор
от главници за неизплатени възнаграждения за ползвани счетоводни услуги въз
основа на Договор за счетоводно обслужване от 01.01.2004 г., за периода от
01.01.2014 г. до 31.10.2018 г. по следните фактури: фактура
**********/10.03.2014 г., фактура № 73/01.04.2014 г., фактура № 75/30.05.2014
г., фактура №76/30.05.2014 г., фактура № 77/06.11.2014 г., фактура №
77/06.11.2014 г., фактура № 77/06.11.2014 г., фактура № 77/06.11.2014 г.,
фактура № 77/06.11.2014 г., фактура № 78/08.12.2014 г., фактура № 78/08.12.2014
г., фактура 85/10.02.2015 г., фактура № 90/28.02.2015 г., фактура №
91/31.03.2015 г., фактура № 103/16.09.2015 г., фактура № 103/16.09.2015 г.,
фактура № 103/16.09.2015 г., фактура № 104/15.10.2015 г., фактура
104/15.10.2015 г., фактура № 104/15.10.2015 г., фактура № 111/31.12.2015 г.,
фактура № 111/31.12.2015 г., фактура № 111/31.12.2015 г., фактура № 118/
09.02.2016 г., фактура № 120/10.03.2016 г., фактура № 125/12.04.2016 г., фактура
№ 131/30.04.2016 г., фактура № 137/30.05.2016 г., фактура № 141/30.06.2016 г., фактура
№ 146/30.08.2016 г., фактура № 146/30.08.2016 г., фактура № 148/30.09.2016 г., фактура
№ 149/31.10.2016 г., фактура № 154/30.11.2016 г., фактура № 156/31.12.2016 г.,
фактура № 160/13.03.2017 г., фактура №160/13.03.2017 г., фактура №
63/31.03.2017 г., фактура № 164 /31.03.2017 г., фактура № 167/31.05.2017 г.,
фактура № 168/30.06.2017 г., фактура №170/31.07.2018 г., фактура №
173/3108.2017 г., фактура № 176/30.09.2017 г., фактура № 179/31.10.2017 г.,
фактура 181/30.11.2017 г., фактура № 182/29.12.2017 г., фактура №
188/12.02.2018 г., фактура №190/09.03.2018 г., фактура № 196/31.05.2018 г., фактура
№ 196/31.05.2018 г., фактура № 198/31.08.2018 г., фактура № 198/31.08.2018 г., фактура
№ 198/31.08.2018 г., фактура № 202/08.10.2018 г. и фактура № 204 /05.11.2018 г.,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД; 2. Мораторна лихва върху главницата от 32 600
лева за периода от 01.07.2018 г. до 29.11.2018 г., съобразно падежа на всяка
фактура, както и съобразно уговореното в Споразумение от 30.12.2017 г., в общ размер на 1 672.02 лева (хиляда шестстотин седемдесет и два
лева и две стотинки), на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до пълния размер на претенцията 9 527.33
лева и за периода от 11.03.2014 г. до 30.06.2018 г. включително, като
неоснователен; 3. Законната лихва за забава върху
главницата за периода от датата на исковата молба 29.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задълженията и 4.
Сумата 4 755.04 лева (четири хиляди седемстотин петдесет и пет лева и четири
стотинки) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. Й. М., действаща като ЕТ „О.Й.М.“, ЕИК*******, със седалище:***,
да заплати на „Е.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, пристройка до №, бл. *******сумата 479.70 лева (четиристотин седемдесет
и девет лева и седемдесет стотинки) - разноски по делото съобразно
отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
фактура
**********/10.03.2014 г., фактура № 73/01.04.2014 г., фактура № 75/30.05.2014
г., фактура №76/30.05.2014 г., фактура № 77/06.11.2014 г., фактура №
77/06.11.2014 г., фактура № 77/06.11.2014 г., фактура № 77/06.11.2014 г.,
фактура № 77/06.11.2014 г., фактура № 78/08.12.2014 г., фактура № 78/08.12.2014
г., фактура 85/10.02.2015 г., фактура № 90/28.02.2015 г., фактура №
91/31.03.2015 г., фактура № 103/16.09.2015 г., фактура № 103/16.09.2015 г.,
фактура № 103/16.09.2015 г., фактура № 104/15.10.2015 г., фактура
104/15.10.2015 г., фактура № 104/15.10.2015 г., фактура № 111/31.12.2015 г.,
фактура № 111/31.12.2015 г., фактура № 111/31.12.2015 г., фактура № 118/
09.02.2016 г., фактура № 120/10.03.2016 г., фактура № 125/12.04.2016 г., фактура
№ 131/30.04.2016 г., фактура № 137/30.05.2016 г., фактура № 141/30.06.2016 г., фактура
№ 146/30.08.2016 г., фактура № 146/30.08.2016 г., фактура № 148/30.09.2016 г., фактура
№ 149/31.10.2016 г., фактура № 154/30.11.2016 г., фактура № 156/31.12.2016 г., фактура
№ 160/13.03.2017 г., фактура №160/13.03.2017 г., фактура № 63/31.03.2017 г., фактура
№ 164 /31.03.2017 г., фактура № 167/31.05.2017 г., фактура № 168/30.06.2017 г.,
фактура №170/31.07.2018 г., фактура № 173/3108.2017 г., фактура №
176/30.09.2017 г., фактура № 179/31.10.2017 г., фактура 181/30.11.2017 г.,
фактура № 182/29.12.2017 г., фактура № 188/12.02.2018 г., фактура №190/09.03.2018
г., фактура № 196/31.05.2018 г., фактура № 196/31.05.2018 г., фактура № 198/31.08.2018
г., фактура № 198/31.08.2018 г., фактура № 198/31.08.2018 г. и фактура № 202/08.10.2018
г., фактура № 204 /05.11.2018 г.