№ 68349
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110114963 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от управителя Е.Р.Д., чрез пълномощника му адв.
И.М. Л., със съдебен адрес в (АДРЕС). Процесуалният представител на заявителя моли да
бъде издадена заповед за изпълнение против ЮЛ. СВ. СТ., ЕГН **********, с адрес в
(АДРЕС), за сумата от 426,67 лв. (четиристотин двадесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки), от която а) 337,28 лв. (триста тридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки)
– главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в
съда – 22.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 89,39 лв. (осемдесет и
девет лева и тридесет и девет стотинки) – мораторна лихва за периода от 10.05.2019 г. до
10.03.2022 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., както и за
сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя
разноски за заплащането на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от допълнително
споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 18.04.2019 г. за мобилен
...., сключено между ... и ЮЛ. СВ. СТ., за осчетоводяването на което са издадени фактури с
№ № ********** от 22.04.2019 г., ********** от 22.05.2019 г. и ********** от 22.06.2019 г.
С договор за цесия, сключен на 28.01.2022 г. ... е прехвърлило вземането си към Ю.С. на
дружеството – заявител.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на адв. Л., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
1
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ... – Варна попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411
ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството „потребител“, според
справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район
на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. Л., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ... – Варна
против Ю.С.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от управителя Е.Р.Д., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против ЮЛ. СВ. СТ., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 426,67
лв. (четиристотин двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), дължима въз основа
на допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от
18.04.2019 г. за мобилен ...., сключено между ... и ЮЛ. СВ. СТ., за осчетоводяването на
която са издадени фактури с № № ********** от 22.04.2019 г., ********** от 22.05.2019 г. и
********** от 22.06.2019 г. и договор за цесия от 28.01.2022 г., от която а) 337,28 лв. (триста
тридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) – главница, ведно със законната лихва
върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.03.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането и б) 89,39 лв. (осемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки)
– мораторна лихва за периода от 10.05.2019 г. до 10.03.2022 г., в който не е включен периода
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., както и за сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева),
представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и
2
адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3