Решение по дело №232/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и по чл. 2в от ЗОДОВ.

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№1269/29.02.2024 г. подадена от „Н-М” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], представлявано от управителя Ю. И. Г., и от Ю. И. Г., [ЕГН], град Плевен, [улица], Бизнес-център "Престиж", търговски обект № 6, и двамата чрез адвокат Т. А. Д., [ЛНЧ], със съдебен адрес гр. София, [улица], ет.2, ап.8, против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр. София, [улица], представлявана от изпълнителен директор, за присъждане на обезщетения за материални и нематериални вреди и лихви върху тях на обща стойност 1 053 365 лв. (един милион петдесет и три хиляди триста и шестдесет и пет лв.), причинени на ищците от незаконосъобразното ревизионно производство, включително постановени обезпечителни мерки, и отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен административен акт Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА №П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП Велико Търново.

С исковата молба са предявени няколко съединени иска, в условия на евентуалност.

Искове по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК са предявени като главни, а в условие на евентуалност се предявяват искове по чл. 2в от ЗОДОВ за същите вреди, в същите размери и против същия ответник.

От името на първия ищец „Н-М” ЕООД, ЕИК ********* на първо място по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 3 от АПК се иска да бъде осъден ответникът да заплати следните обезщетения:

за пропуснати ползи на дружеството, в размер на 1 000 000 лева (един милион лева), претърпени по време на ревизионното производство, приключило с отменен като незаконосъобразен ревизионен акт (лист 25 от делото), т.е. в периода 04.10.2019 г. - 22.12.2022 г.

за претърпените в същия период неимуществени вреди на дружеството в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева),

мораторната лихва върху посочените суми, натрупана в периода от три години преди датата на подаване на исковата молба (от 28.02.2021 г. до 29.02.2024 г.) и възлизаща на 6 682, 50 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки) лева.

Твърди се, че вредите са причинени от производството по издаване на незаконосъобразния ревизионен акт и са последица от това, че в хода на незаконосъобразното ревизионно производство на ищеца „Н-М” ЕООД са наложени обезпечителни мерки, които са блокирали цялостната търговска дейност на дружеството и са довели де факто до нейното преустановяване (лист 5 и 25 от делото). Твърди се, че наложените обезпечителни мерки са били непропорционални и несъразмерни, блокирали са дейността на дружеството. Дружеството е било в невъзможност да заплаща трудови възнаграждения, осигуровки и други свои задължения, не е можело да обработва земята и е било принудено да преотдава обработваните земи под наем на друго дружество за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., както и земеделската си техника, поради което е претърпяло пропуснати ползи в претендирания размер. Счита, че актовете за налагане на обезпечителни мерки трябва да се разглеждат в цялост и съвкупност с актовете в ревизионното производство, и че отмяната на ревизионния акт като незаконосъобразен налага заключение, че цялото производство по издаването им е било опорочено.

От името на втория ищец Ю. И. Г., [ЕГН], на първо място по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК се иска да се осъди ответника да заплати обезщетение

за претърпените неимуществени вреди на г-н Ю. Г. в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева) за същия период на ревизионното производство,

и мораторната лихва върху посочената сума, натрупана в период от три години преди датата на подаване на исковата молба (от 28.02.2021 г. до 29.02.2024 г.) и възлизаща на 6 682, 50 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки) лева.

Претендира се и присъждане на законната лихва върху посочените в исковете суми за обезщетения за всеки от ищците, начислени от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното им плащане.

В условията на евентуалност, ако исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК бъдат отхвърлени, се предявяват искове против същия ответник по чл. 2в от ЗОДОВ за обезщетения за същите по вид вреди, периоди, в същите размери главници и лихви, като се претендира, че вредите са причинени от съществено нарушение на нормата на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, което е допуснато в производството по издаване на отменения като незаконосъобразен ревизионен акт.

Претендира се присъждане на разноските, сторени в настоящото производство.

В открито съдебно заседание ищецът „Н-М” ЕООД редовно призован, се представлява от управителя Ю. Г. и адв.Т. Д.. Поддържа се предявената искова молба, претендира се възстановяване на разноски. Депозирани са писмени бележки по съществото на спора.

Ищецът Ю. Г. се явява лично и с адв. Т. Д.. Поддържа предявената искова молба, претендира възстановяване на разноски. Депозирани са писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ се представлява от юрисконсулт М.. Оспорва иска. Излага доводи за неоснователност на предявения иск. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Представени са писмени бележки по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище за неоснователност на предявения иск поради липса на пряка причинно-следствена връзка между отменен като незаконосъобразен административен акт на ответника и претендираните вреди.

Предметът на делото и ответниците се определят от ищеца в исковата молба.

Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители, при или по повод изпълнение на дейността им. Според чл. 19, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на предявените в случая искове предполага установяване на определените от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им и настъпила вреда в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от тях.

Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.

От твърденията в исковата молба се установява, че искането се основава на вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки:

отменен като незаконосъобразен административен акт на административен орган,

който е причинил в пряка и непосредствена причинна връзка

настъпила реална вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални и/или нематериални вреди, т.е. тези вреди да са закономерно и директно настъпваща последица от незаконосъобразния административен акт.

Материалните вреди се изразяват в загуба или пропусната полза с определена парична стойност. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.

В случая се претендират обезщетения за материални вреди, представляващи пропуснати ползи, и за нематериални вреди.

Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите.

Съгласно чл.2в от ЗОДОВ иск може да се предяви и за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. При предявяване на иск по чл. 2в ЗОДОВ ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи право-пораждащите юридически факти, формулира петитум и страни. Правният интерес от предявения иск произтича от изложените в исковата молба твърдения. За ищеца е налице задължение ясно и точно да посочи фактите (т.е. конкретните обстоятелства), от които произтича претендираното материално субективно право. Съответно на доказване от страна на ищеца подлежат всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават, както и връзките между тях. Преценката за наличието на тези обстоятелства, за наличието или не на причинна връзка на същите със съответните вреди, които се претендират и тяхното обезщетяване, е преценка по основателността на иска.

Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, § 2 от ДФЕС, съгласно която разпоредба, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативно изискуеми материално-правни предпоставки:

когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти;

когато нарушението на нормата е достатъчно съществено и

когато съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.

Съгласно член 273 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки формалности, свързани с преминаването на границите.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приети са заключения на вещи лица по допусната колективна съдебна експертиза. Съдът кредитира представените заключения.

Твърденията на ищците са, че поради наложените в хода на ревизионното производство предварителни обезпечителни мерки запор върху банкови сметки на първия ищец „Н-М” ЕООД, дружеството е било в невъзможност да продължи дейността си, да плаща задълженията си, поради което е претърпяло имуществени вреди в размер на 1 000 000 лева (един милион лева), представляващи пропуснати ползи от това, че се е наложило да отдаде под наем обработваните преди това земеделски земи и техниката си, не е получавало продукция и не е получавало субсидии. А от нарушената репутация на дружеството, поради прекратени договори за наем, са причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева).

Вторият ищец, управителят Ю. Г., твърди, че поради създадените от незаконосъобразното ревизионно производство затруднения на дружеството е претърпял нематериални вреди в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляващи преживени стрес, притеснения, влошено здравословно състояние.

Безспорно е между страните по делото и служебно известен факт на съда е обстоятелството, че с Решение № 11991/22.12.2022 г. по адм. д. № 3981/2022 г. по описа на Върховен административен съд на Република България (публикувано и достъпно на официалния сайт на съда) е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА №П-04001521027412-003-001/16.032.2021 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 40/05.05.2021 г. издадено от директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП, с който РА на дружеството ищец „Н-М” ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на главницата 32493,94 лв. и лихви 8357,90 лв., и задължения за ДДС за м. декември 2017 г. и м. декември 2018 г. в общ размер на главницата 45258,34 лв. и лихви 12127,35 лв. Преписи от отменените ревизионни актове са приложени по делото.

Съдът счита за доказан факта, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт на ответника.

Спорно по делото е дали от този отменен административен акт са причинени пряко и непосредствено претендираните от ищците по настоящото дело материални и нематериални вреди, и причинени ли са материални и нематериални вреди в претендираните размери.

По делото е представена административната преписка по издаване на отменения ревизионен акт - приложение в 13 тома.

Видно от данните по преписката, на 04.10.2019 г. е издадена Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001519006449-020-001 от началник сектор при ТД на НАП Велико Търново за извършване на ревизия на „Н-М” ЕООД за задължения за корпоративен данък в периода 01.01.2017 г.- 31.12.2018 г. и задължения за ДДС за периода 01.01.2017 г. – 30.06.2019 г. (лист 1805 от том 10 от приложенията).

Това е началната дата на периода, в който се твърди, че са причинени вредите на ищците.

Със заповед за изменение на ЗВР № Р-04001519006449-020-002/06.01.2020 г. е изменена предходната заповед, като е определен нов срок за завършване на ревизията (лист 590 от том 13 от приложенията).

Заповедта е изменена и със Заповед № Р-04001519006449-020-003 от 06.02.2020 г.

На 09.03.2020 г. е изготвен Ревизионен доклад № Р-04001519006449-092-001 за резултатите от извършената ревизия (лист 548 и следващи от том 1.2 от приложенията).

На 09.03.2020 г. е направено първото искане от орган по приходите за предварително обезпечаване на задължения, адресирано до публичен изпълнител (лист 1794 и 1795 от том 10 от приложенията).

На 10.03.2020 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново офис Плевен е издадено Постановление №С200015-023-0000837 за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК (лист 1815 от том 10 от приложенията) за налагане на запор в Общинска банка и Българо-американска кредитна банка.

Това са първите предварителни обезпечителни мерки, наложени от публичен изпълнител във връзка с процесното ревизионно производство по искане на органа по приходите.

Постановлението е връчено на „Н-М” ЕООД на 16.03.2020 г. (лист 1816 от том 10 от приложенията).

Въз основа на постановлението са изпратени запорни съобщения до двете банки (лист 1811 и лист 1813 от том 10 от приложенията).

На 24.03.2020 г. е подадено възражение по ревизионния доклад от „Н-М” ЕООД (лист 550 и следващи от том 1.2 от приложенията).

С жалба от 25.03.2020 г. (лист 1821 от том 10 от приложенията) дружеството е обжалвало наложените предварителни обезпечителни мерки, като твърди, че те ще затруднят дейността на дружеството.

Решение по жалбата е постановено на 27.03.2020 г. от директор на ТД на НАП Велико Търново (лист 1824 от т.10 от приложенията) и с него жалбата се оставя без разглеждане като просрочена, тъй като срокът за обжалване на постановлението по чл. 121 от ДОПК е 7 дни от съобщаването (т.е. до 23.03.2020 г. включително), а жалбата е подадена на 24.03.2020 г. Няма данни по делото това решение на директор на ТД на НАП Велико Търново да е обжалвано пред административен съд.

На 30.03.2020 г. е издаден Ревизионен акт № 04001519006449-091-001 от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново (лист 1 и следващи от том 12 от приложенията). С него се преобразува финансовият резултат на дружеството и се установяват задължения на „Н-М” ЕООД за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. в размер на 79792,50 лв. и лихви върху главницата от 13471 лв., и за ДДС за периода 01.01.2017 г. – 31.06.2019 г. в размер на 151208,93 лв. и лихва върху главницата от 26487,36 лв.

В съобщение от 02.04.2020 г. до публичния изпълнител, в отговор на изпратено запорно съобщение, БАКБ АД посочва, че върху вземанията за парични средства от банковите сметки на „Н-М” ЕООД има наложени активни запори по ИД №20197560400736 на ЧСИ Ц. Н. за сумата от 72089,79 лв. (лист 1818 от том 10 от приложенията), както и вписани особени залози (три броя) по реда на ЗОЗ в полза на БАКБ АД за обезпечаване на банкови кредити с обща сума от 880 000 лв.

Против ревизионния акт е подадена жалба на 06.04.2020 г. (лист 825 и следващи от том 2 от приложенията) от дружеството.

На 09.04.2020 г. е подадено искане до публичния изпълнител за разрешение за неотложно плащане на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК (лист 1826 от том.10 от приложенията). Публичният изпълнител е изискал от дружеството представяне на необходими документи (лист 1854 от том 10 от приложенията).

На 13.04.2020 г. публичният изпълнител издава Постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал.6 от ДОПК - запор в банки (лист 1856 от том 10 от приложенията). На основание това постановление са изпратени нови запорни съобщения до Общинска банка АД и до БАКБ АД (лист 1858 и 1860 от том 10 от приложенията).

Съгласно § 29, т. 5 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 24.03.2020 г. - ДВ, бр. 28 от 2020 г.) до отмяната на извънредното положение принудителното изпълнение по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се спира; извършените до спирането действия запазват силата си; след спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането, както и разпределение на суми, постъпили по изпълнителното дело; изпълнителното производство се възобновява след изтичането на срока, за който е обявено извънредното положение; преди изтичането на срока на извънредното положение изпълнителното производство се възобновява с разпореждане на публичния изпълнител по искане на длъжника, за изпълнение върху: а) вземания и парични средства от банки; б) вземания от трети лица; в) вложени ценности в трезори, включително и върху съдържанието в сейфове.

На 21.04.2020 г. публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен издава Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание издадения ревизионен акт от 30.03.2020 г., шест данъчни декларации и едно наказателно постановление (лист 1864 от том 10 от приложенията). Въз основа на постановлението са изпратени запорни съобщения до Общинска банка АД и БАКБ АД (лист 1866 и 1868 от том 10 от приложенията).

На 28.04.2020 г. „НИКО – М“ ЕООД е подало Искане за възобновяване изпълнителното производство Съгласно § 29, т. 5 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, като изпълнението бъде насочено срещу вземания и парични средства от Общинска банка (лист 1873 от том 10 от приложенията).

В отговор на запорно съобщение от 21.04.2020 г., с писмо до публичния изпълнител от 28.04.2020 г. БАКБ АД посочва, че върху вземанията за парични средства по банковите сметки на дружеството има активни запори – запор за изпълнение по ИД 20197560400736 на ЧСИ Ц. Н. за сумата от 72089,79 лв. и вписани три броя особени залози за обезпечаване на договори за банкови кредити на БАКБ АД (лист 1906 от том 10 от приложенията).

На 30.04.2020 г. публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен издава разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл. 229 ДОПК (лист 1876 от том 10 от приложенията) по подаденото на 09.04.2020 г. искане, в сила до 29.05.2020 г., с което се оставят на временно разпореждане на дружеството 80 % от постъпилите и постъпващите суми по сметката в Общинска банка за плащане на посочени в разпореждането задължения.

На 14.05.2020 г. и 15.05.2020 г. са издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител – възбрана върху недвижими имоти на дружеството (лист 1879, 1887, 1881 от том 10 от делото).

На 20.05.2020 г. дружеството отново подава искане за разрешение за неотложно плащане на основание чл. 229, ал.1 от ДОПК (лист 1910 от том 10 от приложенията).

Поради липса на постъпили суми за погасяване на задълженията в периода на издаденото предходно разрешение за неотложни плащания, на 27.05.2020 г. публичният изпълнител е отказал издаването на ново разрешение (лист 1928 от том 10 от приложенията). Няма данни по делото отказът да е обжалван.

С решение № 93/11.06.2020 г. директор на дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП отменя издадения РА № 04001519006449-091-001 от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново и връща преписката на органите по приходите със задължителни указания лист 84 и следващи от том 1 от приложенията).

Междувременно „Н-М” ЕООД е заявило пред данъчните органи, че желае да бъде променен финансовият резултат за 2016 г. за корпоративен данък, поради което указанието по т.10 от посоченото решение е да се извърши проверка за този период предварително или едновременно с проверката за 2017 г. и 2019 г. (лист 91 гръб от том 1 от приложенията).

Със Заповед № Р-04000420003638-020-001/19.06.2020 г. е възложено извършване на ревизия на „Н-М” ЕООД за задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. и за ДДС за периодите 01.12.2017 г.- 31.12.2017 г. и 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. (лист 1590 от том 3 от приложенията). Заповедта е изменяна със Заповед № Р-04000420003638-020-002/23.09.2020 г. (лист 1622 от том 3 от приложенията) и № Р-04000420003638-020-003/26.10.2020 г. (лист 1627 от том 3 от приложенията).

Със Заповед № Р-04001520003696-020-001/22.06.2020 г. е възложено извършване на ревизия на „Н-М” ЕООД за задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. (лист 1588 от том 3 от приложенията). Заповедта е изменяна със Заповед № Р-04001520003696-020-002/ 23.09.2020 г. (лист 1018 от том 9 от приложенията) и № Р-04001520003696-020-003/26.10.2020 г. (лист 1021 от том 9 от приложенията).

Ревизиите за задълженията за корпоративен данък и ДДС, възложени с двете ЗВР, се извършват едновременно.

На 23.06.2020 г. „Н-М” ЕООД подава молба за отмяна на обезпечителните мерки и вдигане на наложения запор поради отмяна на ревизионния акт, издаден на 30.03.2020 г.(лист 1931 от том 10 от приложенията).

На 24.06.2020 г. от орган по приходите е направено искане до публичен изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки за задълженията, които ще бъдат установени при двете ревизии на дружеството – по Заповед № Р-04000420003638-020-001/19.06.2020 г. за периода 2017-2018 г. и по Заповед № Р-04001520003696-020-001/22.06.2020 г. за периода 2016 г. (лист 1945 от том 10 от приложенията).

С Постановление № С200015-023-0002035/25.06.2020 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 от ДОПК, публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен налага обезпечителни мерки във връзка с двете ревизионни производства - запор върху суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори и касети, суми на доверително изпълнение на „Н-М” ЕООД в Българо-американска кредитна банка АД и Общинска банка АД (лист 1950 от том 10 от приложенията). В постановлението да изложени мотиви, че обезпечителните мерки, наложени на основание отменения ревизионен акт, след връщането на преписката се трансформират в предварителни обезпечителни мерки по новата ревизия.

На същата дата 25.06.2020 г. публичният изпълнител постановява отказ по направеното искане за отмяна на обезпечителните мерки, като излага мотиви, че наложените след издаването на ревизионния акт обезпечителни мерки са трансформирани в предварителни обезпечителни мерки след отмяната му и връщането на производството на органите по приходите със задължителни указания от директор на ОДОП Велико Търново за нова ревизия (лист 1942 от том 10 от приложенията). Няма данни по делото отказът да е обжалван по реда на чл. 197 от ДОПК и да е отменен като незаконосъобразен.

Запорни съобщения са изпратени на същата дата 25.06.2020 г. до двете банки (лист 1952 и 1954 от том 10 от приложенията).

В отговор на запорното съобщение БАКБ АД на 02.07.2020 г. посочва, че върху вземанията на дружеството все още има запор за изпълнение по ИД № 20197560400736 на ЧСИ Ц. Н. за сумата от 72089,79 лв. (лист 1960 от том 10 от приложенията).

Дружеството е подало жалба против постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки на 08.07.2020 г. (лист 1957 от том 10 от приложенията).

Директорът на ТД на НАП Велико Търново с решение от 15.07.2020 г. отхвърля жалбата и потвърждава постановлението (лист 1962 от том 10 от приложенията). Няма данни по делото за обжалване на решението по съдебен ред.

На 21.09.2020 г. публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен извършва разпределение на плащания (лист 1895-1903 от том 10 от приложенията) и прекратява публичното изпълнение по дело №20090606540/2020 г. (лист 1905 от том 10 от приложенията).

С определение от 06.10.2020 г. по адм. д. № 880/2020 г. по описа на АдмС – Плевен по реда на чл. 121, ал.4 от ДОПК е продължен срокът на наложените предварителни обезпечителни мерки с Постановление № С200015-023-0002035/25.06.2020 г., които се отнасят до задълженията и по двете ревизионни производства (лист 1969 от том 10 от приложенията).

На 07.12.2020 г. е направено ново искане до АдмС – Плевен по чл. 121, ал.4 от ДОПК да продължаване на срока на наложените обезпечителни мерки (лист 1973 от том 10 от приложенията) в ревизионното производство.

С определение от 08.12.2020 г. АдмС – Плевен удължава срока на обезпечителните мерки (лист 2008-2009 от том 11 от приложенията).

На същата дата от орган по приходите са подадени две искания до публичен изпълнител за предварително обезпечаване на задължения на основание двете ревизионни производства (лист 1975 – за ревизията за периода 2016 г., и лист 1982 – за ревизията за периода 2017-2018 г. от том 10 от приложенията).

На 09.12.2020 г. е издаден ревизионен доклад № Р-04000420003638 – 092-001 за резултатите от извършената ревизия на „Н-М” ЕООД за задължения за корпоративен данък за 2017 - 2018 г. и за задължение за ДДС за м. декември 2017 г. и м. декември 2018 г. (лист 16 и сл. от том 1 от приложенията). На 25.01.2021 г. е подадено възражение против ревизионния доклад от дружеството (лист 1604 от том 3 от приложенията).

На същата дата 09.12.2020 г. е издаден и Ревизионен доклад № Р-040001520003696-092-001 за резултатите от извършената ревизия на „Н-М” ЕООД за задължения за корпоративен данък за 2016 г. (лист 12 от том 7 от приложенията). На 25.01.2021 г. е подадено възражение против ревизионния доклад от дружеството (лист 1049 от том 9 от приложенията).

На 09.12.2020 г. публичен изпълнител се е произнесъл по подаденото искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки във връзка ревизионното производство за установяване на задължения на дружеството по ЗКПО за 2016 г. (лист 2005 от том 11 от приложенията).

След издаването на ревизионните доклади по двете ревизии и мотивираното искане на органа по приходите за постигане на съразмерност в ревизионното производство за установяване на задължения на дружеството за 2017-2018 г., на 11.12.2020 г. публичният изпълнител издава Постановление за частична отмяна на наложените обезпечителни мерки, наложени с постановление от 26.06.2020 г. в БАКБ АД, като запорът остава в сила за сумата от 96984,77 лв. (лист 2010 от том 11 от приложенията).

След частичната отмяна на запора, на 14.01.2021 г. е подадено искане до АдмС – Плевен за удължаване на срока на наложената обезпечителна мярка в останалата част (лист 2013 от том 11 от приложенията).

На 15.01.2021 г. с определение на съда (лист 2014-2015 от том 11 от приложенията) е удължен срокът на наложената обезпечителна мярка.

На 05.02.2021 г. е издаден Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001, поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г. (лист 1 и следващи от том 1 от приложенията и лист 74 и следващи от том 1 от приложенията), с който се установяват задължения на „Н-М” ЕООД за корпоративен данък за периода 2017 г. – 2018 г. в общ размер на 32493,94 лв. главница и лихва върху нея от 8357,90 лв., и задължение за ДДС за м. декември 2017 и м. декември 2018 г. в общ размер на 44920,06 лв. главница и лихви 12098,97 лв.

С оглед издаването на този ревизионен акт, на 05.02.2021 г. публичен изпълнител издава постановление за продължаване на наложените предварителни обезпечителни мерки - запор в БАКБ АД (лист 2025 от том 11 от приложенията).

На същата дата 05.02.2021 г. е издаден и Ревизионен акт № Р-04001520003696-091-001 от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който се установяват задължения на „Н-М” ЕООД за корпоративен данък за периода 2016 г. в общ размер на 10503,52 лв. главница и лихва върху нея от 4105,45 лв. (лист 1 и сл. от том 7 от приложенията).

На 05.02.2021 г. с постановление на публичен изпълнител (лист 2024 от том 11 от преписката) е продължено и действието на наложените предварителни обезпечителни мерки във връзка ревизионното производство за установяване на задължения на дружеството по ЗКПО за 2016 г.

Няма данни по делото постановленията на публичен изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и на обезпечителни мерки по образуваните изпълнителни дела да са обжалвани от дружеството пред директор на ТД на НАП Велико Търново и пред административен съд.

Подадени са жалби на 26.02.2020 г. против издадените ревизионни актове пред директор на ОДОП – Велико Търново (лист 1059 от том 9 от приложенията). Ревизионните актове са потвърдени от директор на ОДОП - Велико Търново и след това са обжалвани пред Административен съд – Плевен.

На дружеството е изпратено съобщение от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен за доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело №********* от 2021 г. (лист 2030 от том 11 от приложенията), въз основа на изпълнителни основания за множество задължения, след които и задълженията, установени с двата издадени и обжалвани ревизионни акта.

По образуваното изпълнително дело е издадено постановление от публичния изпълнител на 02.11.2021 г. за налагане на обезпечителна мярка запор върху сумите по банкови сметки, депозити, трезори, касети, суми за доверително управление и платежни сметки на дружеството в Обединена българска банка АД (лист 2039 от том 11 от приложенията).

Запорното съобщение е от същата дата 02.11.2021 г. е получено от ОББ АД, която е посочила, че дружеството не е клиент на банката (лист 2041 от том 11 от приложенията).

По образуваните административни дела № 457/2021 г. (на 16.12.2021 г.) и №438/2021 г. (на 11.03.2022 г.) по описа на АдмС – Плевен са постановени съдебни решения (публикувани на официалния сайт на съда), с които жалбите против двата ревизионни акта са отхвърлени.

По образуваното изпълнително дело са наложени обезпечителни мерки - възбрана върху недвижими имоти на дружеството на 04.02.2022 г. (лист 2051 от том 11 от приложенията), 27.04.2022 г. (лист 2064 от том 11 от приложенията) и 30.06.2022 г. (лист 2083 от том 11 от приложенията), както и запор върху МПС на дружеството на 07.02.2022 г. (лист 2058 от том 11 от приложенията).

На 27.04.2022 г. публичният изпълнител е наложил запор върху сумите по банкови сметки, депозити и т.н. на дружеството в Общинска банка АД (лист 2067 от том 11 от приложенията). На същата дата е издадено и разпореждане за изпълнение на запорното съобщение за сумата от 181767 лв. (лист 2070 от том 11 от приложенията).

От банката е посочено, че сметката е закрита (лист 2072 от том 11 от приложенията).

Решенията на Административен съд – Плевен, постановени по жалбите против двата ревизионни акта, са обжалвани пред ВАС на РБ.

В резултат на инстанционната проверка Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, отнасящ се до задължения за периода 2017-2018 г. по ЗКПО и ЗДДС, е отменен като незаконосъобразен с Решение № 11991/22.12.2022 г. по адм. д. № 3981/2022 г. по описа на Върховен административен съд на Република България.

Ревизионен акт № Р-04001520003696-091-001/05.02.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, отнасящ се до задължения на дружеството по ЗКПО за 2016 г., не е отменен и същият влиза в сила на 08.12.2022 г., когато решението на АдмС – Плевен по адм. д. № 457/2021 г. е оставено в сила от ВАС на РБ.

Всички следващи действия на органите по приходите, публичния изпълнител и ищците не са свързани с процесното ревизионно производство, а са във връзка с други публични задължения на дружеството.

На 25.01.2023 г. дружеството подава искане за разрешение на неотложно плащане ( лист 2107 от т.11 от приложенията).

На 26.01.2023 г. (лист 2132 от том 11 от приложенията) публичният изпълнител е издал Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до БАКБ АД, с което е разпоредил прехвърляне на наличните и постъпващи суми по сметките на дружеството в размер на 113997,13 лв. на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен.

БАКБ АД, в отговор от 01.02.2023 г., са предоставили информация по изпълнителното дело за наличие на вписан особен залог върху средствата по банковите сметки на дружеството (лист 2134 от том 11 от приложенията).

Публичният изпълнител постановява отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на 06.02.2023 г. (лист 2135 от том 11 от приложенията). От представените от банката извлечения публичният изпълнител е установил, че по сметките на дружеството за периода 01.10.2022 г.- 31.12.2022 г. са постъпили 22302,55 лв. от Държавен фонд „Земеделие“, от тази сума са платени лихви за забава и просрочени лихви към банката, и в края на периода са останали 19964,87 лв.

Няма данни по делото отказът да е обжалван от дружеството.

На 21.02.2023 г. с разпореждане на публичния изпълнител БАКБ АД е присъединена като кредитор в производството по събиране на публични вземания (лист 2166 от том 11 от приложенията).

Постъпващите при изпълнението суми са разпределяни от публичния изпълнител, като част от тях са преведени по сметка на БАКБ АД поради наличието на учреден особен залог (лист 2174 от том 11 от приложенията).

Към 18.04.2023 г. публичните задължения на „НИКО – М“ ЕООД по изпълнителното дело възлизат на общата сума от 103733,41 лв. главница и 20806,13 лв. лихви, включващи задължения по подадени декларации, по ревизионния акт за периода 2016 г., за данък МПС в полза на Община Плевен, наказателни постановления и др., и разноски от 467,46 лв. (лист 2178 от том 11 от приложенията).

Към 28.06.2023 г. публичните задължения на „НИКО – М“ ЕООД възлизат на 132 580,53 лв. (лист 2184 от том 1 от приложенията). Дружеството е поело ангажимент да внесе 60 000 лв. за погасяване на задълженията до 31.07.2023 г., а остатъкът – до 30.09.2023 г., видно от представения по делото протокол.

На 31.07.2023 г. (лист 2187 от том 11 от приложенията) са разпределени постъпилите от дружеството суми, като са погасени задължения по подадени декларации, по ревизионния акт за периода 2016 г. , данък върху недвижимите имоти и данък върху превозните средства.

На 18.12.2023 г. са отменени наложени обезпечителни мерки възбрана върху недвижим имот, а на 19.12.2023 г. са наложени обезпечителни мерки възбрана върху други недвижими имоти на дружеството (лист 1888 от том 10 от приложенията и лист 2217 от том 11 от приложенията).

От изложената хронология на ревизионното производство по издаване на отменения по съдебен ред ревизионен акт, се установява, че производството е протичало едновременно с производството по издаването на РА №Р-04001520003696-091-001/05.02.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, отнасящ се до задължения на дружеството по ЗКПО за 2016 г., който не е отменен и влиза в сила на 08.12.2022 г.

В хода на производството са налагани предварителни обезпечителни мерки от публичен изпълнител по искане на органа по приходите във връзка и с двете ревизионни производства, като са продължили и след отмяна на процесния ревизионен акт по отношение на други публични задължения на дружеството – ищец.

Първата обезпечителна мярка запор върху суми по сметки и т.н. в банка е наложена на 10.03.2020 г. (лист 1815 от том 10 от приложенията). Срокът на мярката е продължен на 13.04.2020 г. (лист 1856 от том 10 от приложенията), а не както се твърди в исковата молба, че тогава е наложена за пръв път обезпечителна мярка.

На 14.05.2020 г. (лист 1879 от том 1 от приложенията) публичен изпълнител налага обезпечителна мярка запор върху сумите в банки. Няма данни постановлението да е обжалвано.

Първото искане за разрешаване на неотложни плащания от дружеството от 09.04.2020 г. е уважено с издадено на 30.04.2020 г. разпореждане, със срок до 29.05.2020 г. (лист 1876 от том 10 от приложенията).

Второто искане за разрешаване на неотложни плащания от дружеството, подадено на 20.05.2020 г., не е уважено, няма данни отказът на публичния изпълнител да е обжалван.

След като на 11.06.2020 г. РА е отменен, на 23.06.2020 г. дружеството прави искане за отмяна на наложените обезпечителни мерки.

На 24.06.2020 г. е направено искане от орган по приходите за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 от ДОПК във връзка с повторната ревизия.

На 25.06.2020 г. публичен изпълнител налага предварителни обезпечителни мерки запор върху суми в банкови сметки и т.н. на дружеството в двете банки БАКБ АД и Общинска банка АД (лист 1950 от том 10 от приложенията). Предварителните обезпечителни мерки са постановени във връзка и с двете ревизионни производства, които са извършвани едновременно – относно задълженията по ЗКПО и ЗДДС за 2017-2018 г. и задълженията по ЗКПО за 2016 г.

В същия период върху сумите по банковите сметки на дружеството в БАКБ АД е наложен запор по изпълнително дело от частен съдебен изпълнител (за сума над 70 хиляди лв.) и е вписан особен залог в полза на банката (за сума над 800 хиляди лв.), т.е. средствата по сметката са били блокирани още преди налагането на запор от публичния изпълнител за неизпълнени предходни частни задължения на дружеството.

На същата дата 25.06.2020 г. публичният изпълнител е оставил без уважение молбата на дружеството от 23.06.2020 г. за отмяна на наложените обезпечителни мерки с мотива, че същите се трансформират в предварителни обезпечителни мерки.

Подавани са две жалби от дружеството против наложените обезпечителни мерки, от които едната е оставена без разглеждане като просрочена, а другата е оставена без уважение като неоснователна. Подадено е и искане до публичния изпълнител за отмяна на наложените обезпечителни мерки, което е оставено без уважение, като обезпечителните мерки са трансформирани в предварителни обезпечителни мерки от публичния изпълнител.

Няма данни по делото актовете на публичния изпълнител, издавани за налагане на предварителни обезпечителни мерки и на обезпечителни мерки по образуваните две изпълнителни производства в процесния период, да са обжалвани по реда на ДОПК пред директор на ТД на НАП, а след това актовете на директора на ТД на НАП да са обжалвани по съдебен ред и да са отменени като незаконосъобразни.

Сроковете на обезпечителните мерки са продължавани неколкократно и от административния съд.

На 21.09.2020 г. е прекратено публичното изпълнение по изпълнително дело № 20090606540/2020 от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново офис Плевен.

На 11.12.2020 г. публичният изпълнител постановява частична отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки с постановление от 26.06.2020 г. в БАКБ АД, като запорът остава в сила за сумата от 96984,77 лв. (лист 2010 от том 11 от приложенията) с мотив, че размерът на запорираните суми следва да бъде съобразен с прогнозната стойност на задълженията в ревизионното производство за периода 2017-2018 г.

На 05.02.2021 г. срокът на предварителните обезпечителни мерки за задълженията по всяко от двете ревизионни производства е продължен с отделни постановления на публичния изпълнител. Няма данни да са обжалвани.

По делото е безспорно доказано, че в към месец 04.2020 г. и месец 07.2020 г. върху банковите сметки на дружеството-ищец е имало наложени предходни запори за изпълнение от частен съдебен изпълнител Ц. Н. за задължения в размер на 72089,79 лв. по изпълнително дело №736 от 2019 г. От заключението на вещите лица се установява, че задълженията са били за неплатени наеми за 2017 г. и 2018 г. към „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, с което дружество ищецът „Н-М“ ЕООД е сключил договор за цесия на 15.02.2021 г. (стр. 24 и 37 от заключението на вещите лица на листа 1364 и 1371 от делото, и листа 1906 и 1960 от том 10 от приложенията).

Освен задълженията към „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, ищецът е имал неплатени задължения и към „Серес“ ЕАД в размер на 296508,63 лв. наем за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и лихви върху сумата, и към „Ромфарм компани“ ООД в размер на 142397,13 лв. за наем за 2017 г., 2019 г., 2019 г. и 2020 г. и лихви върху сумата (лист 1371 от делото). Т.е. дружеството не е покривало задълженията си предходните три години преди налагането на първите обезпечителни мерки от публичен изпълнител във връзка с процесното ревизионно производство.

След издаването на ревизионните актове от 05.02.2021 г. по двете ревизионни производства, по образуваното изпълнително дело № *********/2021 публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, налага нови обезпечителни мерки и предприема действия по принудително събиране на вземанията.

След отмяната на 22.12.2022 г. на Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, дружеството на 25.01.2023 г. прави ново искане за разрешаване на неотложни плащания. Публичният изпълнител постановява отказ, за който няма данни да е обжалван и отменен като незаконосъобразен.

Към 06.02.2023 г., когато е постановен отказът (лист 2135 от том 11 от приложенията), изискуемите публични задължения на дружеството по образуваното изпълнително дело са в общ размер на 118820, 66 лв., включващи главница, лихви и разноски.

Твърденията на дружеството ищец са, че поради наложените запори върху неговите банкови сметки в хода на ревизионното производство, същото е претърпяло пропуснати ползи в размер на 1000000 лв. (един милион лева), а поради засегнатата репутация на дружеството са претърпени нематериални вреди на стойност 20 000 лв. в периода на ревизионното производство (04.10.2019 г. – 22.12.2022 г.), като се претендира и мораторна лихва върху сумата за период от три години преди подаване на иска в размер на 6682,50 лв. за периода 28.02.2021 г. - 29.02.2024 г.

Твърденията на втория ищец Ю. Г., управител на дружеството, са, че поради незаконосъобразното ревизионно производство е претърпял нематериални вреди -– притеснения, здравословни проблеми, загуба на сън, стрес и постоянна тревога поради невъзможността на дружеството да извършва дейност в този период, усилията да осигури средства за финансиране на дейността и заплащане на задълженията. Тези нематериални вреди той оценява на 20 000 лв. и претендира изплащането на мораторна лихва в размер на 6682, 50 лв. върху тази сума.

Както по-горе беше посочено, безспорно е по делото, че е налице отменен от съда като незаконосъобразен административен акт - Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Но е налице и второ ревизионно производство в същия период, ревизионният акт от което не е отменен и е влязъл в сила, както и наложени запори по изпълнително дело от частен съдебен изпълнител за частни задължения на дружеството върху същите банкови сметки и вписан особен залог върху тях в полза на банката. Т.е. в същия период средствата по банковите сметки на дружеството са били запорирани на няколко основания от различни кредитори, които са предхождали запора на публичния изпълнител.

Следва да се установи, дали са налице претърпени от ищците вреди, дали те са в посочените в исковата молба размери, като и дали е налице пряка причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен ревизионен акт.

Съдът е допуснал извършването на колективна съдебна експертиза и повторна такава по поставени задачи от вещи лица – икономисти.

Заключенията на вещите лица са приети по делото и съдът ги кредитира. Същите отговарят изчерпателно на поставените въпроси, като излагат установеното от тях.

На първо място, видно от заключенията на вещите лица, преди започване на ревизионното производство дружеството жалбоподател е имало неизплатени задължения по договори за наем за предходни три стопански години, като за задълженията към един от наемодателите „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е било образувано и изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител и е бил наложен запор върху банковите сметки на дружеството в БАКБ АД.

През 2020 г. върху сметките на дружеството в БАКБ АД са наложени запор от ЧСИ, вписан е особен залог в полза на банката (по три договора) и запор от публичен изпълнител. Т.е. запорът на публичния изпълнител не е единствена пречка за разпореждане със средствата по банковите сметки на дружеството „Нико М“ ЕООД в тази банка.

Относно сметките в Общинска банка АД следва да се отбележи, че дружеството само е посочило тези сметки в Искане за възобновяване изпълнителното производство, подадено на 28.04.2020 г. „НИКО – М“ ЕООД, като срещу тях бъде насочено принудителното изпълнение (лист 1873 от том 10 от приложенията), а през 2023 г. сметките вече са закрити.

В процесния период върху същите банкови сметки са налагани обезпечителни мерки и във връзка с потвърдения от съда като законосъобразен ревизионен акт, с който са установени задължения на дружеството по ЗКПО за 2016 г.

Още преди започване на ревизионното производство дружеството е имало неизпълнени задължения към трима наемодатели за стопанските 2017 г., 2018 г. и 2019 г., и то в размери надвишаващи задълженията по процесния ревизионен акт. Следователно не може да се твърди, че налагането на обезпечителни мерки върху средствата по банковите сметки е довело до влошаване на икономическото състояние на дружеството. Неплатени частни задължения в големи размери дружеството е имало още от предходните три години.

От заключението на вещите лица се установява, че в периода от 2015 г. до 2019 г., когато започва ревизията, и 2020 г., когато е наложена първата обезпечителна мярка във връзка с процесното ревизионно производство, дружеството е формирало все по-ниски разлики между приходи и разходи, т.е. печалби и загуби:

през 2015 г. печалба 34 хил. лв.,

през 2016 г. печалба 31 хил. лв.,

през 2017 г. печалба 5 хил. лв.

през 2018 г. загуба - 111 хил. лв.,

през 2019 г. загуба - 505 хил. лв., и,

едва през първата година от ревизионното производство с наложени обезпечителни мерки,

2020 г. отново печалба от 137 хил. лв.

След това през 2021 г. печалбата спада на 68 хил. лв., през 2022 г. е формирана загуба от - 34 хил. лв., а през 2023 г. печалбата е от 21 хил. лв.

Т.е. тенденцията към периоди на намаляване на печалбата и формирането на загуба от дружеството е съществувала преди започване на ревизионното производство, и в първата година - 2020 г. - с наложени обезпечителни мерки във връзка с ревизионното производство, дружеството е формирало най-значителната печалба за последните 6 години от дейността си (лист 1382 от делото). Трябва да се отбележи, че дори формираните загуби през 2022 г. (загуба - 34 хил. лв. ) са значително по-малки от загубите през 2018 г. (загуба - 111 хил. лв.) и 2019 г. (загуба - 505 хил. лв.), когато със сигурност не са били наложени обезпечителни мерки във връзка с процесното ревизионно производство.

Няма как да се приеме, че единствена причина за негативните промени във финансовите резултати на дружеството е незаконосъобразният ревизионен акт и производството по издаването му, каквито твърдения се правят в иска.

На първо място значителни финансови загуби дружеството е формирало още преди започване на ревизионното производство и преди налагане на първата обезпечителна мярка. Твърдението, че невъзможността да се ползват средствата по запорираните банкови сметки е пряка причина дружеството да не изплаща задълженията си и да търпи пропуснати ползи, не е основателно. Очевидно е, че най-големи загуби дружеството е формирало преди ревизионното производство, неплатените задължения за наем в големи размери са още от 2017 г. - 2019 г., т.е. лошото управление на дейността на дружеството не е последица от ревизионното производство, защото очевидно предхожда началото на производството. Освен това през първата година от процесното ревизионно производство дружеството формира най-висок размер на печалба за целия период от 2015 г. до 2023 г., а загубите за 2022 г. са многократно по-малки от загубите през 2018 г. и 2019 г.

Отмененият като незаконосъобразен ревизионен акт сам по себе си не е пряка и непосредствена причина за невъзможността дружеството да разполага със средствата, постъпващи или налични по банковите му сметки, каквито твърдения се правят в исковата молба. Пречката да се разпорежда със средствата по банковите сметки първоначално в периода са били наложените запори от ЧСИ за изискуеми частни вземания, вписан особен залог в полза на банката, и чак на трето място са предварителните обезпечителни мерки и обезпечителните мерки, наложени от публичен изпълнител във връзка с две ревизионни производства и две изпълнителни дела.

Ревизионният акт изобщо не е актът, който е в пряка и непосредствена причинна връзка с твърдените имуществени вреди.

Актове, които могат да имат такава връзка, са постановленията на публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки, постановленията за продължаване на срока на действие на предварителни обезпечителни мерки, съдебните определения за продължаване срока на действие на предварителните обезпечителни мерки и постановленията за налагане на обезпечителни мерки по двете изпълнителни производства, образувани от публичния изпълнител в периода. Само тези актове могат да препятстват дружеството да се разпорежда със средствата си по банкови сметки.

Запор върху банковите сметки на дружеството не е наложен с процесния РА, а с постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадени от публичен изпълнител, които представляват самостоятелни властнически актове, издадени поради наличие на обезпечителна нужда и от компетентен за това орган – публичен изпълнител при ТД на НАП, който е различен от този, компетентен да издаде РА. Законосъобразността на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки не зависи от законосъобразността на актовете, за обезпечаване на които то се издава.

Актовете на публичния изпълнител подлежат на контрол за законосъобразност по реда на чл. 197 ДОПК пред директора на компетентната териториална дирекция, а постановеното от него решение – пред административния съд. В дял четвърти, Глава двадесет и седма от ДОПК е регламентирано особено производство за установяване на незаконосъобразност на действията, бездействията и актовете на публичните изпълнители, като тяхната законосъобразност се проверява и незаконосъобразността им се установява задължително и първо по административен ред – по аргумент от нормата на чл. 267 ДОПК, а, след провеждане на административното производство, е допустимо и съдебно производство.

Такова производство (административно и съдебно), с резултат отменено като незаконосъобразно постановление на публичния изпълнител, по казуса е безспорно установено, че не е провеждано. Няма нито едно постановление на публичния изпълнител в процесния период, което да е доказано по делото, че е отменено като незаконосъобразно. Няма и твърдения за такива.

По делото не са налице доказателства дружеството – ищец да е обжалвало тези актове до изчерпване на процесуалния ред. Налице са две жалби против постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки, по които са постановени решения от директор на ТД на НАП Велико Търново, но тези решения не са обжалвани пред съда, както и едно искане за отмяна на обезпечителни мерки, по което е постановен отказ от публичния изпълнител и няма доказателства този отказ да е отменен като незаконосъобразен.

Процесните постановления на публичен изпълнител, посочени по-горе по хронология, не са отменени нито по административен, нито по съдебен ред като незаконосъобразни.

Актовете и действията на публичния изпълнител са отделни административни актове и действия на административен орган, които не са част от ревизионното производство и не са действия на органа по приходите, провеждащ ревизията. За обжалване на актове и действия на публичния изпълнител съществува специален ред – този по чл. 266-268 ДОПК. Съдът няма правомощия в настоящото производство по ЗОДОВ да извършва контрол по установяване незаконосъобразност на тези актове и действия.

Обстоятелството, че обезпечителни мерки са приложени във връзка с провеждано ревизионно производство, приключило с издаване на незаконосъобразен РА, не води до извод, че този РА е причинил пряко запора върху сметките на дружеството и описаните в иска пропуснати ползи. Връзката между ревизионния акт и обезпечителните мерки върху банкови сметки не е пряка и непосредствена, като невъзможността да се ползват средствата не е пряка последица от ревизионния акт. Освен, че паралелно са провеждани две ревизионни производства, едното приключило със законосъобразен ревизионен акт, и обезпечителни мерки са налагани едновременно и за двете производства, запори върху сметките на дружеството са били наложени още преди това по образувано от ЧСИ изпълнително дело, а и са били вписани и особени залози върху тях. Законността на наложените от публичния изпълнител предварителни обезпечителни мерките и обезпечителни мерки не се контролира с обжалване на крайния административен акт в ревизионното производство.

Както се посочи, предварителните обезпечителни мерки и обезпечителните мерки, налагани по изпълнителни дела образувани от публичния изпълнител, подлежат на самостоятелно обжалване в производство по реда на чл. 197 ДОПК.

Нито в исковата молба, нито пред съда не се навеждат доводи за нищожност на постановленията за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на обезпечителни мерки и постановленията за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки.

Следователно твърдените пропуснати ползи за дружеството от нереализирана продукция, неполучени субсидии и т.н. не са закономерна, пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния ревизионен акт. Дори и налагането на обезпечителни мерки от публичен изпълнител във връзка с ревизионно производство и изпълнителни дела да съвпада по време с претърпяването на щети и загуби от дружеството, факт е, тези постановления не са отменени като незаконосъобразни, и че значителни финансови загуби дружеството-ищец е формирало още преди налагането на първата обезпечителна мярка и преди започването на ревизионното производство, не е погасявало свои задължения по договори за наем поне три години преди това и върху сметките му е имало наложени запори по изпълнително дело на ЧСИ от 2019 г. Всички тези трудности в дейността на дружеството са били факт преди ревизията, и за целия период от 2015 г. до 2023 г., най-добър финансов резултат дружеството има през 2020 г. – печалба от 137 хил. лв., когато са наложени първите обезпечителни мерки, за които се твърди в иска, че са причина за претендираните вреди. Освен това нито едно от постановленията на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки не е отменено като незаконосъобразно по административен или по съдебен ред.

Твърдението за причинени морални вреди от това, че дружеството не можело да заплаща задълженията си поради наложения запор, съдът намира за недоказано. Както вече беше посочено, дружеството не е изплащало дължимия наем към три наемодателя, и то в големи размери, още от 2017 г. и то не поради процесното ревизионно производство и обезпечителни мерки. За част от тези задължения дори е имало образувано изпълнително дело пред ЧСИ от 2019 г. и е бил наложен запор върху сметките на дружеството в БАКБ АД за суми над 70 хил. лв. Дори и да е била накърнена репутацията на дружеството, то не е доказано, че това се дължи пряко и непосредствено на отменения ревизионен акт и производството по издаването му. Ревизионното производство не е наказателно производство по своя характер. Както беше посочено, провеждането му по никакъв начин не е било причина за неизпълнение на задълженията на дружеството за наем от 2017 г. до 2020 г. Няма как да се приеме, че неизпълнението на задължения по договори за наем в продължение на три години, и то в значителни размери, е довело до накърняване на репутацията на дружеството едва три години по-късно след започване на ревизионно производство, и че е последица от това ревизионно производство.

С оглед изложеното съдът счита, че не е доказана втората предпоставка за отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ – пряка причинно-следствена връзка на отменения като незаконосъобразен ревизионен акт и твърдените материални и нематериални вреди за първия жалбоподател.

От една страна е налице отменен като незаконосъобразен ревизионен акт, който няма пряка причинно-следствена връзка с щетите, на второ място са налице постановления за налагане на обезпечителни мерки, които не са отменени като незаконосъобразни, и на трето място са налице обезпечения, наложени от ЧСИ върху същите банкови сметки преди мерките, наложени от публичен изпълнител, и преди започване на ревизионното производство.

Предявените искове от „Нико М“ ЕООД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По същите съображения неоснователен е и искът на управителя на дружеството Ю. Г. за обезщетение на нематериални вреди. Притесненията, които се твърди, че е преживял, поради трудностите пред дружеството, невъзможността да се плащат задълженията му и да се продължи дейността на дружеството, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния ревизионен акт. Факт е, че дружеството е реализирало най-големите загуби от дейността си в периода 2015 - 2023 г. през предходните 2018 г. и 2019 г., преди започване на ревизионното производство и налагане на първите обезпечителни мерки, имало е неизпълнени задължения в големи размери за наем на земеделски земи за период от три години преди започване на ревизията (още от 2017 г.), и наложени запори по сметките си за над 70 хил. лв. за част от тези задължения по изпълнително дело, образувано от ЧСИ още през 2019 г. Следователно трудности в дейността на дружеството са възникнали именно при управлението, осъществявано от същия управител, няколко години преди ревизионното производство, в което е издаден отменения ревизионен акт. Причините за затруднения в дейността на дружеството, които са били повод за моралните притеснения на управителя, за които се търси обезщетение в настоящото производство, очевидно предшестват с няколко години началото на ревизионното производство и няма как да са следствие на това производство – те не го следват пряко по време и не са непосредствени, а се дължат на предходни задължения и наложени запори за частни вземания.

Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на втората предпоставка – пряка причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен ревизионен акт и твърдените от ищеца морални вреди.

Поради отхвърляне на предявените главни искове с основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да бъдат разгледани исковете, предявени против Национална агенция по приходите евентуално и с основание чл. 2в от ЗОДОВ.

Исковете по чл. 2в от ЗОДОВ са предявени само против НАП (лист 30 от делото), следователно са искове по чл. 2в, ал.1, т.1, предл. 1 от ЗОДОВ.

Материално-правните предпоставки за възникване на отговорността по чл. 2в от ЗОДОВ се определят от СЕС в неговите решения в условията на кумулативност и те са: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2. нарушението на нормата да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (решения на СЕС по дела С-429/09, С-568/08 и С-420/11).

Условията следва да са налице кумулативно, като при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.

В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищците, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер.

Претенцията на ищците е да бъде ангажирана отговорността на НАП за причинените им имуществени и неимуществени вреди в резултат от административна дейност в процесното ревизионно производство, при която е допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС). Като нарушена е посочена нормата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

На първо място трябва да се установи дали посочената като нарушена разпоредба на правото на ЕС предоставя права на частно-правни субекти.

Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, посочен в исковата молба като нарушена разпоредба от ответника, е адресиран до държавите-членки. Съгласно разпоредбата, те могат да наложат други задължения, които считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки формалности, свързани с преминаването на границите.

Т.е. това е публично правна норма, относима и въвеждаща задължение към съответните държави-членки да спазват условията за равнопоставено третиране при въвеждането на задължения, необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане.

С разпоредбата не се предоставят пряко права на частно-правни субекти, каквито несъмнено са ищците „Нико М“ ЕООД и Ю. Г.. Няма такова предоставяне и с нормата на чл. 122 от ДОПК, посочена в исковата молба.

Очевидно е, че не е налице едно от условията за ангажиране на отговорност по чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, тъй като в иска не е посочена като нарушена норма на правото на ЕС, разполагаща с директен ефект върху частно-правните субекти, която да създава за същите възможност за прякото й приложение в отношенията им с държавните органи и трети лица.

С оглед горното и при липсата на един от елементите за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. първо във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми с директен ефект върху лицата, ненужно е да се обсъждат и твърденията в иска за "достатъчно съществени" нарушения, за наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер.

Предявените евентуално искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

При този изход от спора основателна се явява претенцията на ответника за възстановяване на сторените деловодни разноски. Те са в размер на 360 лв. съгласно чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на осн. чл. 1, ал. 2 и чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана изцяло искова молба с вх.№1269/29.02.2024 г. подадена от „Н-М” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], представлявано от управителя Ю. И. Г., и от Ю. И. Г., [ЕГН], град Плевен, [улица], Бизнес-център "Престиж", търговски обект № 6, против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр. София, [улица], представлявана от изпълнителен директор, в частта за присъждане на обезщетения по главни искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и в частта на предявените евентуални искове по чл. 2в от ЗОДОВ, за материални и нематериални вреди и лихви върху тях на обща стойност 1 053 365 лв. (един милион петдесет и три хиляди триста и шестдесет и пет лв.), причинени на ищците от отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен административен акт Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП Велико Търново, както следва:

1. Главни искове, предявени по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ,:

– от „Н-М” ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на следните обезщетения:

за пропуснати ползи на дружеството в размер на 1 000 000 лева (един милион лева) в периода на ревизионното производство по издаване на отменения ревизионен акт,

за претърпените неимуществени вреди на дружеството в същия период в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева), и мораторната лихва върху посочената сума, натрупана в периода от три години преди датата на подаване на исковата молба (от 28.02.2021 г. до 29.02.2024 г.) и възлизаща на 6 682, 50 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки) лева.

- от втория ищец Ю. И. Г., с [ЕГН], за заплащане на обезщетение

за претърпените от Ю. Г. неимуществени вреди в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева) в периода на ревизионното производство по издаване на отменения ревизионен акт,

и мораторната лихва върху посочената сума, натрупана в период от три години преди датата на подаване на исковата молба (от 28.02.2021 г. до 29.02.2024 г.) и възлизаща на 6 682, 50 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки) лева,

както и законната лихва върху посочените в исковете суми за обезщетения за всеки от ищците, начислени от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното им плащане.

2. Евентуални искове по чл. 2в от ЗОДОВ против същия ответник Национална агенция по приходите, за присъждане на обезщетения на ищците в същите размери главници и лихви, за същите по вид вреди и периоди, като по главните искове, но причинени от съществено нарушение на нормата на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, което е допуснато в производството по издаване на отменения като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-04000420003638-091-001/05.02.2021 г., поправен с РАПРА № П-04001521027413-003-001/16.02.2021 г., издаден от длъжностни лица от ТД на НАП Велико Търново.

ОСЪЖДА „Н-М” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], представлявано от управителя Ю. И. Г., и Ю. И. Г., [ЕГН], град Плевен, [улица], Бизнес-център "Престиж", търговски обект № 6, солидарно да заплатят на Национална агенция по приходите сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лв.), представляваща сторени деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС - Плевен пред ВАС на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Плевен.