№ 140
гр. Варна, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20243100501385 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от „Електроразпределение Север“
АД, ЕИК ********* против Решение № 1447/25.04.2024г., постановено по
гр.д. № 5782/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че М. Н. Н., ЕГН **********, не
дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* сумата от 2
079,20 лева, претендирана от ответника като служебно начислена
електроенергия за периода от 14.12.2022г. до 13.03.2023г., за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, Район А., местност „Б.-ю.“ № ***, с
клиентски № ********** и абонатен № ***, за която е издадена Фактура №
********** от 29.03.2023 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. С оплаквания за
неправилност на атакувания акт, жалбоподателят моли обжалваното решение
да бъде отменено и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата М. Н. Н. заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
1
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.124,
ал.1 ГПК, предявен от М. Н. против „Електроразпределение Север“ АД, с
който се иска да бъде признато за установено между страните, че ищцата не
дължи сумата от 2 079,20 лева, претендирана от ответника като служебно
начислена електроенергия за периода от 14.12.2022 г. до 13.03.2023 г., за обект
на потребление, находящ се в гр. Варна, Район А., местност „Б.-ю.“ № ***, с
клиентски № ********** и абонатен № ***, за която е издадена Фактура №
********** от 29.03.2023 г.
Ответникът „Електроразпределение Север“ АД оспорва иска, като
счита същия за неоснователен и моли за неговото отхвърляне.
С постановеното по спора Решение № 1447/25.04.2024г. по гр.д. №
5782/2023г. по описа на Районен съд Варна, първостепенният съд е приел
искът за основателен.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори, че ответникът е потребител на ел.енергия.
Не се спори по делото, че на 16.05.2023 г. представители на ответника са
съставили констативен протокол с № 655239 за извършена техническа
2
проверка и подмяна на електромер, отчитащ обект на ищеца, с фабр. №
*********, който бил демонтиран за служебна експертиза.
Видно от констативен протокол от метрологична експертиза № 136/
25.05.2023 г., по отношение на електромера се установявало осъществяване на
достъп до вътрешността на уреда, водещо до промяна на характеристиките
му, поради което и те не съответствали на изискванията за този тип.
Поради това неотчитане на тока, се извършила корекция на сметката за
електрическа енергия на абоната за минал период- за 89 дни назад, като била
издадена процесната фактура № **********/ 12.06.2022 г. за периода
16.02.2023г.- 16.05.2023 г. в размер на 9 826 kWh.
Като писмени доказателства са приети копия от констативен протокол за
извършената проверка на СТИ, фактура за корекция на сметка, корекция на
електромерни данни, справка за корекцията, извадка от електронната памет на
уреда и уведомително писмо до абоната за корекцията.
По делото е прието заключение на изготвена съдебно-техническа
експертиза, което настоящата инстанция кредитира като пълно, ясно,
отговарящо на поставените задачи и изготвено от компетентно лице.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на св. Делчо Стоянов
Лесев- ел. монтьор. Същият посочва, че получил в службата от ръководителя
си списък на електромери, които трябвало да бъдат свалени за извършване на
експертиза. Редовно посещавали този обект на клиента, но им отварял съсед,
който имал ключ за имота. Само свалили с колегата му електромера, нищо не
установявали за състоянието му, нито правели измервания за точност,
единствено записали показанията. Някакъв индикатор светел, което значело,
че уредът е отварян. За присъствал на проверката се разписал съседът, който
бил с тях през цялото време. Електромерът бил трифазен, но не бил
дистанционен.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали е налице хипотезата
на чл.50, ал.2, или на чл.50, ал.1, „б“ ПИКЕЕ. В тази връзка ВОС намира
следното:
Редът и начинът за преизчисляване на количеството електрическа
енергия е уреден в раздел IX от ПИКЕЕ (чл. 49 - чл. 58).
В конкретния случай въззивникът навежда доводи, че корекцията е
3
осъществена на основание чл. 50, ал. 1, т. "б. " ПИКЕЕ, тъй като е налице
неправомерно вмешателство върху СТИ с цел неизмерване на преминаващите
през него количества ел.енергия.
Съгласно чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ В случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване
не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при
неизмерващо средство за търговско измерване количеството електрическа
енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на
измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на
електрическа енергия от клиента. Според, ал. 5 на същата разпоредба
преизчисляването по, ал. 1 се извършва въз основа на констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49.
Според чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, при извършване на проверки,
операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който
съгласно, ал. 2 се подписва от представител на оператора и от ползвателя или
негов представител. А в случай на отсъствие на ползвателя или негов
представител при съставянето на констативния протокол, както и при отказ от
тяхна страна да го подпишат, констативният протокол се подписва от
представител на оператора на мрежата и свидетел, който не е служител на
оператора. В КП се отразяват присъстващите при проверката, както и отказа
за подписване от страна на ползвателя или неговия представител, ако е
направен такъв - чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. В случаите по, ал. 3 в седемдневен срок
от датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната
мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или
по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт
- чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ. Когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за
търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или
функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за
добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се
4
демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака
на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и
уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на
съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване
на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на
проверката - чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ.
В конкретния случай, от представения по делото констативен
протокол и заключението на вещото лице, се установява по несъмнен начин
извършването на неправомерно вмешателство в схемата на свързване на СТИ,
довело до отклоняване на отчитаната от СТИ ел. енергия, което обуславя
правото на ответното дружество да коригира сметката на абоната по реда на
чл. 50, ал. 1, т. "б. " ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ не намира
приложение в случая, тъй като не се установява неправомерно вмешателство в
схемата на свързване на обекта с електрозахранващата мрежа. Разликата
между хипотезите на чл. 50, ал. 1, т. "б. " и чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, уреждащи
реда за коригиране на сметката на абоната, не се изразява в наличието или
липсата на неправомерна намеса, доколкото и двата случая то следва да е
осъществено. Докато материалноправна предпоставка за приложение на
нормата на чл. 50, ал. 1, т. "б. " ПИКЕЕ е извършването на неправомерно
вмешателство в измервателната схема на технически изправно СТИ, нормата
на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ касае неправомерна намеса в свързването на обекта с
електрозахранващата мрежа. В своето заключение вещото лице посочва, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство върху измервателната
схема на СТИ, което е измервало потребената енергия в процесния обект.
Електромерът е бил отварян и е осъществена външна намеса – под процесора
е отстранена част от платката и са поставени допълнителни елементи,
свързани към платката. С оглед констатациите от извършените тестове,
електромерът е връщал показания, което е довело до невъзможност да бъде
измервана в цялост потребената ел.енергия в периода, посочен в
корекционната сметка. Посочено е, че извършените математически
изчисления по корекционната процедура са аритметично и метрологично
точни и са в съответствие с утвърдената методология на Общите условия и на
ПИКЕЕ, като е приложена правилната цена на ел.енергия, определена от
КЕВР.
5
Доколкото в случая е налице хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от
ПИКЕЕ, не се споделя изводът на районния съд, че съответната сума е
незаконосъобразно начислена. Ето защо въззивната жалба следва да се уважи,
а първоинстанционното решение – да се отмени.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на въззивника.
Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и
направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от
насрещната страна, съдът намира, че на жалбоподателят се дължи сумата от
общо 1 271,58 лв., от които: 500 лв. – процесуално представителство пред
настоящата инстанция; 41,58 лева – държавна такса за въззивно обжалване;
200 лева – възнаграждение за вещо лице; 30 лева – възнаграждение за
призоваване на свидетел; 500 лв. - процесуално представителство пред първа
инстанция
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1447/25.04.2024г., постановено по гр.д. №
5782/2023г. по описа на Районен съд Варна и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. Н., ЕГН ********** срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* иск за установяване
между страните, че М. Н. Н., ЕГН ********** не дължи на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* сумата от 2 079,20 лева,
претендирана от ответника като служебно начислена електроенергия за
периода от 14.12.2022 г. до 13.03.2023 г., за обект на потребление, находящ се в
гр. Варна, Район А., местност „Б.-ю.“ № ***, с клиентски № ********** и
абонатен № ***, за която е издадена Фактура № ********** от 29.03.2023 г.,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* сумата от общо 1 271,58
лева, представляваща разноски за двете инстанции.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7