Решение по дело №5836/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1103
Дата: 29 февруари 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110205836
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1103
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г.СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110205836 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Георги Г.

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №5836 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-014691/04.08.2022 г. на началник
група в СДВР, отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на П. И. П. е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл.638,
ал.3 от Кодекса за застраховането.
В депозираната пред съда жалба П. И. П. иска отмяна на
постановлението.
Жалбоподателката П. И. П., редовно призована, се явява лично, поддържа
жалбата.
Административно-наказващият орган е изразил писмено становище по
жалбата чрез юрк.А., която в писмени бележки пледира за потвърждаване на
постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
Около 14:05 часа на 05.07.2022 г. в гр.С. П. И. П. управлявала товарен
автомобил ”Пежо 206 АФФ” с рег.№***** по ул.”М.” с посока на движение
от ул.”Б.” към ул.”......-та”, като на кръстовището с ул.“.....а“ била спряна за
проверка от полицейските служители Д. и Г..
При проверката се установило, че няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от П. И. П. автомобил, собственост на Божидар
Петков.
Съставен е акт на П. И. П., в който тя не е написала възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Г. и от писмените доказателства по делото.
Съдът не е констатирал, а и страните не са посочили други относими по
делото доказателства
Ето защо поради липса на други доказателства и непротиворечивостта на
събраните, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови
решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
2
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че
същата е неоснователна, поради следното:
П. И. П. следва да понесе отговорност по чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането, защото лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Глобата е съобразена с тежестта на нарушението и вината на
жалбоподателя, като е наложена в размер, който е фиксиран и няма правна
възможност да се изменя, като се намали.
Това е така, защото П. И. П. е управлявала автомобил, регистриран на
името на Б. П.и е следвало да се увери, че той е застрахован.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди П. И. П. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №22-4332-014691/04.08.2022 г. на началник група
в СДВР, отдел „Пътна полиция” - СДВР като законосъобразно.
3
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-014691/04.08.2022 г. на началник
група в СДВР, отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на П. И. П. е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл.638,
ал.3 от Кодекса за застраховането.
В депозираната пред съда жалба П. И. П. иска отмяна на
постановлението.
Жалбоподателката П. И. П., редовно призована, се явява лично, поддържа
жалбата.
Административно-наказващият орган е изразил писмено становище по
жалбата чрез юрк.А., която в писмени бележки пледира за потвърждаване на
постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
Около 14:05 часа на 05.07.2022 г. в гр.С. П. И. П. управлявала товарен
автомобил ”Пежо 206 АФФ” с рег.№******по ул.”М********” с посока на
движение от ул.”Б.” към ул.”******”, като на кръстовището с ул.“******“
била спряна за проверка от полицейските служители Д. и Г..
При проверката се установило, че няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от П. И. П. автомобил, собственост на Б* П*.
Съставен е акт на П. И. П., в който тя не е написала възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Г. и от писмените доказателства по делото.
Съдът не е констатирал, а и страните не са посочили други относими по
делото доказателства
Ето защо поради липса на други доказателства и непротиворечивостта на
събраните, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови
решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че
същата е неоснователна, поради следното:
1
П. И. П. следва да понесе отговорност по чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането, защото лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Глобата е съобразена с тежестта на нарушението и вината на
жалбоподателя, като е наложена в размер, който е фиксиран и няма правна
възможност да се изменя, като се намали.
Това е така, защото П. И. П. е управлявала автомобил, регистриран на
името на Божидар Петков и е следвало да се увери, че той е застрахован.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди П. И. П. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.

2