№ 1519
гр. В., 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110103565 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка **” АД,
гр. С., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, с която против П. КР. СТ., ЕГН
**********, с адрес: *****************************, са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, за заплащане на
сумите, за които е отхвърлено заявлението на ищеца за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1438 по описа на РС Х.
за 2020 г., а именно: 986,68 лева – главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
дата 08.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2020 г. до
окончателното плащане; 370,47 лева – договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 13.11.2018 г. до 27.08.2020 г.; 90 лева – заемни такси.
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между
страните по делото, въз основа на сключен между тях договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
дата 08.11.2017 г., по силата, на който банката е предоставила на ответника
кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лева, срещу
насрещното задължение на последния да върне усвоената сума, ведно с
дължимите лихви, при условията и в сроковете, посочени в договора. За
първите 6 месеца от договора, дължимата договорна възнаградителна лихва е
1
в размер на 0%, а за останалия срок кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който при сключване на договора е 21,95 %. Погасяването на
кредита се извършва на равни месечни вноски, с падеж – 10-то число на
месеца. В края на 2018 г. ответникът прекратява изпълнението по договора,
като в продължение на четири месеца не е револвирала кредита с минимални
суми за револвиране, поради което правото му на ползване е преустановено,
съгласно чл.31, ал.1 ОУ. Кредитополучателят не е погасил изцяло кредита и в
следващия пети гратисен период, като на 10.06.2019 г. ищецът е прекратил
договора. Отправя искане съдът да приеме представената искова молба като
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. При горните
доводи, претендира осъждане на ответника да му заплати следните суми:
986,68 лева – главница по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от дата 08.11.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.08.2020 г. до окончателното плащане; 370,47
лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 13.11.2018
г. до 27.08.2020 г.; 90 лева – заемни такси; 25,98 лева – съдебни разходи в
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва основателността на
предявения иск. Твърди, че дължимите суми по сочения от ищеца договор са
заплатени към дата 03.12.2019 г. Сочи, че до ищеца е отправено искане за
обединяване и преструктуриране на задълженията, на което банката все още
не е отговорила. Заявява, че въпреки опитите за споразумение, банката, чрез
служител в гр. Х., с когото ответницата е комуникирала, не е представила
проект на споразумение. Сочи, че всички предварителния изисквания на
ищеца са били изпълнени, но до преструктуриране на задълженията не се
стигнало. Възразява срещу правото на банката да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем. При горните доводи настоява за отхвърляне на
исковете.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна страна,
следното:
С разпореждане №3722/27.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1850/2020 г. по описа
на Районен съд - Х., съдът е отхвърлил заявлението на „Банка **“ АД, за
издасване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против П.
КР. СТ., за следните суми: 986,68 лева – главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
дата 08.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2020 г. до
окончателното плащане; 370,47 лева – договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 13.11.2018 г. до 27.08.2020 г.; 90 лева – заемни такси,
както и сторените разноски в заповедното производство.
След разпореждане на заповедния съд, в законоустановения с
разпоредбата на чл.415, ал.3, пр.2 ГПК, едномесечен срок, кредиторът е
предявил претенцията си за заплащане на сумите, посочени в заявлението,
отхвърлено с разпореждане №3722/27.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1850/2020 г. по
2
описа на Районен съд – Х..
От представен по делото препис от договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, се установява, че на
08.11.2017 г., в гр. Х., между ищеца, в качеството на кредитор и ответника, в
качеството на кредитополучател, е сключен договор, по силата, на който,
банката предоставя на кредитополучателя, револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит, достъпът, до който се осигурява чрез кредитна карта, в
размер на 1000 лева. За целите на договора е открита банкова сметка
№*****************************, с титуляр П. КР. СТ..
Постигнато е съгласие за първите шест месеца от датата на сключване
на договора, кредитът да се олихвява с 0% годишно, а след този момент – с
променлив лихвен процент, който към 08.11.2017 г. е в размер на 21,95 %
годишно или 0,06% на ден, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР
в размер на 0,268% и фиксирана надбавка в размер на 21,68 %. Уговорено е, в
случай на отрицателна стойност на лихвения процент, същата да се приема за
0%, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на
фиксираната надбавка. Съгласно чл.1, ал.3 от договора ГРП е в размер 5,98 %,
а общата дължима сума – 1032,50 лева. Посочено е, че тези изчисления са
направени про допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно
и изцяло за срок от 1 година и ще се погасява на 12 равни месечни вноски,
като разходите остават неизменни до края на срока. Съгласно чл.53, ал.1 от
Общите условия, кредитополучателят дължи такси за издаване и обслужване
на картата и за операциите, извършвани с нея, съгласно Тарифата, действаща
към датата на събиране на таксата, съответно – към датата на извършване на
операцията.
Видно от представен погасителен план, ответникът дължи заплащане на
12 бр. погасителни вноски, шест, от които в размер на 83,33 лева, и шест – в
размер на 88,77 лева, като всяка погасителна вноск е формирана от следните
елементи: главница, лихва и такса, последната в размер на 0 лева.
Договорът за кредит и погасителният план са подписани от
кредитополучателя. Общите условия на ищеца по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит са приети от ответника,
като същият е удостоверил приемането им с полагането на подписа си, на
всяка страница. На кредитополучателя са предоставени Условия за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти Maxi Go на ищеца.
Авторството на положените подписи във всички горепосочени
документи не е оспорено от ответника, като видно от представена по делото,
декларация, ответникът е заявил, че ищецът му е предоставил всички тези
документи, както и необходимата преддоговорна информация по чл.5, ал.2
ЗПК.
Видно от заключението на допусната и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, по сключения договор за револвиращ кредит за
физически лица е създадена банкова сметка с №
3
***************************** и титуляр П. КР. СТ., като сума в размер до
1000 лева може да се тегли с картата. От представеното по делото извлечение
от счетоводната банкова сметка е установено движението по кредитната
карта, за периода от 06.12.2017 г. до 10.06.2019 г. Първото достигане на
кредитния лимит е от дата 22.12.2017 г., а след тази дата, достигане на
усвоената сума до размера на 1000 лева е извършено на 21.03.2018 г. и
31.05.2018 г. Общият размер на усвоената сума по кредита за целия период е
1190 лева, а общо внесената сума за погасяване на кредита, за същия период е
в размер на 400,30 лева, като със същата са погасени следните задължения:
203,32 лева - главница, 106,98 лева – договорни лихви и 90 лева – такси.
Последното плащане е от дата 02.01.2019 г., в размер на 34,30 лева. След
извършените плащания, непогасена е останала главница в размер на 986,68
лева. Непогасените или частично погасените месечни вноски, необходими за
револвиране на кредита, са с падеж и размер, както следва: 11.01.2019 г. –
31,68 лева, 12.02.2019 г. – 64,71 лева, 12.03.2019 г. – 98,26 лева, 11.04.2019 г. –
131,19 лева, 13.05.2019 г. – 163,53 лева и 10.06.2019 г. – 196,46 лева. Налице е
забава в плащанията, която за периода от 11.06.2019 г. – датата следваща
датата на прекратяване на договора, до 28.08.2020 г. – датата на подаване на
заявлението в РС – Х., е в размер на 440 дни. Към 28.08.2020 г., актуалното
задължение по кредита е, както следва: 986,68 лева – главница; 370,47 лева -
договорни лихви; 90 лева – заемни такси и внесена д.т. в заповедното
производство – 25,98 лева.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне относно основателността им.
В процесния случай не е налице основание за изискване на пълна
идентичност на вземанията, претендирани в заповедното производство, с тези
по исковата молба, доколкото заявлението на кредитора, образувано в ч.гр.д.
№1438/2020 г. по описа на РС Х., е отхвърлено изцяло и преценката за
допустимост не следва да се извършва при съобразяване изискванията към
установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявените осъдителни
искове, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е
задължението на ответника да престира сочените парични суми по процесния
договор, при неизпълнение на това задължение от страна на последния, както
и правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. По отношение
претенциите за заплащане на договорна и наказателна лихва, ищецът следва
да докаже основание за начисляване, период и размер на същите. При
въведени възражения от страна на ответника, в тежест на последния е да
4
установи и докаже възраженията си против вземането, в т.ч., че е извършил
цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице
обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им, или
погасяват същите.
Между страните е възникнало облигационно правоотношение въз
основа на сключения между тях договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от дата 08.11.2017 г.
Процесният договор за кредит, ведно с относимите към същия Общи условия
на ищеца, както и погасителният план, са подписани и приети от ответника.
Същият е декларирал, че му е била предоставена преддоговорната
информация, изискуема на осн. чл.5, ал.2 ЗПК. Възражение относно
авторството на положените подписи не е въведено, поради което съдът
приема, че ответникът е съгласен с постигнатата договореност и между
страните по делото е налице облигационна връзка.
Възражението на кредитополучателя, че е изпълнил задължението си за
плащане на усвоените суми е неоснователно, доколкото чрез представените
от ответника писмени доказателства, се установява извършване на плащания
към ищеца, но по друга кредитна сделка, а не по процецния договор за
кредит.
Съгласно заключението на ССчЕ, последното плащане по кредита е
извършено на 02.01.2019 г., като към датата на подаване на исковата молба,
неплатени са следните задължения: 986,68 лева – главница; 370,47 лева -
договорни лихви; 90 лева – заемни такси и внесена д.т. в заповедното
производство – 25,98 лева.
По делото бе безспорно установено, че преди подаване на исковата
молба, ищецът не е уведомил ответника за правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем, поради което кредитополучателят следва да се счита за
изцяло предсрочно изискуем с получаване на препис от исковата молба.
Ищецът проведе успешно доказване на иска за главница и договорна
възнаградителна лихва – последната се претендира до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост, поради което присъждането е в съответствие с
разрешението, дадено с т.2 от ТР №3/2017 на ОСГТК, ВКС. Основателна е и
претенцията за заплащане на сумата от 90 лева – заемни такси, като по
отношение на същата не се установи приложимост на разпоредбата на чл.10а,
ал.2 ЗПК, забраняваща начисляване на такси свързани с усвояване и
управление на кредита.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на 424,10 лева,
от които: 124,10 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице, 100 –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл.37 ЗПП.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
5
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на
25,98 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка: *****************************.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. КР. СТ., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка **” АД, гр. С.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, сумите, за които е отхвърлено заявлението
на „Банка **” АД против П. КР. СТ. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1438 по описа на РС Х. за 2020
г., а именно: 986,68 лева – главница по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от дата 08.11.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.08.2020 г. до окончателното
плащане; 370,47 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 13.11.2018 г. до 27.08.2020 г.; както и 90 лева – заемни такси, на
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК.
ОСЪЖДА П. КР. СТ., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка **” АД, гр. С.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, сумата от 424,10 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от
25,98 лева - разноски по ч.гр.д.№1438 по описа на РС Х. за 2020 г., на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6