М О Т
И В И
Към Присъда на КРС по
Н.Ч.Х.Д. №662/2016 г..
Производството по делото
е образувано по тъжба на Д.Х. ***, с ЕГН
– ********** против Х.М.Х., М.Х.Г. и Б.М.Х.,***
, за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК , при
фактическа обстановка подробно изложена в тъжбата. С тъжбата си Д.Н. е предявил
срещу всеки от подсъдимите и граждански
искове както следва : срещу М.Г. за сумата от 7000 лева , срещу Х.Х. – 4500 лева и срещу Б.Х.- за сумата от 4500 лева, като
всяка една от сумите се претендира ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието до окончателното й изплащане. С тези искове се
претендират горните суми като обезщетение за претърпени от пострадалия
неимуществени вреди, твърдяни като резултата от
описаното в тъжбата престъпление. Тъжителят претендира присъждане и на
сторените от него , в хода на съдебното производство, разноски.
Подсъдимите не се
признават за виновни по описаното в
тъжбата обвинение. Не дават обяснения.
Тъжителят, чрез своя процесуален представител,
поддържа обвинението си и иска от съда
да признае подсъдимите за виновни, като за деянието им наложи справедливо наказание и да бъдат уважени предявените граждански искове.
Съдът е уважил
доказателствените искания на страните като е допуснал събиране на гласни и
писмени доказателствени средства.
Районният съд, след преценка на събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и след тяхното
обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната
Фактическа обстановка
Подсъдимият М. Х.Г. е роден на *** ***. Жител ***. ==== е, ***, женен, реабилитиран , с
ЕГН – **********.
Подсъдимият Х.М.Х. е
роден на *** г. в гр. Кюстендил, . ==== е , ****, неженен, неосъждан, с ЕГН – **********.
Подсъдимият Б.М.Х. е
роден на *** г. в гр.Кюстендил. ==== е , ****, неженен, неосъждан , с ЕГН – **********.
Страните по делото са в близка родствена връзка.
Тъжителят и първият подсъдим са братя, а подсъдимите Б. и Х. Х. са синове на
подс. М.Г. и племенници
на тъжителя Д.Н..
Отношенията им са влошени
от години и по между им често възникват
скандали. В основата на голяма част от споровете им е полски път с кад.№000386
по КВС на с. Пелатиково.
Тъжителят Н. е собственик на два имота в землището на с.
Пелатиково, съответно с кад.№№ 002014 и 005001, като посоченият по-горе полски път преминава между тях. Съгласно КВС този път е „полски път, собственост на Община
Невестино“. Подс. Б.Х. е собственик на
имот с кад.№ 002041, в землището на с. Пелатиково , като единственият
достъп до този имот е именно по път с №000386. Още през 2014 г. подс. Б.Х. *** молба, с която моли за
съдействие полският път с№000386 да бъде освободен за общо ползване, тъй като
към онзи момент е имало поставени от тъж. Д.Н.
преградни съоръжения.
Във връзка именно с
ползването на този път, който видно от документите по делото е общинска собственост, са споровете между страните по делото.
В края на м. октомври подс. Б.Х. поискал разрешение от зам.кмета на Община
Невестино да прочисти процесния полски път , като се ангажирал сам да наеме необходимата
техника и да извърши всички необходими
дейности. След като получил необходимото разрешение на 02.11.2015 г. Х.
наел булдозер, собственост на „Еко Планет“ЕООД , с управител Г. Д. , като водач на въпросния
булдозер за деня бил св. Р.В..
В същия ден, на
02.11.2015 г. тримата подсъдими отишли в
района, в който трябвало да се прави прочистване на пътя/ път № 000386/.
Пристигнал и наетият булдозер, управляван от св. В.. Започнала дейността по
прочистване на пътя, по който имало нахвърляни клони. Подс. М.Х. се качил до
кабината на булдозериста, а синовете му били отвън, от двете страни на
булдозера, като наблюдавали да няма по-високи клони , които да счупят стъклата
на машината. Около 15:30 ч. на мястото
дошъл и тъжителя Д.Н.. Същият застанал пред булдозера, за да попречи на работата му, като твърдял, че този път е
негова частна собственост и няма да позволи никакви действия да се извършат по
него. Афектиран, Н. хвърлял допълнителни
гранки пред машината , за да попречи на дейността по прочистване на пътя.
Докато дърпал един от клоните, които искал да хвърли пред багера , клонът се
счупил и го ударил през лицето, при което тъжителят получил нараняване в областта на устната. Малко след
това тъжителят се обадил на своя
приятелка – св. К.С., която работи в МБАЛ „Д-р Н. Василиев“АД , като я помолил
да звънне на тел.112, тъй като е бит от
своя брат и неговите синове. Сигналът е
подаден в РУ“Полиция“ Кюстендил в 16:12 ч. от св.С..
Виждайки, че Д.Н. пречи
на действията на багера, багеристът – Р.В.
заявил, че няма да извършва никакви
действия повече, като информирал за това и своя началник. Подсъдимите Б. и Х. Х.
разговаряли със своя чичо- тъжителя Н., като у св. В. останало за момент
впечатлението, че ще се разберат и ще може да продължи работата си. Подс. М.Г.
не е слизал от кабината на булдозера.
Тъй като не се стигнало до разбирателство
св. В. изтеглил машината от това място и се опитали с подс. М.Г. да
преминат от друго място. Докато премествали машината някой се обадил на подс.
М.Г. и му казал, че на мястото, на което първоначално прочиствали пътя е дошъл полицейски патрул.
Подс. Г. и св. В. оставили булдозера и се върнали пеш на мястото. И двамата били изненадани,
като разбрали, че полицаите са пристигнали по сигнал за нанесен побой над Д.Н..
На място са снети обяснения от присъстващите- М.Г., Х.Х.,
Б.Х. и Р.В.. В тези обяснения всеки един от тях твърди, че физически контакт между някой от тях и Д.Н. не е имало , а че последният се е самонаранил
при опита си издърпа клон, затиснат с пръст.
При отиване на място на
полицаите, в полицейския автомобил се е
намирал и св. А.Н., който е брат на
тъжителя и на подс. М.Г.. Св. А.Н. живее с тъжителя , в едно домакинство
и са в много добри отношения. Отношенията му с подс. М.Г., обаче са влошени.
Отиването на полицейския
патрул на описаното по-горе процесно място е
провокирано от случайна среща между тъжителя и полицаите, които обхождали района си . Д.Н. спрял до техния
автомобил и им обяснил, че е бит от своя брат – М. и неговите синове- Б. и Х..
По лицето на тъжителя полицаите
видели засъхнала тъмна течност, за която
предположили, че е кръв. Полицейските служители – свидетелите М. и К. потърсили
св. А.Н., с цел да им покаже къде се намира старата къща, тъй като по данни на
тъжителя именно там е бил нападнат.По тази причина св. А.Н. е отишъл с
полицейския автомобил на посоченото от
тъжителя място. Пред полицаите А.Н. не е
казвал, че е бил очевидец на нанесен
побой върху брат му Д.Н., нито е
споменал , че на случката е имало друг очевидец – Т.И., за който тъжителят
твърди, че също е видял случилото се.
Докато полицаите снемали
обяснения на подсъдимите и св. В. , тъжителят отишъл в МБАЛ, където работи
неговата приятелка св. С., за да обработи раните му / по негови данни/. Свидетелката
С. почистила раните на устните му, тъй като , както самата тя твърди в показанията си, в тази част от
лицето не могат да се правят шевове.
ЦСМП тъжителят не е посещавал и
не е правил консултации с никакви
специалисти.
На следващият ден –
03.11.2015 г. лицето е освидетелствано от съдебен лекар.
По доказателствата
Събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени средства съдът групира в две групи. От една страна са
обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите В. , М., К. и Б., които съдът кредитира изцяло. Изцяло в подкрепа на обясненията на подсъдимите
са показанията на св. В., който съдът прие за единствен независим очевидец на
срещата между страните по делото. Той
категорично заявява, че физически контакт между подсъдимите и тъжителя не е
имало. Това е заявил и пред пристигналите на място полицаи. Според
казаното и описано от него и в дадените в същия ден писмени обяснения,
тъжителят се е самонаранил при опита си
да издърпа затиснат голям клон. Показанията
на св. Б. разкредитират обективността в твърденията
на тъжителя и на св. А.Н., които твърдят, че А.Н. е бил в
близост до мястото на срещата и е видял
всичко. Според Б., същият следобяд, той
е потърсил подсъдимия М.Г., защото искал да му залепи колело на каруцата. Уведомен от съпругата на М.Г.,
че той ще се върне след малко , св. Б. останал в двора , за да го чака. През
това време той видял , че св. А.Н. си е в двора на къщата, която обитават
заедно с тъжителя. Твърдяното в тъжбата и поддържано от св. А.Н., че той е
видял нанасянето на удари по Д.Н. от
подсъдимите се опровергава и от показанията на свидетелите М. и К.. Според тези показания полицейските
служители са потърсили сами св. А.Н. , за да им покаже къде се намира старата
им къща. Пред тях той не е казвал, че е видял
подсъдимите да нанасят удари на брат му, нито е споменавал, че е бил в
близост до старата къща заедно с друго лице , посочено от тъжителя – Т.И..
Втората група свидетели
са посочените от тъжителя такива – А.Н.,
К.С., А.К. и А.К.. Показанията на всички тези свидетели съдът намира за изпълнени с вътрешни противоречия и противоречащи си изцяло едни
на други. В показанията си свид. А.Н. твърди, че е очевидец на нанесения побой над
брат му. Показанията му обаче изцяло противоречат
на показанията на свидетелите М. и К. – които са посетили адреса по повод
подадения в РУ сигнал. Пред тези
свидетели, той не е споменал че е бил на мястото и че е видял подсъдимите да удрят брат му. Липсват и снети сведения от същия, каквито
служителите на полицейското управление са снели от всички, лица, за които е
станало ясно, че са присъствали на мястото. Нелогични са показанията на този свидетел, че
е видял как подсъдимите „пребиват“ брат
му и не се е намесил , „за да не стане по-лошо“, дори не е сигнализирал на тел.112
за нанасяния спрямо Д.Н. побой. Показанията на свид. А.Н. противоречат и
на твърдяното от свид. Б., че в инкриминирания период същият го е видял в двора
на къщата му. Описанието , което дава св. А.Н.
на последователността на
събитията не съответства и на
описанието, дадено от тъжителя в тъжбата. На първо място, според св. Н. ,
пострадалият си е тръгнал от мястото, на което е бил нападнат с мотор, каквото
твърдение в тъжбата няма. Свидетелят твърди също така, че е тръгнал заедно с
пострадалия, с неговия автомобил, като е слязъл в с. Рашка Гращица, а твърдения
в тази посока от страна на тъжителя няма. Св. А .Н. твърди , че е бил с велосипеда си, когато е
видял брат му да говори с полицаите. Отишъл е при тях и е предложил да ги заведе до старата къща,
за да им покаже мястото, където Д.Н. е
бил нападнат. В показанията си полицейските служители сочат, че са отишли до дома на св. А.Н., за да го
вземат и той да им покаже къде се намира
старата къща.
Показанията на свид. А.К.,
К.С. и А.К. също
съдът намери за негодни да
подкрепят убедително обвинителната теза на тъжителя.
Св. С., която е приятелка на
тъжителя, твърди, че той е отишъл
директно при нея, без да посещава ЦСМП
Кюстендил, защото знаел, че „ тя ще му помогне“. Това според нейните показания
е станало около 16:30 ч. Според св.
К., колежка на св. С., тъжителят е
отишъл първо в ЦСМП , а след това се е
качил при св.С.. От друга страна , пък св. К. твърди, че е срещнала пострадалия
около 18:00 ч., когато той все още е имал
видими белези от кръв по устните
/ макар св. С. да е била вече обработила раните му/ . Поканила го е у дома,
където лично няколко пъти го е
посъветвала да отиде в ЦСМП, на което
според твърдяното от нея той отговорил, че ще го направи. Очевидно
пред св. К. пострадалият не е
споменал, че вече е посетил Спешния център
и че вече е прегледан и са
обработени раните му.
Множеството
противоречия, които съдът установи в
показанията на тези свидетели налагат
извода, че на тях не могат да се градят никакви изводи за факти, имащи значение за обвинението.
По делото е назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, изготвена въз основа
на медицинско свидетелство № 126/2015 г.
Според вещото лице д-р В. , описаните в медицинското свидетелство телесни
увреждания съответстват по давност на съобщеното от пострадалия. Като
възможна причина за получаването
им експертът сочи удар с малка сила в
или с твърд предмет. В заключението
си експертът сочи, че не би могло да каже със сигурност какъв е механизма на получаване на телесните
увреждания.
В горния смисъл, СМЕ би
могла да е категорична индиция за извършване на
твърдяното престъпление, ако от останалите събрани по делото доказателства се
установяваше по несъмнен начин, че описаните телесни увреждания са причинени от
посочените в тъжбата за извършители лица и по идентичен на описания механизъм.
В хода на съдебното
производство е назначена, изготвена и приета
и втора съдебно-медицинска експертиза от специалист по дентална
медицина. Според експерта – д-р Е. у
пострадалия е налице хроничен периодонтит , който е рузултат от непроведено своевременно лечение на травматичен
периодонтит. Според вещото лице няма медицинско
доказателство за това, в кой момент е настъпил травматичния перодонтит.
Горната фактическа
обстановка, съдът намери за установена, ползвайки изцяло показанията на
свидетелите Р.В., К.Б. , И.К. и Р.М., както и събраните по делото писмени
доказателствени средства .
Съдебномедицинските
експертизи, съдът прие за обективни и пълни, отговарящи на поставените въпроси , поради
което и ги цени като годно доказателствено средство.
Гореизложеното , мотивира
съда да приеме, че не са налице обективните признаци на престъплението посочено в тъжбата – чл.130, ал.1 от НК. Не се доказа наличие на каквото и да е общественоопасно , противоправно поведение от страна на
сочените за извършители лица.
Липсата на категорични
данни за наличие на съставомерно
поведение от страна на подсъдимите изключва
необходимостта съдът да изследва
наличието на субективния елемент на престъплението.
Горното мотивира съда да постанови съдебен
акт, с който да признае за невиновен всеки
един от тримата подсъдими.
Доколкото гражданските
искове, предявени от пострадалия в хода
на съдебното производство, касаят претърпени от него неимуществени вреди,
резултат от твърдяното в тъжбата престъпление, а не се доказа, че подсъдимите са
осъществили състава му, то гражданските искове се явяват неоснователни, поради
което и съдът ги отхвърли изцяло.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия :