ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2025
година от 13:50 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните Дирекции
„Социално подпомагане“ по местоживеене на родителите и детето.
УКАЗВА на компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеене на
родителите и детето, че до датата на съдебното заседание следва да изпрати представител по
делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност – писмено, с оглед
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните
доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите
(след посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки
от тях с детето, констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост,
работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при
родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от
родителите му. Докладът следва да съдържа и становище по чл. 138а, ал. 3 СК във връзка
с ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно
с детето.
УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за
изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК и да представят доказателства за доходите си за
една година назад, считано от датата на насроченото открито съдебно заседание.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявени са искове от К. П. Г. срещу В. Л. Л. с правна квалификация чл. 127, ал. 2,
във вр. с 59, ал. 2 СК, чл. 143 СК и чл. 149 СК. Предявена е и акцесорна претенция по чл.
146, ал. 1 СК.
Предявени са насрещни искове от В. Л. Л. срещу К. П. Г. с правна квалификация чл.
127, ал. 2, във вр. вр. с 59, ал. 2 СК.
Първоначалният ищец К. Г. твърди, че с В. Л. са живели във фактическо съпружеско
съжителство до м.07.2021 г., от когато живеят разделено. Твърди, че от съвместното им
съжителство имат родено дете – малолетния Л В.ев Л., роден на 03.03.2018 г. След
раздялата на страните детето останало да живее с нея. Поддържа, че през 2023 г.
отношенията между страните са се влошили, когато ответникът заживял в общо жилище с
нова жена и двете й деца, тъй като последбата започнала да се меси в отношенията на
страните във връзка с въпросите, касаещи отглеждането на общото им дете. Поддържа, че
бащата не осигурява нужната финансова подкрепа за сина си. Излага доводи, че притежава
родителски капацитет и необходимите условия за отглеждането на детето. Твърди, че между
нея и детето е изградена силна емоционална връзка. Отправя искане родителските права да
бъдат предоставени на нея и да бъде определен режим на лични отношения с бащата.
Претендира издръжка на детето в размер на 500 лева месечно, считано една година назад от
дата на депозиране на исковата молба (04.06.2023 г.), ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от В. Л. и е предявен
насрещен иск. Не оспорва, че с К. Г. са родители на Л Л., че родителите живеят разделено,
както и че детето живее с майка си. Излага доводи, че притежава родителски капацитет и
необходимите условия за отглеждането на детето. Твърди, че след раздялата на страните за
период от десет месеца синът им е прекарвал всеки уикенд при него, през лятото са били
заедно на почивка за две седмици, а всички празници били поделени между страните
поравно. През този период заплащал издръжка в размер на 200 лв. месечно, като отделно от
това заплащал и всички разходи на детето, свързани с учебното заведение и извънкласните
дейности. Твърди, че през месец май 2022 г. страните постигнали съгласие да отглеждат сина
им по равни периоди и всеки родител да поеме издръжката на детето за времето, през което
то живее при него, като единствено разходите на по-голяма стойност следвало да бъдат
поделени между двамата родители. Този режим бил преустановен за период от два месеца,
през които детето прекарвало при баща си времето от петък до понеделник, а последният
заплащал му издръжка чрез майката в размер на 300 лв. месечно. Твърди, че не забелязал
положително развитие в периода, в който детето се отглеждало преимушествено от майката,
поради което уведомила последната, че желае да възстановят предишния режим на
отглеждане на детето, а именно по равни периоди при всеки родител. Отправя искане към
съда родителските права да бъдат предоставени на двамата родители под формата на
споделено родителство. В случай, че съдът не уважи това искане, желае родителските права
да бъдат предоставени на него и да бъде определен режим на лични отношения между
майката и детето, като в този случай моли съда да определи на издръжката детето. В случай,
че съдът не уважи и това искане и предостави упражняването на родителските права на
майката, желае да бъде определен режим на лични отношения между него и сина му, като
предлага конкретен такъв, като в този случай моли съда да определи и издръжката на
детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск депозира отговор, с който
оспорва насрещните искове като неоснователни. Твърди, че на 06.06.2024 г. бащата без
предварителна уговорка с нея е взел детето и го задържал при себе си до 15.06.2024 г., в
който период тя не е имала контакт със сина си и не е знаела къде се наМ., а бащата не
отговарял на обажданията й, за което подала жалба в полицията. На 15.06.2024 г. видяла
сина си пред блока, в който живее настоящата патньорка на бащата, като след намеса на
полицейските служители успяла да вземе детето. Твърди, че впоследствие от детето е узнала,
че докато е било при баща му по отношение на него е било упражнявано физическо насилие
от страна на бащата и партьорката му.Твърди, че бащата и към момента отказава да заплаща
издръжка.
УКАЗВА на страните, доколкото всеки родител има качеството на ищец досежно
собствената си искова претенция, че по иска с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с
59, ал. 2 СК в негова тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) че страните са
родители на детето; 2) че страните живеят разделено и откога; 3) всички наведени
обстоятелства, обуславящи интереса на детето от поисканите конкретни мерки относно
родителската отговорност; 4) че има родителски капацитет, качества и условия да се грижи
и отглежда детето; 5) полаганите до образуването на делото преки и непосредствени грижи
върху детето, респ. доставянето на средства за неговата издръжка, респ. в какъв размер.;
УКАЗВА на първоначалния ищец, че по иска с правно основание чл. 143 СК и чл.
149 СК в негова тежест е да докаже нуждата на детето от издръжка в претендирания размер
и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер.
УКАЗВА на първоначалния ответник, че в негова доказателствена тежест е да докаже
2
всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения,
включително: 1) че след раздялата на родителите между тях е била постигната уговорка
относно начина на отглеждане на детето (по равно време при всеки родител) и издръжката
(всеки родител осигурява издръжка на детето за времето, през което то е при него), както
и 2) че е полагал непосредствени грижи за детето и му е предоставял необходимата
издръжка.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били във
фактическо съпружеско съжителство, че страните живеят разделено, че са родители на
детето Л В.ев Л., роден на 03.03.2018 г.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на
данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи
се лица по отношение на двете страни за период от 04.06.2023 г. до момента на изготвяне на
справката.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че
при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
3
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за наМ.не на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещната искова молба – и препис от отговора на насрещната искова молба и
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4