Решение по дело №11318/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4426
Дата: 20 ноември 2019 г.
Съдия: Десислава Чавдарова Кацарова
Дело: 20195330111318
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                              Р Е Ш Е Н И Е

                                                 

 

№ 4426                                        20.11.2019г.                      Град ПЛОВДИВ

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски районен съд                                     ХV граждански състав

 

На двадесети ноември                               две хиляди и деветнадесета година

 

В  открито  заседание на двадесет и четвърти октомври 2019г. в следния състав:

 

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар: Катя Янева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 11318 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът Д. Б.Г., ЕГН **********,*** клиент на ответното дружество. Преди няколко дни същият узнал, че има дължима сметка за ел.енергия в размер на 628,02 лв. Това изненадало Г., тъй като сумата била необичайно висока. След това посетил КЕЦ Пловдив към ответното дружество, за да разбере за какво дължи тази сума, там му било обяснено, че освен текущата му сметка за месечно потребление има дължима една сметка по корекция за стар период. Било му обяснено също, че документите за това са му изпратени по пощата. Ищецът потърсил в Български пощи писмото, което от ответното дружество твърдят, че са му изпратили, но такова нямало. Данни за процесната сума фигурират единствено в сайта на ответното дружество, като от разпечатката е видно, че за сумата от 628,02 лв. е издадена фактура за електрическа енергия № ****** с краен срок за плащане 05.07.2019 г. Самата фактура не е налична, като в сайта на ответното дружество липсват и данни за нея. Ищецът стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното дружество. Г. не е манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице. Към момента ищецът не е заплатил така начислената му сума в размер на 628,02 лв. и счита, че не дължи плащането й към ответното дружество, предвид което за него възниква правния интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск. Счита, че допълнително начислената му сума за ел.енергия по процесната фактура не е дължима към ответника. Основанията му за това са следните: На първо място счита, че допълнително начислената електрическа енергия е начислена от ответното дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила. Твърди се, че ищецът по никакъв начин не е бил уведомяван от представител на ответното дружество за извършената проверка, нито е присъствал на нея. Г. не е получил от ответното дружество никакви документи, от които да е видно как и на какво основание се формира дължимата към ответното дружество сума от 628,02 лв. Твърди се, че на ищеца не са връчвани нито констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, нито фактура за процесната сума, нито пък справка за коригиране на сметка, нито пък констативния протокол от БИМ. Заявява се, че смененият от служители на ЕВН ЕР ЕАД електромер се намира в заключено електромерно табло, за което ищецът няма ключ и то се намира извън неговия имот. Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателстваната тежест в гражданския процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия е да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се дължи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметката за минал период, предприета от страна на дружеството – монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия. В настоящия случай не става ясно как точно ответникът е формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната, нито какъв е този период, липсват данни относно обстоятелствата, въз основа на които е определен периодът за корекция и липсват документи, обосноваващи тази корекция. На следващо място се заявява, че от представените доказателства става ясно, че липсват данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди на дружеството – ответник и тези вреди да са в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя. Твърди се, че подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не са извършвани. Отбелязва се още, че електромерът се намира извън имота на ищеца и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД няма физически достъп до него. В този смисъл дори и да са били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не са били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи  условия било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ – изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ са собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническа изправност принадлежи именно на електроснабдителното дружество. В изпратеното до ищеца писмо липсва информация, за това кога е била извършена последната проверка на СТИ, което би имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава проверка не е направена, не може да се определи началният момент, от който се била появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия, от своя страна би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество. Освен всичко изложено по-горе, счита, че липсва каквото и да било законово основание за извършената корекционна процедура. По въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е налице трайна съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени с Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и Решение № 173 от 16.12.2015 г. но т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и обши административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо, заявява, че с оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. Заявява, че тази теза се преповтаря и в Решение № 2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., потвърдено изцяло с Решение № 13691/ 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС, което е окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г. са отменени изцяло.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 628,02 лв., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за имот с ИТН ******, находящ се в гр. ***, ул. „******“ № ******, за която е издадена фактура за електрическа енергия № ****** с краен срок за плащане 05.07.2019 г. Претендира и направените в производството разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника, в който се твърди, че в случая е спазена точно процедурата за „корекция на сметката за електрическа енергия“, съдържаща се в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Счита, че искът е неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се, че на ***** г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са посетили имота на клиента и са извършили проверка на адреса на клиента в гр. Пловдив с ИТН ******. Проверката е извършена от двама служители на мрежовия оператор. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване, служители са демонтирали електромера и са го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на място на демонтирания електромер е монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред е установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2%. За тези действия, извършилите проверката лица са съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване с № ****** г. Въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента с цел да присъства  проверката, същият не е бил открит, ето защо тя е била извършена в присъствието на двама свидетели, които не са служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа. Тези лица са подписали и Констативния протокол. Така съставеният и подписан протокол е изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и е получен от него, видно от приложената в отговора на исковата молба обратна разписка от ***** г. Процесният електромер впоследствие е бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като в заключението на лабораторията е констатирано следното: по т. 5 „Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера. На дъното на кутията на електромера допълнително е монтирано нерегламентирано електронно устройство, състоящо се от електронна платка, обвита в черен шлаух, което е присъединено в измервателната верига на електромера. Електромерът не съответства на изискванията, съгласно т. 4.1. и т.5“. За извършената проверка от БИМ е изготвен Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № ****** г. С оглед на описаното по-горе и като е установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа е извършил преизчисление на количество електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1. б. „б“ от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 3409 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е 257.87 с ДДС Периодът от време, за който е извършена корекцията е 90 дни, като първата дата – 22.12.2017 г. – началото на корекционния период е датата след регулярен отчет на показанията на електромера на обекта на ищеца, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад последната дата е датата на извършената техническа проверка – 22.03.2018 г. ЕР Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна е издало и процесната фактура № ******/***** г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № ****** г. е изпратило на адреса му кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Видно от приложенията към исковата молба и твърденията в нея, уведомителното писмо и всички релевантни за корекцията документи са изпратени от ответника на ищеца и са получени от последния. В случая става дума за спор за дължимост на сума, начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за електрическа енергия“ (иск по чл 124, ал. 1 от ГПК), които спорове са изключително добре познати на този съд, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и последователна практика на Върховния касационен съд, някои състави зачитат мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово да уважават предявените искове от клиенти, по отношение на които е установено, че електромерите им са манипулирани и отчитат доставяната им електрическа енергия с грешка, която винаги води до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществува законово основание за начисляване процесната сума. Твърденията на ищеца, че липсва правно основание за извършеното допълнително начисление не отговарят на приложимата правна уредба. В ДВ, брой 35 от дата 30.04.2019 г. са публикувани нови Правила за измерване на количествата електрическа енергия. Съгласно § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на новите ПИКЕЕ „§ 2. Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения на клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след ***** г. констативни протоколи се има предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране“. Действащите към датата на съставяне на констативния протокол за установяване на манипулацията от ЕР Юг (11.05.2018 г.) и на констативния протокол на БИМ (01.11.2018 г.) са ПИКЕЕ обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г. на базата и в изпълнение на който е извършена и процесната корекция. КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл 48. ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че ,,... в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване…измерва с грешка към допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмервоне до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извьршена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дьльг от 90 дни“, тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза, не може да бъде установен точният процент на грешка, формулата която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл. 48, ал. 1, б. „б“  ПИКЕЕ, като „при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско измерване – по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 10-часово натоварване“. Стойността на дьлжимата сума е изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ – по цена, по която операторьт на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т. о., ТК, **** ****** постановено по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д № 616 от 2015 г., ******). ЕВН ЕС няма задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това въздействие и че то не може и не следва да се вмени във вина на него. Установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс. Заявява се, че що се касае до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител е ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия, не се съдържат изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното – единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели вьзстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Този въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция са единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следва да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД е неприложим в подобен тип обществени отношения (Решение № 115 от 20.05 2015 г. по т.д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; Решение № 166 от 11. 05.2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 115 от 20.09.2017 г., постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.) В ОУ на ЕВН ЕС е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ****/10.05.2008 г. (ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично е уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извьршена корекция на сметката му. Според ответника не може да се сподели разбирането, че спазването не изискването в ОУ да има ред за уведомяване, може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на **** г. Това е изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставя изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменява в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн ДВ. бр. 54 от 2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че такъв ред е предвиден. Заявява се, че тълкуването на ответника се споделя и от ВКС, като съдът приема, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) е предвиден редът за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о , ТК). Заявява се, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД са одобрени с Решение № ****/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г. Твърди се, че при сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД) ясно се вижда, че те са напълно еднакви, т.е. няма особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Нещо повече, следва разпоредбата на чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС да се прилага ведно с общия ред за съобщаване, предвиден в ОУ, а имено този по чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕС. Моли, при постановяване на решението, съдът да има предвид най-новата практика на ВКС, която е в смисъл, че крайният снабдител има право да коригира сметка на клиент за отминал пери¬од, независимо от това дали приел нови общи условия по смисъла на чл. 98а, т. 6 от Закон за енергетиката, обективирано в Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр.д. 2991/2018 г. Заявява се, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, като се твърди ищецът не е заплатил претендираната сума, като счита иска за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Претендират се и сторените деловодни разноски.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Липсва спор между страните, че ищецът е клиент на ответното дружество с клиентски № ******, ИТН ****** - ул.“******“ № ******.

С констативен протокол ******г. било установено, че при извършена на същата дата техническа проверка на електромер с фабр.№ ******, било констатирано, че ТЕМЗ в имота на клиента е обезопасено, непломбирано, електромерът е пломбиран. Електромерът е демонтиран за метрологична експертиза поради съмнение, че е манипулиран. На негово място е монтиран нов изправен електромер, измерващ в класа си на точност. Протоколът е съставен в отсъствие на потребителя, като е подписан от представители на „Електроразпределение юг“ АД и двама свидетели.

При направената в БИМ метрологична експертиза, удостоверена в Констативен протокол № ****** г., се установило, че електромерът се представя за експертиза в платнена торба, пломбирана с пломба № ******, като при огледа се констатира съответствие е протокола за демонтаж. Установеино е отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите на клемния блок на електромера. Наличие на необходимите обозначения на теблката на електромера. Пломбата против неправомерен достъп до вътрешната констуркиця на електромера се констатира унищожена – срязана и лепена пломбажна тел. при отварянето на електромера е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешнността на електромера. На дъното на кутията на електромера допълнително е монтирано нерегламентирано електронно устойство, състоящо се от електронна платка, обвита в черен шлаух, което е присъсединено в измервателната верига на електромера. Електтромерът не съотвстева на изискванията.

Ответникът извършил корекция на сметката за електрическа енергия за минал период, като била издадена процесната фактура ******/ ******г. за начислени допълнително 3409 KWh за периода: 22.12. 2017 г. до 22.03.2018 г. на стойност 628,02 лв. С писмо до ищеца същият бил уведомен за размера на допълнително начислената му електрическа енергия за минал период. 

            При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига до следните изводи – налице е констатирано неправомерно въздействие върху електромера, вследствие на което той е отчитал по - малко количество консумирана електрическа енергия, поради което дружеството – ответник е извършило корекция на сметката на потребителя, като е начислено допълнително неотчетено количество електрическа енергия за процесния период.

            Ищецът заявява, че протоколът е съставен в отсъствие на ищеца и не е подписан от него, като той не е бил уведомен з апроверката и не е рисъствал на нея, поради което и протоколът не го обвързва. От протокола се установи, че предвид отсъствието на собственика, констативният протокол бил съставен в присъствието на двама св.

            Съдът намира наведеното от ищеца възражение за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 и 2 от  Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ при извършване на проверки по реда на чл. 43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Следователно, предвид отсъствието на собственика или негов представител при извършване на проверката и съставянето на констативния протокол, то са спазени сочените изисквания, като протоколът е подписан от трима свидетели – единият от които полицейски служител.

            Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ПИКЕЕ когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно текста на чл.48, ал.1, т.1, б.А от същия нормативен акт при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, за битови клиенти при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване.

След извършването на проверката на СТИ от БИМ, ответното дружество е определило количествата неизмерена ел. енергия, съобразно методиката по чл. 48, ал.1, т.1, б. „а" и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. На база на констатираната грешка на електромера, дружеството е предоставило информация за дължимата сума от съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени и като краен снабдител на ищеца е издало процесната фактура за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на ел. енергията и с писмо е уведомило ищеца на посочения от него адрес за кореспонденция за извършеното допълнително начисление.

Ищецът оспорва получаването на документи – констативен протокол, фактура, справка за коригиране на сметка, но соченото обстоятелство би се явил от правно значение във връзка с поставянето на ищеца в забава. Дори да се приеме обаче, че е нарушена процедурата по връчване, то предвид връчване на препис от отговора на исковата молба и преложените към нея документи, то следва да се приеме, че ищецът е надлежно уведомен за съдържанието им, което обстоятелство съдът следва да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК.

Не се възприема възражението на ищеца, че корекцията е осъществена неправомерно, тъй като ответното дружество е сторило това на база на общите условия, тъй като преизчисляването е направено на база на ПИКЕЕ.

Съгласно даденото разрешение в  решение № 124 от 18.06.2019 година по гр.д.№ 299139/2018г. ІІІ г.о, правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г.-чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а от този закон. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/. В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя/решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС/. Ето защо трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г. и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 23.11.2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

В решение № 150/ 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/ 2018 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., е даден отговор на поставения въпрос: Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия?“. При отговора е посочено, че в решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер. Горепосоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. /в този смисъл решение по гр. д. 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО/.

     Следователно, може да се направи извод, че така съществуващата законодателна уредба признава възможност за  извършване на едностранни корекции на сметките на потребителите за минал период. Налице е предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, за което съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия или Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които са с характер на подзаконов нормативен акт. Разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обн. в ДВ.бр.98 от 12.11.2013г., са отменени като незаконосъобразни с решение Решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, потвърдено с Решение № 13691 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г., 5-членен с-в.

          Макар нормите на чл.41-44 от ПИКЕЕ да са били отменени от Върховния административен съд, а оставените в сила разпоредби на чл.48 до 51 от този нормативен акт не дават пълната регламентация, изискуема от чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена и неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електрическа енергия, то следва да се приеме, че през исковия период – 22.12.2017 г. – 22.03.2018 г. начинът за установяване на корекцията при непълно отчитане на потребената електроенергия поради липса на точен измерител е бил установен чл.48, ал.1, т.2, буква „б“ от ПИКЕЕ.

Съгласно даденото в определение № 232 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1713/2015 г., I т. о., ТК, ********* ******, задължително тълкуване, по въпроса относно едностранната корекция на сметките на потребителя за минал период от време, е формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., I ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г., II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I ТО, според която, с изменение на Закона за енергетиката с ДВ чл. 54/2012 г. /чл. 98, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6/ съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само при наличие на: 1/ действащи правила за измерване на количеството електроенергия, регламентиращи установяване на случаите на измерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекции на сметките за предоставената ел. енергия и 2/ установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Съгласно решение № 115/20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на IV ГО на ВКС, за периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ до влизане в сила на новите ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр. 98/2013 г./ не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото, размерът на реално консумираната ел. енергия и неправомерно поведение от страна на потребителя за този период, поради което остава актуална задължителната практика на ВКС, формирана по приложението на ЗЕ преди посоченото изменение на закона. За този извод ВКС е взел предвид обстоятелството, че с оглед изричното правило на приетия със ЗИДЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ нов чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а" на ЗЕ, операторът на ел. енергия има правото на едностранна корекция на сметките в негова полза, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна на схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ. Възникването и упражняването на това право обаче е свързано от закона с определени предпоставки. На първо място, считано от 17.07.2012 г. законодателно е разширен кръгът на материята, която следва да се регламентира с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, като за първи път е въведено изискването именно с тях да се уреди материята за установяване на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена ел. енергия /чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ/. Посочените правила /и преди и след изменението на закона/ се приемат, съгласно ал. 2 на чл. 83 от ЗЕ, с акт на административен орган - ДКЕВР /сега КЕВР/ по предложение на енергийните предприятия. Новите правила, с които в изпълнение на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ се уреждат случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, са приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 г. и са обнародвани в неофициалната част на ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. Второто изискване, въведено на 17.07.2012 г. с чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЕ, е част от задължителното съдържание на общите условия към договорите да бъде редът за уведомяване на клиентите при извършена по горе цитираните правила корекция на сметката, независимо дали тя е в полза на крайния снабдител или на клиента /б. "а" и б. "б" на чл. 104а, ал. 2, т. 5 на ЗЕ/.

Съдът не възприема възражението на ищеца, че ред за уведомяване на същия не е предвиден в общите условия на ответното дружество, а именно, че е налице неизпълнение на изискването на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, б.”а” от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

При отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. По настоящото дело е установено както количеството на потребената, но останала незаплатена поради неправомерното въздействие върху СТИ /3409 kwh/, електрическа енергия по процесния договор за продажба, така и противоправното виновно поведение на купувача /ищеца/, изразяващо се в неправомерна намеса в електромера. Последното виновно поведение на купувача е единствено възможната причина за установеното въздействие върху процесното СТИ, доколкото то може да е само човешко дело, като доколкото реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия на обекта/ ползва само купувача /ищеца/. Остойностяването на консумираната електрическа енергия е осъществено по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа поотделно. По отношение на продължителността на неправомерното въздействие, поради невъзможността да се установи началния му момент, релевантен пределен начален момент е датата след последния отчет – обстоятелство, съобразено от ответника по процесното правоотношение. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 55, ал. 1 от сега действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ. бр.35 от 30. 04. 2019г., според която „при измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри“.

Ответното дружество е спазило максималния 90 – дневен период на корекция.

Към момента на установяване на неправомерното въздействие върху процесния електромер не са отменени ПИКЕЕ от 2013г., уреждащ реда, по който се извършват проверки на измервателните устройства, а след отмяната / извън процесния период/ като материалноправните норми на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. са били в сила.

Съгласно § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на новите Правила за измерване на количествата електрическа енергия, обнародвани в ДВ, брой 35 от дата 30.04.2019 г., „§ 2. Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения на клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след **** г. констативни протоколи се има предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране“.

Действащите към датата на съставяне на констативния протокол за установяване на манипулацията от ЕР Юг (22.03.2018 г.) и на констативния протокол на БИМ (12.04.2019 г.) са ПИКЕЕ обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г. на базата и в изпълнение на който е извършена и процесната корекция. КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл 48. ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че ,,... в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване…измерва с грешка към допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмервоне до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дьльг от 90 дни“, тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза, не може да бъде установен точният процент на грешка. Следователно, за изчисляване на количеството за корекцията, се прилага чл. 48, ал. 1, б. „б“  ПИКЕЕ, като „при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско измерване – по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 10-часово натоварване“. Стойността на дьлжимата сума е изчислена съобразно даденото в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ указание – по цена, по която операторьт на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т. о., ТК, ***** ****** постановено по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д № 616 от 2015 г., ******).

За пълнота ще се посочи, че Директива 2006/32/ЕО на ЕПС от 05.04.2006г. не се явява директно приложима, а същата дава насоки на държавите – членки относно вътрешното законодателство на същите, като разпоредбите й са намерили отражение във вътрешното ни законодателство. Сочената разпоредба урежда правилото, че на заплащане подлежи потребената енергия, като това правило не се явява в противоречие с корекцията на сметка, тъй като тя цели именно заплащане на потребена, но неотчетена енергия.

 При така констатираните факти, съдът достига до правния извод, че искът се явява неоснователен. Ответното дружество е установило, че процесният електромер е измервал количеството потребена електроенергия с грешка над допустимата поради монтирано нерегламентирано електронно устройство, като е преизчислил количеството ел. енергия съобразно установените нормативни правила за период от 90дни. Остойностяването на потребената електрическа енергия е осъществено правилно и съгласно действащите към момента цени.

Съдът намира, че в настоящия случай са осъществени предпоставките за корекция на консумираната за минало време енергия по чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ /констатирано по правилата на ДКЕВР неизмерване и/или неточно измерване на електрическа енергия от СТИ и неправомерно присъединяване към разпределителната система/. Следва да се посочи, че при отсъствие на специална регламентация, вкл. отмяната на такава, процедурата по реда на ГПК в състезателното исково производство по установяване на вземането на електроразпределителното дружество за неплатена електрическа енергия с допустимите доказателствени средства, е достатъчна за защитата на добросъвестните потребители на енергия.

В настоящия случай ответникът е установил при условията на пълно и главно доказване периода на неточно отчитане от средството за търговско измерване, както и количеството доставена електроенергия.

          С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

          Ищецът претендира разноски, но предвид изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъдени.

          На  основание  чл.78, ал.3  от  ГПК на ответника  следва да се присъдят направените разноски, които се констатираха в размер на 300лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

                                     Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б.Г., ЕГН **********,***, против “ЕВН България ЕлектроснабдяванеЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Б.Г., ЕГН **********,***, не дължи на “ЕВН България ЕлектроснабдяванеЕАД, ЕИК *********, сумата 5628,02 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електрическа енергия за потребена, но неотчетена и неплатена електрическа енергия в обект, находящ се в гр.Пловдив, ул.“******“ № ******, ИТН ******, клиентски номер ******, за периода: 22.12. 2017г. – 22.03. 2018г., за която е издадена фактура № ******/******г.,  като неоснователен.

ОСЪЖДА Д. Б.Г., ЕГН **********,***, да заплати на “ЕВН България ЕлектроснабдяванеЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата от 300лв./триста лева/ - разноски по делото.

              

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова

 

Вярно с оригинала!

КЯ