№ 844
гр. Перник, 23.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и трети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело
№ 20251700100395 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Н. С. В. срещу
М. Р. М., с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца 60 000 евро – невърната заета сума по договор за
заем от 09.02.2023 г., сключен между Н. С. В. в качеството му на заемодател и М. Р. М. като
заемател, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 899/ 2025 г.,
по описа на Районен съд – Перник, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Като разгледа ч.гр.д. № 899/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, настоящият
състав намира, че издадената по същото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 60
000 евро е недопустима, доколкото съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят
може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за
заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд. В случая цената на иска е 60 000
евро и на основание чл. 104, т. 4 ГПК последният подлежи на разглеждане от окръжен съд
като първа инстанция. Поради това не е било допустимо издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за това вземане. Макар заповедта за изпълнение да е недопустим съдебен
акт, същата е породила правни последици. Предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК за установяване на вземането по нея обаче е недопустим, тъй като предмет на този иск,
с оглед обусловеността му от заповедното производство, могат да бъдат само тези вземания,
за които може да бъде издадена съответната заповед за изпълнение. При възражение по чл.
414 ГПК срещу недопустима на това основание заповед за изпълнение защитата на спорното
материално право не може да се осъществи посредством специалния установителен иск по
чл.422, ал. 1 ГПК, а чрез осъдителен иск за паричното вземане. В този смисъл са Решение №
81 от 20.07.2015 г. по т.д. № 1823/ 2014 г. на ВКС, I TO и Определение № 57/ 05.02.2020 г. по
т.д. № 1094/ 2019 г., по описа на ВКС, II TO.
С оглед на изложеното настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че
следва да бъде предоставена възможност на ищеца да обоснове правния си интерес от
предявяване на процесния установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и да предприеме, в
случай че прецени за необходимо, съответни процесуални действия за привеждане на
исковата претенция в допустим за разглеждане вид.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане да обоснове правния си интерес от предявяване на процесния установителен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, като има предвид мотивната част на настоящото разпореждане.
При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца чрез адв. Вергилов.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2