Присъда по дело №81/2024 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 1
Дата: 29 януари 2025 г. (в сила от 14 февруари 2025 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20241880200081
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юли 2024 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда с рег. № 1 от 29.01.2025 г. по НОХ дело № 81
по описа за 2024 г. на Районен съд Своге,
изготвени на 18.02.2025 г.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура Костинброд, Териториално отделение Своге, против К. Б. Н.,
роден на ..... г. в гр. С., с постоянен адрес : гр.С., ж.к. „...“ , бл. , вх. , ет. , ап. и
настоящ адрес : с. В. Т., обл. С., ул. „...“, ...., български гражданин, с основно
образование, разведен, не работи, неосъждан. Той е обвинен за това, че за
периода от 01.06.2015 г. до 31.03.2024 г. включително в с. В. Т., общ. С., обл.
С., ул. „...“ № , след като бил осъден с Решение № 12/04.03.2015 г. по гр. дело
№ 1/2015 г. по описа на РС Своге, влязло в законна сила на 04.03.2015 г., да
издържа свой низходящ – ... Д. К. Н., ЕГН : **********, като му заплаща
месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, изменена в размер на
180 /сто и осемдесет/ лева с Решение № 57/12.09.2022 г. по гр. дело №
707/2021 г. по описа на РС Своге, влязло в законна сила на 27.09.2022 г., чрез
неговата майка и законен представител М. И. С., ЕГН : ********** от с. В. Т.,
обл. С., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 88 /осемдесет и осем/ броя месечни вноски по
120 /сто и двадесет/ лева и 18 /осемнадесет/ броя месечни вноски по 180 /сто и
осемдесет/ лева или общо 13 800 /тринадесет хиляди и осемстотин/ лева –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс (съзнателно
неизпълнение на задължение за изплащане на издръжка).
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Своге
поддържа обвинението срещу подсъдимия, както относно фактическата
обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че в
хода на съдебното следствие обвинението се доказва по безспорен и
категоричен начин. По отношение на реализацията на наказателната
отговорност намира, че за извършеното от К. Б. Н. престъпление следва да му
се наложи наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки :
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, при
периодичност два пъти седмично и на основание чл. 42б, ал. 2, вр. чл. 42а, т. 2
и ал. 3, т. 1 НК, задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година. Прокурорът счита, че това наказание ще изиграе своята
роля спрямо подсъдимия и той за в бъдеще ще се въздържа от такива прояви,
като по този начин ще бъдат изпълнени специалната и генералната превенция
на НК.
Повереникът на частния обвинител изцяло се солидаризира със
становището на прокурора. Твърди, че по делото безспорно е установено, че за
процесния период подсъдимият не е изпълнявал своите задължения, въпреки
че те са му вменени с влязло в сила съдебно решение и тези задължения,
съгласно чл. 183 НК са безусловни. В същото време не се събраха
доказателства за съществуването на обективни причини, които да са го
възпрепятствали да заплаща дължимата издръжка, тъй като е в трудоспособна
възраст и и няма данни да има здравословни проблеми. В случая се касае за
1
едно пълно неизпълнение – поради липса на желание, разчитайки, че майката
ще задоволява сама нуждите на детето. Налице е едно укоримо поведение,
както от морална, така и от правна гледна точка.
Според защитника най-подходящо е наказание „пробация“, което да се
наложи в миминален размер. По делото са събрани доказателства за трудовата
заетост на подсъдимия, като се твърди, че престъплението е извършено при
евентуален умисъл. Посочва се, че следва да се отчете чистото съдебно
минало на К. Н. и липсата на други отегчаващи вината му обстоятелства. В
заключение се излага, че подсъдимият се е явявал на всички съдебни
заседания и от момента, в който е узнал за делото е направил всичко възможно
да започне работа и да изпълнява задълженията си за текущия период, както и
поема ангажимент да започне занапред да заплаща редовно дължимата от него
издръжка.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид доводите на
страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното :

От фактическа страна :
Свидетелката М. И. С. и подсъдимият К. Б. Н. са родители на
малолетния Д. К. Н., роден на ....... г. Бракът между тях е прекратен със
съдебно решение № 12 от 04.03.2015 г., с което е одобрено постигнато от
съпрузите споразумение. По силата на същото съдебно решение бащата е поел
задължение да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 120 лева.
Подсъдимият не е превеждал суми от дължимата издръжка, като
съгласно заключението на вещото лице по изготвената оценителна експертиза,
размерът на дължимата, но неплатена издръжка от страна на К. Н. е в размер
на 12720 лева, за периода от от 01.06.2015 г. до 31.03.2024 г., или 106 броя
месечни вноски по 120 лева всяка от тях. От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че през този период подсъдимият е работил по
трудово правоотношение и е получавал работна заплата. Той не е декларирал
имущество по чл. 14 ЗМДТ и няма данни да собственик на недвижим имот и
на моторно превозно средство. При К. Н. няма надлежни констатации за
влошено здравословно състояние, за намалена работоспособност и за
медицинско експертно досие в РЗИ. Не са установени причини от обективен
характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от
негова страна, като е установено, че същият е в работоспособна възраст.
Независимо дали през посочения период от време той е бил трайно трудово
зает или не, задължението за плащане на издръжка на рождено дете е
безусловно, още повече, че то е постановено въз основа на влязло в сила
съдебно решение. След като подсъдимият е трудоспособен и не е установено
да страда от психическо или трайно физическо заболяване, което да му пречи
да полага труд, следва да се приеме, че не съществуват обективни причини за
неплащането на дължимата издръжка. Същият почти през целия
2
инкриминиран период е работил по трудово правоотношение, но отново не е
плащал дължимата издръжка.

По доказателствата :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по настоящото наказателно производство гласни
доказателствени средства – показанията на разпитания в съдебно заседание
свидетел, които се потвърждават и от доказателствата събрани на досъдебната
фаза и приобщени към делото по реда на чл. 283 НПК, както и от съдебно-
счетоводната експертиза – основна и допълнителна.

От правна страна :
При така установената фактическа обстановка съдът признава
подсъдимия К. Н. за виновен в това, че за периода от 01.06.2015 г. до
31.03.2024 г. включително в с. В. Т., общ. С., обл. С., ул. „...“ № – адресът
където живее детето, след като бил осъден с Решение № 12/04.03.2015 г. по гр.
дело № 1/2015 г. по описа на РС Своге, влязло в законна сила на 04.03.2015 г.,
да издържа свой низходящ – ... Д. К. Н., ЕГН : **********, като му заплаща
месечна издръжка в размер на 120 лева, чрез неговата майка и законен
представител М. И. С., ЕГН : ********** от с. В. Т., обл. С., съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 106 броя месечни вноски по 120 лева или общо 12 720 лева –
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК
От обективна страна подсъдимият, като е осъден да заплаща издръжка
на свой низходящ не е изпълнил задължението си в размер на две или повече
месечни вноски.
От субективна страна деянието е извършено съзнателно, при форма на
вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Субективната страна съдът извежда от конкретното
поведение на извършителя – бездействие, при задължение за действие ;
възможност за плащане, поради получавано трудово възнаграждение и в
същото време отказ това да се прави.
Гражданско дело № 707/2021 г. по описа на РС Своге, с постановеното
по което решение е изменен от 120 на 180 лева размера на присъдената
издръжка е протекло без личното участие на подсъдимия, като същият е бил
представляван от назначен му от съда особен представител. В тази връзка
липсват доказателства, че той е знаел за това му осъждане, поради което и не е
налице субективната страна за неплащането на увеличената издръжка. По
тази причина и на основание чл. 304 НПК съдът оправда подсъдимия К. Н. по
обвинението за сумата над 12720 лева до 13800 лева, както и за осъждането
му с Решение № 57/12.09.2022 г. по гр. дело № 707/2021 г. по описа на РС
Своге, влязло в законна сила на 27.09.2022 г., с което размера на присъдената
издръжка е изменен от 120 лева на 180 лева.

3
По наказанието :
Нормата на чл. 183, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода
до една година или пробация. Подсъдимият показва известна упоритост в
нежеланието си да заплаща дължимата от него издръжка. Задължението за
издръжка се заплаща ежемесечно и цели задоволяването на настоящите
нужди на детето, като наказателното производство може да санкционира
извършителя, но не може да компенсира липсата всеки месец на нужните
средства.
Съдът счита, че наказание „лишаване от свобода” е неподходящо. То не
само, че няма да отнеме на подсъдимия възможността да извърши друго
престъпление, а напротив – ще доведе до ново неплащане на издръжка.
Според съдебната практика като непреодолима пречка за неплащане на
издръжка се приема именно престоят в затвора. С оглед на изложеното, тъй
като това наказание е неподходящо, е безпредметно да се обсъжда дали са
налице условията на чл. 66 НК.
Съдът приема, че за постигане на целите на наказанието посочени в чл.
36 НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „пробация” за срок
от единадесет месеца, с оглед личните му качества, отчитайки и конкретната
обществена опасност на престъплението, включително и спецификата на
обществените отношения обект на защита по чл. 183 НК. Пробационните
мерки са задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещи с пробационен служител, като съдът счита, че така ще се
постигне необходимия баланс, целящ поправителното и превъзпитателно
въздействие върху подсъдимия и обществените очаквания за упражнената
държавна принуда спрямо извършителите на подобен род деяния.

По разноските :
Подсъдимият следва да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД
МВР София, направените по делото разноски на досъдебното производство в
размер на 167,94 лева и по сметка на Районен съд Своге, направените по
делото разноски на съдебното производство в размер на 100 лева, както и 5
лева при служебно издаване на изпълнителен лист. Освен това той дължи на
частния обвинител Д. К. Н., чрез неговата майка и законен представител М. И.
С., сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.





Районен съдия :

4