РЕШЕНИЕ
№ 1743 22.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На седми юли две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 9370 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир
Вазов” № 3, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., против Ж.П.П.
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат И.И.. Ищецът моли съда да
приеме за установено по отношение на ответника съществуването на следните
парични задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7776/ 2018г. по описа на БРС : 257,92 лв. - неизплатени задължения за ВиК услуги, ползвани през
периода 07.07.2016г. - 30.08.2018г., 49,05
лв. - мораторни лихви за периода 26.09.2016г. - 26.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 30.10.2018г.
до окончателното изплащане на задълженията. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че като
собственик на водоснабден имот ответникът е потребител на предоставяните от
дружеството услуги – на основание Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, и като такъв е обвързан от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги. Съгласно чл.33 ал.2 от Общите условия потребителите
са длъжни да заплащат задълженията си в 30-дневен срок от издаването на
фактурата. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения за процесния период.
В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
исковете. Въвежда възражение, че не е потребител на посочения водоснабден
обект, а такъв е трето лице – Т.К.П.,
който ползва и обитава посочения имот. Позовава се на ч.гр.д. № 7777/ 2018г.,
по което е постановена заповед за изпълнение срещу това лице за същия водоснабден
имот. Признава представените по делото фактури и редовно воденото счетоводство
на ищцовото дружество, както и надлежно отчетеното ползвано през процесния
период количество вода в обекта.
С влязло в сила
определение № 2529/ 23.12.2019г. по ч.гр.д. № 1849/ 2019г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, като трето лице помагач на ответника в настоящото производство е
конституиран посоченият ползвател Т.К.П. с ЕГН ********** ***. В съдебно заседание
третото лице – помагач сочи, че той живее на адреса, поради което счита, че
ответникът не отговаря за претендираните задължения. Твърди, че част от
процесните парични вземания са били в предмета на друго заповедно производство
срещу него, което поради плащане е било прекратено.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Исковете са с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.124 ГПК, чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 7776/
2018г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение № 3982/ 31.10.2018г.
против ответника Ж.П. за заплащане на ищеца „ВиК” ЕАД на следните суми : 257,92
лв. - неизплатени задължения за ВиК услуги, ползвани през периода 07.07.2016г.
- 30.08.2018г., 49,05 лв. - мораторни лихви за периода 26.09.2016г. -
26.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението на 30.10.2018г. до окончателното изплащане на задълженията и направените
по делото разноски от 75 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 07.11.2018г.
В преклузивния срок по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът е подал писменото си
възражение против заповедта за изпълнение. С разпореждане от 22.11.2018г. на
основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си. Разпореждането е връчено на ищеца
на 04.12.2018г. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК – на 19.12.2018г.
Не се спори, че ищцовото
дружество предоставя услугите по доставяне, пречистване и отвеждане вода за процесния
водоснабден обект с абонатен № ***, представляващ жилище с административен
адрес гр.Б., ***. За процесния предявен период титуляр на клиентската партида за
имота в ищцовото дружество е ответникът Ж.П.П..
Съгласно
приложимата норма на чл.3 от Наредба № 14/ 04.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, качеството потребител на предоставяните от ищцовото
дружество услуги - доставяне, пречистване и отвеждане на вода имат собствениците
на имота, които при липса на учредено вещно право на ползване на основание
чл.32 ал.1 от Наредбата дължат заплащане на изразходваното за обекта количество
вода.
Представената по
делото справка за имот от Служба по вписванията – Бургас установява собствеността
на ответника върху процесния имот през процесния период 07.07.2016г. -
30.08.2018г. – правото на собственост върху имота е придобито от ответника по
извършена публична продан с постановление за възлагане на недвижим имот, влязло
в сила на 11.03.2014г. Ирелевантно е обстоятелството дали ответникът е въведен
във владение на този имот, тъй като на основание чл.496, ал.2, изр.1 от ГПК меродавен
за вещния ефект и придобиването на собствеността е моментът на влизане на
постановлението в сила – в случая 11.03.2014г., а извършеното по-късно вписване
има само оповестително действие. Между ответника и третото лице – помагач е
безспорно, че процесният имот се ползва само третото лице Т.П., но тъй като на
същия не е надлежно учредено вещно право на ползване на имота, не е налице
законово основание за встъпване в отговорността на потребителя за доставените в
имота ВиК услуги. По тези съображения съдът приема, че се установи надлежната
пасивна материалнопрадвна легитимация на ответника в спорното облигационно
правоотношение за процесния период – ответникът е собственик на имота и като
такъв дължи заплащане на изразходваното за обекта количество вода. Облигационните
отношенията между ответника и неговия помагач по отношение на ползването на имота
и заплащането на разходите за това ползване са извън предмета на настоящото
производство.
Неоснователни са
всички възражения на страните във връзка с ч.гр.д. № 7777/ 2018г., заповедно
производство образувано от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против
третото лице – помагач Т.П.. Видно от съдържанието на заявлението и на
заповедта за изпълнение, предмет на това заповедно производство са парични
задължения за същия обект, но за период, предхождащ настоящия, а именно
08.10.2015г. – 06.07.2016г. Не е налице твърдяното припокриване на периодите,
за които е предявена отговорност на потребителите за заплащане на доставените
от ищеца услуги. Не е налице и твърдяното погасяване на претендираните в
настоящото производство парични задължения, тъй като сочените в съдебно
заседание от третото лице плащания са извършени в хода на заведеното срещу него
заповедно производство за погасяване на търсените от него парични задължения. С
подаденото по ч.гр.д. № 7777/ 2018г. писмено възражение против заповедта за
изпълнение третото лице – помагач Т.П. в качеството си на длъжник по делото се
е позовал на същите плащания, приети от кредитора, в резултат на което
издадената против него заповед за изпълнение е обезсилена и производството по
делото прекратено. По тези съображения съдът приема, че не е налице установено
основание за погасяване на отговорността на ответника.
Тъй като
ответникът не оспорва обема на отчетеното количество вода в имота през
процесния период и редовното счетоводство на ищеца, което надлежно е
осчетоводило издадените за процесните задължения фактури, на основание чл.182
от ГПК съдът кредитира счетоводните записвания на ищцовото дружество, въз
основа на които приема за установено, че задължението за заплащане на
предоставените услуги през процесния период възлиза на обща стойност 257,92 лв.
На основание чл.86
ал.1 от ЗЗД ответникът, който не е изпълнил претендираните парични задължения
на падежите, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
изчислено за всяка месечна доставка – след падежа на задължението за плащане /26-о
число на месеца, следващ издаването на съответната фактура/ до посочената
крайна дата –26.10.2018г., предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Така за целия предявен период 26.09.2016г. -
26.10.2018г. на основание чл.162 от ГПК съдът определя дължимото обезщетение за
забава в претендирания размер от 49,05 лв. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
ответникът дължи и законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението на 30.10.2018г. до окончателното изплащане на задълженията.
С оглед изхода от
спора, на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените съдебни
разноски. Разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на 75лв. (25
лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение).
Разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на 80 лв. (75 лв. -
заплатена държавна такса за исковете и 5 лв. – държавна такса за съдебно
удостоверение). Така общият размер на направените от ищеца съдебни разноски е 155
лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.П.П. ЕГН ********** ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Генерал
Владимир Вазов” № 3, ет.4, следните паричните задължения, за които е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7776/ 2018г. по
описа на БРС : 257,92 лв. -
неизплатени задължения за ВиК услуги, ползвани през периода 07.07.2016г. -
30.08.2018г., 49,05 лв. - мораторни
лихви за периода 26.09.2016г. - 26.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението на 30.10.2018г. до окончателното
изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА Ж.П.П.
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат И.И., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, ет.4,
сумата от 155 лв.за направените съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника - Т.К.П. с ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД