Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23
27.02.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На десети февруари през две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от
съдия М.Петрова в.гр.дело №592 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение №519 от 01.08.2019г., постановено по гр.дело
№54/2018г. по описа на Окръжен съд-с.з., е отхвърлен предявения от И.Н.К. с
ЕГН:**********,***, против Д.Г.Г. с ЕГН:**********,***, главен иск за сумата от
28000лв. /за която са съставени разписки от 07.10.2017г. за 25000лв. и от
08.10.2017г. за 3000лв./, представляваща получена от нея чрез пълномощника й
С.Р.Ж. на неосъществено основание част от цената по несключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ****, с площ
от 346кв.м., находящ се на адрес: гр.с.з., ул****, ведно със законната лихва от
завеждане на иска до изплащане на сумата; отхвърлен е предявения от И.Н.К. с
ЕГН:**********,***, против С.Р.Ж. с ЕГН:**********,***, евентуален иск за
сумата от 28000лв. /за която са съставени разписки от 07.10.2017г. за 25000лв.
и от 08.10.2017г. за 3000лв./, представляваща получена от Ж. без основание част
от цената по несключен договор за покупко-продажба на недвижим имот – поземлен
имот с идентификатор ****, с площ от 346кв.м., находящ се на адрес: гр.с.з.,
ул****, ведно със законната лихва от завеждане на иска до изплащане на сумата;
И.Н.К. с ЕГН:**********,***, е осъден да заплати на С.Р.Ж. с
ЕГН:**********,***, сумата от 1300лв. разноски по делото, и на Д.Г.Г. с
ЕГН:**********,***, сумата от 1300лв. разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал
жалбоподателят И.Н.К., който го обжалва изцяло с конкретни доводи за
неправилност, според които той не е страна по предварителния договор за
закупуване на процесния имот, сключен между лицето И. ****и ответника Д.Г.,
какъвто извод да не може да бъде изведен от обстоятелството, че е възстановил
даденото от ****по този предварителен договор капаро, тъй като се е отказал да
го замести като купувач по договора, както и от идеята да придобие имота, а и с
решение по гр.дело №13/2018г. на Окръжен съд-с.з. и решение по в.гр.дело
№3/2019г. на Апелативен съд-П. предварителния договор е обявен за окончателен
при условие, че ****заплати на Г. сумата от 81000лв., представляваща
неизплатения остатък от уговорената продажна цена, при което ответниците биха
се обогатили неоснователно с дадената им сума от 28000лв. Счита по делото по
категоричен начин да е установено, че е дал сумата на ответника Ж. с намерение
да закупи процесния имот, което не се е осъществило, а за какво ответникът е
щял да използва тази сума счита за ирелевантно за спора. По изложените
съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на главния иск, а при неоснователност на същия, за уважаване на
евентуалния иск и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
Въззиваемите страни Д.Г.Г. и С.Р.Ж. не са подали отговор на
въззивната жалба, като в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Ц.
поддържат становище за нейната неоснователност и претендират за потвърждаване
на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;
изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае изцяло неблагоприятното за него
отхвърлително първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е
редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По искова молба вх.№33636/13.12.2017г. на И.Н.К. против
Д.Г.Г. и С.Р.Ж. е било образувано гр.дело №6756/2017г. по описа на Районен
съд-с.з., а по искова молба вх.№33637/13.12.2017г. е образувано гр.дело №6752/2017г.
по описа на Районен съд-с.з.. С Определение №563 от 02.03.2018г. делата са
съединени в едно производство под номера на първото за постановяване на общо
решение. С Определение №681 от 14.03.2018г. производството по делото е
прекратено и е изпратено по компетентност на Окръжен съд-с.з., пред който е
образувано гр.дело №54/2018г.
В исковата
молба ищецът К. твърди да е проявявал интерес от покупката на парцел в
строителните граници на гр.с.з. с инвестиционна цел и узнал да се продава такъв
на адрес: гр.с.з., ул****, представляващ ПИ с идентификатор ****, за собственик
на който първоначално се представил ответникът С.Ж., но впоследствие се
разбрало, че той принадлежи на ответника Д.Г., при което Ж. се представил като
лице за контакти и пълномощник на Г. и влезнали в преговори, постигайки устно
съгласие по параметрите на продажбата относно цената и срока за сключване на
окончателен договор, в това число и по предварителното заплащане на част от
цената под формата на капаро като гаранция за сериозността на намеренията му
като купувач. Предварителен договор за покупко-продажба не бил подписан и
уговорките останали устни. Според тях ищецът трябвало да заплати предварително
сумата от 30000лв. В изпълнение на същите на 07.10.2017г. той заплатил на Ж. в
качеството му на пълномощник на Г. сумата от 25000лв., а на 08.10.2017г. сумата
от 3000лв., за което били съставени и надлежни разписки. До сключване на
договор за продажба на имота не се стигнало, поради дезинтересиране на
ответниците, но без да върнат полученото. Тъй като сумите били изплатени на Ж.
в качеството му на пълномощник на Г., ищецът претендира от нея връщане на
сумата от 28000лв. като получена на неосъществено основание, а в условията на
евентуалност, в случай, че Ж. не е разполагал с надлежни права да представлява
Г., претендира от него връщане на сумата като получена без основание.
Предявените искове са главен спрямо ответника
Г. с правно основание чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД и евентуален спрямо ответника Ж.
с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.
С подадените отговори на исковата молба ответниците Г. и Ж.
оспорват исковете с твърдения да не познават ищеца К., никога да не са
разговаряли с него, Г. да не е упълномощавала сина си Ж. да продава имота й и
да получава суми за него и оспорват разписките за сумите като антидатирани, с
невярно съдържание и неподписани от Ж..
По делото са представени цитираните в исковата молба
разписки, изхождащи от ответника С.Ж. като пълномощник на ответника Д.Г. и
удостоверяващи заплатени му в това качество от ищеца И.К. суми съответно от
25000лв. и от 3000лв. Разписката от 07.10.2017г. е подписана и от ****като
свидетел, а тази от 08.10.2017г. от ****като свидетел.
Разписката съставлява частен свидетелстващ документ, който
като такъв се ползва с обвързваща формална доказателствена сила, съгласно
чл.180 от ГПК, и съставлява доказателство, че материализираните в нея изявления
са направени от подписалите я сочени за неин издател лица. Автентичността на
процесните разписки досежно авторството им от ответника Ж. е изрично и
своевременно оспорена от ответниците, поради което и за проверката й е открито
производство по чл.193 от ГПК. В тази връзка по искане на ответника Ж., в чиято
доказателствена тежест е, е допусната съдебно-графологична експертиза,
депозитът за назначеното по която вещо лице не е бил внесен от него, въпреки
двукратно дадената му възможност и налагането на глоба за неоснователно
отлагане на делото. Същевременно от страна на ищеца са събрани гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите ****и **** ****, подписали се
като свидетели на предаването на сумите в двете разписки, потвърждаващи с
показанията си авторството им. При това положение оспорването на авторството на
разписките от ответника Ж. не е доказано и същите изхождат от него.
Обстоятелството, че текстът в разписките не е изписан от Ж., а е попълнен от
св.****, няма отношение към тяхната автентичност, произтичаща от подписването
им от него именно с това съдържание.
Частният писмен документ не се ползва с обвързваща формална
доказателствена сила досежно датата на съставянето му, за разлика от
официалния, поради което оспорването на датата е такова по същество, а не по
смисъла на чл.193 от ГПК, и се подчинява на общото правило на чл.154,ал.1 от ГПК
относно доказателствената тежест, по силата на което всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Изключение от
това правило е въведеното от чл.181 от ГПК, съгласно което, страната, която се
позовава и ползва от документа, следва да докаже определени факти, установяващи
по несъмнен начин предхождащото настъпването им съставяне на документа. Това
изключение, обаче, е приложимо единствено, когато частният документ се
противопоставя на трети лица. В случая ответникът Ж. не е трето лице, а самият
издател на разписките, в чиято именно тежест е да докаже твърдяното им
антидатиране, в подкрепа на което той не е ангажирал каквито и да било
доказателства. Напротив, св.****, съставил разписките и присъствал при
подписването на тази от 08.10.2017г., потвърждава посочените в тях дати.
Всъщност оспорването на датата на разписките е в унисон със защитната теза на
ответниците изобщо да не познават и да не са разговаряли с ищеца К. и суми от
него да не са получавани, което по същество сочи на позицията им разписките да
са съставени за целите на производството. В тази връзка, освен, че авторството
им от Ж. не е опровергано, следва да се има предвид и, че разписката по
чл.77,ал.1 от ЗЗД, какъвто е характера на обсъжданите, съставлява сигурно
доказателство за предаване на сумата по нея, тъй като е подписана точно с тази
цел като нарочен документ, с който е снабдена противната страна. Относно
удостоверения с нея факт на плащането разписката има характера на частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, а се преценява наред с всички останали доказателства по
делото. За да не бъде поставен платилият сумата в положение на правна
несигурност, разпоредбата на чл.164,ал.1,т.6 от ГПК, не допуска опровергаване
на съдържанието на частния документ от издалата го страна, която е получила
сумата, освен при изрично съгласие на страните за изслушване на свидетелски
показания. Доказателства от страна на ответниците за опровергаване на
удостоверения с разписките факт на предаване на сумите по тях не са събрани.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че посредством
разписките надлежно се установява ищецът да е заплатил на ответника Ж.
посочените в тях суми.
За причината, поради която са били платени сумите, ищецът К.
е събрал гласни доказателства. Ограничения за свидетелски показания сред
предвидените от чл.164,ал.1,т.1-т.6 от ГПК не са налице за изложените в
исковата молба фактически обстоятелства относно водени преговори за
покупко-продажбата на имота, на каквито се основават претенциите. Според
св.****, между К. и Ж. били проведени много срещи за уговаряне на продажбата на
процесния парцел, като двамата се разбрали, че платените суми от 25000лв. и
3000лв. ще бъдат приспаднати от цената на парцела, а с тях Ж. щял да се
разплаща с клиенти. Св.**** съставил и предварителния договор за продажбата на
парцела по време, когато К. бил на път. В тази връзка по делото е представен
предварителен договор от 08.06.2017г. за продажбата на процесния имот, сключен
между ответника Д.Г. като продавач и И. ********като купувач. Според
обясненията на ищеца К., дадени по реда на чл.176 от ГПК в съдебно заседание на
23.04.2019г., той преговарял с Ж. повече от една година за продажбата на
парцела, като предварителния договор бил сключен с друго лице, платило капаро,
което той му възстановил. Св.**** твърди от К. да знае за сключен предварителен
договор за процесния имот, с който Ж. ще му го продаде, като сумата от 25000лв.
била платена от К. на Ж. именно във връзка с този предварителен договор,
най-вероятно като капаро, и с нея Ж. щял да разплати свои задължения,
включително към св.****, заради което той присъствал на плащането й. Така
събраните гласни доказателства еднозначно сочат процесните суми да са били
платени от ищеца във връзка с покупката на имота и водените за целта преговори
с ответника Ж.. Предшестващият плащането им предварителен договор е сключен не
с К., а с лицето И. ****като купувач, и с ответника Г. като продавач. По делото
не са събрани надлежни доказателства за това между К. и ****да е съществувало
мандатно правоотношение, въз основа на което ****да е действал като скрит
пълномощник, доколкото поръчката за придобиване на вещни права от името на
довереника трябва да е дадена с писмен договор с нотариална заверка на
подписите, съгласно чл.292,ал.3 от ЗЗД, какъвто по делото не е представен. Така
изискуемата се форма за действителност изключва установяването на договор за
поръчка със свидетелски показания по силата на чл.164,ал.1,т.1 от ЗЗД и събраните в тази насока е недопустимо
да бъдат обсъждани. Не се установява и при сключване на предварителния договор
****да е действал като подставено лице, тъй като в този случай би била налице
симулация, за разкриването на каквато е необходим обратен документ или начало на
писмено доказателство по смисъла на чл.165,ал.2 от ГПК за преодоляване на
забраната по чл.164,ал.1,т.6 от ГПК за опровергаване на съдържанието на
предварителния договор със свидетелски показания, каквито документи по делото
не са представени. При тези обстоятелства сключеният от името на
****предварителен договор е породил права и задължения за него, а не за К..
Тези си права той е и упражнил, предявявайки срещу Г. иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД
за обявяване на предварителния договор за окончателен, по който, безспорно за
страните, е образувано гр.дело №13/2018г. по описа на Окръжен съд-с.з. и
производството по него е висящо пред касационната инстанция. В този смисъл не
се установява К. да е платил процесната сума от 28000лв. в качеството си на
купувач по предварителния договор, сключен от името на ****като негов скрит
пълномощник или подставено лице, при което тя да е дадена на Ж. като
пълномощник на Г. на основание този договор и да се явява дължимо платена. Не
се установява и с плащането й К. да е погасил лично задължение на ****за
заплащане на част от цената по предварителния договор, тъй като по него е
заплатено капаро в размер на 9000лв. и е уговорено останалата част от 81000лв.
от продажната цена от 90000лв. да бъде изплатена в деня на сключване на окончателния
договор, който да се сключи най-късно на 10.07.2017г., а процесните суми са
изплатени три месеца след тази крайна дата и окончателен договор не е сключен,
като е поискано от ****обявяването на предварителния за окончателен по съдебен
ред. Освен това, възможността на ищеца да се защити с иск на определено
основание спрямо друго лице не го лишава от правото да иска от неоснователно
обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването, тъй
като обогатилият се не може да бъде освободен от своето задължение. Не са
налице и доказателства сумите да са дадени на Ж. в заем, на какъвто, както
резонно се възразява във въззивната жалба, не сочи обстоятелството, че той ги е
разходвал за погасяване на свои задължения, в каквато насока са свидетелските
показания. Безспорно от тях се установява, че К. е имал намерение да закупи
процесния имот, за което е преговарял с Ж. и във връзка с които преддоговорни
отношения е заплатил въпросните суми като част от продажната цена, но до
финализирането им със сключване на предварителен или окончателен договор за
покупко-продажба на имота не се е стигнало, а и за него междувременно е бил
сключен предварителен договор с друго лице И. ****. По делото не се установява
Ж. да е бил упълномощен от Г. да извърши от нейно име и за нейна сметка
разпоредителни действия с притежавания от същата имот, както и да получава
платените във връзка с такива действия суми. Според чл.37 от ЗЗД,
упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена
форма, трябва да бъде дадено в същата форма, но, ако договорът трябва да бъде
сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с
нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени едновременно.
Пълномощно за продажбата на имота с нотариална заверка на подписа и
съдържанието не е представено. Не се установява упълномощаване на Ж. и досежно
воденето на преговори с К. за продажбата на имота. Никой от двамата свидетели
не твърди Г. дори да е знаела за водените от сина й с К. преговори, още по-малко
да го е упълномощила да преговаря от нейно име, като, според същите, получените
от Ж. суми не са били предадени на нея, а с тях той е разплатил свои
задължения. При тези обстоятелства не може да се приеме сумите да са получени
от Ж. от името и в полза на Г., за да дължи тя връщането им на К., поради
несключване на проектирания договор за продажба. При получаване на сумите Ж. е
действал от свое име. Не се установява наличие на основание той да ги получи и
задържи, поради което дължи връщането им на К..
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на
предявения спрямо Д.Г. главен иск, който като такъв правилно е отхвърлен с
обжалваното първоинстанционно решение и същото в тази му част следва да се
потвърди. Евентуалният иск спрямо С.Ж. е основателен и следва да се уважи след
отмяна на обжалваното решение, с което той е отхвърлен и на този ответник са
присъдени разноски, като неправилно.
Жалбоподателят претендира за присъждане на направените от
него пред двете инстанции разноски. Такива ответникът Ж. на основание
чл.78,ал.1 от ГПК му дължи за първоинстанционното производство в общ размер на
2420лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение и за въззивното в общ
размер от 1460лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата Г. претендира за присъждане на направените от
нея за въззивното производство разноски, които са в размер на 1000лв. за
адвокатско възнаграждение и жалбоподателят на основание чл.78,ал.3 от ГПК
следва да бъде осъден да й ги заплати.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №519 от 01.08.2019г., постановено по
гр.дело №54/2018г. по описа на Окръжен съд-с.з., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от И.Н.К. с ЕГН:**********,***, против Д.Г.Г. с ЕГН:**********,***,
главен иск за сумата от 28000лв. /за която са съставени разписки от
07.10.2017г. за 25000лв. и от 08.10.2017г. за 3000лв./, представляваща получена
от нея чрез пълномощника й С.Р.Ж. на неосъществено основание част от цената по
несключен договор за покупко-продажба на недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор ****, с площ от 346кв.м., находящ се на адрес: гр.с.з., ул****,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до изплащане на сумата, И В
ЧАСТТА, с която И.Н.К. с ЕГН:**********,***, е осъден да заплати на Д.Г.Г. с
ЕГН:**********,***, сумата от 1300лв. разноски по делото.
ОТМЕНЯ Решение №519 от 01.08.2019г., постановено по гр.дело
№54/2018г. по описа на Окръжен съд-с.з., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от И.Н.К. с ЕГН:**********,***, против С.Р.Ж. с ЕГН:**********,***,
евентуален иск за сумата от 28000лв. /за която са съставени разписки от
07.10.2017г. за 25000лв. и от 08.10.2017г. за 3000лв./, представляваща получена
от С.Р.Ж. без основание част от цената по несключен договор за покупко-продажба
на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ****, с площ от 346кв.м.,
находящ се на адрес: гр.с.з., ул****, ведно със законната лихва от завеждане на
иска до изплащане на сумата, И В ЧАСТТА, с която И.Н.К. с ЕГН:**********,***, е
осъден да заплати на С.Р.Ж. с ЕГН:**********,***, сумата от 1300лв. разноски по
делото, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Р.Ж. с ЕГН:**********,***, да заплати на И.Н.К. с
ЕГН:**********,***, сумата от 28000лв. /двадесет и осем хиляди лева/,
представляваща получена без основание на 07.10.2017г. /за 25000лв./ и на
08.10.2017г. /за 3000лв./ от С.Р.Ж. част от цената по несключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ****, с площ
от 346кв.м., находящ се на адрес: гр.с.з., ул****, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 13.12.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Р.Ж. с ЕГН:**********,***, да заплати на И.Н.К. с
ЕГН:**********,***, сумата от 2420лв. /две хиляди четиристотин и двадесет
лева/, представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата от
1460лв. /хиляда четиристотин и шестдесет лева/, представляваща разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА И.Н.К. с ЕГН:**********,***, да заплати на Д.Г.Г. с
ЕГН:**********,***, сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: