О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 746
гр. Пловдив, 10.07.2020 г.
Пловдивският окръжен съд,
наказателно отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
след като се запозна
с докладваното от съдия Хаджиев ВЧНД № 1044/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.7
от НПК
Постъпила е въззивна частна жалба
от П.К.Н., против Определение № 78 от 21.04.2020
г., постановено по ЧНД № 174/2020 г. на Районен съд Асеновград - IIІ н.с., с
което е потвърдено Постановление от 25.09.2019 г. на Районна прокуратура Асеновград,
за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, на
наказателното производство по сл. дело № 199/2017 г. по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК.
В жалбата се твърди, че
постановеното определение е неправилно, необосновано и постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, а също така и, че е постановено
от незаконен състав на съда. Излагат се съображения, че разследването е
проведено непълно, необективно и тенденциозно, като в тази връзка се посочва,
че наблюдаващия прокурор е предубеден, тъй като същият се е явявал по
производство по искане на тъжителя за изменение марка за неотклонение по друго
наказателно производство.
Пловдивският окръжен съд,
проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение,
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, a
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е
образувано и водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК, за това, че на 02.07.2017 г.,в гр.
Асеновград, обл. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил на П.К.Н. лека
телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания.
С постановление от 25.09.2017 г.,
наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство, като е направил
извод, че от събраните доказателства не може да се направи извод за извършено престъпление
от общ характер, нито от посочения от пострадалия Н. – П. Д., нито от друго
лице.
За да прекрати наказателното
производство, представителят на държавното обвинение е възприел следната
фактическа обстановка:
На 26.06.2017 г. в района на
язовир „40-те извора“, находящ се край
гр. Асеновград, както и на две отделни места в посочения град, възникнали
инциденти, които прераснали в сбивания между група лица от ромски
произход, живущи в кв. „Лаково“ на гр. Асеновград и гребци от спортен клуб
„Асеновец“ и техните треньори. Във връзка с тези инциденти било образувано и
водено ДП № 505/2017 г. по описа на РУ Асеновград. След приключване на
разследването по това дело, същото било внесено за разглеждане в Районен съд
Асеновград с обвинителен акт срещу единадесет лица за извършени от тях различни
престъпления. Въз основа на обвинителния акт и материалите по делото, в съда
било образувано НОХД № 864/2017 г., като
цитираното производство приключило с осъдителни присъди спрямо
въпросните единадесет лица. Непосредствено след инцидентите, на 26.06.2017 г. в
гр. Асеновград, последвали серия от протести, в които взели участие множество
лица. Най-масовият протест се провел на 02.07.2017 г. В него участвали, както
хора от гр. Асеновград, а така и от други градове от цяла България. В същия
протест участвали и членове на различни мотоклубове, като например св. Й.Д.; на
различни организации, като например свидетелите Д.П. и Ж.И. - членове на
организацията „Православна зора“. На протеста проведен на 02.07.2017 г., с цел
неговото отразяване, присъствали и голям брой представители на различни медии.
По-конкретно там се намирали свидетелите Р.Ц. - *** в „БТВ Медия груп“, П. Д. -
*** в същата медия, Л.Ц. - служител в същата медия, О.П. - *** в телевизия
„България Он Еър“, М.Б. и В. П. - ****от „ТВ CAT КОМ“ гр. ***. По повод на
протеста, в гр. Асеновград били ситуирани части на полицията, жандармерията и други служби, като имало и
специализирана техника. Целта на органите на реда била да не допуснат нарушение
на обществения ред и по-конкретно упражняване на насилие от страна на
протестиращите върху ромската общност в града. Сред служителите на
жандармерията, които се намирали в епицентъра на събитията били свидетелите В.Х.
и Е.В.. На протеста присъствал и св. П.Н., известен с със своя прякор „***“. Специално за протеста той се придвижил от гр.
Бургас и минавайки през гр. Пловдив, пристигнал до гр. Асеновград.
На самия протест св. Н. бил
облечен с червена тениска с къс ръкав, като държал в ръката си мобилен телефон
марка „Apple iPhone 7 plus 128 GB Black MAT 35”. Мобилния телефон се водел
собственост на „ФАЙЪРЛУД БИЙЧ AШ ОЛК“ ЕООД гр. Бургас, *** и **** на което била
св. Е.Н. - майка на св. П.Н.. Междувременно св. Н. упълномощила своя син с
редица права и възможности да извършва от името на дружеството множество
различни по вид действия. От момента на закупуване на телефона, устройството се ползвало изцяло и единствено
от св. П.Н.. По време на протеста, св. Н. използвал телефона, като снимал с него и предавал „на живо“ случващото се в
социалните мрежи. Самото шествие н протестиращите преминало през централните
улици в гр. Асеновград и по- конкретно по ул. „Съединение“, през така наречения
„Железен мост“ по ул. „Цар Иван Асен II“ и достигнало до кръговото кръстовище,
в близост до църквата „Свети Атанас“, образувано от улиците „Васил Левски“,
„Цар Иван Асен II“ и „Александър Стамболийски“. Там протестиращите били спрени
от полицейските части. Полицаите били оборудвани с шлемове, каски, палки и
друго снаряжение. На същото място имало конна полиция и множество
специализирани полицейски автомобили. Целта на полицейските части и
жандармерията дислоцирани на това място, била да не допуснат протестиращите да
продължат движението си по ул. „Цар Иван Асен II“, в посока кв. „Лаково“,
населен предимно с ромски жителите. Една част от протестиращите направили опит
да пробият полицейския кордон, при което се стигнало до сблъсъци между тях и полицейските
служители. Имало блъскане, бутане и голямо напрежение. Самият свидетел Н. не
участвал в тези действия, а се опитал да успокои участниците в протеста. В
района на събитията се намирал и св. П. Д., който бил с дребно телосложение. Той
се стремял да отрази случващото се, поради което носел на рамото си голяма
видео-камера. Докато Д. снимал, той бил блъснат от участници в протеста. При
това операторът изгубил равновесие и от
своя страна се блъснал с камерата в св. П.Н.В св. Н. се блъснало и неустановено
в хода на разследването лице, облечено със синя тениска. Вследствие на тези
сблъсъци, св. Н. изпуснал на земята мобилния си телефон и веднага след това го
вдигнал. Това било възприето от непосредствена близост от свидетелите Д.П., Й.Д.
и К.Д., които се намирали съвсем близко до двамата. В този момент цялата
агресия на св. П.Н. се насочила към св. П. Д. Св. Н. се приближил към св. Д.
заплюл го няколко пъти и отправил към него на висок глас нецензурни думи и
изрази. Освен това св. Н. с дясната си ръка ударил силно предната част на
камерата, която държал св. Д., вследствие на което корпусът на камерата ударил
оператора в областта на дясното око и той изпитал силна болка. Св. Н. продължил
с вулгарните и цинични изрази, изречени на висок глас към св. Д. Св. Н.
извършил всички тези действия, въпреки че чул реплика от полицейски служител „***,
недей. Той не го направи нарочно.“ Поведението на Н. било възприето от редица
участници в протеста, от полицейски служители и от представителите на различни
медии. Тъй като същото било изключително непристойно и арогантно, впоследствие
за тези действия срещу св. П.Н. било образувано и водено досъдебно производство
ДП№ 519/2017 г. по описа на РУ Асеновград. След приключване на разследването по
това дело, същото било внесено за разглеждане в Районен съд гр. Асеновград с
обвинителен акт срещу св. П.Н. за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т.
12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 1 от НК. Малко след това
протестът приключил и хората започнали да се разотиват. На връщане свидетелите П.Н.
и Д.П. пътували заедно от гр. Асеновград за гр. Пловдив. По пътя двамата не
разговаряли за протеста и не коментирали инцидента между свидетелите Н. и Д.
Видимо св. Н. нямал наранявания по лицето си. Не станало въпрос и за евентуални
повреди по мобилния телефон, вследствие на падането на вещта на земята. Св. Н.
оставил св. П. в гр. Пловдив и продължил за гр. Бургас.
В постановлението е цитирано и
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, от която
според прокурора се установява следното: От представената медицинска
документация приложена в том 3 - карта № ****, издадена на 03.07.2017 г. от
ФСМП - гр. Асеновград - л. 64, и Талон от дата 03.07.2017 г. за медицински
преглед за установяване на здравен статус на задържано лице - л. 65, по
следствено дело № 199/2017 г. по описа на Отдел „Следствен“ при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, е видно, че при инцидента станал на 02.07.2017 г. в
гр. Асеновград на лицето П.К.Н. на 31 г. от гр. Бургас, му е било причинено:
Контузия на носа. Контузията на носа е довела до болка и страдание, без
разстройство на здравето. Описаното травматично увреждане е причинено по
директен механизъм от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с
или върху такъв, и е възможно да възникне така, както се посочва в материалите
по досъдебното производство от пострадалия и свидетелите, а именно при
нанасянето с лява ръка на удар с лека сила по носа на пострадалия.
В постановлението е отразено и
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, от която
според прокурора се установява следното: Съдържанието на компактдиск DVD-R,
марка “MAXELL“, 4.7 GB, с фаб. № **** и ръкописен надпис „Протест - Асеновград
02.07.2017 г. място: Кръгово кръстовище пред църквата Св. Атанас конфликтна
точна: от 18 минута СУРОВ МАТЕРИАЛ“ не се възпроизвежда, поради което не може
да бъде изследвано. Видеофайлът от компактдиск DVD-R, марка “MAXELL“, 4.7 GB, с
фаб. № **** и ръкописен надпис „Дневник 13.07.2017 г.“ е цифров презапис от
част от телевизионно предаване. При изследването не са се установили следи от
манипулация/намеса, при записаната информация.
В постановлението е цитирано и
заключението на изготвената по делото втора съдебно-техническа експертиза, от
която според прокурора се установява следното: Видеозаписът наличен на
представения компактдиск, е представен като презапис. При прегледа се установи,
че видеозаписът е съставен от фрагменти, които са заснети на различни места и
са с различна продължителност. Извършената техническа намеса се свежда до
обединяване на различни клипове в един.
В постановлението е цитирано и
заключението на изготвената по делото съдебно-стокова оценъчна експертиза на
мобилен телефон марка „Apple iPhone 7 plus 128 GB Black MAT 35”, от която
според прокурора става ясно, че след направена справка в сервизи за ремонт на
описания мобилен телефон се установи, че общата стойност на щетите предмет на
инкриминираното деяние, по средно пазарни цени съобразни с търсенето и
предлагането на услугата към пазар, към момента на извършване на престъплението
- 02.07.2017 г. е 180 лв.
Предвид горното, прокурорът е
приел, че нито св. П. Д., нито друго лице следва да бъде привличано в
качеството на обвиняем, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за
виновността му в извършването на престъпление от общ характер, а образуваното
наказателно производство следва да бъде прекратено поради следните съображения:
От събраните в кориците на делото доказателства категорично се установява, че в
поведението на св. П. Д. липсва вината, в която и да е от двете ѝ форми -
умисъл и непредпазливост. Същите тези доказателства сочат на едно случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК, дължащо се на моментната обстановка,
изразяваща се в струпване на голям брой хора на малко пространство, безредици,
блъскане, бутане, сблъсък между протестиращи и полицейски служители. О така
възприетата фактическа обстановка се изяснява това, че св. Д. се е намирал
между протестиращите от една страна и силете на реда - от друга. Докато е
снимал е бил блъснат, изгубил е равновесие и се е ударил в св. Н., който е
изпуснал на земята мобилния си телефон. Горното безспорно се установява от
показанията на свидетелите Р.Ц. и В.П. - представители на медиите, както и на
показанията на други техни колеги, като свидетелите Л.Ц. и О.П., а също така и
на служителите на жандармерията свидетелите В.Х. и Е.В.. Най-показателно в
случая, се явява обстоятелството, че в тази насока са и показанията на
свидетелите Д.П., Й.Д., Ж.И. и К.Д., които са били разпитани именно по искане
на св. П.Н.. Показанията на всички изброени свидетели са логични, последователни
и много добре кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен
материал по делото, включително и с направените огледи на веществени
доказателства. В обратна насока са единствено показанията на св. П.Н. и на св. Д.В..
Тези показания остават изцяло изолирани и неподкрепени от всички други събрани
доказателства и единствено те не обуславят търсенето на наказателна отговорност
от св. П. Д. Основният извод, който се налага в случая е, че престъпление няма.
Дори да се приеме, че на св. П.Н. е била причинена лека телесна повреда, а
телефонът му също е бил повреден, то с оглед изложеното по-горе става ясно, че
се касае за престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 216, ал. 4 или ал. 6
от НК. Според изложеното, образуването и воденето на наказателни производства
за престъпления по посочените текстове обаче е извън компетентността на
органите на прокуратурата, тъй като такива се възбуждат по тъжба на пострадалия
до съответния районен съд. В този смисъл са разпоредбите на чл. 161, ал. 1 от НК и чл. 218в, т. 1 от НК.
Посоченото Постановление на РП
Асеновград е обжалвано от пострадалия П.К.Н. пред РС Асеновград.
Районният съд е обсъдил доводите, изложени в жалбата, проверил
законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, като е намерил жалбата за процесуално допустима, а разгледана по
същество за неоснователна. С Определение № 78 от 21.04.2020 г., постановено по
ЧНД № 174/2020 г. на Районен съд Асеновград - IIІ н.с., Постановление от
25.09.2019 г. на Районна прокуратура Асеновград, за прекратяване на основание
на наказателното производство е потвърдено. Първостепенният съд е възприел
напълно доводите на прокурора, като са изложени основания за неприемане
възраженията на жалбоподателя. Изводите на районния съд се споделят напълно и
от настоящата въззивна инстанция.
От материалите по делото е видно, че разследващите са положили необходимите
усилия за установяване на всички релевантни факти и обстоятелства по случая и разкриване
на обективната истина. Разпитани са множество свидетели, много от които и по
делегация. Изготвени са съдебно-медицинска експертиза, съдебно-стокова оценъчна
експертиза и две съдебно-технически
експертизи.
От показанията на разпитаните
свидетели се очертава фактическа обстановка такава, каквато е приета от
прокурора. Изложеното от пострадалия Н., а именно, че е бил ударен от св. Д.,
се подкрепя единствено от показанията на св. Д.В.. Тези показания обаче, са в
разрез с тези на останалите свидетели, а също така с веществените доказателства
по делото. От назначените по делото съдебно-технически експертизи е видно, че „Видеозаписът, наличен на приложения по
досъдебното производство компактдиск, е представен като презапис. При прегледа
се установи, че видеозаписът е съставен от фрагменти, които са заснети на
различни места и са с различна продължителност. Извършената техническа намеса
се свежда до обединяване на различни клипове в един, като не са установени следи
от манипулация/намеса при записаната информация.“ С други думи информацията
съдържаща се във веществените доказателства – кадрите от инцидента, отразяват действително
случили се събития, поради което и възраженията на жалбоподателя, че двете
експертизи си противоречат са неоснователни. От огледа на тези веществени
доказателства е видно, че св. Д., докато
е отразявал събитието – снимайки с видеокамера на рамото си, не е нанесъл удар
по лицето или дори главата на Н., а е направил движение с лявата си ръка, за да
се предпази от приближаващ към него предмет – телефона в ръката на Н., вследствие
на което телефона пада на земята. Движението не е агресивно и не е насочено към
главата или лицето на Н., като на забавен кадър се вижда, че ръката на Д.
осъществява контакт единствено с ръката на Н., с която последният държи
телефона си, и която в този момент е много близко до лицето на Д. Това отговаря
напълно на заявеното от св. Д. в разпита му като свидетел от 29.11.2017 г.,
както и на заявеното от свидетелите очевидци Р.Ц. и Й.Д.. От показанията на св.
Д.П. също е видно, че св. Д. не е нанасял удар по тъжителя Н., а го е бутнал с
камерата докато е снимал. Непосредствено след сблъсъка, а и впоследствие,
когато е пътувал с Н. към гр. Пловдив, П.
не е забелязал наранявания по Н., нито пък последният му е споменавал за
такива.
От изготвената и приложена по
делото СМЕ е видно, че на тъжителя Н. му е било причинено: Контузия на
носа, която е довела до болка и страдание, без разстройство на здравето.
Описаното травматично увреждане е причинено по директен механизъм от действието
на твърд тъп предмет от удар или притискане с или върху такъв, и е възможно да
възникне така, както се посочва в материалите по досъдебното производство от
пострадалия и свидетелите, а именно при нанасянето с лява ръка на удар с лека
сила по носа на пострадалия. Доколкото няма основание да се оспори заключението
на самата експертиза, от наличния по делото доказателствен материал не може да
направи корелация между така установената телесна повреда и случилото се на
митинга. При анализа на свидетелските показания и веществени доказателства по
делото, не може по категоричен начин да се изведе заключението, че това
нараняване е причинено от св. Д. – умишлено или по непредпазливост, а още
по-малко по хулигански подбуди. Няма данни това телесно увреждане да е причинено
точно в този инцидент – съприкосновението между Н. и Д. Няма данни и телесното
увреждане да е причинено от друго конкретно установено по делото лице.
От друга страна, действително
може да се приеме, че при това съприкосновение св. Н. е изпуснал телефона си, в
следствие на което апаратът е бил повреден. Това обстоятелство само по себе си
не може да обоснове ангажиране на наказателна отговорност на св. Д., доколкото
от обилния доказателствен материал по делото не се доказва противоправно
поведение на последния – умишлено или не. При създалата се обстановка –
струпване на много хора на сравнително малко място, настроението на
присъстващите и емоционалната превъзбуда от събитието, наличието на служители
на реда, които се опитват да контролират и предотвратят ескалация на
напрежението, безспорно създават предпоставки за бутане и блъскане между присъстващите.
Отделно от това, св. Д. е носил на рамото си сравнително голяма телевизионна
камера, с която е заснемал събитието, и което допълнително е ограничавало движението
му. Тези обстоятелства, наред с показанията на разпитаните свидетели, безспорно
потвърждават и тезата на св. Д., че е бил бутнат и е загубил равновесие. Така
че дори и телефонният апарат да е повреден вследствие на съприкосновение между
св. Д. и Н., то това е едно случайно събитие, обуславящо приложението на чл.15
от НК, така както са приели прокурорът и първостепенният съд.
Тук следва да се отбележи, че и възражението на жалбоподателя за наличието
на предпоставките на чл.25, ал.1, т.6 от НПК също е неоснователно. Водещият
мотив на прокурора за прекратяване на наказателното производство, не е че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, а че престъпление няма,
каквото е становището и на настоящата
въззивна инстанция.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
П.Н., относно твърдяната от него предубеденост на прокурора изготвил
обжалваното постановление. Както и първостепенният съд е посочил, наказателното
производство по делото е било образувано от И.С. –*** в РП Асеновград, като впоследствие,
след постъпила молба от П.Н., с
постановление от 19.01.2018 г. на Прокурор в ОП - Пловдив, се е стигнало до
отвод на прокурор С. и делото е било разпределено на прокурор В.С.. В действителност
прокурор С. е участвал в производство по мярка за неотклонение с обвиняем П.Н.,
но не е участвал в разглеждане на делото по същество. Наред с това, законът не
ограничава участието в наказателното производство на даден прокурор, с оглед на
това дали някога в миналото е взел участие в друго наказателно производство с
участието на същото лице, независимо от процесуалното качество на това лице. В
тази връзка, напълно необосновано и неправилно е позоваването на тъжителя
на ТР № № 1 от 25.06.2002 г. на ВКС по
н. д. № 1/2002 г. В т.5 от цитираното
Тълкувателно решение е залегнало становището, че в Наказателно-процесуалния
кодекс няма изрична забрана за участие на един и същи съдия или съдебен състав,
повече от един път в производството по вземане или изменение на мярка за неотклонение
в досъдебната фаза на делото, с оглед наличната
изрична забрана при тогавашната редакция на процесуалния закон – за
участие на същия съдия или съдебен състав при разглеждане на делото по
същество. След отпадане на тази забрана с редакцията на НПК от 05.11.2017 г.,
не съществува пречка съдия постановил
определение по реда на чл.64 или 65 от НПК, да разглежда дело по същество,
както и по реда на чл.243, ал.5 от НПК, с участието на същия обвиняем – което в
случая дори не е налице. В същата степен казаното важи и за участието на прокурора. Прокурорът повдига и поддържа
обвинението, съответно взема решение да спре или прекрати наказателното
производство, в изпълнение и в рамките на законоустановените му правомощия,
като основанията за отвода му са налице единствено когато от спецификата на
случая може да се направи обосновано предположение, че е предубеден или пряко
или косвено заинтересован от изхода на делото. В разглеждания случай тези
основания не са налице, нито се твърдят конкретни такива. В рамките на един
инцидент е възможно и двамата участници да бъдат подведени под наказателна
отговорност за извършени от тях престъпления – от общ или от частен характер, и
доколкото не се касае за приложение на института за реторсия, няма пречка тази
наказателна отговорност да бъде преследвана в различни наказателни
производства. Следователно, дори на едното лице да му е повдигнато обвинение или да е признато за виновно, това не изключва
виновно поведение на другия участник в инцидента, нито автоматично води до
неговото оневиняване. В тази връзка, становището на прокурора С., че според
него е налице обосновано предположение за извършено от Н. престъпление (ЧНД №
556/2017 г. по описа на РС - Асеновград по искане за изменение на мярка за
неотклонение на Н.) не означава, че прокурорът
има или демонстрира вече изградено мнение за виновно или не, поведение на
другото лице участник в конфликта.
Искането на жалбоподателя,
досежно повредената или унищожена вещ – мобилен телефон „жалбата
за повредената вещ да бъде придвижена до съда“ също е неоснователно. За
прокуратурата не съществува задължение или процесуална възможност да образува
дело от частен характер или да „предвижва“ жалби до съда, а за съда, до
образува дело от частен характер, без да е надлежно сезиран с тъжба от
пострадалия. Прекратяването на наказателното производство не засяга правата на пострадалото
лице, във връзка с търсене на наказателна отговорност по частен ред, както и
предявяване на иск за вреди от непозволено увреждане. Но както е посочено и в
обжалваното постановление, това не може да стане в рамките на наказателно
производство от общ характер.
В заключение, настоящата въззивна
инстанция намира, че разследването по сл. дело № 199/2017 г. по описа на ОСлО
при Окръжна прокуратура Пловдив е проведено пълно, всестранно и обективно, като изводите на прокурора за
липса на престъпление са аргументирани, законосъобразни и правилни.
С оглед на гореизложеното, съдът
прие да потвърди изцяло обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 78 от 21.04.2020 г., постановено по ЧНД № 174/2020 г. на Районен съд
Асеновград - IIІ н.с., с което е потвърдено Постановление от 25.09.2019 г. на
Районна прокуратура Асеновград, за прекратяване на наказателното производство
по Сл. дело № 199/2017 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Пловдив,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с
чл.130, ал.2 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.