Решение по дело №537/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ИВИБЕК ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от П.П.П. седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ. Панагюрище, [населено място], [улица], с която се претендира отмяна на Решение № 180/06.02.2024г., постановено по АНД № 6500/2023г. на Районен съд – Пловдив, ІІ наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, за наложена на „ИВИБЕК ТРАНС“ ЕООД имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Твърди, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поискана е отмяна на решението с отмяна на електронния фиш.

Ответникът по касацията – „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, чрез проц. представител, по съображения, изложени в представен писмен отговор и писмена молба, намира касационната жалба за неоснователна. Поддържа законосъобразност на решението на ПРС. Претендира разноски за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив намира касационната жалба за основателна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба против електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ИВИБЕК ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Пазарджик, община Панагюрище, [населено място], [улица], представлявано от П. П., на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

От фактическа страна е установено, че пътно превозно средство - влекач „Скания Р 470 ЛА 4х2 МНА“, с регистрационен номер [рег. номер], било собственост на жалбоподателя „ИВИБЕК ТРАНС“ ЕООД. Същото ППС с рег.№ [рег. номер] е било с технически допустима максимална маса 18 000 кг. и брой на осите - 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000 кг.

На 13.10.2020г., в 13:34 часа, в община Родопи, на път А-1, км 107+663, с посока - нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, било установено движение на пътно превозно средство - влекач „Скания Р 470 ЛА 4х2 МНА“, с рег.№ [рег. номер]. За описаното ППС нямало заплатена нито валидна маршрутна карта, нито валидна тол декларация за преминаването. За същото електронната система за събиране на пътни такси генерирала доказателствен запис по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.

Въз основа установеното е издаден процесният електронен фиш, с който на „ИВИБЕК ТРАНС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.Зб от ЗДвП.

За да потвърди издадения електронен фиш, състав на РС – Пловдив е приел, че от страна на „ИВИБЕК ТРАНС“ ЕООД е налице нарушение на нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Изложени са мотиви, че жалбоподателят като собственик на посоченото в ЕФ ППС в състав с ремарке, е допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатил дължимата пътна такса, която дава право ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък. Установено е също, че за въпросното ППС, за конкретния пътен участък, няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Формиран е извод, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, от лице по чл.167а от ЗДвП и чл.10, ал.10 от ЗП, оправомощено да осъществява контрол във връзка със заплащането на съответните такси по Закона за пътищата, по образеца, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Сред реквизитите няма подпис и печат, както и лицето, представител на наказващия орган, физически издало ЕФ.

Относно наложената имуществена санкция ПРС е приел, че в случая правилно е приложена и санкционната норма за нарушението, извършено от собственика на ППС, като съгласно чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.Зб от ЗДвП, за констатираното нарушение е предвидено наказание - имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500 лева, която е и била наложена на жалбоподателя. От ПРС са изложени подробни мотиви, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Решението е неправилно.

Достатъчно основание за отмяната на ЕФ е обстоятелството, че наложената санкция противоречи на т. нар. "принцип на пропорционалност". В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно 2 500 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото от страна на търговеца. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба /в случая имуществена санкция/ с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. например решение от 9 февруари 2012 г., Urban, C 210/10, EU: C: 2012: 64, т. 41), както е и в случая.

В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023 г., съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В изложения контекст, и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, ЕФ следва да бъде отменен, което впрочем от своя страна прави безпредметно обсъждането на мотивите на решението и направените в тази връзка касационни оплаквания.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е основателна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като резултат е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, съответно да се отмени и обжалвания ЕФ.

От касационния жалбоподател не са претендирани разноски, с оглед на което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIV състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение Решение № 180 от 06.02.2024г. на Районен съд – Пловдив, по а.н.д № 6500/2023г по описа за 2023 г. на същия съд, II н.с., като вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, за наложена на „ИВИБЕК ТРАНС“ ЕООД имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.