Решение по дело №807/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от кмета на община Хасково, против Решение №995/30.12.2024г., постановено по адм. дело № 699/2023г. по описа на Районен съд Хасково, с което е отменена негова Заповед № УТ -26/12.01.2023г., с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П. И. Г. върху новообразуван имот в строителни граници, определен с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет - Хасково с идентификатор 77195.743.330, ж. р. "Каменец", землище на [населено място], с площ 1122 кв. м.

Наведените в касационната жалба оплаквания са за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от съда решение. Жалбоподателят счита, че подадената жалба е принципно недопустима, тъй като оспорващите в първоинстанционното производство не са вписани в регистъра на ПНИ, нито са техни наследници, съответно не са били процесуално легитимирани да оспорят заповедта. На следващо място сочи, че съдът неправилно е отменил заповедта, като е установил нарушения, които са относими и следва да бъдат обсъждани в производството по приемане на плана на новообразуваните имоти, което е различно от настоящото. С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд - Хасково, и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на М. В. М. и С. П. М., против Заповед № УТ -26/12.01.2023г. на кмета на община Хасково да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответниците – М. В. М. и С. П. М., чрез процесуалния си представител адв. В. в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, поддържат становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни – О. Д. Д. и Г. К. Д., чрез процесуалния си представител адв. Г. в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, поддържат становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни – Д. И. Г., З. И. Г., П. П. Г., Т. П. Г., И. Б. Р., О. А. П., А. М. Н., С. М. Н., В. М. Н., К. М. К., С. М. К., не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по жалба от М. В. М. и С. П. М., наследници на П. П. М., против Заповед № УТ -26/12.01.2023г. на кмета на община Хасково, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж. р. "Каменец", землище на [населено място], одобрен със Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на областния управител на област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 51193 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4588/03.01.2023г., е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П. И. Г. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет - Хасково с идентификатор 77195.743.330, ж. р. "Каменец", землище на [населено място], с площ 1122 кв. м., при граници и съседи, надлежно описани в заповедта.

За да постанови оспореното решение, съдът е проверил изложените в жалбата обстоятелства и фактическите основания за издаване на оспорената заповед, които е съпоставил с писмените доказателства и установеното от назначената по делото единична съдебна експертиза, като от правна страна приел, че оспорената заповед не съответства на записванията в ПНИ, като със същата се възстановявало право на собственост върху несъществуващ поземлен имот. Описаният в заповедта имот не бил идентичен нито с притежаван от жалбоподателите имот, нито с такъв, за който заинтересованите страни се легитимирали като собственици или притежаващи права, въз основа на които да им се възстанови тази собственост. Липсата на идентичност на имота, както и обстоятелството, че в регистъра към ПНИ било записано, че имот 743.330 следвало да се възстанови на двама стари собственици, а същевременно бил възстановен само на наследниците на единият стар собственик, без изложени мотиви за това в заповедта, водело до извода, че същата била издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон. При така констатираните нарушения съдът отменил оспорения пред него акт.

Настоящият състав на съда намира решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Изводите на съда не се оправдават от събраните по делото доказателства и не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция.

Безспорно установено е от доказателствата по делото, че наследниците на П. П. М. се легитимират като собственици на процесния имот, стар пл. сн. № 2620, съгласно договор за покупко-продажба, сключен на 22.03.1972г. между Н. А. К. и П. П. М. и констативен нотариален акт № 138, том V, дело №2908/1994г. на нотариус при Хасковския районен съд. В одобрената КК на [населено място] със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК имот с пл. сн. № 2620, описан в цитирания по-горе нотариален акт, е заснет като ПИ 77195.743.330 с площ 1122 кв. м.

Установено е от доказателствата по делото, че наследниците на П. И. Г. се легитимират като собственици на процесния имот, въз основа на Решение № 36-51/01.04.1998г. на ПК – Хасково, издадено на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, с което е признато правото на собственост на наследниците на П. И. Г. в съществуващи стари реални граници на имоти находящи се в терен по §4 ЗСПЗЗ, като изрично е посочено в решението, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти.

Не е спорно и обстоятелството, че с НА № 033, том 06, рег. № 112067, дело № 767/2019г. на нотариус К. Г., на 30.01.2019г. е извършена замяна на недвижими имоти, въз основа на проект за разделяне на ПИ 77195.743.330, собственост на М. Р. М. и С. П. М., на два поземлени имота с проектни номера 77195.743.600 и 77195.743.601 и разделяне на ПИ 77195.743.329, собственост на О. Д. Д. и Г. К. Д., на два поземлени имоти с проектни номера 77195.743.599 и 77195.743.598, по силата на която М. Р. М. и С. П. М. са прехвърлили на О. Д. Д. и Г. К. Д. имот с проектен номер 77195.743.600, а те от своя страна са прехвърлили на М. М. и С. М. имот с проектен номер 77195.743.599, в резултат на което М. М. и С. М. са станали собственици на ПИ 77195.743.605 с площ 1194 кв.м.

Не е спорно, а и от заключението на вещото лице се установява, че ПИ с идентификатор 77195.743.330 по ПНИ е идентичен с имот пл сн. № 2620 по КП на местност „К.“, одобрен със Заповед № 969/1988г., който е част от бивш имот по помощен план с № 143-52293 и с № 356-51193 и е заявен за реституция от наследниците на П. И. Г..

Не е спорен и фактът, че със Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. областен управител на област Хасково, на основание §4к, ал.6 от ПЗР ЗСПЗЗ е одобрил плана на новообразуваните имоти за ж.р. „К.“, землище на [населено място], като липсват данни заповедта да е обжалвана от наследниците на П. М. в частта на процесния новообразуван имот с идентификатор 77195.743.330, т.е. същата в тази част е влязла в законна сила.

При тази безспорна установеност настоящия състав на съда приема, че издадената от кмета на община Хасково заповед е съобразена с разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чиито предпоставки, свързани с възстановяване правото на собственост върху новообразуваните имоти, са налице, противно на приетото от районния съд.

Както бе посочено по делото липсва спор, че жалбоподателите в първоинстанционното производство не са оспорили плана на новообразуваните имоти, въз основа на който е издадена Заповед № УТ-26/12.01.2023г. на кмета на община Хасково, както и че същата заповед, с която е конкретизиран имотът за възстановяване на наследниците на П. И. Г., съответства на данните по влезлия в сила ПНИ. Обстоятелството, че по делото е установено, че този имот към момента е разделен на два имота неправилно е възприето от съда като порок във формата на административния акт, водещ до неговата недействителност. Още повече, че преписката приложена по делото съдържа скица на новообразуван имот № 77195.743.330, по плана на новообразуваните имоти на ж.р. „К.“ в землището на [населено място], с посочени в нея площ и съседи на имота, в която като негови собственици са отразени наследниците на П. И. Г.. Между страните не се спори, че тази скица отразява вярно графичната част на ПНИ и данните от регистъра към същия план, както и че имотът е индивидуализиран. Ирелевантна за дължимата в производството, по което е образувано делото пред РС-Хасково преценка са били обсъжданите от решаващия състав обстоятелства, касаещи трансформацията на ПИ през годините и неговото разделяне на два самостоятелни имота / което е направено в началото на 2019г. при процедиран вече ПНИ /, за да стигне до извода за липса на идентичност на имота по оспорената заповед и този в ПНИ. Така констатираното обстоятелство, ако е налице би било от значение в едно друго производство.

В производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ контролът за законосъобразност на заповедта се свежда до проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Съгласно чл. 28, ал. 2 ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з ПЗР ЗСПЗЗ. Посочената разпоредба предвижда като условие за включване на възстановените собственици в плана на новообразуваните имоти, същите да бъдат признати за такива по надлежния ред с решение на ПК /сега ОСЗГ/, като едва при условие, че няма заявени права от ползватели по § 4, имотът следва да се запише на тяхно име в имотния регистър. Ползватели в случая не са установени. Наследниците на П. Г. удостоверяват признати права на собственост като възстановени стари собственици с решение на ПК. В тази връзка следва да се отбележи, че след влизането в сила на ПНИ, процедурата завършва с издаването на заповед по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, с която се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях и се прилага скица на имота - индивидуализира се окончателно придобития имот със съществените му белези. Независимо от посочването, че с нея се придобива/възстановява собственост, тази заповед по съществото си отразява правата на собствениците според плана на новообразуваните имоти - съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в този план и както вече бе отбелязано по-горе именно това съответствие е предмет по съществото на спора при контрола й за законосъобразност.

Със заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ не могат да бъдат изменяни границите на имотите, отразени в ПНИ, нито собствениците, отразени в регистъра към същия план, поради което е недопустимо обсъждане на претенции в посочения смисъл. Като стар собственик в регистъра към ПНИ безспорно е посочен П. И. Г., съответно това е и лицето по отношение на което е следвало да бъде издадена оспорената заповед.

В заключение следва да бъде посочено и това, че съдът при постановяване на решението си не е отчел, че в случая се предявяват претенции върху имот от лица легитимиращи се за собственици на различни правни основания, което по същество е спор за материално право, който не може да бъде разрешен в административното или това съдебно производство. Този спор следва да бъде разрешен в друго исково производство, след решаването на който е допустима промяна в ПНИ според хипотезата на нормата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Предвид гореизложеното решението на съда е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и предвид установената законосъобразност на обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, налице е основание настоящият състав да се произнесе с ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли като неоснователна жалбата срещу заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.

Съобразно изхода на делото на община Хасково следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции, в общ размер на 270 лв., от които държавна такса 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лв., като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответниците в настоящото производство и жалбоподатели в първоинстанционното – М. Р. М. и С. П. М..

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Административен съд Хасково, XIII състав

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 995/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 699/2023 г. по описа на Районен съд Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Р. М. и С. П. М. и двамата от [населено място], [улица], против Заповед № УТ-26/12.01.2023г. на кмета на Община Хасково

ОСЪЖДА М. Р. М., [ЕГН] и С. П. М. [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица]да заплатят на Община Хасково сумата от 270 лв., представляваща разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.