РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. ХАСКОВО, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.А.Г.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500729 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ,,Теленор България‘‘ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр. ***, чрез процесуален представител адв. В.Г.,
против Решение № 260118/17.09.2021г., по гр. д. № 1365/2020 г., по описа на РС –
Харманли, с което е отхвърлен предявения от ,,Теленор България‘‘ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр. ***, срещу Т. Т. П., ЕГН ********** с адрес:
с.***, община *** ,област *** , иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД , за признаване за установено по отношение на Т. Т. П., ЕГН **********
с адрес: с.***, община *** ,област *** , че дължи на ,,Теленор България‘‘ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. ***, сумата от 715,35 лв.,
представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги от 21.07.2018г., 11.10.2018г., 06.11.2018г. и 17.11.2018г. /посочена по фактура
№**********г./за телефоннни номера : ***, ***, *** и ***, за която обща сума е издадена
Заповед № 260021/25.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 958/2020 г. по описа на РС- Харманли,като неоснователен.
Според жалбоподателя решението на РС – Харманли е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
1
процесуалния закон. Изразява се несъгласие с приетото в мотивите на обжалваното
решение, че не е доказано сключеният между страните договор да е бил прекратен
предсрочно (развален по смисъла на чл. 87 ЗЗД) преди изтичане на уговорения срок, което
обусловило извода на съда за недължимост на претендираната неустойка. Неправилно било
съждението, че едностранно прекратяване не настъпва автоматично, поради забава на
потребителя, а само дава право на оператора да прекрати договора. Твърди се, че от
събрания по делото доказателствен материал е установено наличието на договорно
отношение между ,,Теленор България‘‘ ЕАД и Т. Т.П., както и неизпълнението на
договорните задължения от страна на последния,за което неизпълнение е налице влязло в
законна сила решение от 11.05.2021г.,постановено по гр.д.№1366/2020г. на РС-Харманли.
При сключването на процесните договори ответникът бил информиран за датата на
фактуриране на ползваните услуги, за задължението му да заплаща стойността на
ползваните услуги в указания във фактурата срок, както и че неполучаването на фактурата
не го освобождава от задължението да заплаща дължимата сума.
Твърди се, че сключеният абонамент бил прекратен едностранно от оператора
съгласно договорната отговорност на ответника по т. 11 от Договора, при условията на чл.
75, вр. с чл.19б от Общите условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължими
месечни задължения. В чл. 19б ОУ изрично било предвидено правото на доставчика да
прекрати договор с потребител, който не е платил дължима на падеж сума. Тази уговорка
във връзка с чл.19д ОУ, предвиждащ освобождаването на мобилния номер по прекратения
договор, било равносилно на разваляне без предизвестие. Клаузата за едностранно
прекратяване без предизвестие валидно дерогирала общото правило на чл.87, ал.1 ЗЗД. От
друга страна в Общите условия не била предвидена особена форма, в която изявлението на
кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което следвало да се приеме, че
волеизявлението може да бъде и конклудентно – с предприети от доставчика действия по
ограничаване на ползваните услуги. Жалбоподателят изтъква, че решаващият съд не
обсъдил и факта, че операторът неколкократно изпращал СМС-известия за изпълнение до
ответника,с които давал шанс на абонатът да заплати задълженията си и да запази
договорните отношения Предвид изложеното във въззивната жалба, въззивникът счита, че
първоинстанционният съд не е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото, като
така е стигнал до извод, довел до постановяване на неправилен съдебен акт. Така
аргументирано се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново,
с което да бъде уважен предявеният иск за дължимата договорна неустойка.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна,чрез назначения му особен
представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който
поддържа становище за неоснователност на същата, като са развити съображения в тази
насока. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
обосновано. Претендира се присъждането на възнаграждение за особен представител.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, не изпраща представител. С
постъпила писмена молба от пълномощника на страната, се изразява становище в подкрепа
2
на жалбата и по същество на спора. Претендират се разноски .
Въззиваемата страна е редовно призована за насроченото заседание, не се явява
.Вместо нея се явява назначения особен представител,който оспорва въззивната жалба и
излага съображения по съществото на спора.
За да се произнесе по спора съдът взе предвид следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 415 вр. с чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 92 вр. с чл. 79 от ЗЗД за установяване в отношенията между ,,Теленор
България‘‘ ЕАД и Т. Т. П., дължимостта от втория на сумата от 715,35лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за услуги от дата
11.10.2018г., от дата 21.07.2018г., от дата 17.11.2018г. и от дата 06.11.2018г. за посочени в
исковата молба четири броя мобилни номера,а именно: ***, ***, *** и ***,
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договори за мобилни
услуги от дата 11.10.2018г., от дата 21.07.2018г., от дата 17.11.2018г. и от дата 06.11.2018г.
,както и Договори за лизинг от 11.10.2018г., от 06.11.2018г. и от 17.11.2018г., по силата на
които ответникът придобил качеството на абонат на дружеството-доставчик на мобилни
услуги и станал титуляр на посочените по-горе четири броя мобилни номера,по които са
били избрани и съответните абонаметни планове .Ответникът получил и описаните в
исковата молба мобилни устройства ,а именно:TELENOR Smart Plus Black TNT, HUAWEI
Y5 2018 Dual Blue , TABLET ,PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Mini и SAMSUNG Galaxy j4
Plus Dual Pink .Посочените мобилни устройства са били закупени при стандартни цени /в
брой, без абонамент/,съответно: за TELENOR Smart Plus Black TNT стандартна цена
129,99лв. при отстъпка 100лв.; за HUAWEI Y5 2018 Dual Blue при стандартна цена
359,90лв. при отстъпка 190,74лв.; за TABLET ,PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Mini
стандартна цена 286,91лв. при отстъпка 195,90лв. и за SAMSUNG Galaxy j4 Plus Dual Pink
стандартна цена 509,90лв. при отстъпка 241,44лв. Сочи се още, че за отчетния период на
потребление 05.11.2018г. – 04.02.2019г. ответникът не заплатил стойността на потребените
мобилни услуги , поради което на основание чл. 75 вр. с чл. 19б от ОУ ищецът прекратил
едностранно договорите за мобилни услуги и издал крайна фактура с начислена неустойка в
размер на 715,35лв. Заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно, като при сключването на договорите абонатът бил
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издадена фактура /чл. 26 от ОУ/. В
посочената клауза от Общите условия било предвидено и че неполучаването на фактурата
не освобождава абоната от задължението за плащане. За наличието на незаплатени месечни
абонаменти ответникът бил уведомен по реда на чл. 31а от ОУ чрез изпращане на кратко
текстово съобщения - SMS. След изтичане на срока за плащане на ответника последователно
били ограничени изходящите обаждания, входящите обаждания, след което бил спрян и
достъпът му до мобилни услуги. Датата на деактивация на процесните абонаменти била от
01.04.2019г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
3
срок на действие на ползвания абонамент. Абонатът бил в неизпълнение на договорите ,
като не спазил крайния срок за плащане на абонаментите си. Неизпълнението на ответника
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни
услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключените абонаменти. Начислената неустойка била формирана при спазване новите
правила за изчисление, уредени в т. 11 от Договора. Тези правила били включени в
съдържанието на индивидуалните договори на основание постигната Спогодба между
,,Теленор България‘‘ ЕАД и Комисия за защита на потребителите. Според клаузата на т. 11
от Договора ,,В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока на
срока в т. 11 по вина или по инициатива на Потребителя или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число
приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която
е налице прекратяване : (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение на неустойката в предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му (в брой или съответната обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.‘‘ Неустойката в размер на 715,35лв.
била формирана по следния начин : За абонаментен план ,,Тотал 24,99‘‘ към мобилен номер
*** се дължи неустойка в размер на 62,46лв., представляваща стойността на 3 абонаментни
такси без включено ДДС т.е. 20,82лв. умножено по 3 вноски. Към абонаментен план ,,Тотал
14,99‘‘ е начислена и неустойка за ползване на устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue в
размер на 129,33лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на
устройство /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от абоната при предоставянето му /в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора. За
абонаментен план ,,Тотал 20,99‘‘ към мобилен номер*** се дължи неустойка в размер на
52,47лв., представляваща стойността на 3 абонаментни такси без включено ДДС т.е.
17,49лв. умножено по 3 вноски. Към абонаментен план ,,Тотал 20,99‘‘ е начислена и
неустойка за ползване на устройство TELENOR Smart Plus Black TNT в размер на 58,45лв.,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройство /в брой,
без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа,
и заплатената от абоната при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора. За абонаментен план
4
,,Тотал 26,99‘‘ към мобилен номер *** се дължи неустойка в размер на 67,47лв.,
представляваща стойността на 3 абонаментни такси без включено ДДС т.е. 22,49лв.
умножено по 3 вноски. Към абонаментен план ,,Тотал 26,99‘‘ е начислена и неустойка за
ползване на устройство SAMSUNG Galaxy j4 Plus Dual Pink в размер на 173,92лв.,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройство /в брой,
без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа,
и заплатената от абоната при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договор. За абонаментен план
,,Интернет 10,99‘‘ към мобилен номер *** се дължи неустойка в размер на 32,60лв.,
представляваща стойността на 3 абонаментни такси без включено ДДС т.е. 10,86лв.
умножено по 3 вноски. Към абонаментен план ,,Интернет 10,99‘‘ е начислена и неустойка за
ползване на устройство TABLET ,PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Mini в размер на 138,65лв.,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройство /в брой,
без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа,
и заплатената от абоната при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договор.
Жалбоподателят посочва клаузи от Общите условия, които уреждат правото на
оператора да получава в срок всички дължими плащания и кореспондиращото задължение
на абоната да заплаща в указания във фактурата срок /но не по късно от 18 дни след датата
на издаването й/ стойността на ползваните услуги. Подписвайки Общи условия на ,,Теленор
България‘‘ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги,
абонатът се съгласил и приел предвидените в тях права и задължения.
С писмения отговор на исковата молба, подаден от особения представител на
ответника се дава становище за допустимост на иска и за неговата неоснователност.
Оспорват се претендираните суми по основание и размер.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
и допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
5
В разглеждания случай оплакванията на въззивника за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, по своя характер
съставляват оспорване на изводите на районния съд, че са налице предпоставките за
уважаване на иска.
Видно от материалите по ч. гр. д. № 958/2020 г. на РС- Харманли в полза на
ищеца е издадена Заповед № 260021/25.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, за вземания за неустойка за прекратяване на Договори за мобилни услуги в
общ размер на 715,35лв. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок
от получаване на съобщението следва да се предяви иск относно вземането, предмет на
заявлението. С оглед на това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за
установяване съществуването на вземането си.
Видно е от приетите по делото преписи от Договори за мобилни услуги и
Договори за лизинг е,че между страните са били сключени договори за мобилни услуги за
четири броя мобилни номера, при определена и дължимата месечна абонаментна такса за
срок от 24 месеца, както и че ответникът е получил от ищеца четири броя мобилни
устройства,а именно : TELENOR Smart Plus Black TNT, HUAWEI Y5 2018 Dual Blue ,
TABLET ,PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Mini и SAMSUNG Galaxy j4 Plus Dual Pink ,които е
следвало да изплати на 23 бр. месечни вноски.
По делото са приети преписи от Договори за мобилни услуги от 21.07.2018г., от
11.10.2018г., от 06.11.2018г. и от 17.11.2018г.; Договори за лизинг от от 11.10.2018г., от
06.11.2018г. и от 17.11.2018г.; Общи условия на ,,Теленор България‘‘ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги. Приети са и
представени от ищеца счетоводни документи, удостоверяващи стойността на ползваните
услуги и дължимите лизингови вноски през процесният период.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за извършени плащания
по процесните договори.
Въз основа на установените фактически положения, съдът приема следното по
отношение на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът претендира да бъде осъден ответника да заплати на
,,Теленор България‘‘ ЕАД сумата от 715,35 лв., представляваща договорна неустойка за
прекратяване на договори за мобилни услуги , за която сума е издадена Заповед №
260021/25.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
958/2020 г. по описа на РС- Харманли:
Видно от събраните в хода на производството писмени доказателства между
страните съществува облигационна обвързаност по силата на сключени четири договора
за предоставяне на телекомуникационни услуги и пренос на данни,както и три договора за
лизинг на мобилни устройства.Съгласно договорите за ответника съществува задължение
да заплаща стойността на уговорените абонаментни такси, цената на потребените услуги и
6
лизинговите вноски. По делото са представени и общи условия на „ Теленор България“
ЕАД за отношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, от които на основание
чл.19б е видно,че „Теленор България“ ЕАД има право едностранно да прекрати сключен
индивидуален договор в случай,че потребителят не е платил дължими суми след изтичане
на сроковете за плащане съгласно индивидуалния договор.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
По делото не са представени доказателства от които да е видно,че ищецът е
прекратил едностранно сключените договори с ответника Т. Т. П. по негова вина.Не са
представени и доказателства,че до датата на изтичане на договорите същите са били
прекратени по инициатива или по вина потребителя.Не може да се приеме и
обстоятелството,че с исковата молба се прекратяват сключените договори,тъй като към
датата на нейното предявяване в съда - 02.12.2020г. договорите вече са били прекратени,
поради изтичане на срока им, от което следва и извода,че за ответната страна не е
възникнало задължението да заплати неустойка,която е дължима при предсрочно
прекратяване на договора.
По изложените съображения,съдът намира,че по делото не се установява да е
възникнало задължение на Т. Т. П. да заплати претендираните неустойки от страна на
ищцовото дружество-сума в общ размер на 715,35 лв., поради което претенцията на ищеца
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ищецът не е упражнил правото си да
прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срока му и тъй като не е осъществен
фактическия състав за заплащане на начислената неустойка ,поради което липсва
основание за възникване на вземането за неустойка. В конкретният случай неустойката е
дължима при едностранно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от
страна на длъжника,а прекратяване на договорите по делото не е установено.
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с
предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице
уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и че
договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е
доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва, че не е възникнало
в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са били
прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е
упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
7
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка не може да бъде споделено становището на въззивника, че за прекратяването на
договора не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне
се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл.
19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора
от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на
автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това. От
това следва, че когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие
настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на
срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението
до длъжника (така Решение № 76 от 13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I т. о.). В
подкрепа на изложеното е и фактът, че въпреки поддържаната от ищеца теза за автоматично
прекратяване на договора, той не е представил доказателства, че е изпратил предизвестие до
ответника за предсрочно прекратяване. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и
спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме,
че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на
облигационната връзка. В тази връзка съдът намира за необходимо да изясни, че връчването
на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК не може да замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне на
договора, тъй като тя представлява акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по
договора. С оглед всичко изложено, съдът намира, че ищецът не е установил, че е уведомил
ответника за прекратяването на договорните правоотношения преди датата на подаване на
настоящата исковата молба, поради което липсва основание за възникване на неустоечното
вземане.
Направените от страна на настоящата въззивна инстанция правни изводи
напълно съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което обжалваното
решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК и чл.7,ал.2 т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
въззивното дружество следва да заплати на адв. В.Г. К. от АК-Хасково,назначен за особен
представител на ответника Т.Т.П. и въззиваема страна в настоящото производство
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Особеният представител е изготвил
отговор на жалбата и е осъществил процесуално представителство пред въззивната
инстанция.Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото .
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260118/17.09.2021г., постановено по гр. д. №
1365/2020 г., по описа на РС – Харманли.
ОСЪЖДА ,,Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. ***, да заплати на адв. В.Г. К. от АК-Хасково, назначен за особен
представител на ответника Т. Т. П. и въззиваемата страна в настоящото производство,на
основание чл. чл.78,ал.3 от ГПК, и чл.7,ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9