№ 3006
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир В.ев
Членове:Ваня Н. И.а
Диана В.ева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В.ев Въззивно гражданско дело №
20251100503881 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3881/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „УСПЕХ
ФИЛТЪР ССБ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Илинден“, ул. „Найчо Цанов“ №172 срещу решение №1122 от 23.01.2025 г постановено по
гр.д.№60156/2023 г на СРС , 113 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати
на „Крелемо“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Люлин, ж.к. „Люлин 2“, бл. 205, вх. Б, ет. 1, ап. 15 на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумите
от 527,17 лв., представляваща платен без основание консумативен разход за потребена вода
до наети обекти по договор за наем №73 от 31.12.2019г. за периода от 01.01.2020г. до
30.11.2022г ; сумата от 5020,97 лв., представляваща платен без основание консумативен
разход за доставена ел.енергия до наети обекти по договор за наем №73 от 31.12.2019г. за
периода от 01.01.2020г. до 30.11.2022г ; ведно със законната лихва върху тези главници от
датата на подаване на исковата молба – 02.11.2023г. до окончателното плащане ; както и
сумата от 1826,95 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Неправилно СРС е приел , че разходите за ел.енергия и вода трябва да се префактурират на
ищеца като наемател на същата цена , която ответникът-наемодател е платил на съответните
доставчици на комунални услуги . Уговорен е „различен и съвсем конкретен механизъм на
изчисление, който се състои в монтиране на контролни измервателни уреди и съобразяване
1
на стойностите в тях“ . Няма законова забрана наемодателят да начислява различни цени и
НАП признава такива сделки . Ищецът е приемал фактурите без възражения и своевременно
ги е заплащал .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Дори да е
допустимо процесното префактуриране на суми за ел.енергия и вода на завишени цени , то
следва да е налице изрична уговорка между страните , а такава липсва . Трябва да се приеме ,
че сумите за консумативи се дължат без надценка . Друго по делото не е доказано .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.02.2025 г и
е обжалвано в срок на 20.02.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
От фактическа страна по делото е установено следното :
Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване пред СРС са отделени
обстоятелствата по възникването, съществуването и прекратяването на наемното
правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание и източник договор №73 от
31.12.2019г., за периода от 01.01.2020г. до 30.11.2022г.; обстоятелството, че ищецът е плащал
режийните за ел. енергия и вода по фактурите, издавани от ответника, за целия исков
период, както и обстоятелствата, че платените от ищеца депозити по договора за наем са на
обща стойност 838,26 лв. и че на 20.01.2023г. наетите помещения са опразнени окончателно.
Според приетия по делото договор за наем №073/31.12.2019г. страните са се съгласили
считано от 01.01.2020г. „Успех филтър“ ЕООД като наемодател да предостави на „Крелемо“
ООД като наемател за срок от три години закрита наемна площ от 53,71 кв.м.,
представляваща петно №72+1+6, и партерно приспособено към него помещение,
представляващо петно №72+1/Ф с площ от 40,29 кв.м. срещу месечна наемна цена в общ
размер от 211,50 лв. с ДДС, от които 120,85 лв. за първия, а останалите 90,65 лв. без ДДС за
втория от наетите обекти.
В чл. 4, ал. 2 от договора страните са предвидили, че освен наем наемателят заплаща и
консумативните разходи за вода и ток по показания на измервателните уреди и общите
разходи от 20 лв. без ДДС, свързани с разход за чистене на общи части, извозване на
отпадъци и обща охрана в срок от 10 дни на всеки текущ месец след издаване на фактура от
„Успех Филтър ССБ“ ЕООД.
2
Съгласно чл. 7 наемателят има право ежемесечно да получава в срок договорения наем и
консумативните разноски по чл. 4 от договора, а чл. 11 предвижда, че наемателят е длъжен
в срок да заплаща договорената наемна цена, както и разходите за консумативите по
чл.4 ал.2. В чл. 16 от договора страните са предвидили, че наемателят организира за своя
сметка охраната на наетия обект.
По силата на чл. 6 от договора наемателя е поел задължение да преведе на наемодателя
депозит в размер на два месечни наема, които се считат за наем за последните два месеца от
срока на договора, могат да послужат за погасяване на засълженяи на наемателя към
наемодателя и могат да послужат за компенсиране на виновно нанесените щети по време на
действие на договора, които се установяват с двустранно подписан протокол.
В чл. 20 от договора е предвидено, че наемателят дължи обезщетение в двоен размер на
наемната цена за времето, през което ползва имота след прекратяването на договора.
Пред СРС са представени 35 бр. фактури , придружени от спецификации за начислените
разходи за вода и ел. енергия за исковия период, в които като наименование на услугата е
посочено „префактуриране“ на вода, респ. ел. енергия, или само „вода“, съотв. „ел. енергия“.
Във фактурите като отделни позиции са посочени начисления за наем и общи разходи на
стойност 20 лв. Навсякъде в описанието на консумативните разноски е посочено количество
„1“ и съответна стойност, като в спецификациите са посочени конкретни показания на
измервателните уреди водомер № ********* и електромер № ********* за дневна и нощна
тарифа съответно посочени са мерна единица, единична цена и обща стойност.
Не е спорно между страните, че така начислените разходи за ел.енергия и вода по
издадените фактури са платени от наемателя-ищец , за което по делото са представени и
35 бр. платежни нареждания.
Според заповед №1/20.01.2021г управителят на „Успех Филтър ССБ“ ЕООД е наредил да се
коригира цената на предоставяната питейна вода на наемателите съобразно повишаването на
цената на водата от доставчиците на услугата на 3,59 лв. за 1 куб.м. без ДДС, считано от
01.01.2021г.
С платежно нареждане от 05.01.2020г. от ищеца в полза на ответника е наредена сумата от
507,60 лв. с посочено основание депозит по договор №73/21.12.2019г.
Пред СРС е представен подписан от управителя на „Успех Филтър ССБ“ ЕООД
Споразумителен протокол от 25.01.2023г., в т. 1 от който е обективирано признание за
дължимост на сумите от 507,60 лв. с ДДС за депозит за наем и сумата от 330,66 лв. за
депозит за електроенергия.
Видно от представения протокол-опис / на л. 74-75 от делото пред СРС / същият е съставен
на основание заповед във връзка с прекратения договор за наемане на помещение от
„Крелемо“ ЕООД от комисия в състав председател - законният представител на „Успех
Филтър ССБ“ ЕООД и още трима членове. В протокола е обективирано признанието на
управителя на ответното дружество за преместването на намерените в наетото от „Крелемо“
3
ООД помещение машини, кухненско оборудване, материали и вещи по опис в партерно
помещение петно №72+1/ф за временно едномесечно съхранение.
С приемо-предавателен протокол от 20.01.2023г. „Успех Филтър ССБ“ ЕООД е предало на
„Крелемо“ ООД описаните в 79 пункта в същия машини, кухненско оборудване, материали
и други вещи без възражения за количеството или качеството.
Според СРС не трябва да се кредитират показанията на свидетеля Х.С.И. – служител на
ответника „Успех Филтър ССБ“ ООД на длъжност „Началник търговска складова база“.
Същите противоречат на неоспорения протокол-опис , който обективира признанието на
законния представител на ответното дружество за неизгодния в конкекста на повдигнатия
пред съда правен спор факт на пренасянето на намерените вещи в наетото от „Крелемо“
ЕООД помещение в другото складово помещение, а именно петно №72+1/Ф за временно
едномесечно съхранение. Показанията на свидетеля не следва да се кредитират и като
вътрешно противоречиви и нелогични. Лишено от логика е изложеното, че на 16.12.2022г. е
преместено само част от имуществото, а друга част е останала, като помещенията били
запечатани, а едва на 20.01.2023г. останалото имущество било предадено на нов наемател.
Тази теза не кореспондира с представените по делото писмени доказателства, поради което и
не се ползва от съда като база за формиране на изводите за приетото за установено по
делото.
Според приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза захранването с електричество на
наетите обекти е от електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД през трафопост, собственост на „Успех Филтър ССБ“ЕООД. Измерването и
отчитането на консумираната електрическа енергич е ставало със средство за търговско
измерване, собственост на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, което отчитало
средно напрежение – върховна тарифа, средно напрежение – дневна тарифа, средно
напрежение – нощна тарифа и съответните мрежови услуги. Според вещото лице при
преобразуване на електроенергия от средно на ниско напрежение винаги има загуби, които
могат да бъдат измерени и са в различен процент, като при нормален режим на работа
загубите в трансформатора са от 3 % до 5 %, а при работа на празен ход могат да достигнат
100 %. Вещото лице изяснява, че се формират и допълнителни разходи от пренос на енергия
в мрежата ниско напрежение, но обикновено те са под 1 %. Разходите за общи нужди /в т.ч.
за външно осветление и др./ обичайно се измервали с контролно средство за търгочско
измерване. Без такова средство не можело да се определи какъв е диапазонът на тяхното
процентно изражение, защото за различните месеци тези разходи са различни.
При изслушването му в проведеното в о.с.з вещото лице по СТЕ пояснява, че актуалното
търговско наименование на доставчика на ел. енергия се различава от посоченото в
заключението му. Сочи, че има загуби в мрежата, но те са много ниски, под 1 %, поради
което при сумарно отчитане на показанията на контролните средства за търговско отчитане
за всички обекти следва да се получи стойност, равна на отчетеното общо доставено
количество. Вещото лице уточнява, че в случая разминаването в общите и индивидуалните
показания се дължи на въведена от ответника система, подобна на дяловото разпределение,
4
при която с помощта на софтуер се определяли дължимите от всеки наемател суми.
Според приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза общата сума, получена от „Успех
Филтър ССБ“ ЕООД от „Крелемо „ ЕООД за питейна вода за периода от 01.01.2020г. до
30.11.2022г. е 1929,73 лв., а за електроененрия – 19 543,97 лв. Фактурираното количество ел.
енергия, но остойностено по цени на „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД, е 14 853,66 лв.,
като разликата е 5 020,97 лв. За питейна вода за исковия период „Успех филтър ССБ“ ЕООД
е фактурирало на „Крелемо“ ООД 480 м3 на стойност 1929,73 лв. Същото количество вода
по цени на „Софийска вода“ е 1402,56 лв., при което разликата е 521,17 лв. Според
експертизата размерът на неустойката по чл. 20 от договора за периода от 01.10.2022г. до
16.12.2022г. само за обект петно 72+1+6 при начисляване на ДДС само върху половината от
сумата е 137,22 лв., а за обект петно 72+1/Ф е 321,90 лв., или общо 459,12 лв. за двата
обекта.Размерът на неустойката по чл. 20 от договора за двете отдадени под наем петна,
като се начислява ДДС само върху полочината от сумата, е 750,48 лв. В заключението е
инкорпорирана методика, избрана от ответното дружество, за разпределяне разходите за
вода и ел. енергия между наемателите.
При изслушването му в о.с.з вещото лице по ССЕ пояснява, че тази методика за
разпределение на разходите е използвана за целия период на договора и по отношение на
всички наематели на обекти, като алгоритъмът ползвал площта на наетите обекти и загубите
по трасето.
Останалите събрани по делото доказателств СРС счита за неотносими.
От правна страна СРС е приел , че заявените претенции намират правното си основание
именно в нормата на чл. 55 ал. 1 пр.1 ЗЗД. Ищецът изрично се позовава на сключените
между него и ответника договор за наем и претендира сума, с която ответникът се е обогатил
без правно основание, в който случай за ищеца е налице правен интерес да претендира
сумите на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За доказване на предявените искове по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване факта на плащане на всяка една от процесните суми. При установяване на
плащането, в тежест на ищеца е да докаже основанието за задържането на процесните суми,
както и обстоятелствата, от които произтичат наведените с отговора му правопогасяващи и
правоизключващи възражения.
Според СРС първата материална предпоставка за уважаване на предявените искове е
доказана по делото. Страните не спорят и от събраните по делото доказателства
еднопосочно се установява, че за исковия период на основание чл. 4, ал. 2 от сключения
между страните договор за наем №73 от 31.12.2019г. ответникът е фактурирал и въз основа
на издадените фактури ищецът му е платил сумата от общо 19 543,97 лв. за ел.енергия и
1929,73 лв. за вода. Спорът е концентриран около въпросите дали режийните вода и
ел.енергия за наетите обекти подлежат на плащане по цени на доставчика на услугата и
разполагал ли наемодателят с правото да калкулира тези стойности по свое усмотрение,
отчитайки конкретните особености на отдаваната от наем територия, в т.ч. голямата й площ
и значителния брой наематели, технологичните разходи и загуби и разходите за общи части.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят, освен наемната цена, е длъжен да
плаща и разходите, свързани с ползването на вещта. Това задължение е предвидено и в чл. 4,
ал. 2 от сключения между страните договор за наем, като в тази договорна клауза изрично е
предвидено, че консумативните разходи за вода и ток се плащат по показания на
измервателните уреди, а общите разходи, свързани с почистване на общите части, извозване
на отпадъци и обща охрана са фиксирани по размер и възлизат на 20 лв. на месец.
Според СРС в договора не е уредено как се формира цената за консумираните вода и ел.
енергия за наетия имот. За попълване на тази празнина съдът на първо място съобрази, че
както доставката на питейна вода, така и на ел. енергия с оглед на обществената значимост
на тези услуги са подложени на строга регулация, която предвижда конкретни изисквания и
лицензионен режим по отношение на дружествата-доставчици и одобрение от КЕВР на
приложимите общи условия и цени, при които се извършва доставката, като същите са
публични.
Според СРС при липса на конкретна уговорка между страните за начина на ценообразуване
логично е измереното количество потребена вода и ел. енергия да се фактурира по цените на
обществения доставчик. Този извод намира опора и във формулировката по
преобладаващата част от издадените от ответника фактури, в които като основание е
посочено „префактуриране“. Не е налице изрично или мълчаливо съгласие, а от тук и
обвързаност на наемателя от алгоритъм на наемодателя, който да отчита технологични
загуби, разходи за общи части, или други приемливи само за едната от страните по договора
фактори при определяне цената за режийните. Не е ясно по какъв начин е изведен този
алгоритъм, дали стойностите, които калкулира са обективни и въобще доведен ли е до
знанието на наемателите.
Според СРС ако се приеме, че ответникът е преобразувал електроенергия и е доставя таква
и ВиК услуги на наемателите си при свое ценообразуване, калкулирайки допълнителните си
разходи, следва извод, че е налице препродажбата в нарушение на публичната регулация на
тези отношения. На следващо място не може да бъде споделена и тезата на ответника, че
плащането по фактурите следва да се тълкува като признание за правото на наемодателя
едностранно да ценообразува доставените вода и ел. енергия до наетия имот предвид
посоченото основание в преобладаващата части от същите, а именно „префактуриране“,
което както се посочи и по-горе не предполага разлика между платеното към доставчика
и фактурираното към наемателя. Разходите за общи части, за които между страните е
постигнато съгласие по договора, че са за сметка на наемателя, са конкретно изброени и във
фиксиран размер, посочен в договора. Отделно съгласно кредитираното заключение на СТЕ
дори и да са налице загуби, същите са в незначителен размер, който вещото лице определя
под 1 %, а стойността за преобразуване на ел.енергия варира между 3 % и 100 % в
зависимост от режима на работа. Това поставя под съмнение обективността т.нар.
„алгоритъм“, който е използван при ценообразуването, прилагано от наемодателя.
Според СРС едва при излушването му от съда вещото лице по ССчЕ излага, че този
алгоритъм изхождал от площта на наетите обекти, но такива твърдния не се навеждат от
6
ответника с отговора и макар и обективен този критерий е без правно значение, защото не
скрепен със съгласието на насрещната страна по договора. По арг. от чл. 230 ЗЗД
осигуряването на вода и ел.енергия до имота е елемент от задължението на наемодателя да
предаде вещта в състояние, годно за ползването, за което е наета. В случая с чл. 1 ал. 3 от
договора изрично е предвидено, че наетата площ ще се ползва за заведение за хранене. Дори
и осигуряването на ел. енергия и ВиК услуги до отдавания под наем обект да костват на
наемодателя допълнителни разходи и доколкото същите са необходими за договореното
ползване на наетите обекти тези разходи следва да се калкулират в наемната цена или
изрично да се предвидят в договора.
Според СРС при съобразяване с изложеното и тълкувайки уговорката по чл. 4, ал 2 от
договора съобразно критериите, установени в чл. 20 ЗЗД с оглед действителната обща воля
на страните и принципа на добросъвестност и еквивалентност в гражданските
правоотношения, следва да се приеме, че наемателят дължи на наемодателя само
консмативните разходи за вода и ток по показанията на измервателните уреди за наетите
обекти. Ето защо ответникът не доказва основание за задържане на платените в повече
527,17 лв. за вода и 5020,97 лв. за ел.енергия, поради което предявените искове за тези суми
ще се уважат изцяло като основателни.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. С оглед предмета на исковете по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД ищецът е доказал заплащане на
процесните суми , а ответникът не е установил , че е налице основание да задържи същите
въз основа на уговорка в наемния договор или по друга причина .
Дори да е допустимо процесното префактуриране на суми за ел.енергия и вода на завишени
цени , то следва да е налице изрична уговорка между страните , а такава липсва . Вярно е и
се установява от СТЕ , че при трансформиране на ел.енергия на средно напрежение в такава
на ниско напражение винаги има загуби от пребразуване и пренос . От друга страна
въззивникът не е установил размера на тези загуби , както и не е уговорил , че същите са за
сметка на наемателя /възможно е да се уговори и друг начин за поемане на загубите/ .
Въззивникът като наемодател не е защитил интересите си , на първо място като не е изискал
наемателят да си открие отделни партиди към съответните доставчици , ако това е било
практически възможно . Не е включил в договора и изрична уговорка за надценка при
префактуриране и препродажба на тези консумативи – било като процент от препродаденото
, било като твърда сума . С оглед естеството на спора съдът не може да приложи чл.162 ГПК
– исковете не са доказани не само по размер , а и по основание .
Няма позоваване и доказване от ответника на хипотеза на чл.326 ал.2 ТЗ при липса на
изрична уговорка за цена в случаите на търговска продажба . Законосъобразно
първоинстаницонният съд е приел , че са преклудирани и не могат да се разглеждат доводи
на ответника за „алгоритъм“ при начисляване на надценка върху разходите за ел.енергия и
вода . Отделно такъв алгоритъм не е установен нито пред СРС , нито пред настоящия съд , а
на практика ответникът иска да определя въпросните разходи по свое усмотрение , което е
недопустимо .
7
Приемането и заплащането на фактурите не може да се счете за приемане/признаване на
задълженията , защото ищецът твърди , че първоначално не е знаел , че ответникът му
начислява по-високи цени за консумативи , а данни в обратния смисъл липсват по делото .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна за
адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1122 от 23.01.2025 г постановено по гр.д.№60156/2023 г на
СРС , 113 състав , в частта , с която „УСПЕХ ФИЛТЪР ССБ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Илинден“, ул. „Найчо Цанов“ №172 е
осъдено да заплати на „Крелемо“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин 2“, бл.205, вх.Б, ет.1, ап.15 на основание чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД сумата от 527,17 лв., представляваща платен без основание консумативен разход за
потребена вода до наети обекти по договор за наем №73 от 31.12.2019г. за периода от
01.01.2020г. до 30.11.2022г ; сумата от 5020,97 лв., представляваща платен без основание
консумативен разход за доставена ел.енергия до наети обекти по договор за наем №73 от
31.12.2019г. за периода от 01.01.2020г. до 30.11.2022г ; ведно със законната лихва върху тези
главници от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2023г. до окончателното плащане ;
както и сумата от 1826,95 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА „УСПЕХ ФИЛТЪР ССБ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Илинден“, ул. „Найчо Цанов“ №172 да заплати на „Крелемо“
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, ж.к.
„Люлин 2“, бл.205, вх.Б, ет.1, ап.15 сумата от 1050 лв разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8