№ 2129
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20252120102945 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
Д. П. П. с ЕГН ********** , действаща чрез адв. И. Б., срещу „Спейс Тур -
2008“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Ивайло“ № 88, ет. 5.
По твърдения в исковата молба и уточняваща молба, ищцата е работещ
пенсионер, придобила право на пенсия с Разпореждане на ТД на НОИ Бургас
от 26.07.2021г. с минимална пенсия от 255 лв. Постъпила на работа при
ответника по безсрочен трудов договор, сключен на 14.05.2023 г., със заемана
длъжност „работник-тоалетна“ и реално постъпване на работа на 15.09.2023 г.
На 15.02.20204г. бил извършен медицински преглед при д-р Д. Г. -
съдов хирург, от който преглед се установило, че ищцата има киста на
колянната става. Помолила управителката за възможност да се подложи на
лечение, но й било отказано с мотива, че предстои активен летен сезон.
Въпреки влошеното здравословно състояние, Д. П. останала на работа до
приключване на сезона, както и след това. Впоследствие отново помолила да й
бъде разрешено да се подложи на лечение и отново получила неразбиране и
неодобрение.
Ищцата сочи, че на 11.11.2024 г. постъпила за лечение в СБР „Р.“, гр. Р.,
до 18.11.2024 г., за което представила болничен лист № *******, в който била
1
допусната техническа грешка. След констатиране на грешката е издаден
болничен лист с коректните данни с № ***********.
На 19.11.2024г. бил издаден нов болничен лист с № ********** с
диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища“ до 24.11.2024 г., но
поради усложнение, болничният е удължен от лекарска комисия до 04.12.2024
г. На 05.12.2024г. е следвало ищцата да постъпи на работа.
На 15.11.2024г. Д. П., докато е на санаториум получила съобщение по
Месинджър, че ще бъде освободена от работа и на нейно място са намерили
друга жена. На 27.11.2024г. отишла в на работното си място за да си получи
заплатата. Била заставена да подпише уведомление за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1 т.
1 от КТ. Тя отказала да вземе парите и да подпише документа, като заявила че
на 05.12.2024г. ще дойде на работа, защото в момента е още в болничен.
Управителката казала, че не иска повече да я вижда, и че вече е освободена от
работа, затова няма нужда да идва на 05.12.2024г.
При извършена справка в ТД на НАП ищцата установила, че трудовото
й правоотношение е било прекратено на 28.11.2024 г., в периода на
непрекъснат болничен. Поради това ищцата подала сигнал с вх. № ******
срещу ответника в ИА „Главна *********“. Силно притеснени от този факт,
дружеството предприело действия по корекции с подаване на Уведомления по
чл. 62, ал. 5 от КТ, като било заличено основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение. За тези обстоятелства ищцата не е уведомена.
На 20.01.2025г. на П. В. - ***** на Дирекция «*********», постановил
решение, че всъщност трудовото правоотношение изобщо не е било
прекратявано. Поради това ищцата е обвинена в самоотлъчка, тъй като не се е
явила на работа от 05.12.2024г. до месец януари и има инициирано
дисциплинарно производство.
На 13.01.2025г. ищцата отново направила проверка в НАП, с която се
установило, че има данни за подадени Уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и
трудовото й правоотношение не е прекъснато.
На 28.01.2025 г. ищцата получила предизвестие за прекратяване
трудовото правоотношение от работодателя, изпратено чрез частен съдебен
изпълнител, с основание чл. 328, ал. 1, т. 106 от КТ и на чл. 326, ал. 2 от КТ -
поради навършена пенсионна възраст. Връчването е направено на внучката на
Д. П. от съпруга на управителката, без да има съгласие и да бъде подписано
приемането на връчения документ. След изтичането на предизвестието от
28.01.2025г. на 04.03.2025г. е бил прекратен едностранно договорът от
работодателя.
Ищцата твърди, че за периода, в който е работила при ответното
2
дружество никога не е ползвал платен годишен отпуск, тъй като никога не й е
бил позволяван, никога не е виждала ведомост за заплати, тъй като никога не
й е даван какъвто и да е документ. Същата не знае какви удръжка са
начислявани и заплащани. Ищцата предоставила на работодателя банкова
сметка с болничен лист № ******** от 02.02.2024г., но до момента няма
постъпили суми.
Излага, че опитът на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение в периода на временна нетрудоспособност по взаимно
съгласие, без съгласието на ищцата, е в нарушение на материалноправните
разпоредби, което го прави незаконосъобразно. Сочи, че некоректното
отношение на работодателя я поставя в ситуация, в която не знае дали има
договор или не, с което осуетява и възможността да започне друга работа.
Предизвестието, което е оставено на внучката от съпруга на
управителката, всъщност е без реално връчване и без подпис на ищцата за
неговото получаване. Това води до незаконосъобразност на извършените
действия, което от своя страна е основание за незаконосъобразно прекратяване
на трудовото правоотношение.
Поради изложеното ищцата предявява исковите си претенции, а
именно:
За признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна - на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
За осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.
225, ал. 1 във вр. с чл. 344, т. 3 от КТ за срока 04.03.2025 г. - 24.04.2025 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане в размер на 1795 лв.
За осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за
неизползван платен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от
15.09.2023г. до 04.03.2025г. или общо - 28 дни, в размер на 1290 лв.;
За осъждане на ответника да заплати дължимите работни заплати от
месец ноември 2024г. до февруари 2025г. включително, в размер на 3 119, 42
лв., от които за месеците ноември и декември - 723,99 +723,99 сума в общ
размер на 1447,98 лв., а за месеците януари и февруари - 835,72 + 835, 72 сума
в общ размер 1671,44 лв.
Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В първото по делото заседание, проведено на 25.09.2025 г., редовно
призованият ответник не е изпратил представител и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
3
Ищецът от своя страна, чрез процесуалния си представител, изрично е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане №
5505/13.05.2025г., връчено на ответника на 18.06.2025г.), на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание. Видно от изпратената до ответника призовка,
същата е редовно връчена по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на 12.09.2025г.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на всяка една от исковите претенции ищецът е ангажирал
писмени доказателства, съобразно разпределената по делото доказателствена
тежест, които съответстват на твърденията за дължимост на посочените
обезщетения за оставане без работа, за неизползван платен годишен отпуск,
както и неплатено трудово възнаграждение за месеците от ноември 2024г. до
февруари 2025г. включително.
Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от
ответника, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Бургас счита, че
са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва
да се мотивира по същество.
По разноските:
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт сумата от 248,17 лв.,
представляваща дължима държавна такса за всеки един от предявените искове
с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 225 от КТ и чл. 224 от КТ.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита
и съдействие, същият е заплатил сумата от 600 лв. в брой, поради което и
същата следва да му бъде присъдена.
4
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Д. П. П. с
ЕГН **********, извършено от работодателя на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10б от
КТ и на чл. 326, ал. 2 от КТ поради навършена пенсионна възраст „Спейс Тур
- 2008“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б.,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.;
ОСЪЖДА „Спейс тур-2008“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., да заплати на Д. П. П. с ЕГН ********** сумата
от 1 795,00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода 04.03.2025 г. - 24.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ;
ОСЪЖДА „Спейс тур-2008“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., да заплати на Д. П. П. с ЕГН **********, сумата
от 1 290,00 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за периода 15.09.2023 г. - 04.03.2025 г., на основание чл. 224, ал. 1 от
КТ;
ОСЪЖДА „Спейс тур-2008“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., да заплати на Д. П. П. с ЕГН **********, сумата
от 3 119,42 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
периода от месец ноември 2024г. до февруари 2025г. включително, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане,
на основание чл. 128 от КТ;
ОСЪЖДА „Спейс тур-2008“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., да заплати на Д. П. П. с ЕГН **********, сумата
от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща сторените от ищцата разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Спейс тур-2008“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
РС Бургас сумата от 248,17 лв. (двеста четиридесет и осем лева и
седемнадесет стотинки), представляваща дължимата държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
5
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6