№ 532
гр. Видин, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М.а Ст. Стоянова
при участието на секретаря М.а С. Евтимова
като разгледа докладваното от М.а Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320102372 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Т. П. Т. от гр. ******, чрез адв.
В. З. против „Банка ДСК АД – София, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.
Твърди се от ищцата, че с изпълнителен лист от 23.04.2012г. , издаден по
гр.д. № 15958/2012г. по описа на СРС, 51 състав е осъдена да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД сумата от 13 772.35 лева – главница, представляваща
дължима сума по договор за кредит за текущо потребление от 23.08.2007г. ,
ведно със законната лихва, считано от 30.03.2012г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 706.02 лева за периода от 02.12.2011г.
до 29.03.2012г. , 60 лева заемни такси и 829.14 лева разноски по делото.
С издадения изпълнителен лист банката е образувала изпълнително дело
№ 4662/2012г. по описа на ЧСИ М. Б.. С молба с вх. № 21435 от 25.04.2013г.
„ОТП Факторинг България“ е уведомило съдебния изпълнител,че по силата
на Договор за покупко – продажба на вземания от 17.09.2012г. , Банка ДСК е
цедирала вземанията си на „ОТП Факторинг България“. В молбата се твърди,
че ищцата е била уведомена за извършената цесия. Направено е искане за
конституиране на дружеството на мястото на взискателя Банка ДСК. Посочва
се, че на 25.03.2023г. в Търговския регистър е вписано преобразуване на „ОТП
1
Факторинг България“ чрез вливане в дружеството – правоприемник Банка
ДСК.
Поддържа се, че до момента на ищцата не е връчено уведомление за
извършената цесия и поради това Договорът за покупко-продажба на вземания
от 17.09.2012г. не е произвел прехвърлително действие по отношение на
ищцата в качеството й на длъжник по изпълнителното дело.
Последното изпълнително действие на взискателя Банка ДСК за
принудително събиране на вземането на ищцата е предприето преди
17.09.2012г. поради което са изминали повече от 10 години. Ищцата твърди, че
е настъпила погасителна давност по отношение на вземането.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по процесния
изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнителното дело,
като погасени по давност.
Ответникът в указания срок е подал отговор на исковата молба, с който
е оспорил исковата претенция като недопустима, а по същество като
неоснователна. Развити са доводи, че ответникът Банка ДСК е ненадлежна
страна, тъй като е цедирала вземането на ОТП Факторинг България. Моли да
се приеме отговорът на исковата молба като изявление за уведомяване на
ищцата на извършената цесия в случай, че липсва такова. Посочено е, че
кредитор на ищцата е ОТП Факторинг България, а не Банка ДСК, поради
което за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска срещу
настоящия ответник. Посочва се също, че към момента кредитор на ищцата е
„ЕОС Матрикс“ ЕООД и именно срещу него ищцата има интерес да предяви
иска си, тъй като вземането не принадлежи на ответника.
По същество е оспорено твърдението за изтекла погасителна давност на
вземането, тъй като са извършвани плащания от ищцата, чрез наложени
запори върху трудовото й възнаграждение и върху банковите й сметки. С
всяко плащане давностния срок е прекъсван и започва да тече нов давностен
срок. Посочва се, че освен парични плащания, по изпълнителното дело са
извършвани и други изпълнителни действия . Изпълнителното дело при ЧСИ
М. Б. е прекратено на 27.04.2023г. по искане на взискателя „ЕОС
Матрикс“ЕООД, като впоследствие е образувано ново изпълнително дело при
ЧСИ Виолета Томова, което дело е с № 275/2023г. По това изпълнително дело
2
ЧСИ е наложила запор върху пенсията на ищцата.
С определение от 05.01.2025г. съдът е конституирал в производството
„ЕОС Матрикс“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ответника.
Третото лице – помагач в писмено становище е заявило, че поддържа
твърденията на ответника в отговора на исковата молба. Изложило е
продробни доводи относно неоснователността на предявения иск.
По делото са събрани писмени доказателства, приложен е препис на
изп.д. № 4662/2012г. по описа на ЧСИ М. Б., както и препис на изп. дело №
257/2023г.по описа на ЧСИ Виолета Томова, назначена и приета е по делото
съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна :
В полза на «Банка ДСК» ЕАД е издаден изпълнителен лист на
23.04.2012г. по ч.гр.д. № 159582012г. по описа на СРС въз основа на Заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 23.04.2012г. против ищцата Т. П.
Виденова за сумата от 13 772.35 лева – главница, представляваща дължима
сума по договор за кредит за текущо потребление от 23.08.2007г. , ведно със
законната лихва, считано от 30.03.2012г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 706.02 лева за периода от 02.12.2011г. до
29.03.2012г. , 60 лева заемни такси и 829.14 лева разноски по делото.
От представения препис на изп.дело № 4662/2012г. по описа на ЧСИ М.
Б., се установява, че същото е образувано на 15.05.2012г. по молба на
кредитора «Банка ДСК» ЕАД въз основа на издадения изпълнителен лист.
ПДИ до длъжника е връчена на 30.05.2012г. Със запорно съобщение, връчено
на 31.05.2012г. на длъжника е наложен запор на трудовото възнаграждение.
Наложен е запор и върху трудовото възнаграждение на длъжника в Банка ЦКБ
АД със запорно съобщение, получено на 21.05.2012г. , както са наложени и
запори в Банка ДСК, в «Юробанк» АД, в ПИБ, в «Сибанк».
С молба от 25.04.2013г. «ОТП Факторинг България»ЕАД е поискало да
бъде конституиран като взискател на мястото на Банка ДСК въз основа на
договор за цесия.
От представена финансова капитулация от 27.10.2022г. по
изпълнителното дело, е видно, че в полза на взискателя за периода от
3
22.05.2012г. до 02.02.2021г. са постъпвали суми от длъжника.
С молба от 29.10.2022г. «ЕОС Матрикс» ЕООД е поискало да бъде
конституиран като взискател на мястото на «ОТП Факторинг България»ЕАД
въз основа на договор за цесия.
С молба от 13.04.2023г. взискателят е поискал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и същото е
прекратено с постановление на ЧСИ М. Б. от 27.04.2023г. и наложените
запори са вдигнати.
От представения препис на изп.дело № 257/2023г.по описа на ЧСИ
Виолета Томова, е видно, че същото е образувано на 19.07.2023г. по подадена
молба от взискател «ЕОС Матрикс» ЕООД въз основа на същия изпълнителен
лист. Делото е било образувано при ЧСИ М. Б. на 17.05.2023г. , но е
прехвърлено на ЧСИ Виолета Томова. Наложени са запори върху банкови
сметки на длъжника и върху пенсията – на 19.01.2024г.
Вещото лице по назначената и приета по делото ССчЕ е посочило, че
ищцата е имала в «Централна кооперативна банка» АД следните сметки:
1.1. Разплащателна сметка в лева с IBAN BG98CECB******, открита
на 05.12.2011г., по която към 21.07.2023 г. е имало 1 брой активен запор по
изпълнително дело № 79000Z-AH-9397 от 14.01.2021 г. до 03.05.2021г.
1.2. Разплащателна сметка в евро с IBAN BG10CECB******, открита
на 19.12.2011г., закрита на 03.05.2021 г., по която към 21.07.2023 г. е имало 0
броя активни запори по изпълнително дело № 79000Z-AH-9397 от 14.01.2021
г. до 03.05.2021 г.
Вещото лице е посочило също, че в „ЦКБ“ АД е постъпило запорно
съобщение по изпълнително дело № 20128380404662 при ЧСИ М. Б. с изх. №
38236/19.05.2012 г., което е получено на 21.05.2012 г.
От „ЦКБ“ АД след извършена проверка са уведомили ЧСИ М. Б., че към
датата на получаване на запорното съобщение лицето - длъжник (ищцата),
посочено в запорното съобшение има отктрити сметки в „ЦКБ“ АД както
следва: разплащателна сметка в лева с IBAN ВG98СЕСВ****** - по сметката
се получава заплата, Разплащателна сметка в евро с IBAN BG10СЕСВ******
и Разплащателна сметка в лева с IBAN BG28СЕСВ97901062973500.
Вещото лице е посочило, че по информация от банката, по сметката е
4
наложен запор. Сметката е без авоар и остава блокирана за пълния размер на
сумата, посочена в запорното съобщение. По сметката не са наложени
предходни запори.
Вещото лице е посочило, че ищцата е имала в „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД следните сметки:
2.1. Спестовна сметка в GВР с IBAN BG09ВРВ1******, открита на
23.07.2003 г. и закрита на 30.07.2018 г., по която към 21.07.2023 г. е имало 0
броя активни запори.
2.2. Спестовна сметка в EUR с IBAN BG80ВРВ1******, открита на
30.06.2005 г. и закрита на 30.07.2018 г., по която към 21.07.2023 г. е имало 0
броя активни запори.
В „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с предишно наименование „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД е постъпило запорно съобщение по
изпълнително дело № 20128380404662 при ЧСИ М. Б. с изх. №
38236/19.05,2012 г., което е получено на 21.05.2012 г.
Според заключението на вещото лице, ищцата е имала разкрити
банкови сметки в „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД към 21.05.2012 г.,
по които е наложен запорът, но по информация от банката към 31.05.2012 г.,
когато банката е отговорила на ЧСИ М. Б., ищцата не е разполагала с авоар за
покриване на сумата, посочена в запорното съобщение.
По тези сметки няма наложени предходни запори по други
изпълнителни листове. Няма претенции от други лица по същото вземане.
В заключението си вещото лице е посочило в табличен вид извършените
преводи по изпълнително дело при ЧСИ М. Б. от запорираните банкови
сметки на обща стойност 1098.75 лева от банка ЦКБ АД и 16.17 лева от
Юробанк България АД. Според заключението, сумите са разпределени –
1064.92 лева са преведени на ОТП Факторинг България ЕАД и 50.00 лева – на
ЧСИ М. Б..
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в платежните
нареждания е посочено името на ищцата. Това означава, че това е
задълженото лице, а дали е наредила преводите или не, вещото лице не
може да каже. Вещото лице е посочило също, че наплатежните нареждания е
записано «запор» или «изпълнително дело», което също означава запор.
5
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
Заключението на вещото лице относно постъпилите суми кореспондира
с представеното по делото / лист 288/ съобщение от ЧСИ М. Б. относно
постъпили суми от сметките на ищцата по изпълнителното дело и
удостоверение / лист 295/ от ЧСИ М. Б..
От представеното удостоверение от «ЦКБ»АД от 15.09.2025г., се
установява също, че постъпилите суми са преведени въз основа на наложени
запори, а не по нареждане на титуляра на сметката.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението
чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен
иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са
носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и
взискателят като ответник.
Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на
ответника е да докаже, че правото на принудително изпълнение съществува.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното е да
установи, че са налице предпоставките за прекъсване или спиране на течащата
в полза на длъжника давност.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила
на присъдено нещо, а само с изпълнителна сила. По заповедното
производство съдът е допуснал незабавно изпълнение на издадената заповед,
което има характер на предварително изпълнение. След изтичане на
6
двуседмичния срок за подаване на възражение от длъжника против издадената
заповед за изпълнение / в редакцията, действаща към момента на издаване на
заповедта за изпълнение - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008г./ , който
тече, считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния
изпълнител по изпълнителното дело, в случай че длъжникът не подаде
възражение и не се развие исково производство по чл. 422 от ГПК, заповедта
за изпълнение се счита за влязла в законна сила. Това означава, че длъжникът
не може да оспорва задължението, освен в случаите изрично посочени в чл.
424 и сл. от ГПК.
В конкретния случай, връчването на ПДИ е извършено на 30.05.2012г.
по изп.д. № 4662/2012г. по описа на ЧСИ М. Б.. Липсват данни длъжникът да е
подал възражение, поради което заповедта е влязла в законна сила на
14.06.2012г. От доказателствата по делото се установява, че въз основа на
издадената заповед за изпълнение за вземането е образувано изп.д. №
4662/2012г. по описа на ЧСИ М. Б., по което са наложени запори върху
банкови сметки на длъжника на 21.95.2012г. Считано от налагане на запорите,
по изпълнителното дело са постъпвали принудително събирани суми от
длъжника, които са превеждани на ЧСИ М. Б. чрез третото задължено лице -
банките. Видно е, че сумите са постъпвали на 22.05.2012г., на 27.06.2012г., на
20.05.2014г., на 16.03.2016г., на 09.11.2016г., на 30.05.2018г., на 16.08.2018г., на
08.01.2019г., на 02.02.2021г.
Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това означава, че
без значение дали са извършвани изпълнителни действия, по изпълнителните
дела, образувани преди посочената дата, давност не е текла. С приемане на ТР
№ 2/2013 г. от 26.06.2015г., е направено разграничение на тези изпълнителни
действия, които прекъсват давността и тези, които не прекъсват давността.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
7
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.“
Настоящият случай не е такъв, тъй като по изпълнителното дело
регулярно са постъпвали суми за погасяване на задължението на длъжника,
чрез наложения от съдебния изпълнител запор върху банкови сметки на
длъжника, т.е налице е валидно изпълнително действие за принудително
събиране на задължението. Поради това, съдът не възприема за вярно
твърдението на ищцата, че взискателят не бил поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, поради което
изпълнителното производство следва да се счита прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не е налице бездействие на кредитора – нито на
първоначалния, нито на конституираните по силата на договори за цесия
такива – ОТП Факторинг България ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ЕООД.
С молба от 13.04.2023г. взискателят е поискал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и същото е
прекратено с постановление на ЧСИ М. Б. от 27.04.2023г. и наложените
запори са вдигнати. На 17.05.2023г. отново е подадена молба от взискател
«ЕОС Матрикс» ЕООД и въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано второто изпълнително дело под № 2022/2023г. при ЧСИ М. Б.,
което е прехвърлено на ЧСИ Виолета Томова, при която е образувано под №
257/2023г. на 19.07.2023г. По това изпълнително дело също са извършени
изпълнителни действия – наложени запори върху банкови сметки- на 19.01.
2024г. е наложен запор върху пенсията на ищеца, а на 28.10.2024г са
наложени запори върху сметките в ПИБ АД и Банка ДСК АД.
В ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си.Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
8
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. В този смисъл е Решение № 50105 от 15.06.2023г. по гр.д. №
1589/ 2021г. на ВКС, IV ГО и Решение № 50013 от 07.03.2023г. по гр.д. №
1026/2022г. на ВКС, III ГО.
С всяко постъпване на суми от третото задължено лице, в случая банка,
чрез наложения запор върху банкови сметки на длъжника, давността се
прекъсва. В конкретния случай, давността е прекъсната многократно, тъй като
по делото периодично са постъпвали суми за погасяване на задължението на
ищцата – длъжник по изпълнителното дело. Обстоятелството, че от банковите
й сметки са извършвани служебни преводи от банките по изпълнителното
дело потвърждава твърдението за наложени запори, които представляват
валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността. В този смисъл,
търденията на ищцата, че не е била наредител по извършените преводи по
запорираните банкови сметки, не са оспорени от ответника и третото лице –
помагач.
Следва да се отбележи, във връзка с твърденията на ищцата, че не била
уводмявана за извършените цесии и смяна на кредиторите , че в
изпълнителното производство е без значение дали длъжникът е уведомен за
извършената цесия. Сумите по запора постъпват по сметка на съдебния
изпълнител за погасяване на задължението на длъжника по изпълнителното
дело и евентуалното неправилно превеждане на тези суми, влече санкция за
съдебния изпълнител, а не за длъжника.
В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяването
на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати. Длъжникът
има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава, когато е платил на
ненадлежен кредитор. В случая липсват такива данни, а и самия ищец не
9
твърди, че е извършил плащане на вземанията по изпълнителния лист на
ненадлежен кредитор.
Целта на изпълнителното производство е принудителното събиране на
задължения на длъжника към кредитора чрез различни изпълнителни способи,
прилагането на които е по преценка на взискателя. Когато от валидно
извършено изпълнително действие, каквото е наложения запор върху
банковите сметки, се удовлетворява вземането на кредитора чрез постъпване
на суми по изпълнителното дело, превеждани от третото задължено лице, то
погасителната давност се прекъсва с всяко извършено плащане, от което
започва да тече нова давност, която всякога е пет годишна. В този случай, не
може да се приеме, че е налице бездействие на кредитора, тъй като същият се
удовлетворява от постъпилите суми от наложения запор. Разбирането, че
въпреки това, взискателят следва периодично да предприема принудителни
изпълнителни действия, за да не настъпи перемпция по изпълнителното дело,
не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като същото е лишено от
правна и житейска логика. Перемпция би настъпила в случай, че по
изпълнителното дело в продължение на две години не се прави нищо – нито
има постъпване на суми от длъжника, нито са извършени изпълнителни
действия, прекъсващи давността, нито взискателят е поискал извършване на
такива действия. В конкретния случай не е налице основанието на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, нито е изтекла 5- годишната погасителна давност, поради което
искът по чл. 439 ГПК е неоснователен.
С оглед изхода не делото, ищецът следва да заплати разноски на
ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. П. Т. с ЕГН ********** от гр. ******,
ул. ****** против «Банка ДСК» АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Московска № 19 иск по чл. 439 от ГПК за
установяване, че вземането към ищцата по изпълнителен лист от 23.04.2012г.
, издаден по гр.д. № 15958/2012г. по описа на СРС, 51 състав за сумите: 13
772.35 лева – главница, представляваща дължима сума по договор за кредит за
текущо потребление от 23.08.2007г. , ведно със законната лихва, считано от
10
30.03.2012г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 706.02
лева за периода от 02.12.2011г. до 29.03.2012г. , 60 лева заемни такси и 829.14
лева разноски по делото, не се дължи поради това, че е погасено по давност,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. П. Т. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** да
заплати на «Банка ДСК» АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска № 19 разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
11