Определение по дело №1359/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№IV-1707

 

17.09.2019 г., гр. Бургас

 

            Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова въззивно гражданско дело № 1359 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

            Образувано е по въззивна жалба на М.А.А., ЕГН: **********, и И.А.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, чрез адвокат Т.Ч. – с пълномощно от първата инстанция (л. 28 – л. 29), със съдебен адрес:***, против Решение № 1660 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 3376 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас, с което малолетното дете Сехер Иванова Миткова, ЕГН **********, родено на *** г. в гр. Бургас от майка М.А.А., ЕГН **********, и баща И.А.М., ЕГН **********, е настанено в ДМСГД „Вяра, Надежда, Любов”- гр. Бургас за срок от една година, считано от временното му настаняване по административен ред – 25.03.2019 г.          

            Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. Излагат се доводи, че по делото не са налице основания  за вземане на предприетата от ДСП мярка „спешно настаняване в институция“. Твърди се, че съдът не е взел предвид тежкото емоционално състояние на майката, предизвикано от изчезването на двегодишното й дете и от поведението на разследващите полицейските служители. Посочва се още, че употребата на успокояващи лекарства също се е отразила върху състоянието на майката. Излагат се съображения, че по делото липсват обективни данни, че е налице реална опасност за детето. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал социалния доклад. Счита се, че обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за настаняване в институция, не са установени по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин. Оспорва се изводът на решаващия състав за липса на родителски капацитет от страна на майката. Твърди се, че посетеният от социалните работници адрес не е този, на който живее семейството. Излагат се доводи, че обстоятелствата относно живота на детето до настаняването му в институция не са относими към предмета на делото.

            Въззивниците молят съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли искането на ДСП. Претендират за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Нямат доказателствени искания.

            Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирани лица и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

             По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ДСП – Бургас.

            Така мотивиран, съдът на основание чл. 267 ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ДОКЛАДВА въззивната жалба на М.А.А., ЕГН: **********, и И.А.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, чрез адвокат Т.Ч. – с пълномощно от първата инстанция (л. 28 – л. 29), със съдебен адрес:***, против Решение № 1660 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 3376 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас.  

           

            Определението не подлежи на обжалване.

           

            Препис от определението да се връчи на страните.

           

 

                       

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:    1.                                2.