ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1512
гр. Пловдив, 06.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20245300500912 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК.
Подадено е възражение на 04.10.2022 г. от В. Д. К., с ЕГН ********** от гр.***** за
приемане на подаденото на възражение против заповед за изпълнение № 4309/28.06.2023 г.
на ПдРС, ІІ бр. състав, за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, въз основа на
извлечение от счетоводни книги. Счита, че не е била лично уведомена за издадената заповед
и не й е връчена по надлежния ред съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Иска се да се
приеме възражението и да й се даде възможност да упражни правата си по чл. 415, ал. 4
ГПК.
Излага доводи, че заповедта не й е връчена по надлежния ред, тъй като при
посещение на призовкаря при ЧСИ М. К., майка й не е получила книжата, които не й е
предала. През м. януари 2024 г. по повод на обаждане от ЧСИ е била уведомена за
издадената срещу нея заповед. От друга страна майка й не се е подписала със задължение за
предаване. Не е могла да узнае своевременно за издадената заповед, а при направената
справка по ч.гр.д. № 9175 на 7.2.2023 г. е констатирала, че по делото няма разпореждане за
съобщаване на заповедта по чл. 46 ГПК. Иска се да се приеме възражението и да й се даде
възможност да упражни правата си по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Ответникът по ЧЖ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД - оспорва частната
жалба. Счита, че длъжникът не сочи доказателства за настъпване на някое от посочените в
жалбата обстоятелства, а и не навежда такива твърдения. Призовката е получена от майката
на длъжника, която е била на адреса, което не се оспорва от длъжницата. С получаване на
съобщението от друго лице, счита, че връчването е извършено на адресата. Адресът може да
1
иска възстановяване на срока ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае
своевременно за връчването. Счита, че длъжникът не е упражнил своето право за
възражение в посочения от закона срок. Иска се да бъде изискано изпълнителното дело, като
и да се отхвърли възражението.Претендира за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Молителят твърди, че издадената заповед за изпълнение №4309/28.6.2023 г. не й е
връчена лично на18.10.2023 г., тъй като призовкарят на ЧСИ М.К. е дала книжата на майка
която не й ги е предала; на 17.01.2024 г. направила справка по ИД, а на 07.02.2024 г.
направила справка по ч.гр.д.9175/23 г., където нямало разпореждане за съобщение на
заповедта по чл.417 ГПК.
От приложеното ч.гр.д.9175/2023 г. на ПРС, 2 бр.с. е видно, че е постъпило
придружително писмо от 20.10.2023г. от ЧСИ М.К. с приложение копие от ПДИ, от което е
видно, че заповедта по чл.417 ГПК е връчена – не е налице процесуално нарушение на
заповедния съд.
По делото е разпитана свидетелката М. Н. К.- майка на молителката, която установи,
че не е предала на дъщеря си книжата, които е взела от призовкаря; Документите за
съобщението била сложила в багажа си и си заминала за гр. А.. След много време предала
документите на дъщеря си, някъде през м. Януари 2024 г..
От приложената призовка за доброволно изпълнение по ИД №447/2023г. на ЧСИ М.
К.,рег.№*****, е видно, че е получена на 18.10.2023 г. от майката на длъжника /л.89 от
приложеното ИД/, което е редовно връчване, съгласно чл.46,ал.2 от ГПК. В разписката към
ПДИ е посочено, че е връчена ведно с приложените към нея ИЛ и Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК №4309/28.06.2023 г. по ЧГД №9175/2023 г. на ПРС, 2 гр.с. и
др.документи, от което следва, че заповедта по чл.410 ГПК е редовно връчена на длъжника–
оплакването по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК е неоснователно.
От приложеното ИД 447/23 г. на ЧСИ М.К. е видно, че на 31.10.2023 г. от В. К.
постъпва жалба по ИД с пр.осн.чл.435,ал.2 ГПК /л.121 от ИД/ срещу насрочения на
22.11.2023 г. опис на жилището с оплакване за несеквестируемост.
При тези доказателства ПОС намира, че най-късно на 31.10.2023 г. длъжницата е
узнала за издадената заповед за изпълнение, а възражението по чл.423 ГПК е подадено на
14.02.2024 г. – след изтичане на 1-месечния срок по чл.423,ал.1 ГПК за оспорване на
вземането, поради което възражението му по чл.423,ал.1,т.3 от ГПК е неоснователно, поради
което следва да се остави без уважение.
По отношение на поисканите разноски за настоящето производство такива следва да
се присъдят на ответната страна в размер на 50 лв.-юрк.възнаграждение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражението по чл.423 ГПК на Н. Г.
П., с ЕГН **********- длъжник против разпореждане в заповед за изпълнение
№1211/06.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 1840/2013 г. на ПРС, 14 гр.с. с оплакване, че не е могъл да
оспори вземането, поради това, че тази заповед не му е била връчена надлежно.
ОСЪЖДА В. Д. К., с ЕГН ********** от гр.***** да заплати на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК ***** с АУ:гр.***** сумата 50 лв.- разноски по
делото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3