№ 1727
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502083 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. КР. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес:
********, чрез особен представител адв. П.П. П. ВАК срещу Решение № 261 877 от
08.06.2021г., постановено по гр.д. №13841 по описа на ВРС за 2019г., в ЧАСТТА, в която
по иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, жк Младост 4 Бизнес парк София сгр.14,
е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че З. КР. Г. с ЕГН ********** дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 3378/25.04.2019г., постановена по ч.гр. дело № 6395/2019г. на ВРС, следните
суми :
сумата от 1484.37 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и тридесет и
седем стотинки), представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта № CREX-11143253 от 30.01.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението,
сумата от 232.32 лв. (двеста тридесет и два лева и тридесет и две стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г., както и
1
сумата от 75.45 лв. (седемдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019
г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно
развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че ищецът е доказал усвояването
на сумата по договора за револвиращ потребителски кредит, вкл. и получаване на
кредитната карта. Лисват доказателства за постигане на съгласие между страните при
условията на Приложение към Договор за кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит и издаването на кредитна карта с кредитен лимит от 1500 лева. Приложението не
било разписано и от представител на ищцовото дружество. Предвид липсата на обявена
преди подаване на заявлението предсрочна изискуемост на вземането, искът се явява
недоказан, предвид разясненията, дадени в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.дело
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че доколкото макар ищеца да не е банка, същата е
финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ и разяснението принципно следва да
намери приложение и по отношение на него. Оспорва се извода на съда за неоснователност
на възражението за нищожност на клаузите на договора за потребителски кредит относно
ГПР, лихвения процент, за което се настоява, че са същите са неравноправни по смисъла на
чл.146, ал.4 от ЗЗП, а уговорената възнаградителна лихва като прекомерна (надвишаваща
три пъти законната лихва) е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Приложението не носи подписа на длъжника, което в контекста на чл.22 от ЗПК следва да
приема като неспазване изискванията за форма на договора за кредит. Това предопределя
дължимост от страна на кредитополучателя само на чистата стойност на кредите без
лихвите и надбавките по него. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и уважаване на исковете в цялост с присъждане на сторените разноски в
исковото и въззивното производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България,
гр.София, жк Младост 4 Бизнес парк София сгр.14, чрез пълномощник, депозира писмен
отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
2
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заявява за разглеждане пред Районен
съд Варна в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване срещу З.К. К.
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1553.07 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CREX-11143253 от 30.01.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2019г. до
окончателното изплащане; сумата 283.60 лв., представляваща възнаградителна лихва,
дължима за периода 01.05.2018г. – 11.10.2018 г., както и сумата 78.83 лв., представляваща
обезщетение за забава по договора за кредит за периода за периода от 11.10.2018г. до
11.04.2019г., които суми са предмет на заповед № 3378/25.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6395/2019 г. по описа на ВРС.
В условие на евентуалност е заявен за разглеждане осъдителен иск за същите суми.
Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът излага, че при сключване на Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
11143253 от 30.01.2015 г. ответникът З. К. е дала съгласието си, освен посочения усвоен
кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard. Твърди се, че търговецът е предоставил на ответника кредитна карта с
максимален кредитен лимит от 1500 лева, която е активирана от кредитополучателя на
21.03.2016г. Кредитният лимит се усвоява посредством транзакции, като върху усвоената
сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно
определения годишен лихвен процент.
Излага, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че кредитополучателят е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018 г., на която дата е
извършено последното от страна на ответника плащане, поради което кредиторът е
блокирал използването на картата. Тъй като ответникът не е погасил задължението си,
включително и след изпратена до него покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена
3
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира
съда с искане за установяване спрямо длъжника дължимостта на горните суми, в условията
на евентуалност за осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от договора за
револвиращ потребителски кредит.
Чрез назначения от съда особен представител и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът
подава отговор на исковата молба. Оспорва се наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните, с твърдения, че процесният договор не е
подписан от ответницата. Счита ,че в чл. 12 от договора е предвидена възможност за
предоставяне на кредитна карта, но конкретните условия във връзка с използването й е
следвало да бъдат допълнително уговорени с приложение към договора, каквото изобщо не е
подписвано от кредитополучателя. Оспорва се получаването на кредитната карта от
ответницата, сътов. усвояването на кредитния й лимит. Оспорва още дължимостта на
договорната лихва с твърдения, че същата е начислена въз основа на нищожна клауза от
договора поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и неравноправност. Счита за недължимо и
обезщетението за забава поради противоречие на уговорката, предвиждаща неговото
заплащане, със ЗПК и накърняване на добрите нрави. Твърди се, че липсва редовно
уведомяване на длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на целия дълг. Въвеждат
се оспорвания по отношение липсата на изрична уговорка между страните, съотв. ясно
изразено съгласие от страна на кредитополучателя за издаването на кредитна карта,
респ.откриването на банкова сметка за обслужването й. Настоява за отхвърляне на исковете.
Предвид предприетото от особения представител на ответника оспорване на
процесния договор в частта относно автентичността на подписа на кредитополучателя,
съдът е открил производство по проверка истинността на подписа на ответника на
осн.чл.193, ал.2 от ГПК, в хода на което ответникът, комуто е възложена тежестта на
доказване, че положеният подпис не е изпълнен лично, не ангажира доказателства. С оглед
на което, следва да се приеме, че съгласно приетите по делото доказателства, се установява,
че на 30.01.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор, и З.К. К.,
като кредитополучател, е сключен взаимноразписан Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-11143253, съгласно който страните са уговорили предоставянето на
потребителски кредит в размер на 248.39 лв., при обща стойност на плащанията 3304.15 лв.,
процент на възнаградителната лихва от 39.15 % и ГПР 41.84 %.
В т.12 и сл. от договора страните са договорили възможност кредиторът да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000 лева. Договорено е, че кредитният лимит представлява револвиращ потребителски
кредит, като кредитополучателят ще може да извършва трансакции чрез кредитната карта до
размера на разрешения кредитен лимит, в рамките на дневните трансакционни лимити.
Към договора от 30.01.2015г. е съставено приложение, носещо подписа на служител
на кредитора, съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит
4
в размер на 1500 лв., като чрез издадена кредитна карта Мастъркард кредитополучателят
осъществява отдалечен достъп до отпуснатия му револвиращ кредит. Приложението
съдържа и съществените елементи от договорното правоотношение за отпускане на
револвиращия кредит – главница, лихвен процент на договорната лихва, такси за теглене и
обслужване, размер на обезщетението за забава и др.
Пред исковия съд е назначена и изслушана ССчЕ и допълнителна такава, по която
след извършена справка с месечни извлечения по кредитна карта, издадена по договор за
револвиращ кредит от 30.01.2015г., и с която се разпорежда кредитополучателя З. К., се
установява, че общата стойност на реално усвоените суми по кредитната карта са в общ
размер от 1484.27 лева – съответно чрез теглене на парични суми в брой и плащане на ПОС
терминал през периода от 21.03.2016 до 08.04.2018г.
Доколкото не се установява неавтентичност на подписа на кредитополучателя,
положен върху договора от 30.01.2015г., както и с оглед установения факт на реално
ползване на сумата по кредитния лимит, отпуснат с револвиращия кредит, следва да се
приеме за доказано съществуването на облигационна връзка между страните по делото,
възникнала по силата на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-11143253 от
30.01.2015 г. и приложение към него, представени и приети по делото.
При извършените счетоводни справки експертът констатира, че за погасяване на
месечните вноски за погасяване на задължението по кредитната карта /револвиращия
кредит/ кредитополучателят е извършил 27 плащания в периода от 29.03.2016г. до
23.08.2018г., като е спазен уговорения за погасяване ред в чл.18 от раздел Отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издавен и ползване на кредитна карта от процесния
договор.
Вещото лице докладва, че дължима е главница в размер на 1484.27 лева и договорни
лихви върху посочената главница в размер на 232.32 лева за периода от 01.05.2018г. до
11.10.2018г.; като лихвата за забава върху главницата за периода от 11.10.2018г. до
11.04.2019г. възлиза на 75.45 лева.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.чл.79 ЗЗД във вр.чл.240, ал.1
и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищцовото дружество е да
установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило задълженията си точно,
както и възникналото в негова пола изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание, както и твърденията си относно
размер на дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения
срок.
Установява се по безспорен начин облигационната връзка между страните във връзка
със сключеният между тях на 30.01.2015г., в писмена форма договор за потребителски
5
паричен кредит, както и факта на ползване на сумата по договора за револвиращ кредит.
Конкретният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 28.07.2015 г.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от
ЗПК писмена форма, на шрифт не по-малък от 12, при ясно постигнато съгласие относно
размера на предоставения кредитен ресурс, ведно със застрахователна премия, общ размер
на плащанията, лихвения процент по кредита.
Безспорно изискването на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК налага императивното изискване
ДПК да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Но в конкретния случай, доколкото за целия срок на договора е договорен
фиксиран лихвен процент, липсва задължение погасителния план да съдържа информация за
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. С
договора е установен фиксиран лихвен процент, поради което не е необходимо да се
съдържа методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл.33а от ЗПК /чл.11,
ал.1, т.9а/. Разпоредбите на чл.12 от ЗПК са неприложими към настоящия договор,
доколкото кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Предвид спецификата на револвиращия кредит за него не се изготвя погасителен
план, тъй като не е известно какъв ще бъде размера на сумата, която ще бъде усвоявана и
съответно ще се прави частично или цялостно плащане, вкл. и датата, на която ще се бъдат
теглени сумите, както и датата на погасяване.
Същевременно закрепена е и възможността на кредитополучателя да се откаже от
кредита в определен срок /чл.19 от договора, съотв. чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК/.
Действително съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗПК Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страните се подписва от
страните по него, но доколкото ДПК съдържа установеното от закона задължително
съдържание, липсата на ОУ не обосновава недействителността му.
Освен това не е налице и основание за недействителност поради противоречие с чл.
19, ал. 4 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите не надвишава пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Р България.
В настоящия случай страните са договорили ГПР в размер на 44.90 %, като размерът
на законната лихва за просрочени задължения през януари 2015 г., когато е сключен
договорът, е 10.00 % (основен лихвен процент 0,01 %, обявен от БНБ, плюс 10 пункта,
съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. , Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в
сила от 1.01.2015 г.), съответно петкратният й размер е 50.00 % и следователно размерът на
ГПР не е в противоречие с повелителната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която
заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства.
6
Възможността за договарянето на такава лихва е предвидено в закона –чл. 240, ал.1 от ЗЗД, а
при потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на
договора по арг. от чл. 4, ал.1, т.5 от ЗПК. Ето защо принципно наличието на клауза в
договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие с
изискванията за добросъвестност. Освен това уговорката в конкретния случай не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона /чл. 26, ал.1 от ЗЗД/. Понятието "добрите нрави" по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр.3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ.
търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при
приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени,
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели
недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие.
При преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави,
защото значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на
кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя,
както и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави
и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на
кредита, но които се заплащат от кредитополучателя, следва да се отчете характера на
договора, неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави договорената сума в
уговорения срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с
лихва. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то
насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както
със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата
сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен.
Ето защо съдът намира, че при кредитен лимит от 1500 лв., без обезпечение,
уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер от 35 % ГЛП е
обяснимо както с разходите, които прави заемодателят, така и с риска, който носи, а също и
размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. В съдебната практика се приема,
че уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва е противна на
добрите нрави, но в конкретния случай надвишаването е минимално.
Следователно процесният договор е действителен по аргумент на противното
основание, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Установява се от заключението на вещото лице, че последната вноска по кредита е
направена на 28.03.2018г., при което към датата на блокиране на кредитната карта /съгласно
7
чл.20, предл.второ от ДПК/ дължимата сума за главница възлиза на 1484.37 лева.
Не се установява по делото кредиторът да е извършил уведомяване на длъжника за
обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по реда на
чл.417 от ГПК, от която дата по арг. от чл.422, ал.1 от ГПК специалният установителен иск
се счита предявен.
На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5 с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Изхождайки от цитираните разпоредби съдът намира, че изявлението на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, следва да се счита за връчено на
ответника по иска едва с преписа от исковата молба, на неговия особен представител на
31.01.2020 г. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС,
I т.о.
За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му.
В настоящия случай, предвид гореизложеното и изхождайки от датата на връчване на
исковата молба ведно с книжата, включващи и изявлението на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем, предсрочната изискуемост следва да се счита за настъпила на
08.05.2020г. (датата на която книжата са връчени на особения представител). Предвид
изложеното и при съобразяване с данните от заключението на вещото лице, дължими на
кредитора са задълженията за главница, договорни лихви и законна лихва за забава върху
главницата. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършени погашения след
последното плащане на 28.03.2018г., поради което се констатира основание за дължимост на
присъдените със заповедта за изпълнение суми в размера, установен от исковия съд. Като
правилен и законосъобразен обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
С оглед резултата по делото пред въззивната инстанция в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени внесените разноски за възнаграждение за особен представител в
размер на 150 лева и определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261 877 от 08.06.2021г., постановено по гр.д. №13841
по описа на ВРС за 2019г., в ЧАСТТА, в която по иска на „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон
България, гр.София, жк Младост 4 Бизнес парк София сгр.14, е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че З. КР. Г. с ЕГН ********** дължи на ищеца по Заповед за изпълнение
8
№ 3378/25.04.2019г., постановена по ч.гр. дело № 6395/2019г. на ВРС, следните суми :
сумата от 1484.37 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и тридесет и
седем стотинки), представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта № CREX-11143253 от 30.01.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението,
сумата от 232.32 лв. (двеста тридесет и два лева и тридесет и две стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г., както и
сумата от 75.45 лв. (седемдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019
г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА З. КР. Г. с ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 разноски за възнаграждение за особен представител
в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл.280
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9