Решение по дело №1813/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			22.06.2020
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	12.06.		2020

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Румяна Агонцева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1813		2019

 

                                дело №                          по описа за                              г.

 

„МОНТАЖИ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Тихомир Бонев Димитров, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 9, чрез адв. С.К. е предявило срещу С.Ц.К., адрес: ***, иск с правно основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.233 ЗЗД – да бъде осъдена да опразни, като предаде на ищеца държането на недвижим имот, представляващ ап.11 в ж.к. „Бистрица", , вх.В, ет.4. Претендират се и разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител.

Твърди се, че ищецът отдал под наем на ответницата недвижим имот, находящ се ***, собственост на дружеството. Договорът е прекратен поради неплащане на наемната цена. Въпреки отправената нотариална покана, наемателят не освобождава имота на ищеца.

В съдебно заседание ищецът е уточнил, че договорът за наем между страните е сключен в устна форма, като ап.11 във вх.В на процесния блок се означава и с номер 59, както и, че счита договора за прекратен с предявяването на иска.

В постъпилия в законоустановения срок писмен отговор се оспорва основателността на иска, предвид липсата на доказателства за съществуването на твърдяното наемно правоотношение.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил нотариална покана до ответницата, връчена по реда на чл.47 ГПК на 16.05.2019 г., с искане за предаване на владението върху ап.11 в ж.к. „Бистрица", , вх.В, ет.4. От изисканото от Община - Дупница удостоверение за промени на постоянен адрес е видно, че от 11.10.2000 г. ответницата е с постоянен адрес в гр. Дупница, ж.к. „Бистрица", , вх.В, ет.4, ап.11 /който е и настоящ адрес на ответницата, видно от служебно изготвената справка по Наредба №14/2009 г. – л.26/.

От изисканата от Община – Дупница справка се установява, че в общината няма данни за издавана настанителна заповед за ползването от ответницата на процесното жилище.

Представени са и други документи, неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да се обсъждат.

Свидетелят   сочи, че от 2000 г. с кратко прекъсване работи в ищцовото дружество и служебно му е известно, че ответницата живее във ведомствен апартамент на дружеството – ап.11 във вх.В, като в някои документи номерацията на апартаментите не е за всеки вход поотделно, затова ап.11 се сочи и като ап.59. Процесният апартамент е на четвъртия етаж във вх.В – средният апартамент на етажа.

Свидетелят е водил разговори с ответницата в периода 2001 г. – 2003 г. за заплащане на дължимия наем, в размер 60 ст. на квадратен метър. Годишният наем възлиза на 600 лв. и не е плащан през последните пет години, т.е. след 2015 г. През 2018 г. свидетелят отново търсил ответницата, но никой не отворил; дружеството не разполага с ключ за апартамента.

Свидетелят   – шофьор в ищцовото дружество, сочи, че е съпровождал няколко пъти служители на дружеството до процесния апартамент, които веднъж в негово присъствие разговаряли с ответницата относно необходимостта да заплаща дължимия наем, а в останалите случаи никой не отварял вратата.     

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 310, ал.1, т.2, пр.1 от ГПК вр. чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е бил сключен договор за наем на описания имот, неговото надлежно прекратяване на посоченото основание – неплащане на наемната цена, продължило след прекратяване на наемното правоотношение ползване на имота въпреки изричното противопоставяне на наемодателя и отказ на наемателя да върне обратно вещта.

Съгласно чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. От тази дефиниция следва, че съществените елементи на този вид облигационно правоотношение са вещта, която се предоставя за временно ползване, и цената, която наемателят дължи срещу предоставеното му ползване. Договорът за наем е неформален: за валидното му сключване не е необходимо да се спази някаква форма. Ето защо той може да се сключи в писмена форма, в устна форма или с конклудентни действия /Решение № 14 от 25.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2458/2019 г., I г. о., ГК/.

От гласните доказателства се установи съществуването на наемно правоотношение между страните, съгласно което процесният апартамент е предоставен на ответницата за временно възмездно ползване срещу наемна цена в размер на 600 лв. годишно. Установено е предоставянето за ползване на  вещта, като точната дата на сключване на договора е без значение, предвид установеното от свидетелските показания и от данните за постоянен и настоящ адрес, че поне от 2000 г. апартаментът е във владение на ответницата. Съществувало в предходен период изискване за форма на наемното правоотношение /издаване на настанителна заповед и др./ е ирелевантно за процесния период /след 2015 г./, в който наемодател е търговско дружество. Изискването за вписване на договори за наем по чл.237 ЗЗД е въведено с оглед на тяхната противопоставимост на последващ приобретател на имота и е неотносимо към предмета на доказване по делото.

Процесното правоотношение е безсрочно и съгласно чл.238 ЗЗД всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Липсва пречка такова предизвестие да бъде отправено и с исковата молба /Решение № 113 от 28.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 753/2008 г., II т. о., ТК/. След прекратяване на наемните правоотношения те не могат да бъдат продължени или подновени едностранно от бившия наемател и съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД той е длъжен да върне наетата вещ, която задържа без правно основание. Наемателят не може да противопостави на наемодателя възражение за собственост върху наетия недвижим имот, тъй като отношенията между тях са облигационни, въпросът за собствеността е ирелевантен и не подлежи на изследване, тъй като не е условие за основателност на иска по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД.

По делото е безспорно, че имотът се държи от ответницата, която не е изпълнила задължението си по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД да го върне на ищеца с факта на прекратяване на договора за наем и отпадане на основанието, на което е било предоставено ползването му. Поради това са налице предпоставките за уважаване на предявения иск.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер на 1055, 70 лв.

Воден от горното, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА С.Ц.К., ЕГН **********, да опразни, като предаде на ищеца „МОНТАЖИ” ЕАД, ЕИК *********, държането на недвижим имот, представляващ ап.11 в гр. Дупница, ж.к. „Бистрица", , вх.В, ет.4.

ОСЪЖДА С.Ц.К., ЕГН **********, да заплати разноски по делото на „МОНТАЖИ” ЕАД, ЕИК *********, в размер на 1055, 70 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок, считано от 22.06.2020 г., съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

         

                                      

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: