О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 гр. София, 06.10.2020 г.

 

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА,                                          

                                                            ЧЛЕНОВЕ:1. ИВАЙЛО Г.                                                

                                                                                 2.  ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр. дело № 61/2020 год. по описа на същия съд, взе предвид следното:

 

 

Образувано е по частна жалба на Й.Г.С. *** срещу разпореждане от 03.10.2019 год. по ч.гр. дело № 312/2016 год. на РС-Ихтиман, с което е оставено без разглеждане възражението му срещу издадената по делото заповед за изпълнение в полза на „Ч.Е.Б.“ АД, ***, като просрочено. Сочи, че за издадената заповед научил от съдебния изпълнител в изпълнителното производство, образувано въз основа на заповедта за изпълнение и в двуседмичен срок от узнаването подал възражение срещу нея. Твърди, че до този момент нито той, нито членове от семейството му са получавали съобщения по делото и не са знаели за издадената заповед. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на ИРС за продължаване на процесуалните действия.

Ответникът „Ч.Е.Б.“ АД, *** оспорва частната жалба, като счита възражението за просрочено и сочи, че дългът вече е погасен  чрез проведеното принудително изпълнение. Представя писмени доказателства.

Софийски окръжен съд, след като прецени доказателства по делото и изложените в жалбата доводи, намира следното:

Ихтиманския районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Ч.Е.Б.“ АД, *** срещу Й.Г.С. за незаплатена сума – главница и лихва доставена и незаплатена електрическа енергия за периода 08.08.2015 год. – 09.03.2016 год.

Съдът е издал заповед № 208/10.05.2016 год. за изпълнение на парично задължение срещу ответника на основание чл. 410 от ГПК за сумата 837,84 лв. главница – цена на ползвана ел. енергия и 23,83 лв. – лихва върху главницата за периода 13.10.2015 год. – 27.04.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2016 год. до окончателното изплащане и сумата 85 лв. разноски. Съдът е изпратил съобщение до длъжника за издадената заповед за изпълнение, като същата е връчена на 19.05.2016 год. чрез съпругата му Л. С. със задължение да я предаде на адресата.  Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на 01.10.2019 год. С обжалваното разпореждане от 03.10.2019 год. ИРС е оставил възражението без разглеждане, тъй като е подадено след изтичане на срока по чл.  от ГПК.

С разпореждане от 28.02.2020 год. СОС е указал на частния жалбоподател да уточни оспорва ли факта на получаване на заповед за изпълнение № 208/10.05.2016 год. на РС-Ихтиман от съпругата му Л. С. на 19.05.2016 год., така както е отразено н съобщението, приложено на л. 18 по ч.гр.д. № 312/2016 год. по описа на ИРС, респективно твърди ли, че подписът за „получател“ не е положен от посоченото лице – съпругата му С..  С молба от 20.03.2020 год. жалбоподателят е уточнил, че подписът в съобщението не е положен от съпругата му и е поискал назначаване на почеркова експертиза. С определение от 19.06.2020 год. СОС е допуснал съдебно-почеркова експертиза със задача да даде заключение дали подписът за получател в разписката, приложена на л. 18 по ч.гр.д.  26 год. по описа на ИРС е положен от посоченото лице – Л. С. при възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв., вносимо от жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението с представяне на вносния документ в канцеларията на съда. Съобщението с дадените указания и препис от определението жалбоподателят е получил на 04.08.2020 год. с призовката за насроченото открито съдебно заседание, като в определения от съда срок не е внесъл депозит за назначената експертиза. В о.с.з. на 23.09.2020 год. съдът е заличил допуснатата експертиза.

Съдът не следва да обсъжда представените с отговора от ответника по частната жалба писмени доказателства – покана за доброволно изпълнение, дневни извлечения за постъпили плащания по сметка на взискателя, разписка и др., тъй като същите касаят образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден по друго дело срещу длъжника и за други суми, а именно – въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 28.04.2015 год. по гр.д. № 179/2015 год. по описа на ИРС.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

            Съгласно чл. 414 от ГПК в редакцията, в сила към момента на издаване на заповедта за изпълнение /Д.В. бр. 15 от 23.02.2016 год./, длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван /ал. 2/. Съдът е изпратил съобщение до длъжника за издадената заповед за изпълнение, като същата е връчена на 19.05.2016 год. чрез съпругата му Л. С.. Връчването е редовно, на основание разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и 2 от ГПК, според която: „Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.  Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата“. Посочените разпоредби са спазени от връчителя на съдебни книжа, поради което с получаването на съобщението от съпругата на лицето се смята, че връчването е извършено на адресата /ал. 4/. Частният жалбоподател не доказа твърденията си, че съпругата му не е получила съобщението с приложената към нея заповед за изпълнение. Недоказано остана възражението, че подписът в съобщението не е положен от Л. С.. Разписката е официален удостоверителен документ и се ползва със задължителна доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, като в тежест на частния жалбоподател беше да обори истинността на документа – нещо, което по делото същият не е направил. Двуседмичният срок за подаване на възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК е изтекъл на 02.06.2016 год. Възражението е подадено на 01.10.2019 год., т.е. повече от три години след изтичане на законоустановения срок, поради което правилно същото е оставено без разглеждане с обжалваното разпореждане.

            Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, разпореждането следва да бъде потвърдено.

            Воден от горното, Софийският окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.10.2019 год. по ч.гр. дело № 312/2016 год. на РС-Ихтиман, с което е оставено без разглеждане възражението на Й.Г.С. *** срещу издадена в полза на „Ч.Е.Б.“ АД, *** заповед № 208/10.05.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 312/2016 год. на РС-Ихтиман, на основание чл. 414, ал. 2 от ГПК, като просрочено.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                                                  2.