Р Е
Ш Е Н И Е
№ 198/14.11.2022 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На втори ноември
2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 182 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Е.С.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Р.В. ***, срещу Решение №32-170522/26.05.2022г. на
Директора на ТД Митница Бургас с което:
1. На основание чл. 74, § 3
във връзка с чл.71, § 1 буква д) подбуква i) от
Регламент (ЕС) № ***/2013г. за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение с МД с 20BG001008020890R1/09.06.2020
г., е определена митническа стойност в размер на 13 758,06 лв. (тринадесет
хиляди седемстотин петдесет и осем лева и 6 стотинки).
2. На основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № ***/2013 г. за
стоката от МД с MRN 20BG001008020890R1/09.06.2020 г. възниква вносно митническо
задължение. На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № ***/2013г.
митническото задължение възниква на датата на приемане на митническата
декларация, а именно 09.06.2020 г.
3. На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № ***/201 Зг.,
при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания
тарифен код за стока от МД с MRN 20BG001008020890R1/09.06.2020 г., спрямо
митническата стойност на стоката е определено вносно митническо задължение в
размер на 1375.81 лв. (хиляда триста седемдесет и пет лева и 81 стотинки).
4. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, §1, буква а) от
Регламент (ЕС) № ***/2013г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент на датата на
възникване на митническо задължение възниква задължение и за ДДС, а именно на
09.06.2020 г.
5. На основание чл. 55, ал. 1
от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN 20BG001008020890R1/09.06.2020 г. в размер на
15133.87 лв. (петнадесет хиляди сто тридесет и три лева и 87 стотинки).
6. Предвид
данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание
чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължение за ДДС при внос по смисъла
на чл.16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN
20BG001008020890R1/09.06.2020 г. в размер на 3026.77 лв. (три хиляди двадесет и
шест лева и 77 стотинки).
7. Определена е за стоката от МД с MRN
20BG001008020890R1/09.06.2020 г. на основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (EC)
№ ***/2013г. за вземане под отчет и досъбиране вносно мито 925.78 лв. и на
основание чл. 56 от ЗДДС във връзка с чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № ***/2013г.
за вземане под отчет и досъбиране ДДС 2036.70 лв.
8. Е.С.М.,***, е определена на основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № ***/2013г.
като длъжник за заплащане на вносно мито в размер на 925.78 лева (деветстотин
двадесет и пет лева и 78 стотинки), и на основание чл.83.ал.1 от ЗДДС като
длъжник за заплащане на ДДС в размер на 2036.70 лева (две хиляди тридесет и
шест лева и 70 стотинки).
9. На основание чл.19б, ал.З от ЗМ във вр. с чл.108 § 1 от Регламент (ЕС) № ***/2013г. е определен
на длъжника
Е.С.М. 10-дневен срок за заплащане на сумите по т.8, считано от датата на
връчване на настоящото решение. На основание чл.19 б, ал.1 от ЗМ във вр. с чл.102 § 1 от Регламент (ЕС) № ***/201 Зг. и чл. 60,
ал. 1 от ЗДДС датата на връчване да се счита за дата на уведомяване на
длъжника.
10. От датата на възникване на митническото
задължение - 09.06.2020 г., до датата на уведомяването на длъжника се начислява
лихва за забава върху дължимото вносно мито на основание чл. 114, § 2
от Регламент (ЕС) № ***/2013г., както и върху дължимото ДДС на основание чл.
59, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114, § 2 от
Регламент № ***/2013г.
11. На основание
чл.114, §1 от Регламент (ЕС) № ***/2013г. за вносно мито и на основание чл. 59,
ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл.114, §1 от Регламент (ЕС)
№ ***/2013г. за ДДС се дължи лихва за забава за размера на дължимите вземания,
които не са платени в срока по т.9.
В решението е посочено, че установените за досъбиране вземания за вносно мито и
ДДС в размер общо на 2962.48 лв. следва да се преведат по изрично посочена
сметка в БНБ.
В жалбата се твърди, че оспорвания административен акт е неправилен, немотивиран и незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл.146, т.3 АПК и при съществени нарушения на административнопроизводствени правила - отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК, т.к. в обжалваното решение не е налице информация относно разпоредителната форма на инициативата за започване на административното производство; налице е съществено процесуално нарушение, допуснато в производството по издаването му; не е налице основание за повторно определяне на митническата стойност на автомобила; от митническите органи не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност; издаденото решение не е мотивирано, като заключенията и изводите в него се основават изцяло на изложените необосновани изводи и заключения в Съобщение с рег.№ 32-29406/27.01.2022 г. по чл. 22, § 6 вр. чл.29 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г.; информацията от уебсайта ************.** не е част от митническите информационни системи и данните от същия не са събрани по законоустановения ред; митническата стойност на стоката от МД с MRN 20BG001008016060R0 е определена при допуснато грубо нарушение на чл.70 от Регламент (ЕС) № 9S2/2013 г., поради което се претендира да бъде отменено изцяло атакуваното решение.
В съдебно заседание за оспорващата се явява адв.В., която подържа жалбата на посочените основания,
както и направените с нея искания, като предендира заплащане на направени разноски в
производството съгласно представен списък. Допълнително представя писмени
бележки с вх. №2668/09.11.2022г.
За ответната страна в съдебно заседание се явява ст.юрисконсулт Д.,
който оспорва жалбата, като счита издаденото решение на директора на ТД
Митница-Бургас за правилно и законосъобразно, поради което претендира за
потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Счита, че по безспорен начин е доказана новоопределената
митническа стойност на автомобила и сочи, че както в хода на административното
производство, така и в хода на делото
жалбоподателят не е представил никакви доказателства за реално платената цена
на автомобила, като единствено се опитва да докаже защо не са годни
доказателствата на Митницата, а дефакто по никакъв
начин не доказва стойността на автомобила чрез някакви платежни или банкови
документи.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.06.2020 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN20BG001008020890R1/09.06.2020г.
с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 Е.С.М., ЕОРИ BGB**********Z***.
Като пряк представител в ел. д. 3/19 и ел. д. 3/21 е посочен „Мирамар“ ООД, ЕИК ********* за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. № 6/8: „употребяван
пътнически автомобил-катастрофирал; марка
RAM МОДЕЛ:1500 ТИП:1500; ПЪРВА РЕГ:01/01/2016 ЦВЯТ:BLACK; Р.ОБЕМ : 3000; Д- ТЕЛ:НЯМА ДАННИ ШАСИ: ***.
На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размера на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на доставка е „CFR - Стойност и навло“ и към митническата декларация е приложена Фактура (Invoice) №73541/19.02.2020 г. между *** и Е.С.М., като митническата стойност за стоката е определена на база декларираните за нея елементи.
С Писмо с peг. № 32-335190/22.10.2021 г. от ТД Митница Бургас/МБ Свободна зона жалбоподателката Е.С.М. е уведомена, че на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № ***/2013 във връзка с чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ се извършва последващ контрол на митническа декларация за деклариране на режим допускане за свободно обращение с МРН: MRN20BG001008020890R1/09.06.2020г. относно митническото оформяне на процесния пътнически автомобил, като е поканена в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи допълнителни документи -договори, кореспонденция, заявки, поръчки, извлечения от хронологичен счетоводен регистър, първични счетоводни документи и писмени обяснения. Във връзка с това писмо Е.С.М. е депозирала Отговор с peг. №32-344907/01.11.2021 г., с който предоставя Фактура (Invoice) №73541/19.02.2020 г., която съответства с представения пред митническите органи при декларирането на автомобила за внос и е прикачен към декларацията и е отговорила на поставените въпроси.
Със Съобщение с peг. № 32-29408/27.02.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас жалбоподателката е информирана, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас, с което ще се определи нов размер на митническата стойност по МД с MRN 20BG001008020890R1/09.06.2020г., като са предоставени мотивите, на които ще се основава решението, с което ще бъде постановен неблагоприятен резултат и е определен 30-дневен срок от датата на получаването му за предоставяне на становище. Такова е депозирано от М. с peг. № 32-71854/02.03.2022 г., като е изразено несъгласие с мотивите съдържащи се в съобщението и е предоставена Декларация за изпълнение на условията по чл.70, пар.3 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г.
С Докладна записка с peг. № 32-168821/25.05.2022 г. от М. Д. – и.д. началник на МБ „Свободна зона Бургас“ е предложено на директора на ТД Митница Бургас на основание чл.29 от Регламент /ЕС/ №***/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.19, ал.7 от ЗМ да бъде издадено решение, с което да бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с МРН 20BG001008020890R1/09.06.2020г. и съответно нов размер на дължимите вземания.
В тази връзка директора на ТД Митница Бургас е постановил оспореното в настоящото производство Решение №32-170522/26.05.2022 г., което е получено лично от М. с известие за доставяне на 01.06.2022 г. Жалбата й е депозирана директно в ЯАС с вх.№ 1605 от 15.06.2022г.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
14 дневен срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на
чл.19б от ЗМ, с оглед на което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се
преценя като основателна по следните
съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение
№32-170522/26.05.2022г. на Директора на ТД Митница Бургас.
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Оспореното решение е издадено от директора на ТД Митница Бургас в рамките на неговата материална и териториална компетентност, в изискуемата от закона писмена форма, с посочване на подробни мотиви, според изискванията на чл.22, § 7 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г.
Съгласно чл.101, § 1 от Регламент (ЕС) ***/2013 г. размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл.5, т.39 от същия Регламент, „решение“ означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) ***/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22, §4, §5, §6 и §7, чл.23, §3 и чл.26, чл.27 и чл.28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл.19, ал.7 от ЗМ за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № ***/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.
Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи процедурата за извършване на последващ контрол на декларирането, залегнала както в ЗМ, така и в относимата към случая нормативна уредба, съдържаща специфични правила за издаване на административен акт от категорията на настоящия. Съгласно чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ за целите на прилагане на чл.48 от Регламент (ЕС) ***/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т.2 обект на проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал.2 на чл.84 от ЗМ, проверката по ал.1, т.2 се извършва по реда на чл.84а и чл.84м от ЗМ. В случая е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, за който не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл.84в от ЗМ, с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, тъй като е взел предвид както представените от получателя на стоката Е.М. доказателства при подаването ѝ, така и събраната допълнителна информация с цел установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията на М. при поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обращение“.
При проверка за съответствието на
оспореното решение с материалния закон и неговата цел, с оглед приетите по
делото доказателства, съдът счита, че същото е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Отношенията касаещи определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове намират своята регламентация в дял втори, Глава трета („Стойност на стоките за митнически цели“) от Регламент (ЕС) № ***/2013 г. В чл.70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл.74 от Регламент (ЕС) № ***/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл.70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл.74 методи. В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката обаче е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката, което в случая е сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът „основателни съмнения“ е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № ***/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г. Затова точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) ***/2013 г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.
В чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 г., в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.
В конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл.70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена е в размер на 10200,00 CAD. При проверката административния орган е анализирал наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на ел. страница https://************.**/, където е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 09.03.2020 г. със статус „продадена“ (SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и „odometer 84 787 actual miles“ в страната на износа. Публикуваната продажна цена е в размер на 10 200,00 CAD и превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 3 500,00 CAD при допускане за свободно обращение. Този начин на процедиране е допустим единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл.74, §2 и §3 от Регламент (ЕС) ***/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В този смисъл налице е нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност.
От друга страна следва да бъде споделен изцяло и довода в жалбата, че
позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https://************.**/ информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена продажна цена от 10200 CAD не е достатъчно за обосноваване на т. нар. „основателни съмнения“, защото въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От друга страна, видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващата е предоставила всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т.е. оказала е необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол и още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката към митническата декларация е приложена Фактура (Invoice) №73541/19.02.2020 г. между „IQ motors INC”, *** и Е.С.М.,
Изложеното налага извода, че решението с което не е приета митническата стойност по процесната декларация и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона. В тази връзка следва да се посочи, че незаконосъобразно са определени и допълнителните задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихвата върху определените суми, поради което обжалваното решение следва да се отмени изцяло.
Предвид изложеното, съдът счита, че Решение №32-170522/26.05.2022г. на
Директора на ТД Митница Бургас, като постановено от компетентен орган, при
спазване на изискуемата форма на акта, в съответствие с административнопроизводствените
правила, но в противоречие с материалния закон, се явява незаконосъобразно, а жалбата срещу същото
следва да бъде уважена като основателна.
При този изход на делото и с оглед правилото на чл.143, ал.1 АПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 550 лева, включващи платена държавна такса от 10 лв. и възнаграждение за един адвокат от 540 лева, съобразно представения ДПЗС от 14.02.2022г.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
ЯАС, втори административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.С.М. Решение
№32-170522/26.05.2022г. на Директора на ТД Митница Бургас.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция Митница Бургас в Агенция Митници, гр.Бургас, ул.“Княз Александър
Батенберг“ №1 да заплати на Е.С.М. ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Р.В.
от * направените по делото разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет)
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: /п/ не се чете