Решение по дело №155/2025 на Административен съд - Враца

  Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК,  вр. чл.63в ЗАНН.

         Образувано по касационна жалба н.Д.п.  „У.и с.н.я.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** - изп.директор, чрез пълномощника ст.юрисконсулт **, против РЕШЕНИЕ №30/20.01.2025г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №1110/2021г. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано, за което се навеждат доводи. Иска се отмяна на решението на РС-Враца, като неправилно и отмяна на наказ. постановление, като издадено при допуснати съществени нарушения и нарушения на материалния закон.

            Ответникът – Председател на ДАМТН – София, в представен по делото писмен отговор, чрез процес.си представител **-гл.експерт, юрист оспорва касационната жалба, като неоснователна. Решението намира за правилно и законосъобразно и да остане в сила, за което се навеждат доводи.  Претендират се разноски.

            Окръжна прокуратура  Враца, чрез прокурор Николай Лалов  дава мотивирано заключение  за  неоснователност на касационната жалба и  за правилност на решението. Установено е при извършената проверка, че не са изпълнени дадените предписания, не са налице допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Моли за оставяне на решението в сила. 

           Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната  жалба е подадена  в законоустановения 14-дневен  преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана  по същество  е   НЕОСНОВАТЕЛНА.                                                                                                                

          Предмет на делото е Решение №№30/20.01.2025г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №1110/2021г., с което е потвърдено наказателно  постановление  № НЯСС-201/02.09.2021г. на Председателя на ДАМТН, с което на ДП “***“ ***, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1 000/хиляда/ лева, на основание чл.200,ал.1,т.38 от Закон за водите/ЗВ/, за извършено нарушение по чл.141, ал.1,т.1 ЗВ. В оспореното решение е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат  всички задължителни реквизити по  чл.42 и чл.57   ЗАНН, не е налице нарушение на чл.40,ал.1 ЗАНН. По съществото на спора е прието за безспорно установено извършеното нарушение визирано в акта и НП, с оглед събраните по делото доказателства. Безспорно е установено неизпълнение на задължението по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Налице са всички съставомерни елементи от състава на нарушението по чл.200,ал.1,т.38 ЗВ, както и че не е  налице маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН. Правилно е наложена санкцията в предвидения минимален размер. Изложени са  мотиви в резултат на така прието, въз основа на които и наказателното постановление е потвърдено в неговата цялост, като законосъобразно. С решението са присъдени разноски на ответника за  юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

        Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на въззивния  съд  за  законосъобразност на наказателното постановление в неговата цялост. Споделят се изводите на съда, че в производството по съставянето на АУАН и НП не  са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на последното, както и по съществото на спора, че от страна на касатора е извършено нарушението визирано в НП по чл.200, ал.1, т.38 ЗВ. Безспорно се установява от събраните доказателства, че на 14.01.2021 г., служители на РО-НЯСС“**“- *** при ДАМТН, извършили оглед и проверка на язовир „***”, находящ се в поземлен имот №02912.41.93 в землището на ***, ***, представляващ държавна собственост, съгласно акт за публична държавна собственост №3755/16.12.2019г. и с последващо предоставени права за управление на ДПУСЯ. При проверката е извършен подробен обход и оглед на язовирната стена и съораженията към нея, при която са установени множество нередности на техническото им състояние, а именно, че: короната е с коловози и с нарушен геометричен профил; въздушният откос е със свличания; водният откос е със свличания и обрушвания, като е компрометиран стабилитета на каменната броня; основният изпускател е неизправен и изхода му се намира в бетонна шахта откъм въздушния откос; шахтата на основния изпускател е запълнена със земни маси; преливникът се състои от два броя тръби ф 300 мм и входа на преливника е обрасал с храстовидна растителност; бързотокът след преливника е разрушен. Резултатите от този оглед и проверка са подробно обективирани в констативен протокол за проверка от същата дата. Въз основа на него, на 18.03.21 г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН №03-022/18.03.21г. за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.1 ЗВ, изразило се в това, че към 14.01.21 г. жалбоподателят не е предприел и извършил активни дейности за осигуряване и привеждане в техническа изправност на язовира и съораженията към него-корона, воден откос, въздушен откос, основен изпускател и бързотока на преливника. Последвало издаване на НП, с което за констатираното с АУАН нарушение и на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, на ДПУСЯ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лв. Правилно е ангажирана отговорността на касатора с издаденото НП, като наложената санкция е в минимален размер.  Не е налице и маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН, както е приел и РС. Изложените от въззивния съд мотиви в тази насока са подробни и кореспондират с установените по делото факти, поради което същите се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание  чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща към тях.  

          Възраженията на касатора за липса на компетентност на АНО за проверка и контрол на язовирите, с оглед разпоредбата на чл.141а, ал.3 от ЗВ са неоснователни. Съгласно чл.141, ал.1, т.1 ЗВ, всички собственици на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/ или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност. В частност, жалбоподателят е държавно предприятие, чиито основен предмет на дейност е комплексното управление на язовири – чл. 139а, ал. 1 и ал. 3 ЗВ. Тълкуването в съответствие с чл.46, ал.1 ЗНА налага извода, че предприятието дължи да осигури техническа изправност на управляваните от него язовири. Така предписаното от закона тълкуване означава и, че разпоредбата на чл. 141а, ал. 3 ЗВ не изключва правомощието на лицата по чл. 190, ал. 4 ЗВ да извършат проверка и установят несъответствие на конкретен обект с изискванията, установени в ЗВ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Така, изрично в чл.108, ал.3, т.2 от Наредбата е посочено, че ДАМТН извършва проверки на техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях веднъж на три години, когато язовирът е с ниска степен на потенциална опасност. По-специално относно чл. 141а, ал. 3 ЗВ следва да се отбележи и, че тя следва да бъде тълкувана в съответствие както с целта на закона, така и със следващата ал. 4, съгласно която: "За техническата изправност и безопасната експлоатация на язовирите по ал. 3 отговарят собствениците. Те не са длъжни да възлагат стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея на лице, което отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена". Това означава, че изключението по чл. 141а, ал. 3 ЗВ не се отнася до изваждане на посочените язовири изобщо извън обхвата на контрол и задължения на собствениците, а последните имат възможността да изпълняват задълженията си посредством лица, които могат и да не отговарят на специалните изисквания за оператор на язовирна стена. Неговите задължения и отговорности са установени в Наредбата – чл. 138в, ал. 5 ЗВ. Систематичното тълкуване на ал. 3 и ал. 4 на чл. 141а ЗВ налага извода, че собственикът на язовира може да възложи изпълнението на дейностите, необходими за поддържане на съоръжението в изискуемото състояние и на лице, което не е хидроспециалист, съответно - не разполага с такъв служител. Дори да се приеме, че язовирът е малък и с ниска опасност, тези му свойства не освобождават собственика от задължението да го поддържа в изправност. Същите задължения предприятието има и като собственик на основание чл. 7 и чл. 54 от Наредбата.

         По изложените съображения и след проверка на обжалваното решение, на основание чл.218, ал.2 АПК, настоящият касационен състав приема, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави  без уважение.

         Предвид изхода на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на същия следва да се присъдят разноски в размер на 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

         Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд  Враца

РЕШИ:

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение №30/20.01.2025г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №1110/2021г.

        ОСЪЖДА Д.п.  „У.и с.н.я.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от изп.директор ***, да заплати на ДАМНТ направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.