№ 37834
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110169226 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „*****“ ЕАД срещу
ЕТ „*****“.
С определение от 12.10.2023 г. по гр.д. № 69226/2022 г. на СРС, ГО, 126
състав производството по делото е спряно, на основание чл.637, ал.1 ТЗ –
поради откриването на производство по несъстоятелност спрямо длъжника.
С определение от 11.02.2025 г. производството по делото е възобновено
по искане на ищеца по съображения, че производството по несъстоятелност е
било прекратено, а ЕТ „*****“ – заличено от ТР, поради което производството
следвало да продължи срещу физическото лице Х.В.П.-А.
С определение от 27.02.2025 г. председателят на 126 състав се е отвел от
разглеждане на делото, като същото е преразпределено на 62 състав.
С молба от 28.02.2025 г. Х.В.П.-А.е поискала прекратяване на
производството, във връзка с която съдът намира следното:
С решение от 13.07.2023 г. по т.д. № 2159/2022 г. на СГС е открито
производство по несъстоятелност на Х.В.П.-А. осъществяваща стопанска
дейност като ЕТ „*****“, като производството е спряно, на основание чл.632,
ал.1 ТЗ.
В едногодишен срок не е поискано възобновяване, поради което и на
основание чл.632, ал.4 ТЗ с решение от 16.08.2024 г. по т.д. № 2159/2022 г. на
СГС производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено
заличаване на ЕТ от Търговския регистър, каквото се установява, че е било
осъществено.
Съгласно разясненията към т.1 от ТР от 13.07.2020 г. по тълк. дело №
2/2018 г. на ОСТК на ВКС, при постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ
длъжникът е във възможно най-тежкото икономическо положение, тъй като
липсва маса на несъстоятелност или секвестируемото имущество на длъжника
по стойност е по-малко от размера на началните разноски за развитие на
1
производството, които са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. В този случай
е безпредметно провеждането на процедура по предявяване и приемане на
вземанията, тъй като имущественото състояние на длъжника не позволява
кредиторите да бъдат удовлетворени, дори и да бъдат установени.
Неразвитието на фазата на предявяване и приемане на вземанията в случая е
следствие именно на очертаното икономическо състояние на длъжника.
Приема се в ТР, че всички активи, притежавани от длъжника,
независимо дали са предназначени за търговската му дейност или не, попадат
в масата на несъстоятелността и са предмет на универсалното принудително
изпълнение, в което удовлетворение могат да получат само тези кредитори по
търговски и нетърговски вземания, които са ги предявили в производството по
несъстоятелност; в производството по несъстоятелност на едноличния
търговец се удовлетворяват всички кредитори на физическото лице – ЕТ, като
на осребряване подлежи цялото имущество на длъжника – придобито в
резултат на търговска дейност, лично имущество и половината от СИО.
Съгласно чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
Съгласно т.1 от ТР от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на
ВКС, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение
по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на
вземанията, както в случая, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ
непредявените в производството по несъстоятелност вземания и
неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на
кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.
С решение № 65/31.05.2024 г. по т. д. № 531/2023 г. на ВКС, І ТО е
прието, че кредиторите следва да предявят нетърговските си парични
вземания спрямо физическото лице – едноличен търговец; при отсъствие на
такова предявяване настъпват последиците по чл. 688, ал. 1 изр. второ и по чл.
739 от ТЗ. Приема се в посоченото решение на ВКС, че принципното
тълкуване на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, възприето в т. 1 от ТР № 2/13.07.2020 г. на
ОСТК на ВКС, е приложимо по отношение на непредявени в производството
по несъстоятелност вземания спрямо физическо лице – едноличен търговец,
поети от него в качеството му на физическо лице, а не в търговско качество.
В настоящия случай производството по несъстоятелност е прекратено
именно с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, търговецът ЕТ „*****“ е заличен от ТР,
поради което е погасено непредявеното в производството по несъстоятелност
вземане на „*****“ ЕАД, на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, като погасяването
настъпва по силата на закона.
Кредиторът не може да реализира вземането си нито чрез
универсалното принудително изпълнение, нито в недопустимото поради
производството по несъстоятелност индивидуално принудително изпълнение.
Това обосновава отпадане на правния интерес на ищеца от търсената защита.
2
Тъй като наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка
за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно по време на
висящността на производството, с отпадането му отпада и правомощието на
съда да разреши спора между страните.
По изложените съображения съдът намира, че производството по делото
следва да се прекрати /в посочения смисъл – определение № 1959 от
24.06.2025 г. по т. д. № 852/2025 г. на ВКС, I ТО, с което не е допуснато до
касационно обжалване решение № 8 от 08.01.2025 г. по в.гр.д. № 456/24 на
ОС-Смолян, с което първоинстанционното решение в идентична хипотеза е
било обезсилено, а производството по делото – прекратено/.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 69226/2022 г. на СРС, ГО, 62
състав – като НЕДОПУСТИМО.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3