РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. З., 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на дванадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100264 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Постъпила е искова молба от Д. Х. Н. с ЕГН **********, с
местожителство и постоянен адрес в гр. З., бул. ,,Б.‘‘ №, чрез адв. Д. С. М. с
ЕГН **********, АК-С., с адрес на кантора гр. С., бул. ,,Б.“ №, ет. , офис ,
срещу З. К. ,,Л. И.“АД с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:
гр. С., р-н С., бул. ,,С. ш.“ №, представлявано от В. В. М. и П. В. Д..
Ищецът, чрез пълномощника си адв. М. твърди, че на 17.08.2024 г. на
Д. Х. Н. е връчена Призовка с изх.№ 4390/08.07.2024 г., издадена по изп. д. №
128/2020 на ЧСИ № 881 - П. М.. С призовката съдебният изпълнител го
уведомява, че изп.д. № 20208810400128 е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 05.08.2014 г., който е издаден въз основа на влязла в
сила заповед по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 205/2014 г. по описа на PC
- З.. В призовката е посочено, че взискател по делото е ответника ЗК „Л.
И.“АД, както и че ищецът Д. Х. Н. като длъжник дължи сумата в размер на
5801,22 лева.
Пълномощникът адв. М. сочи, че при направена справка по изп. д. №
128/2020 г. по описа на ЧСИ № 881 - П. М. и по ч.гр.д.№ 20145420100205 по
описа на PC - З. и приложените към тях документи се установява, че:
Делото е образувано въз основа на молба от взискател ЗК „Л. И.“АД,
която е депозирана и заведена с вх.№ 02249/27.02. 2020 г. по изп.д. №
20208810400128 на ЧСИ - П. М.. Сочи, че към молбата за образуване на
1
изпълнителното дело е приложен изпълнителен лист №83/05.08.2014 г., който
е издаден въз основа на Заповед № 83/17.07.2014 г. по ч.гр.д.№
20145420100205 по описа на PC – З. за 2014г.
От Заповед № 83/17.07.2014г. по ч.гр.д.№ 20145420100205 по описа на
PC - З. се установява, че със заявлението си ответникът е посочил, че
вземането в полза на дружеството е на основание чл.274 КЗ (отм.) и е
възникнало при и по повод на реализирано ПТП от ищеца Д. Н. на 28.12.2007
г. с лек автомобил „Ф. Д.“ с рег.№ *******, който автомобил от своя страна е
бил застрахован със застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №
223067081416, със срок на валидност от 30.12.2006 г. до 29.12.2007 г.
Пълномощникът сочи, че в чл.197 от Кодекса за застраховането (отм.
ДВ, бр.102/29.12.2015г.) е посочено, че правата по застрахователния договор
се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при
застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13 на раздел II, буква „А“
от Приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на
събитието, което означава, че погасителната давност по отношение на
правото на регрес е започнала да тече на 28.12.2007 г. и е изтекла на
28.12.2012 г. Следователно правото на регрес е погасено по давност, считано
от 29.12.2012 г. Същевременно заявлението по чл.410 ГПК е депозирано през
месец юли 2014 г., т.е. година и половина след като е изтекла 5 -годишната
погасителна давност по чл.197 от КЗ (отм.) по отношение на правото на
регрес.
Адв. М. сочи още, че в чл.110 ЗЗД е посочено, че с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. В тези случаи погасителната давност започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия казус
изискуемостта на вземането е настъпила с издаването на самия изпълнителен
лист (05.08.2014 г.), а 5 (пет) годишният погасителен давностен срок е изтекъл
съответно на 05.08.2019 г. Следователно след като ответното дружество,
въпреки издадения на 05.08.2014 г. (начало на погасителния давностен срок) е
депозирало молбата за образуване на изпълнителното дело на 27.02.2020 г.
(т.е. повече от 6 месеца, след изтичането на 5-годишния срок по чл.110 ЗЗД) е
налице настъпила погасителна давност по отношение на вземанията,
обективирани в Заповед № 83/17.07.2014 г. и изпълнителен лист
№83/05.08.2014 г. издадени по ч.гр.д.№ 20145420100205 по описа на PC - З..
Предвид гореизложеното за ищеца Д. Х. Н., в качеството си на
потребител по смисъла на §1, т.1 от ДР на КЗ е налице правен интерес да
предяви на основание чл. 113 ГПК пред PC - З. отрицателно установителен
иск с правно основание чл.439 ГПК, по силата на който да бъде признато по
отношение на ответника, че вземането за сумите от 1881.30 лева, ведно със
законната лихва от 16.07.2014 г. до изплащане на вземането; 290,00 лева
наказателна лихва за периода 28.12.2012 г. до 06.06.2014 г. и 343,43 лева -
разноски по делото, съгласно Изпълнителен лист № 83/05.08.2014 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 205/2014 г. по описа на PC - З. е погасено по давност,
2
считано от 06.08.2019 г., както и че по отношение на ищеца Д. Х. Н.,
принудителното изпълнение по изп.д. № 20208810400128 на ЧСИ П. М. с
peг. № 881 на КЧСИ, образувано въз основа на Изпълнителния лист
№83/05.08.2014 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед по чл.410 ГПК
от 17.07.2014 г. по ч.гр.д. № 205/2014 г. по описа на PC - З., е
материалноправно незаконосъобразно поради последващо погасяване по
давност на вземането по изпълнителния лист.
С исковата молба е направено особено искане по смисъла на чл.391,
ал.1, т.1 от ГПК, на основание чл. 397, ал.1, т.З, във вр. чл.432, ал.1, т.1 ГПК да
бъде наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.д. №
20208810400128 по описа на ЧСИ № 881 - П. М. до окончателното
приключване на производството по делото.
С Определение №235/30.08.2024 г., съдът е допуснал обезпечение на
предявения иск, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 128/2020 г., по
описа на ЧСИ П. М. с рег. № 881 на КЧСИ, образувано въз основа на
Изпълнителен лист № 83/05.08.2014 г., по ч.гр.д. № 205/2014 г., по описа на
РС – З..
В съдебно заседание на 12.11.2024 г., ищецът не се явява и не се
представлява. От пълномощникът му е постъпила Молба-становище вх.
№2750/12.11.2024 г., с която моли, да се даде ход на делото, като поддържа от
името на доверителя си изцяло предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, чрез
пълномощника юрк. И. Г., преупълномощена от В. В. М. и П. В. Д., с който, на
основание чл. 237, ал. 1 ГПК, признава предявения иск. Към молбата е
приложено пълномощно с права за признаване на искове.
В съдебно заседание не се явява представител . От пълномощник юрк.
И. Г. е постъпило Становище вх.№2667/04.11.2024г., с което поддържа изцяло
депозирания отговор на исковата молба. Претендира заплащане на юрк.
възнаграждение.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 17.07.2014г. е разпоредено Д. Х. Н. да заплати на ЗК ,,Л. И.‘‘ АД сумите:
1881,30 лева, ведно със законната лихва от 16.07.2014г. до окончателното
изплащане; наказателна лихва за периода 28.12.2012г. до 06.06.2024г. в размер
на 290 лева и разноски по делото в размер на 343,43 лева. Посочено е, че
вземането произтича от причинено ПТП от Н. на 28.12.2007г. в гр. З., при
движение с несъобразена скорост, като същият е отказал да се подложи на
проверка за алкохол.
На 05.08.2014г. е издаден изпълнителен лист срещу Д. Х. Н. за
горепосочените суми.
С Молба вх.№02249/27.02.2020г. до ЧСИ - П. М., ЗК ,,Л. И.‘‘ АД е
поискал образуване на изпълнително дело.
3
По настоящото дело е допуснато обезпечение на предявеният иск, като
съдът е спрял изпълнението по и.д. 128 по описа на ЧСИ – П. М. до
приключване на настоящото производство.
На 08.10.2024г. в РС-З. е входиран отговор на исковата молба от
застрахователната компания, като юрк. Г. е посочила, че на осн. чл. 237, ал. 1
от ГПК прави признание на иска. Към отговора прилага пълномощно с
правомощия за признаване на иска.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде
уважен. Съдът споделя изложеното от адв. Д. М., че е изтекла 5-годишната
давност от датата на събитието до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. ПТП е възникнало на 28.12.2007г. и 5-годишният
давностен срок по чл. 197 от кодекса на застраховането (отменен) е изтекъл на
28.12.2012г., в същото време заповедта за изпълнение е издадена почти 2г. по-
късно, което означава, че и заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
постъпило със сигурност няколко дни преди това.
Само на това основание вземането на застрахователя е погасено по
давност и предявеният иск се явява неоснователен.
Освен гореизложеното съображение, следва да се посочи и че е изтекла
отново 5-годишна давност от издаване на изпълнителен лист на 05.08.2014г.
до образуване на изпълнителното дело на 27.02.2020г. Тази 5-годишна
давност е изтекла на 05.08.2019г. и това е допълнително основание за
уважаване на предявеният иск.
В подкрепа на виждането за основателност на предявеният иск е и
признанието на иск от страна на представителя на застрахователя, което
признание съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК не може да бъде оттеглено. В
писмено становище до съда юрк. Г. заявява, че поддържа изцяло депозирания
отговор на исковата молба.
Ищецът обаче не е поискал произнасяне по чл.237 от ГПК, поради
което съдът излага горните мотиви.
Ще следва поради гореизложеното, съдът да уважи предявеният иск,
ведно с последиците от това, а именно ангажиране на ответника с направените
разноски по делото от ищеца, а именно 880 лева - адвокатско възнаграждение
и 176 лева за платена ДТ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 439 от ГПК по отношение на З.
к. ,,Л. И.‘‘ АД, че вземането за сумите 1881,30 лева - главница, ведно със
законната лихва от 16.07.2014г. до изплащане на вземането; 290 лева,
представляваща наказателна лихва за периода 28.12.2012г. до 06.06.2014г. и
4
343,43 лева – разноски по делото, съгласно Изпълнителен лист
№83/05.08.2014г., издаден по ч.гр.д. №205/2014 по описа на ЗлРС е погасено
по давност, считано от 06.08.2019г. и по отношение на Д. Х. Н., ЕГН
**********, адрес: гр. З., бул. ,,Б.‘‘ №, принудителното изпълнение по изп.д.
№20208810400128 на ЧСИ - П. М., образувано въз основа на Изпълнителен
лист №83/05.08.2014г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 17.07.2014г. по ч.гр.д. №205/2014г. по описа
на РС-З. е незаконосъобразно, поради последващо погасяване по давност на
вземането по изпълнителния лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
5